Решение № 2034 от 21.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2034 гр. София, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100507861 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение от 29.04.2022 г., постановено по гр. дело № 52061/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 165 състав, е прогласена нищожността на разпоредбите на чл. 23, ал.1 и ал. 2 от Договор за потребителски кредит № HL34908/21.03.2008 г. и Приложение № 1/21.03.2008 г., сключени между ответника „Ю.Б.“ АД и ищците Я. В. и В. Г. и ответното дружество е осъдено да заплати на ищците сумата от 6 659,04 евро, представляваща надплатена разлика между швейцарски франкове и евро за периода 26.10.2015 г. до 26.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен искът за прогласяване на нищожността на чл.1, ал. 1 и ал. 2; чл. 2, ал. 1, ал. 3 и, чл. 3, ал. 1, ал. 3 и ал. 5; чл. 6, ал. 2 и ал. 3; чл. 8, ал. 2, чл. 13, ал. 1 от договора, както и искът за заплащане на сумата от 7 673,81 евро, представляваща надплатена разлика от предварително договорени анюитетни вноски; сумата от 297,53 евро, представляваща надплатена такса за управление на кредита; сумата от 120 евро – недължимо платена такса за превалутиране на сумата по кредита и евентуалният иск за заплащане на сумата от 2000 евро, представляваща надплатени задължения поради неправилно изчисление на дължимата лихва по договора.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищците Я. В. и В. Г. в частта, в която са отхвърлени исковете за прогласяване на нищожността на клаузите на процесния договор, както и в частта, в която са отхвърлени 1 осъдителните искове за заплащане на сумите от 7 673,81 евро, представляваща надплатена разлика от предварително договорени анюитетни вноски; сумата от 297,53 евро, представляваща надплатена такса за управление на кредита; сумата от 120 евро – недължимо платена такса за превалутиране на сумата по кредита и евентуалният иск за заплащане на сумата от 2000 евро, представляваща надплатени задължения поради неправилно изчисление на дължимата лихва по договора. Във въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, противоречие с установената практика на Върховния касационен съд и европейската съдебна практика. Излага се становище, че неправилно е отхвърлен искът за сумата от 7 673 евро, която се претендира на основание неравноправна клауза, предвиждаща възможност за едностранно увеличение на лихвата от страна на банката. Поддържа се, че неправилно е отхвърлен и искът за заплащане на сумата от 297,53 евро – надплатена такса за управление на кредита за периода от 21.03.2008 г. до 26.10.2020 г., която също е платена по неравноправна клауза, а именно чл. 8, ал. 2 и чл. 13, ал. 1 от процесния договор. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционно решение в обжалваните части и постановяване на ново, с което изцяло да бъдат уважени предявените от ищците искове.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Ю.Б.“ АД, с който същата се оспорва като неоснователна. Излага се становище за недължимост на сумата от 7 673,81 евро тъй като претенцията не е била доказана по основание и размер. Оспорва се твърдението на въззивника за неравноправност на процесните клаузи от договора. Иска се потвърждаване на решението в тази част и отхвърляне на подадената от ищците въззивна жалба.

Срещу решението е постъпила втора въззивна жалба от ответника „Ю.Б.“, АД, с която същото се обжалва в частта, в която са уважени исковете за прогласяване на нищожността на чл. 23, ал.1 и ал. 2 от Договор за потребителски кредит № HL34908/21.03.2008 г. и Приложение № 1/21.03.2008 г., сключени между ответника „Ю.Б.“ АД и ищците Я. В. и В. Г. и ответното дружество е осъдено да заплати на ищците сумата от 6 659,04 евро, представляваща надплатена разлика между швейцарски франкове и евро за периода 26.10.2015 г. до 26.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. Въззивникът посочва, че решението е недопустимо в частта, в която е прогласена нищожността на Приложение 1 към договора, тъй като не е било направено такова искане от ищците и съдът се е произнесъл, без да обяви на страните, че ще извърши проверка по реда на чл. 7, ал. 3 ГПК. Излага оплаквания за необоснованост на решението и несъответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа се, че процесните клаузи не са неравноправни по смисъла на българското и европейско право и съдебна практика и не се дължи връщане на сумата от 6 659,04 евро. Твърди се, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по възражението относно размера на претенцията. Предвид изложеното се иска отмяна на решението в 2 обжалваната част и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск от ищците. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от ищците Я. В. и В. Г., с който същата се оспорва като неоснователна и недоказана. Излага се становище, че клаузата на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договора съдържат уговорки във вреда на потребителя, като прехвърлят върху него риска от колебанията на валутния пазар. Поддържа се, че клаузата е написана на неясен и неразбираем език и че ищците не са дали съгласие кредитът да бъде отпускан във валута, различна от еврото и размерът му да бъде обвързан от чуждестрА. валута – швейцарски франкове. Твърди се, че по делото е доказано по несъмнен начин, че сумата от 6 659,04 евро е платена без основание. Предвид изложеното се иска потвърждаване на решението в тази част като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за потребителски кредит № HL34908/21.03.2008 г., по силата на който кредиторът „Ю.Б.“ АД се е задължил да отпусне сумата от 30 000 евро, а ищците да върната сумата при условията на договора на равни месечни анюитетни вноски. Предоставеният кредит е бил обезпечен с ипотека като кредитополучателите са ипотекирали недвижим имот – апартамент № 34, находящ се в гр. София, р-н Подуяне, кв.

