Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13601 от 28.11.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 23157/2022
Вид
Решение № 13601
Подписан
28.11.2022
Състав
ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 201 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 23, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 386 · Кодекс за застраховането
  • чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 399 · Кодекс за застраховането
  • чл. 405 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 13601 гр. София, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110123157 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

28.11.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 23157/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ДОЗ“ ЕАД срещу ЗАД „ОЗ“ АД, като се твърди, че на 20.10.2021 г. в гр. София на ул. „Бачо Киро“ срещу № 2 водачът на ППС марка „..............“, рег. № ТМ ................. – М. Л не бил спазил изискуемата дистанция, като било настъпило ПТП с лек автомобил „Мерцедес“, модел „Ц 220“, рег. № СА .................... НВ, по който лек автомобил били нанесени вреди. Поддържа, че за ПТП-то бил съставен протокол за ПТП, като на виновния водач бил съставен АУАН. Навежда доводи, че към момента на ПТП-то за лек автомобил „Мерцедес“, модел „Ц 220“, рег. № СА .................... НВ била сключена валидна застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 440121211024666.

Излага съображения, че било изплатено застрахователно обезщетение на сервиза, който бил 1 извършил ремонта на 15.02.2022 г. в размер на 5099,00 лева, а освен това били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Твърди, че към момента на ПТПто, гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа, че ответника е бил поканен да заплати регресното си задължение, но същият не бил извършил плащане. Иска ответника да бъде осъден да заплати частично сумата от 1000,00 лева, част от вземане в по-голям размер от 5114,00 лева, както и присъждането на сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който претенциите се оспорват. Твърди, че протоколът за ПТП е изготвен при неясен механизъм на последното, поради което в тази си част не се ползвал с обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179 ГПК, което обосновава. Поддържа, че вина за инцидента имал и другия водач, което аргументира, като прави извод, че е налице съпричиняване за което прави възражение. Навежда доводи, че механизма на ПТП-то не бил сочения от ищеца и същият не бил изяснен. Излага съображения, че претенцията е в завишен размер, като сочи, че в случая евентуално била налице хипотезата на „тотална щета“, в който случай трябвало от стойността на автомобила да се приспаднат запазените части. Сочи, че не оспорва факта, че към момента на ПТП-то е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

С протоколно определенеи от 31.10.2022 г., съдът на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснал обективно изменение на предявения иск, чрез увеличаване на размера на претенцията, като същият се счита предявен за сумата от 4679,00 лева – частичен иск от претенция в размер на 5114,00 лева.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 ГПК, във вр. чл. 45 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно, че: 1) на 20.10.2021 г. в гр. София на ул. „Бачо Киро“ срещу № 2 е настъпило ПТП между ППС марка „..............“, рег. № ТМ ................. и лек автомобил „Мерцедес“, модел „Ц 220“, рег. № СА .................... НВ, за което бил съставен 2 протокол за ПТП; 2) че към момента на ПТП-то за лек автомобил „Мерцедес“, модел „Ц 220“, рег. № СА .................... НВ била сключена валидна застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 440121211024666; 3) че било изплатено застрахователно обезщетение на сервиза, който бил извършил ремонта на 15.02.2022 г. в размер на 5099,00 лева, а освен това били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева; 4) че към момента на ПТП-то при ответника е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“; 5) че ищецът е поканил ответника да му заплати претендираната сума.

Отделените за безспорни обстоятелства между страните се подкрепят и от представените по делото писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.

От представен Протокол за ПТП № 1780111/20.10.2021 г. се установява, че на 20.10.2021 г., около 13:25 ч., ППС „..............“, рег. № ТМ ................., се движи по ул. „Бачо Киро“, с посока от бул. „Ал. Дондуков“ към ул. „Искър“, като срещу и в района на № 2, настъпва удар със спрелия пред него лек автомобил „Мерцедес Ц 220“, рег. № СА .................... НВ.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата (незадължителна) практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК , в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ... В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е съставен актът, в който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха имали значение. Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня обстоятелствата, е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза… Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.) материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола.”; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Разбира се, може да бъде оспорена автентичността на акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелски 3 показания са допустими.” и Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г., II т. о., ТК.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Л. Д. и св.

М. П..

От показанията на св. Д. се установява, че през 2021 г. бил управлявал МПС „Мерцедес“, рег. № СА .................... НВ, като бил участвал и в ПТП. Сочи, че не е сигурен за точната дата, но инцидентът настъпил на ул. „Бачо Киро“ в центъра, където се движел по релсите, което било споделено трасе. Отстрани било зелена зона, като установява, че до зелената зона имало спрял автомобил, като само пътното платно било свободно за движение, за да се мине. Но движещата се пред него кола, спряла и извършила маневра за паркиране, поради което и той бил спрял, тъй като нямало откъде да мине от неговата страна, като отзад го ударил трамвай. Свидетелства, че ПТП-то настъпило на обяд, около 12:30-13:00 ч., като не валяло и било сухо. Изяснява, че е спрял, тъй като и автомобила, който се движел пред него също бил спрял, а преди това се движел с около 20 км./ч., тъй като движението било натоварено. Сочи, че лентата за движение била заета изцяло от зелената зона, където имало паркирали автомобили, като единствено за движение била лентата на трамвая. Бил спрял, защото автомобила пред него бил спрял, а трамвая спрял в неговия автомобил. След инцидента се били обадили на 112, след което дошли полицията и контрол по транспорта от градския транспорт. При разговор с другия водач му казал, че е спрял, тъй като автомобила пред него спрял и нямало къде да отиде. При пристигането на органите на реда, последните казали, че виновен е водача на трамвая на когото написали акт. При предявяване на протокола за ПТП потвърждава, че това е протокола, който е бил съставен за инцидента.

При разпита на св. П. се изяснява, че работи като ватман в електро транспорта, като през 2021 г. бил участвал в ПТП. Управлявал трамвай ................., като при влизане на „Младежки театър“, водач с автомобил „Мерцедес“ трябвало да се движи в дясно, тъй като на мястото имало една лента. Другият водач в случая бил на линията. От лявата страна друг автомобил тръгнал да излиза без изобщо да се огледа, като другият водач вместо да реши да продължи напред, преценил, че трябва да спре. Въпреки това с оглед спецификата на трамвая, той не успял да спре, поради по-дълъг спирачен път. След това му били казали, че трябвало да има дистанция от другия водач. Изяснява, че той самият обаче още се намирал в завоя, поради което не можел да знае, че другия водач е там, за да пази дистанция, като въпреки опита да предотврати ПТП-то, то с оглед техническите особености на ППС-то нямало какво да направи, тъй като не можел да спре веднага. Установява, че след инцидента спрели, питал как са, като след това видели, че имало щети и извикали КАТ, като освен това дошъл и техният линеен контрол. Смята, че катаджиите били познати на другия водач, тъй като му казали, че след като са на равнозначни пътища, значи другия водач имал право да е на линиите, с което не бил съгласен. Свидетелства, че инцидентът бил настъпил около 15:00 ч. – 15:30 ч., като времето било светло, линията била хлъзгава, но пътя бил сух.