Определение № 76 от 27.01.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 76 гр. Варна, 27.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Частно наказателно дело № 20233100200061 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 111, ал. 3 от НПК.

Настоящото производство е образувано по жалба на К. С. А. против Постановление от 05.10.2022 г. на Варненска окръжна прокуратура, с което е отказано връщането на ВД по делото – лек автомобил „Л.К“ с ДК № *********, приобщен по делото с протокол за доброволно предаване от 20.07.2018 г. по ДП № 31 / 2018 г. на СО - СП.

Мотивите на прокуратурата относно отказа за връщане на ВД се свеждат най-общо казано, че разследването не е приключило, респ. не е отпадналата нужда от ВД по делото, както и липсата на данни относно собствеността на лекия автомобил.

Жалбоподателят А., чрез адв. Т. навежда доводи, че вещта иззета по ДП № 31 / 2018 г. на СО – СП /сега № 117 / 2022 г. на ОСлО при ОП Варна/, е негова собственост, притежаването им не е забранено, а задържането им повече от 3 години я обезценява и прави негодни за употреба. Счита, че изминалия период на разследване е бил достатъчен да бъдат извършени всички необходими следствени действия с цитираната вещ. Сочи, че необходимостта от задържането й е отпаднала.

Съдът като се запозна с материалите по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна поради следното:

В настоящият случай съдът намира, че описаната фактическа обстановка в обстоятелствената част на Постановлението е коректна и не следва да бъде преповтаряна в настоящото определение. Тя и не се оспорва от А., оспорват се от него направените правни изводи. Те обаче са коректни.

Основен е принципът залегнал в чл. 111, ал. 1 от НПК, че предметите иззети като веществени доказателства се пазят до приключване на наказателното производство. Те следват фактически делото и са на 1 разположение във всяка фаза на наказателния процес. В ал. 2 на чл. 111 от НПК е въведено изключение и то само, ако връщането на приобщените веществени доказателства преди приключване на наказателното производство, няма да затруднят разкриването на обективната истина и искането е направено от правоимащо лице.

По делото съществуват категорични доказателства, че претендираното от А. ВД има отношение към воденото наказателно производство. Така или иначе процесната вещ - л.а. Т „Л.К“ е приобщена към образувано ДП. В неговите рамки тя е била и предмет на няколко експертизи. В крайна сметка разпоредбата на чл. 111 от НПК използва термина „предметите, иззети като веществени доказателства …“, което само по себе си сочи, че щом те са във владението на разследващите, имат отношение към предмета на делото, разбира се в хипотезата на чл. 109 от НПК, то те на този процесуален етап, следва да бъдат третирани като ВД.

Макар по делото да са изготвени вече СТЕ, то без съмнение връщане ВД, би затруднило разкриването на обективната истина по делото. Първото е обусловено от спецификата на разследваното престъпление и използваните средства за осъществяването му, неговия мащаб и участващи лица, а второ, видно от съдържанието на СТЕ, интервенция е установена в рамата на автомобила, при номера на агрегата, както и са използвани неистински документи пред компетентен орган при регистрацията в КАТ /СГЕ/.

Разбираемо е изразеното негодувание на засегнатото лице, относно времето на провеждане на разследването, а и за съда е непонятно как в рамките на близо четири години, при наличие на доказателства за фабричния номер на рамата на автомобила /виж СТЕ/ не е установен собственика или правоимащото лице на л.а с рама с № ***************. Осигуряването на такива доказателства би се създало конкуренция за права, а това, че А. е добросъвестен купувач е абсолютно неотносимо. Тази пасивност на разследващите органи търпи укор, но не може да доведе елиминиране на основният принцип залегнал в чл. 111, ал. 1 от НК.

Предвид горното, съдът намира, че постановлението на ВОП е законосъобразно, като жалбата на А., към този момент следва да бъде оставена без уважение.

По тези съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ без уважение жалбата на К. С. А., ЕГН: **********, подадена чрез адв. Т. против Постановление от 05.10.2022 г. на Варненска окръжна прокуратура, с което му е отказано връщането на ВД – л.а Т „Л.К“ с ДК № ********* приобщено по ДП № 31 / 2018 г. на СО – СП /сега № 117 / 2022 г. на ОСлО при ОП Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3