„Хаджи Димитър“, бл. ****, мазе № 13. Ищците твърдят, че кредитът е бил отпуснат и усвоен в евро, но въпреки това плащали месечните вноски в швейцарски франкове и по този начин е бил нарушен принципът, че кредитът следва да се издължи във валутата, в която е усвоен. На следващо място се твърди, че банката – ответник многократно е увеличавал едностранно уговорената между страните договорна лихва. Поддържа се, че в договора са включени две групи неравноправни клаузи - първата група, касаеща преизчисляването на размера на кредита и на месечните анюитетни вноски по курса на швейцарския франк – чл. 1, ал. 1, ал. 2; чл.2, ал. 1, ал. 3; чл. 6, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 и ал. 2 и втора група норми, които касаят едностранно увеличение на лихвата от страна на банката – чл. 3, ал. 1, ал.3, ал. 5; чл. 6, ал. 3; чл. 8, ал.

2, чл. 13, ал. 1 от договора. Ищците заявяват, че преди сключване на договора не им е била предоставена достатъчно информация за кредита и риска, който носят, която да им позволи вземането на решение, основано на добра информираност и благоразумие, съгласно изискванията на Директива 93/13/ЕИО. В исковата молба се твърди, че въз основа на неравноправните клаузи и едностранното увеличение на договорената лихва, банката е събрала недължимо платени суми в размер на 0,5 % върху размера на непогасената главница за периода от 21.03.2008 г. до датата на подаване на исковата молба – 26.10.2020 г. Претендират заплащане на сумата от 2000 евро, от които 860 3 евро – надплатена поради валутна разлика между шв. франк и евро; 1000 евро – разлика от предварително договорените месечни анюитетни вноски и заплатените от потребителите завишени размери; 20 евро, представляваща надплатена такса за управление на кредита и 120 евро валутна разлика при превалутиране на сумата по кредита към усвояването му. При условията на евентуалност се прави искане сумите да бъдат заплатени на ищците в шв. франкове към датата на завеждане на ИМ. При условията на евентуалност, сумите се претендират въз основа на неправилно изчисляване на лихвата от банката за периода от 21.03.2008 г. до датата на подаване на исковата молба – 26.10.2020 г. Сумите се претендират ведно със законната лихва до окончателното им погасяване. Претендират се и съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника – „Ю.Б.“ АД, с който се излага становище за допустимост, но неоснователност на иска, както и нередовност на подадената искова молба.

Ответникът счита, че не са ясни основанието и петитума на иска, както и начинът, по който е изчислен размерът на претендираните суми. Оспорва твърдението, че при сключване на договора ищците не са дали съгласие за предоставяне на сума в шв. франкове, както и че кредитът е усвоен в евро, а се иска погасяване в шв. франкове. Поддържа се, че страните са постигнали съгласие за предоставяне на равностойността на швейцарски франкове на 30 000 евро по курс към деня на усвояването и посочената от кредитополучателите сметка е заверена със сума от 48 153 шв. франка на 28.03.2008 г. Твърди се, че лихвеният процент по кредита първоначално е договорен в размер 6,65 % и е плаващ, състоящ се от БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, който е 4,5 % и фиксирана надбавка – 2,15 %. По отношение на оспорените като неравноправни клаузи по договора, ответникът излага становище, че същите не подлежат на проверка за валидност, доколкото касаят основния предмет на договора.

Оспорва се твърдението на ищците, че банката не е предоставила на страните необходимата и достатъчна информация и кредитополучателите са били уведомени за потенциалния риск с разпоредбата на чл. 23 от договора. Излага становище, че промените в БЛП са настъпили в резултат на промяна в компоненти и показатели, които довели до промяна в лихвените проценти.

Поддържа се, че искът за връщане на даденото при липса на основание е неоснователен, а при условията на евентуалност се прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност. Като неоснователен се оспорва и иска за връщане на надвзета такса и се прави възражение за погасителна давност.

В хода на първоинстанционното производство с протоколно определение по реда на чл. 214 ГПК е допуснато увеличение на исковете на ищците, като размерът на иска, предявен за 860 евро е увеличен на 6 659,04 евро; искът, предявен за 1000 евро е увеличен на 7 673,81 евро и искът, предявен за 20 евро, е увеличен на 297,53 евро.

По делото се установява, че на 21.03.2008 г. страните са сключили Договор за потребителски кредит за текущи нужди № HL34908 за срок от 300 месеца в размер на равностойността в швейцарски франкове на 30 000 евро, 4 като кредитополучателят се е задължил да върне сумата при условията на договора и да учреди в полза на банката-кредитор договорна ипотека.

Съгласно чл. 2, ал. 3 от договора, усвоеният в швейцарски франкове кредит се превалутира служебно от банката по съответния курс в деня на усвояването.

В чл. 3 от договора е предвидено, че кредитополучателят дължи годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в шв. франкове, който към момента на сключване на договора е 4,5 % плюс договорна надбавка от 2,15 %. В чл. 4 е предвидено, че кредитополучателят дължи такса за управление на кредита в размер на 0,5 % върху размера на непогасената главница и еднократна административна такса от 40 лв. В чл. 6, ал. 3 от договора е предвидено, че при промяна на базовия лихвен процент на банката, автоматично се променя и размерът на вноските по договора.