Решение № 2845 от 16.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2845 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110135923 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл.

153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. И. С. за заплащане на следните суми: сумата 26,31 лева (13,45 евро), представляваща главница за цена на потребена топлинна енергия в имот – апартамент ***, находящ се на адрес:

***, аб. № ***, за периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г., ведно със законна лихва от 21.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 1,16 лева (0,59 евро), представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.12.2021 г. до 09.04.2024 г., сумата 7,25 лева (3,71 евро), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва от 21.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 2,10 лева (1,07 евро), представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 09.04.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 30296/2024 г. по описа на СРС, 119 състав. След дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т.

2 ГПК, са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени 1 в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – И. И. С., чрез назначения й от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Х. Х., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва ответникът да е бил собственик на процесния имот през процесния период. Излага, че от представения НА се установява единствено датата, на която ответникът се е разпоредил с процесния имот, но не и датата, на която го е придобил. Признава, че процесният имот е топлоснабден, както и че през процесния период е използвана доставяната от ищеца ТЕ в претендирания размер. Признава, че са възникнали задължения за плащане на ТЕ и ДР в претендирания размер, които не са погасени. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 153 ГПК е обявил горните обстоятелства, с изключение на наличието на облигационно отношение по договор за продажба на ТЕ между ищеца и ответника за процесния имот през процесния период, за безспорни и с това ненуждаещи се от доказване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

Спорен между страните е единствено въпросът бил ли е ответникът собственик на процесния имот през процесния период.

От приетата по делото Заповед № РД 41-176 от 21.03.1990 г. на Председателя на ИК на СНС (л. 106 от делото), издадена въз основа на влязла в сила заповед по чл. 98 ЗТСУ № РД-40-1497 от 07.10.1987 г., с която е определен начинът за обезщетение на И. И. С., се установява, че процесният апартамент ***, находящ се на адрес: *** е придобит на основание чл. 100 вр. чл. 103, ал. 5 ЗТСУ от ответника И. И. С..

2

От приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***, том II, рег. № 4147, дело № 272/2021 г. от 09.11.2021 г. (л. 19-20 от делото) се установява, че след процесния период, ответникът И. И. С. е продала на М.В.В. и Р.В.К. процесния свой собствен недвижим имот – апартамент ***, находящ се на адрес: *** (*), *. Договорът касае обект с аб. № ***. Видно от Нотариалния акт пред нотариуса е представен следния документ, удостоверяващ правото на собственост на продавача – Заповед по чл. 100 ЗТСУ № РД 41-176 от 21.03.1990 г. – ИК на СНС.

С оглед на гореизложеното, по делото се установява, че ответникът е бил собственик на процесния топлоснабден имот през процесния период – от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г.

Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на ответника, че по делото липсват данни към коя дата ответникът е придобил процесния имот, тъй като от представената по делото заповед не се установявало същата да е влязла в сила, доколкото в нея било посочено, че подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването на заинтересуваните лица. Както се посочи по-горе, именно с процесната Заповед по чл. 100 ЗТСУ № РД 41-176 от 21.03.1990 г. – ИК на СНС, ответникът се е легитимирал като собственик на продавания имот пред нотариуса, изповядал сделката по продажбата на процесния имот, поради което и доколкото именно ответникът е бил заинтересувано лице по смисъла на чл. 140 вр. чл. 100 ЗТСУ, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила. Освен изложеното, от Нотариалния акт от 09.11.2021 г. се установява, че продавачът – ответникът С., е декларирал пред нотариуса, че е единствен собственик на продавания имот, легитимирайки се именно с процесната заповед, въз основа на която нотариусът се е уверил, че същият е собственик на продавания имот.

Гореизложеното се подкрепя и от приетия по делото списък на собствениците от 24.08.1995 г. (л. 21 от делото), неоспорен от ответника, видно от който И. И. С. е посочена като собственик на процесния апартамент, което е удостоверила с подпис.

Не на последно място, от приетия по делото Договор № 59 от 10.10.1995 г. (л. 15-16 от делото) се установява, че ответникът И. И. С. е сключила с ищеца договор за покупко-продажба на топлинна енергия за имот – апартамент ***, находящ се на адрес: ***, с абонатен № ***.

Чрез императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Предвид изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна 3 енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да са е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са установени в производството всички факти и обстоятелства от фактическия състав на спорното право, в това число, че през процесния период между ищеца и ответника са съществували договорни отношения с предмет доставка на топлинна енергия, че ответникът е бил клиент на топлинна енергия през заявения в исковата молба период, че в процесния имот през исковия период е реално доставената топлинна енергия в количеството твърдяно от ищеца, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума (с доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните, последното обстоятелство, на основание чл. 153 вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорно между страните и с това ненуждаещо се от доказване).

С оглед на гореизложеното, ищецът се легитимира като носител на главно вземане в размер на сумата от 26,31 лева, равняваща се на 13,45 евро, представляваща цена на потребена топлинна енергия в имот – апартамент ***, находящ се на адрес: ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г., поради което искът като основателен, следва да бъде уважен изцяло, ведно със законна лихва от 21.05.2024 г. до изплащане на вземането.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като не е спорно между страните по делото, а и от ангажираните писмени доказателства (л. 27, 84-94 от делото), се установява, че услугата е извършвана в процесния период.

По делото се установява, че за исковия период от 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г., начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 7,25 лева.

С оглед на гореизложеното, ищецът се легитимира като носител на главно вземане в размер на сумата от 7,25 лева, равняваща се на 3,71 евро, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г., поради което искът като основателен, следва да бъде уважен изцяло, ведно със законна лихва от 21.05.2024 г. до изплащане на вземането.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни 4 задължения и забава в погасяването на същите.

По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.