Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 158 от 15.05.2024, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 140/2024
Вид
Решение № 158
Подписан
15.05.2024
Състав
ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА, РОСИЦА ВЕЛКОВА, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Перник, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА В. ИВАНОВАСТОЙЧЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА В. ИВАНОВА-СТОЙЧЕВА

Въззивно гражданско дело № 20241700500140 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 195 от 28.12.2023 г., постановено по гр. дело № 353/2023 г. по описа на Районен съд – Брезник, съдът е отхвърлил предявения от Ц. С. Ц., ЕГН **********, адрес ***, срещу „ДЕЙНА“ ЕООД, ЕИК 113568388, със седалище и адрес на управление: гр.

Трън, обл. Перник, ул. „Вельо Стоянов“, бл. 11, вх. В, ет. 3, ап. 39, представлявано от С.С.М.

– управител, иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата 16 800,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения им недвижим имот - ВРЕМ. НЕИЗП. НИВА от 14,809 дка, девета категория, местност „***“, имот № *** по картата на землището, при граници /съседи, имот № ***, стопански двор на МЗХП, имот № ***- врем неизп. Нива на стопан. От общ неидентифициран собственик, имот № ***- нива на наследници на И.З.А., имот № ***- път четвърти клас на Община Трън. По кадастрална карта: Поземлен имот с идентификатор ***, община ***, гр. ***, м. ***, вид собств. Часта, вид територия Земеделска, категория 9, НТП Неизползвана нива (угар, орница), площ 14 805м 2 , одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18893/20.12.2019 г. на изпълнителен директор на АГКК, за периода от 25.06.2020 г. до 1

25.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 14.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението съдът се е произнесъл и по отношение на дължимите се в производството съдебни разноски, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК Ц. С. Ц., чрез адв. К. Б., е обжалвал решението, в частта, в която предявеният иск е отхвърлен, както и в частта за разноските, като се твърди, че същото е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, като се излагат подробни съображения в тази насока. Сочи, че съдът е постановил съдебния акт при липсата на обсъждане и преценка на всички налични по делото доказателства. Допълва, че страните в производството са съсобственици на процесния имот, а от наличните по делото доказателства става ясно, че е налице искане за ползване на имота от страна на Ц., но безуспешно, както и, че „Дейна“ ООД лично ползва процесния имот и съзнателно е лишило ответната страна от ползването му по предназначение. Прави се анализ на наличните по делото доказателства, като се твърди, че въз основа на тях се установява, че ответникът извършва дейности, които не отговарят на нормативните изисквания, съобразно Договор за аренда № ***, като с тези си действия ответникът умишлено лишава ищеца да ползва имота по предназначението му като нива за производство на земеделска продукция, както и да има възможност да сключва договор за аренда. Навеждат се твърдения, че решаващият съд не е взел становище относно наличието на предпоставки за обезщетение. Допълва, че в атакуваното решение липсват мотиви относно размера на предявения иск. С въззивната жалба се излагат подробни съображения въз основа на които се иска отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за сумата от 3009,89 лева, като се постанови ново, с което искът в тази му част да бъде уважен. Прави се искане за присъждане на сторените пред всички инстанции разноски, като се отмени атакуваното решение в частта за разноските на ответника до законовия дължим.

Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна „Дейна“ ЕООД, чрез адв. А. Д., с който депозираната въззивна жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Намира твърденията на жалбоподателя за неправилни, неверни и голословни.

На първо място се сочи, че обжалването на решението в частта за разноските е недопустимо, като допълва, че процедурата по изменение на решението в частта за разноските е регламентирана в чл. 248 от ГПК и компетентен за изменение на разноските е Районен съд – Брезник, а не Окръжен съд – Перник. На следващо място заявява, че твърденията изложени във въззивната жалба представляват всъщност защитна версия на ищеца. Намира същите за неверни и некореспондиращи с наличните по делото доказателства като се излагат съображения в тази насока. В продължение с въззивната жалба се оспорва твърдението, че дружеството е лишило ищеца от ползване на съсобствения имот, както и че в имота има поставена от дружеството ограда, което обстоятелство не било съгласувано с ищеца.

Оспорват се всички твърдения и искания, изложени в нотариалната покана, като се навеждат твърдения, че ищецът никога не е бил лишаван от достъп до процесния имот и 2 последният има свободен достъп до същия. Сочи, че дружеството ползва площ от съсобствения имот, която е по – малка дори и от притежавания от него дял. Излага съображения като твърди, че дружеството не дължи обезщетение на ищеца и намира същия освен за недължим и за неправилно изчислен. С отговора се прави възражение, че ищецът е собственик на посочените от него имоти. Сочи се, че недвижимите имоти, посочени в исковата молба и недвижимите имоти описани в договора за аренда и договорите за наем не са идентични. В продължение заявява, че дружеството не е получавало пари от договор за аренда или договор за наем, както и, че същото никога не е сключвало договор за аренда и/или наем за процесните ниви с ищеца. На следващо място се прави възражение, че част от процесните вземания са погасени по давност. В отговора на въззивната жалба е направен и анализ на доказателствата по делото. Въз основа на изложените съображения са моли съда да постанови решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, подържа така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен иска до размер от 3009,89 лв., тъй като първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и доводите на страните и поради допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че е лишен от възможността да ползва своята 1/5 идеални части от съсобствен имот, тъй като ответното дружество без негово съгласие е сключил договор за аренда за срок от 20 години.

