Решение № 37 от 25.03.2026, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Дряново, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20254220100152 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

С исковата молба е предявен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът М. С. Ж. основава исковата си претенция на обстоятелството, че на 17.02.2025г., около 07,00 ч. в гр. Дряново на пешеходната пътека, находяща се на ул.

Шипка № 156, пред училището, в което учи, сигнализирана с пътен знак Д17 и пътна маркировка М8.1, претърпял ПТП в качеството си на пешеходец, като бил блъснат от МПС марка: „***", модел : „***", с peг. № ***, управлявано от С. Т. Т.. Твърди, че въпросното МПС било застраховано към ответното дружество с полица № BG/23/124003749753, валидна до 28.11.2025 г. Посочват, че механизмът на ПТП-то бил следният: приближавайки горепосочената пешеходна пътека, ищецът, като се оглежда и уверява, че преминаването му е безопасно, стъпил на същата и започнал движението си по нея, така достигайки средата й неочаквано за него бил ударен от шофираното от С. Т. Т. МПС с peг. № ***. От инерционната сила на удара той изхвърчал, паднал на земята и загубил съзнание за неопределен период от време, като след като дошъл в съзнание бил неориентиран и нямал ясен спомен за инцидента.

Посочва, че незабавно след инцидента водачът, причинил въпросния инцидент, сигнализирал органите на МВР, които своевременно посетили ПТП-то и се обадили на екип за спешна медицинска помощ, който да положи необходимите грижи за ищеца.

След това съставили протокол за ПТП с пострадали лица с № 2025-1034-50079/1. В протокола изрично било посочено, че участник 1, а именно С. Т. Т. се движи по ул.

Шипка до номер № 156 в посока ул. ***, като при наличие на сигнализирана пешеходна пътека не пропуснала движещите се по нея пешеходци, вследствие на което ги ударила с предната част на МПС-то и ищецът М. Ж. получил травматични увреждания по тялото – открита рана на лявото бедро. Спрямо виновния водач бил издаден АУАН с № GA 1382781.

1

Вследствие на инцидента ищецът бил откаран за лечение от екип на ЦСМП в ФСМП Габрово, където раната му била обработена първично – зашита и поставен дрен, след което бил освободен за домашно лечение. Няколко часа след като се прибрал вкъщи вдигнал висока температура и раната прокървила, което довело до обективната необходимост да бъде настанен за болнично лечение. В тази връзка още на същия ден бил приет в Отделение по ортопедия и травматология към МБАЛ ,Д-р Тота Венкова" Габрово за наблюдение, антибиотична профилактика и ревизия на раната. Видно от така издадената му Епикриза към ИЗ № 1914/2025 г. той бил приет с окончателна диагноза Открита рана на бедрото по КП 158 Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани. Бил оставен за лечение във въпросното медицинско заведение от 17.02.2025г. до 21.02.2025г. включително. Във въпросното лечебно заведение му били направени всички необходими образни и лабораторни изследвания, като му било назначено медикаментозно лечение. С оглед на специфичните травматични увреждания и влошаването на здравословното му състояние, била извършена предоперативна подготовка и на 19.02.2025 г. бил подложен на оперативна интервенция - ревизия на раната, дебридман и некротични тъкани, сваляне на дренажа и превръзка. При изписването му за домашно лечение на 21.02.2025г. от въпросното лечебно заведение му били дадени указания за ХДР, смяна на превръзката след една седмица и му било назначено медикаментозно лечение, което стриктно спазвал, за да възстанови своето здравословно състояние.

Заявява, че вследствие на претърпените телесни увреждания, изживял изключително тежки неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му болки и страдания, като получените от него негативни последици от травмите търпял сега и щял да продължава да търпи и за в бъдеще. Същите променили в негативен аспект за продължителен период неговия живот. Наложило се болнично настаняване, обездвижване на легло и лечение с лекарства. През въпросния период му се налагало да пие непрестанно обезболяващи медикаменти, тъй като усещал постоянна физическа болка от зарастването на получените от него травми. В периода на неговото възстановяване, за него било фактически невъзможно да извършва обикновените си санитарно - битово дейности и за него непрекъснато трябвало да се грижи член на семейството, обстоятелство което му създавало изключително големи смущения и неудобства. Въпросният инцидент попречил сериозно на неговия социален живот, тъй като той не можел, поради непрестанните болки, причинени от всяко едно движение да излиза и да се среща с неговите приятели, близки и роднини в град Дряново, което преди това било ежедневие.

Освен получените от ищеца силни физически болки, той претърпял и тежки психически травми, които довели до месеци наред нежелание за контакти с хора, като постоянно се завръщал към ужаса от инцидента. Това състояние на психическо разстройство му доведело проблеми със съня, каквито преди това нямал. Вследствие процесното ПТП от 17.02.2025г. често изпадал в стрес и получавал пристъпи на паника, които особено много се засилвали при поява на автомобили и по-силен звук от двигател. Особена тревожност у него предизвиквала и срещата му с коли от същия цвят, като веднага спомените за инцидента изплували. Загубил възможността си да помага за домакинството в къщата, в която живее. Непрекъснатите кошмари вследствие на случилото се, трудно заспиване и говоренето му по време на сън зачестили, като говоренето включвало елементи от въпросната катастрофа. Кошмарите били придружени с внезапно събуждане от сън и изпадането му в състояние на паника и емоционални елементи: като плачене и нервно изражение. Живеел с постоянен страх, че може пак да се повтори въпросното ПТП и изпитвал психологически дискомфорт, когато трябвало да пресича улица. Тези екстремни състояния, попречили на нормалния му начин на живот и заради тях отказвал да излиза на публични места, където имало 2 много хора. У него се появила една незаинтересованост от участието му в обществени събития, което преди липсвало. Също така станал и хипер раздразнителен, емоционално нестабилен, засилили се изблиците на злоба и внезапен плач, трудно задържане на внимание и трудно концентриране, хипер чувствителност, все състояния нехарактерни за него от преди ПТП-то. Тези състояния го принудили да съкрати кръга си от хора от семейството и приятелите си.

