Решение № 2536 от 23.09.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2536 гр. София, 23.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка И.а

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20211100506309 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20027063 от 29.01.2021 г., постановено по гр.д. № 552/2020 г., по описа на СРС, 157 състав, е уважен предявеният от М. И. С. срещу С. К. К. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, като е признато за установено, че договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот на съсобственик, сключен на 17.05.2019 г., във форма на нотариален акт № 93, том I, peг. № 2696, дело № 72 от 2019 г. на нотариус А.Г.Ш., вписан под № 500 на НК, с район на действие PC - София, е нищожен, като сключен при накърняване на добрите нрави.

Със същото решение е признато за установено по отношение на С. К. К. по предявения от М. И. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС, че М. И. С. е собственик, по силата на наследствено правоприемство и договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти, сключен на 29.12.1988 г. , на ½ идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № 34, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, находящ се в сграда № 9, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, брой нива на обекта 1, целият с площ по схема и по документ за собственост 52.24 кв.м., заедно с прилежащи части: избено помещение № 34, с полезна площ 4,50 кв.м. при съседи на избено помещение по документи за собственост: изток - двор, запад - шахта за сметопровод, север - ул. 111, юг - коридор, както и 2,583% идеални части от общите части на сградата и 2,583% идеални части от правото на строеж върху мястото /от 59.36 кв.м./, стар 1 идентификатор: няма, при съседи на жилището по документ за собственост: изток стълбище, запад - апартамент № 33, север - ул.111, юг - коридор, отгоре - подпокривно пространство, отдолу - апартамент №29 и при съседни самостоятелни обекти в сградата с посочени идентификатори: на същия етаж: ***, под обекта:

*** над обекта: няма, като С. К. К. е осъден да предаде на М. И. С. владението на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 34, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, находящ се в сграда № 9, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, брой нива на обекта 1, целият с площ по схема и по документ за собственост 52.24 кв.м., заедно с прилежащи части: избено помещение № 34, с полезна площ 4,50 кв.м. при съседи на избено помещение по документи за собственост: изток - двор, запад - шахта за сметопровод, север - ул. 111, юг - коридор, както и 2,583% идеални части от общите части на сградата и 2,583% идеални части от правото на строеж върху мястото /от 59.36 кв.м./, стар идентификатор: няма, при съседи на жилището по документ за собственост: изток - стълбище, запад - апартамент № 33, север - ул.111, юг коридор, отгоре - подпокривно пространство, отдолу - апартамент №29 и при съседни самостоятелни обекти в сградата с посочени идентификатори: на същия етаж:

***, под обекта: *** над обекта: няма.

Предвид извода за основателност на иска по чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД, съдът е оставил без разглеждане предявените евентуални искове по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД, за обявяване на недействителност на договор за покупко - продажба на 1/2 идеална част от недвижим имот, като сключен от лице, което не е било надлежно упълномощено, поради липса на правно валидна воля у упълномощителя, по чл. 40 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за покупко- продажба, като сключен във вреда на представлявания, искове по чл. 29 ЗЗД за унищожаване на едностранната овластителна сделка по пълномощно peг. № 8630 за заверка на подпис и peг. № 8631 за заверка на съдържанието, поради измама, като сключена след създадена и поддържана от трето лице невярна представа, и за унищожаване на договор за покупко - продажба на 1/2 идеална част от недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 93, том I, peг. № 2696, дело № 72 от 2019г. - от 17.05.2019г. на нотариус А.Г.Ш., вписана под №500 на НК с район на действие PC - София, поради измама, като сключен след създадена и поддържана от трето лице невярна представа, иск по чл. 31 ЗЗД за унищожаване на едностранната овластителна сделка по пълномощно peг. № 8630 за заверка на подпис и peг. № 8631 за заверка на съдържанието, като сключена от лице, което не е могло да разбира значението и да ръководи действията си.

Със същото решение е осъдил ответника да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.

1 ГПК сторените от него разноски в производството, в общ размер на 1305,15 лева. Указал е на ищеца в срока по чл. 115, ал. 2 ЗС да впише решението в Службата по вписвания.

Първоинстанционното решение, в частта, с която са уважени предявените искове е подадено въззивна жалба от ответника С. К. К., с оплаквания за неговата нищожност, поради липса на разбираемо изразена воля на съда. Твърди се, че, доколкото съдът е коментирал обстоятелства, касаещи основанието на иска по чл. 40 ЗЗД, произнасяйки се по 2 иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, решението е напълно неразбираемо и не е налице предмет, по който да се формира силата на пресъдено нещо на съдебното решение. Наред с това са изложени и оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поддържайки че същото е необосновано, доколкото е основано на неправилен извод за наличие на пълна нееквивалентност на престациите. Оспорва уговорената в предварителния договор цена да изразява реалната пазарна стойност на имота, която да обосновава извода за наличие на такава нееквивалентност. Излага съображения, че основанието по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е налице тогава, когато насрещната престация, в сравнение с тази на ищеца, е практически сведена до нула, като случаят не бил такъв, доколкото идеалната част на ищеца е продадена на ответника на цена, близка до данъчната оценка. Оспорва основателността на иска по чл. 42 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между ищеца и ответника договор за покупко-продажба на ½ идеална част от апартамент, като сключен от мним представител, с доводи, че е налице упълномощаване от страна на въззиваемия – ищец в първоинстанционното дело, в негова полза, което включва право на въззивника да извършва всякакви разпоредителни сделки със собствената на въззиваемия идеална част, при цена и условия, каквито договори, включително да договаря сам със себе си по смисъла на чл. 38 от ЗЗД, и да подписва окончателни договори за продажба на процесния имот. Поддържа, че единствено разликата между продажната цена и пазарната такава не е в състояние да обуслови извод за случай по хипотезата на нормата на чл. 40 ЗЗД, след като на представителя е дадена свобода да избере вида договор и да договаря сам със себе си. Сочи, че доказателства за реалната пазарна цена на процесната идеална част ищецът не е ангажирал, поради което и не може да се направи извод за наличието или липсата на разминаване на същата с реално уговорената такава по договора за покупко- продажба.