Претендира обезщетение за ползване на неговите 1/5 идеални части, така както е преценено от допуснатата и приета по делото съдебно-оценителна експертиза. Претендира направените разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна.

В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли да бъде отхвърлена въззивна жалбата като неоснователна и недоказана, а решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Заявява, че ползва процесния имот съобразно притежаваните квоти и останалата част, за която се претендира обезщетение стои изцяло неизползваема, с оглед на това, че ищецът няма никакво желание да я ползва. Счита, че обезщетението не се дължи, тъй като жалбоподателят не е лишен от правото да ползва имота си, който е доказано земеделски и не е със сменено предназначение. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд първоначално е било образувано по обективно съединени искове, предявени от Ц. С. Ц., ЕГН **********, против „ДЕЙНА“ ЕООД, ЕИК 113568388, с искане за заплащане на обезщетение за лично ползване на съсобствена недвижима вещ, представляваща недвижим имот № *** по картата на землището на гр. ***, съставляващ нива с площ 14.809 дка в местността „***“ по реда на чл.

31 ал. 2 от ЗС за сума в размер на 16 800,00 лв. за периода от 25.06.2020 г. до 25.01.2021 г., за сума в общ размер на 441,60 лв. – неплатен наем за посочени в обстоятелствената част на исковата молба недижими имоти – нива с площ от 5,1 дка в местността „***“, съставляващ имот № ***; нива с площ от 2,1 дка в местността „***“, съставляващ имот № ***, за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., законна лихва за забава от датата на депозиране на 3 исковата молба.

С Решение № 23 от 01.12.2021 г. по гр. д. № 76/2021 г. по описа на РС – Трън, районният съд е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, като е посочил период 01.01.2017 г. – 31.12.20217 г., както и иска с правно основание чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ във вр. с чл. 30, ал. 3 от ЗС. По втория иск решението не е обжалвано и е влязло в сила.

В обжалваната част ОС Перник се е произнесъл с решение № 128 от 28.04.2022 г. по в. гр. д. № 35/2022 г., като също се е произнесъл по иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС за период 01.01.2017 г. – 31.12.20217 г. и за сума в размер на 17 421,60 лв.

С Решение № 91 от 03.10.2023 г. на ВКС, гр. колегия, І- во отделение, по кас. гр. дело № 3807/2022 г. Върховния касационен съд на Република България е обезсилил решение № 128/28.04.202 г. по в. гр. д. № 35/2022г. на Пернишкия окръжен съд, както и решение № 23/01.12.2021 г. по гр. д. № 76/2021 г. на Трънския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Ц. С. Ц. срещу „ДЕЙНА“ ЕООД, ЕИК 113568388, иск с правно основание чл.

31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 17 421,60 лева за лично ползване на съсобствен недвижим имот № *** по картата на землището на гр. ***, съставляващ нива с площ 14.809 дка в местността „***“. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС Трън в означената част. Дадени са указания при новото разглеждане на делото, съдът да се произнесе по иск за парично вземане с цена 16 800 лева и период от 25.06.2020 г. до 25.01.2021 г. за недвижим имот № *** по картата на землището на гр. ***, съставляващ нива с площ 14.809 дка в местността „***“. В останалата част решението на РС Трън не е обжалвано и не следва да има ново произнасяне.

След отвод на съдията, разгледал първия път делото пред РС Трън и липсата на възможност за формиране на друг различен състав за разглеждане на производството при връщането му за ново разглеждане, с Определение № 849 от 17.10.2023 г. на Окръжен съд Перник, делото е изпратено за разглеждане от Районен съд – гр. Брезник, където е образувано гр. д. № 353 по описа за 2023 г. на съда.

От приложените документи по удостоверение за наследници на Ц.Р.В. с № ***, издадено въз основа на акт за смърт № ***, решение № 47-1- Н/14.09.2001 г. на ПК Трън, решение № 47-2/07.04.1999 г., констативен нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 174 от 05.12.2019 г. е видно, че ищецът Ц. С. Ц. е съсобственик на 1/5 идеална част от недвижим имот, възстановен с решение № 47-1-Н от 14.09.2001 г. на ПК-Трън, представляващ врем.неизп.нива от 14,809 дка, девета категория, местност „***“, имот № *** по картата на землището, при граници / съседи, имот № ***, стопански двор на МЗХП, имот № ***- врем неизп. Нива на стопан. От общ неидентифициран собственик, имот № ***- нива на наследници на И.З.А., имот № ***- път четвърти клас на Община Трън, с ограничения при ползване на имота, основания: Геодезически знак. Ограничения на собствеността 1 кв.м.

Да се пази от повреди и унищожаване. Електропровод 20 киловолта. На 10 м. от двете страни на крайните проводници или на 11 м. от оста на електропровода, не могат да се строят етради и съоръжения и засажда високостеблена растителност.