Тъй като автомобилът, управляван от виновния водач, причинил процесните неимуществени вреди - С. Т. Т., притежавал валидно сключена застраховка с полица № BG/23/124003749753, валидна до 28.11.2025 г. към ответното дружество "ОЗК – Застраховане“ на 04.03.2025 г. подали молба /претенция/ за изплащане на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, като им представил и абсолютно всички документи, с които разполагал и от които ставала видна вината на виновното лице, както и всички настъпили неимуществени вреди вследствие на инцидента и механизма на тяхното причиняване. За съжаление ответникът не счел искането за заплащането на застрахователно обезщетение за основателно и го оставил без разглеждане. Моли съда да осъди на основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 432, ал.

1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД, Застрахователно акционерно дружество "ОЗК – Застраховане“ да заплати в полза на ищеца М. С. Ж. чрез Й. Г. В. в качеството си на негова майка и законен представител сумата 500 (петстотин) лева – частичен иск от 15 000 лева, представляваща справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие настъпилото на 17.02.2025г.

ПТП и законна лихва (мораторна) върху сумата – предмет на настоящия иск, считано от датата на завеждането на настоящия иск 04.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

В съдебно заседание на 23.02.2026 г. съдът е допуснал изменение на предявения иск за неимуществени вреди на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, като същият да се счита предявен частично в размер на 260 евро, представляващи част от обща претенция в размер на 10 500 евро вместо първоначално предявения частичен иск за 500 лв., като част от обща претенция от 15 000 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер и моли същите да бъдат отхвърлени. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена за лек автомобил „Киа Соренто“ с peг. № ***, настъпването на ПТП на 17.02.2025г., както и че на 05.03.2025г. получили доброволна претенция от страна на ищеца. Оспорва се изрично, че вина за произшествието има само водачът на лек автомобил „Киа Соренто“ с peг. № ***, описаният в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, както и че размерът на претендираните неимуществени вреди е в размер на 500 лв., предявен като частичен от 15 000 лв.

Оспорва се предявения иск, като твърдят, че исковете за неимуществени вреди били предявени в завишен размер. Посочват, че в конкретния случай не били налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя, поради което не следвало да се ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата и предявения срещу ЗАД „ОЗК Застраховане" АД иск следвало да бъдат отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Оспорва вината на водача на т.а. "Киа Соренто" с рег.№ *** за причиняване на вредоносния резултат. По аргумента на разпоредбата на чл. 300 от ГПК не била налице влязла в сила присъда, като не бил изследван в цялост механизма на настъпване на ПТП. В резултат на ПТП бил издаден Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2025-1034-50079/17.02.2025г., като нямало данни за образувано наказателно 3 производство. В тази връзка оспорват представения по делото Констативен прокотол за ПТП с пострадали лица в частта относно „обстоятелства и причини за ПТП".

Твърдят, че водачът на т.а. "Киа Соренто" с рег .№ *** се движил с ниска скорост, но поради ограничена видимост не възприел своевременно внезапно навлизащите и бягащи по пътното платно деца от дясно на ляво. Ищецът, заедно със своя по-малък брат, предприели пресичане на пътното платно, на пешеходна пътека, но без да се огледат и да се съобразят с отстоянието и скоростта на приближаващото МПС и едновременно с това бягайки.

Заявяват, че вина за настъпилото произшествие имал и ищецът, който навлязъл внезапно на пътното платно и се ударил в предна дясна част на т.а. "Киа Соренто" с рег. № ***. Приносът по чл. 51, ал. 2 ЗЗД бил винаги личен и следвало да се 4 преценява с оглед на конкретното лице. Съгласно съдебната практика обективното съпричиняване било достатъчно за намаляване на обезщетението (в този смисъл определение № 739 от 14.06.2011г. на ВКС по гр. д. № 1553/2010 г., III г. о.).

Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалявало, ако и самият пострадал бил допринесъл за тяхното настъпване. Оспорват, че в резултат на ПТП от 17.02.2025г. били настъпили твърдените увреждания на ищеца. Оспорват твърдението, че в резултат на пътно - транспортното произшествие, за ищеца били възникнали описаните в исковата молба като вид и характер вреди, както и оспорват твърденията за тяхната продължителност. Оспорват ищецът в следствие на ПТП да е търпял болки и страдания, да не се чувствал добре, нито физически нито емоционално. Изживеният уплах и стрес да са нарушили психо¬физиологичната му концентрация и да са повлияли на представянето му в училище, както и на социалните му контакти.

Оспорват твърдението в исковата молба, че ,,..той претърпя и тежки психически травми, които водеха до месеци наред нежелание за контакти с хора...". Оспорват твърдението в исковата молба, че ищецът „.. .загуби възможността си да помага за домакинството в къщата в която живее..., че „.. .отказва да излиза на публични места, където има много хора...", че „...стана и хипер раздразнителен, емоционално нестабилен, засилиха се изблиците на злоба и внезапен плач, трудно задържане на внимание, трудно концентриране, хипер чувствителност...". За описаните в исковата молба промени в психо-емоционалната сфера нямало данни да са провеждани прегледи при специалист, за назначено лечение и/или терапия. В случай, че субективните преживявания на ищеца в действителност били довели до стресово разстройство, същото следвало да бъде диагностицирано от специалист.