Решение № 170 от 23.04.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Плевен, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря Н. В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500997 по описа за 2025 година

С решение № 150/27.12.2024 г. по гр.д.№ 20244420100039 по описа за 2024 година на НРС е признато за установено по иск по чл.108 ЗС, предявен от М.

Й. С., чрез пълномощник против Е. Й. С. и М. М. Д., че М. Й. С. е собственик на движими вещи: климатик марка „FUJITSU“, модел ,,ASYG12KPCA(E)“; хладилник марка „SAMSUNG“, модел „RB3IFDRNDSA/ЕО“, сериен № A03P4EAN300341; пералня марка „SAMSUNG“, модел „WW80T304MBS“, сериен № 0DXN59ARB00034V; оградно пано 0,75 - 14 бр., стълб Н:0,75 - 14 бр.; душ колона марка „ROCA“, модел „EVEN-М“ кръгла; холен комплект „BENTLEY“ цвят „Бял-Черен“ с LED- осветление „BENTLEY COMPOSITE“; готварска печка на дърва „ЗВЕЗДА КЛАСИК“ с голяма фурна; комплект единично легло 82/190 „СИТИ 2005“ с ракла и чекмеджета, цвят „Дъб Сонома“ с матрак еднолицев 82/190 „КОЛОРИ“ и 2 бр. възглавници и скрин „СИТИ 3047“, цвят „Дъб Сонома“; бойлер марка „ARIS- TON“, модел „VELIS EVO 80 EU“.Осъден е Е. Й. С. и М. М. Д. да предадат на М. Й. С., чрез пълномощник, фактическата власт върху движими вещи: климатик 11 марка „FUJITSU“, модел ,,ASYG12KPCA(E)“; хладилник марка „SAMSUNG“, модел 1

„RB3IFDRNDSA/ЕО“, сериен № A03P4EAN300341; пералня марка „SAMSUNG“, модел „WW80T304MBS“, сериен № 0DXN59ARB00034V; оградно пано 0,75 - 14 бр., стълб Н:0,75 - 14 бр.; душ колона марка „ROCA“, модел „EVEN-М“ кръгла; холен комплект „BENTLEY“ цвят „Бял-Черен“ с LED- осветление „BENTLEY COMPOSITE“; готварска печка на дърва „ЗВЕЗДА КЛАСИК“ с голяма фурна; комплект единично легло 82/190 „СИТИ 2005“ с ракла и чекмеджета, цвят „Дъб Сонома“ с матрак еднолицев 82/190 „КОЛОРИ“ и 2 бр. възглавници и скрин „СИТИ 3047“, цвят „Дъб Сонома“; бойлер марка „ARIS- TON“, модел „VELIS EVO 80 EU“.Осъдени са на основание на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки от ответниците Е. Й. С. и М.

М. Д. да заплатят на М. Й. С., чрез пълномощник, сума в размер на 944.90 лв. всеки, представляваща обезщетение за неоснователното обогатяване на ответниците за сметка на ищеца за период от 18.06.2023 г. до 12.09.2024 г., осъществено чрез спестяването на разходи за наемане и ползването без основание на собствените на ищеца М. Й. С. движими вещи: климатик марка „FUJITSU“, модел ,,ASYG12KPCA(E)“; хладилник марка „SAMSUNG“, модел ,,RB31FDRNDSA /ЕО“, сериен № A03P4EAN300341; пералня марка „SAMSUNG“, модел „WW80T304MBS“, сериен № 0DXN59ARB00034V; оградно пано 0,75 - 14 бр., стълб Н:0,75 - 14 бр.; душ колона марка „ROCA“, модел „EVEN-М“ кръгла; холен комплект „BENTLEY“ цвят „Бял-Черен“ с LED-осветление „BENTLEY COMPOSITE“; готварска печка на дърва „ЗВЕЗДА КЛАСИК“ с голяма фурна; комплект единично легло 82/190 „СИТИ 2005“ с ракла и чекмеджета, цвят „Дъб Сонома“ с матрак еднолицев 82/190 „КОЛОРИ“ и 2 бр. възглавници и скрин „СИТИ 3047“, цвят „Дъб Сонома“; бойлер марка „ARISTON“, модел „VELIS EVO 80 EU“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 22.01.2024 г. до окончателното изплащане.Осъдени са на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците Е. Й. С. и М. М. Д. солидарно да заплатят на ищеца М. Й.

С. направените от него в производството разноски и адвокатски хонорар в общ размер на 4 073.57 лв.