Твърди, че оспорваното пълномощно в негова полза е с нотариална заверка на съдържанието, и съдържанието на пълномощното е било прочетено на упълномощителя, поради което и упълномощителната сделка, и сключения вследствие нея договор за покупкопродажба, са действителни, и не е налице измама. Счита, че събраните по делото доказателства свидетелстват за вменяемостта на въззиваемия към момента на учредяване на представителната власт в полза на въззивника, поради което и искът по чл. 31 ЗЗД е неоснователен. Претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок въззиваемият М. С., чрез пълномощника си - адв. Е. Д., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна, по подробно изложени съображения и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита решението за напълно логически обосновано и ясно, както и за правилно, с оглед явната нееквивалентност в престациите, и с оглед липсата на доказателства, че въззивникът въобще е престирал посочената в договора сума. Излага доводи по същество на евентуално предявените искове. Претендира разноски в производството.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е 3 ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, като с оглед оплакванията за нищожност и недопустимост на решението следва да се отбележи следното:

Съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба. Фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, съставляват основанието на иска, а петитумът на исковата молба (изложеното в нея искане към съда) указва вида и съдържанието на търсената съдебна защита. Въз основа на фактическите твърдения и на заявения петитум съдът определя правната квалификация на иска. Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС, сочената от ищеца правна квалификация на иска – както квалификацията на фактическите му твърдения, така и на вида на недействителността, не обвързва съда, а задължение на последния е да подведе фактическите твърдения на ищеца под приложимата материалноправна норма и по този начин да посочи действителното правно основание на иска за недействителност. Нещо повече, и за вида на съединяването на искове от значение е естеството на защитаваното право, съобразно фактическите твърдения, а не начина, по който ищецът ги е съединил /главен и евентуален/. Поради това в конкретния случай е без значение как ищецът е посочил в петитума на исковата си молба, претендираната от него недействителност на договора за продажба (употребил е родовото понятие – недействителност, или сочи някоя от нейните разновидности: нищожност, унищожаемост, висяща недействителност, относителна недействителност), нито коя материалноправна норма е посочил в тази връзка. Същественото е какви правнозначими факти твърди в обстоятелствената част на исковата молба, въз основа на които съдът дава правната квалификация на иска.

В случая, с исковата молба, ищецът С. е твърдял, че сключеният договор за покупкопродажба на собствената му идеална част от апартамент чрез представителя К., договарял сам със себе си, е сключен на цена, четири и половина пъти по-ниска от пазарната цена на идеалната част. Наред с това е посочено, че договорът е сключен чрез пълномощник – С. К., който е предприел действия в 5-месечен срок от сключване на договора, да препродаде въпросната идеална част, на действителната ѝ пазарна стойност.

Съобразно така изложените твърдения, правилната правна квалификация на иска е по чл. 40 ЗЗД, а не по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. /в този смисъл е и константната практика на ВКС обективирана в решение № 62/09.08.2022 г., постановено в гр.д. № 2055/2021 г. по описа на ВКС; решение № 241/15.01.2021 г. по гр. дело № 3796/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр. дело № 4923/2019 г., на IV-то гр. отд. на ВКС /.

Видно от цитираната по-горе съдебна практика, искът по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е предназначен да защити накърнените субективни права на ищеца, позоваващ се на недействителност на договор, поради нееквивалентност на престациите, но само в случаите, в които този договор е сключен лично от него, а не чрез представител. Когато 4 договорът е сключен чрез представител, редът за защита е чрез иск по чл. 40 ЗЗД, при който твърденията, въз основа на които съдът прави извод за наличие или липса на еквивалентност на престациите при иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, се взимат предвид при преценка налице ли е обективна увреда на интересите на представлявания, тъй като фактическият състав на недействителността по чл. 40 от ЗЗД не включва преценка дали са накърнени добрите нрави, а дали действително, обективно са увредени интересите на представляваната страна по договора, както и дали действалият от нейно име представител и насрещната страна по договора са добросъвестни или не, т.е. – дали са осъзнавали, че увреждат представлявания или не са. Преценката както за наличие на увреждане интересите на представлявания, така и за недобросъвестност едновременно на представителя и на насрещната страна по договора, се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи – към момента на сключването на договора, като тежестта за доказване е за представлявания