Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2967 от 22.10.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно търговско дело 1643/2025
Вид
Определение № 2967
Подписан
22.10.2025
В сила
22.10.2025
Състав
Емилия Василева, Анна Баева, Зорница Хайдукова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2967 гр. София, 22.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Частно касационно търговско дело № 20258003901643 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Топлофикация Шумен” ЕАД /н./, гр.

Шумен срещу определение № 418 от 21.07.2025г. по ч.т.д. № 327/2025г. на Апелативен съд - Варна, с което е прекратено производството по частната жалба на дружеството срещу определение № 260172 от 14.05.2025г. по т.д. № 443/2019г. на Окръжен съд - Варна, с което съдът по несъстоятелността на основание чл.658, ал.1, т.9 ТЗ е разрешил на синдика да се разпореди със сума от особената банкова сметка на длъжника, необходима за покриване на разноски по несъстоятелността.

Частният жалбоподател излага твърдения за недопустимост на обжалваното определение поради произнасяне на въззивния съд по непредявен предмет на частната жалба – по непредявени оплаквания и искания, по други юридически факти и други правни последици. Сочи, че частната му жалба е относима към приемането на отчета на постоянния синдик и приобщаването му към доказателствения материал по делото, като на страници първа и втора от нея е изложил подробни доводи за несъстоятелността на съображенията по приемане на отчета. Твърди, че обжалваното определение има определящо значение, тъй като се засягат множество публични и частни интереси – на основния кредитор в лицето на 1

„Булгаргаз“ ЕАД, данъчния интерес на държавата, интересите на множество физически лица – бивши работници и служители. Излага подробни съображения за неправилност на определението на съда по несъстоятелност поради липса на изложени мотиви, във връзка с което оплакване въззивният съд не се е произнесъл.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.

Частната жалба е неоснователна.

В обжалваното определение въззивният съд е приел, че актът на съда по несъстоятелността, с който се разрешава на синдика да се разпореди със суми от особената банкова сметка на несъстоятелния търговец, не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не е преграждащо развитието на производството по делото, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона. Изтъкнал е, че под съответния ред по смисъла на чл.613а ТЗ за определенията на съда по несъстоятелността законодателят е визирал предпоставките за обжалваемост по чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, които по отношение на определението на съда по чл.718 ТЗ е приел, че не са налице.

Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за недопустимост на обжалваното въззивно определение. С частната жалба, с която е бил сезиран въззивният съд, е обжалвано определение /резолюция/ № 260172 от 14.05.2025г. по т.д. № 586/2011г. на Окръжен съд – Шумен, постановено по отчет вх. № 261346 от 13.05.2025г. и молба вх. № 261347 от 13.05.2025г. на М. Н. – постоянен синдик на „Топлофикация – Шумен” ЕАД /н./. С това определение на съда по несъстоятелност е разрешено на синдика на „Топлофикация – Шумен” ЕАД /н/ да се разпореди със сумата 1488,57 лева от откритата особена банкова сметка на длъжника, необходима за покриване на разноските по несъстоятелността за м. април 2025г., и е разпоредено месечен отчет вх.№ 5411963165724015 да се отрази в книгата по чл.634в ТЗ на вниманието на кредиторите и длъжника и да се приложи по делото.

С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по подадената частна жалба, като е съобразил съдържащото се в него произнасяне на съда по несъстоятелност, и е изложил съображения за 2 необжалваемост на този съдебен акт. Съгласно постоянната практика на ВКС съдебният акт е недопустим, когато не отговаря на изискванията за решаване на делото по същество; когато е постановен при липса на право на иск или жалба или ако това право не е упражнено надлежно; когато съдът е бил десезиран от спора; при липса на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка; когато съдът се е произнесъл по непредявено искане. В случая не е налице нито едно от посочените основания за недопустимост на въззивното определение. Действително, въззивният съд не е обсъдил в мотивите си наведените в сезиралата го частна жалба доводи на частния жалбоподател, отнасящи се до разпореденото от съда по несъстоятелност отразяване на месечния отчет на синдика в книгата по чл.634в ТЗ и прилагане на същия по делото, но това не се отразява на допустимостта на постановеното въззивно определение.

Като краен резултат изводът на въззивния съд, че обжалваното пред него определение на съда по несъстоятелност не подлежи на инстанционен контрол, е правилен. Редът за обжалване на постановените в производство по несъстоятелност съдебни актове е предмет на специална правна уредба, съдържаща се в чл.613а ТЗ. В ал.1 на чл.613а ТЗ са посочени изчерпателно определенията и решенията на съда по несъстоятелност, които могат да бъдат обжалвани самостоятелно по реда на общия инстанционен контрол на ГПК.

Извън изброените в ал.1 на чл.613а ТЗ останалите актове, постановени в производството по несъстоятелност, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК - този, уреден в чл.274, ал.1 ГПК.

Обжалваният пред въззивния съд акт на съда по несъстоятелност не е от категорията на посочените в чл.613а, ал.1 ТЗ, които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК. Обжалваемостта му пред апелативния съд не може да бъде изведена и от чл.613а, ал.3 ГПК, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК, уреждаща реда за обжалване на определенията. Предвид правните му последици постановеното определение не може да се квалифицира като преграждащо по-нататъшното развитие на производството по несъстоятелност.

Следователно постановеното определение няма преграждащ делото по несъстоятелност характер, нито обжалването му е изрично предвидено в 3 закона. Изложените в частната жалба доводи са неотносими и не следва да се обсъждат с оглед изричните законови разпоредби, уреждащи обжалваемостта на постановения от съда по несъстоятелност съдебен акт.

Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 418 от 21.07.2025г. по ч.т.д. № 327/2025г. на Апелативен съд Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4