Депозирана е въззивна жалба от Е. Й. С. и М. М. Д., чрез пълномощник, против решение № 150/27.12.2024 г. по гр.д.№ 20244420100039 по описа на НРС.Обжалват решението на първоинстанционния съд като неоснователно, недопустимо.Изложени са доводи относно нарушения на процедурните правила, както и на материалноправния закон.Прави се искане да се отмени 2 решение № 150/27.12.2024 г. по гр.д.№ 39/2024 г. по описа на НРС, с което е уважена искова молба на ищеца М. Й. С., като неоснователно, недопустимо, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.Прави се искане да се разгледа делото по същество, като се отмени дадения ход на делото на заседание от 06.06.2024 г. и следващи процесуални действия, като се приеме отговора на исковата молба като подаден в срок по чл.131, ал.1, за което са ангажирали доказателства.Прави се искане да се приеме предявения от тях насрещен иск за предаване на собствените на ответницата М. Д. вещи, изнесени от имота й от ищеца М. С., а именно:1.Хладилник - 1 бр.; 2.Фризер малък - 1 бр.; 3.Бюфет с гардероб - 1 бр., бял; 4.Легло с матрак и скрин - 1 бр.;

5.Пералня - 1 бр.; 6.Готварска печка на дърва - 1 бр.; 7.Ограда в размери от 37 метра, поставена пред къщата.Прави се искане да бъде предоставена възможност да се допълни същия иск, като се индивидуализират вещите с конкретно описание, посочат цена на същия и допълнят правната обосновка и доказателствените си искания.Прави се искане да се отхвърли иска с правно основание чл.108 ЗС, тъй като ищецът не е собственик на процесните вещи, а на основание последното да се отхвърли и иска по чл.59 ЗЗД, като обусловен от ревандикационния иск и съответно при липса на правен интерес за ищеца.Прави се искане да не се разглежда делото по същество, да се върне иска на друг състав на първоинстанционния съд със задължителните указания, съобразно аргументите на горните искания.

За въззиваемата страна – М. Й. С., процесуалният представител изразява становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна.Атакуваното съдебно решение счита за валидно и правилно, предвид съответствието му със събрания доказателствен материал.Прави се искане да се потвърди атакуваното решение, като се присъдят разноски съобразно представения списък.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение 3 не е въведено като основание за обжалване.

Предмет на обжалване е решението на първоинстанционния съд от 27.12.2024 г., което се обжалва изцяло.

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд в частта на обжалваното съдебно решение, която следва да бъде потвърдена.

Във въззивната жалба са изложени доводи относно нарушения на процедурните правила и нарушения на материалния закон.

На първо място по отношение първото такова се сочи от въззивника, че е допуснато нарушение на правилата на призоваване.

Сочи се, че през месец февруари 2024 г. въззивниците разбират от въззиваемия, че срещу тях има заведено производство, но те не са получавали каквито и да било документи.Свързват се с настоящия си процесуален представител, като го упълномощават да ги представлява по делото, чрез регистрация в ЕПЕП на адвоката е осигурен достъп до делото и той се е запознал с исковата молба и определението от 22.03.2024 г. на 02.04.2024 г., от която и те се считат уведомени.Същите депозират отговор на исковата молба, както и насрещен иск по делото с основание чл.211, ал.1 ГПК на 02.05.2024 г.

Твърди се също така, че във връзка с неправилно възприетото от съда, че въззивниците са уведомени на 29.01.2024 г. за заведеното срещу тях съдебно производство същите правят възражение, като ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си и искат възстановяване на срока за отговор на исковата молба.

На следващо място във въззивната жалба се сочи, че с молба от 21.06.2024 г. ответниците са поискали отмяна на даване ход по същество на делото, извършено в тяхно отсъствие, като съдът е отхвърлил молбата.Това е второ нарушение на процедурните правила, допуснато от първоинстанционния съд.

До ответниците в първоинстанционното производство Е. С. и М. Д. са изпратени съобщения на 24.01.2024 г. във връзка с разпореждането на съда от 23.01.2024 г. да им се изпрати препис от исковата молба с приложенията на основание чл.131, ал.1 ГПК, но същите са върнати в цялост с отбелязване от връчителя, че те отказват съобщенията.

4

С определение от 22.03.2024 г. е изготвен доклад по делото, като е посочено, че на 29.01.2024 г. ответниците са били уведомени за разпореждането на съда лично, но са отказали да приемат преписите от исковата молба с приложенията, а до датата на заседанието не са постъпвали писмени отговори, не са представяни писмени доказателства, не са правени доказателствени искания, нито са налице доказателства, че са ангажирали адвокат, който да ги представлява.

Делото е насрочено за 23.04.2024 г., като въззивниците надлежно са били уведомени на 02.04.2024 г.

На 22.04.2024 г. Е. С. и М. Д., чрез пълномощник, са депозирали молба да не се дава ход на заседанието, насрочено за 23.04.2024 г. поради ненадлежно уведомяване на ответниците и липса на връчване на исковата молба на всеки от тях.

От пълномощника е депозирано заявление за достъп до електронни съдебни дела и електронни съобщения в ЕПЕП на 22.04.2024 г.,който е разрешен.

На 23.04.2024 г. е депозирана друга молба от въззивниците да не се дава ход на заседанието, насрочено за 23.04.2024 г.

Съдът не е дал ход на делото, като го е отложил и насрочил за 10.05.2024 г., за която дата страните се считат уведомени от с.з.

На 07.04.2024 г. е депозиран отговор на исковата молба и насрещен иск на основание чл.211, ал.1 ГПК от Е. С. и М. Д., чрез пълномощник.

На 10.05.2024 г. съдът не е дал ход на делото, явили са се процесуалните представители на страните, като то е отложено и насрочено за 18.06.2024 г.

Във връзка с молба на процесуалния представител на въззиваемия, с разпореждане от 17.05.2024 г. първоинставнционният съд е отсрочил делото и го е насрочил за 06.06.2024 г.

Посочено е, че Е. С. и М. Д. са уведомени чрез ЕПЕП, призовка по чл.142, ал.4 ГПК, изпратена на 20.05.2024 г.

В този случай, тъй като е избран от страната електронен адрес за връчване, то се прилага чл.41а, ал.1 ГПК.

Проведено е съдебно заседание на 06.06.2024 г., като е прието, че ответниците са редовно призовани чрез ЕПЕП, като са извършени 5 обективираните в същото процесуални действия, включително е разпитана и П.К. във връзка с връчването на призовки на М. Д. и Е. С..Отхвърлено е и искането на процесуалния представил на ответниците за възстановяване на срока по чл.64, ал.2 ГПК, а именно едномесечен срок, в който ответниците във връзка с разпореждане по чл.131, ал.1 ГПК могат да дадат писмени отговори на исковата молба, представят доказателства и направят нови доказателствени искания.

На 21.06.2024 г. е депозирана молба от Е. С. и М. Д., чрез пълномощник, проведено е съдебно заседание на 28.06.2024 г., като е прието, че е било налице редовно уведомяване на ответниците и молбата е приета за неоснователна.

Неоснователно се сочи от въззивниците, че не са изследвани от първоинстанциониня съд доказателствата, които са представени в подкрепа твърденията на ответниците.

В с.з. на тази дата са разгледал депозирираната молба, с оглед на приложения списък за призоваване е прието, че към онзи момент е имало редовно уведомяване на ответниците, като е съобразил и становищата на страните, включително и възражението на насрещната страна, че е заявено призоваване по реда на чл.51, ал.3 вр. с чл.38, ал.2, т.1 ГПК.

С оглед на горепосочената разпоредба, в случай, че съобщението не бъде изтеглено в 7-во дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия работен ден след изтичане на срока аз изтегляне.

На 18.07.2024 г. не е даден ход на делото и то е насрочено за 12.09.2024 г., проведено е последното съдебно заседание по делото.Имало е депозирана молба от Е. С. и М. Д. за разглеждане на делото при отсъствие на страна.

На следващо място във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд не е следвало да валидира показанията на представителя на кметство с.***, поради посочените основания.Позовават се на писма № 133/17.05.2024 г. и № 110/10.05.2024 г., показанията на свидетелката П.К. от с.з. на 06.06.2024 г., проведено без участие на въззивниците, според която няма назначено длъжностно лице по призоваване в кметство с.***, както и на чл.84, ал.1 ПАРОАВАС.Считат, че липсата на длъжностно лице или такова, назначено от кмета или районния съд, със 6 специални функции по връчване на съдебни книжа, противоречи на процесуалните правила и извършените от него действия са невалидни и не следва да бъдат приети.Позовават се и на молба от 27.06.2024 г., с която въззивниците са депозирали доказателства по делото относно това, че Е. С. работи в гр.София и към посочената дата не е бил на адреса в дома си в с.***, като са представени и извлечения от „Книга за инструктаж на работниците и служителите“ в предприятие ММВ Строй ЕООД.Сочи се също така, че на М.