Решение № 424 от 22.11.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. Смолян, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20245440100657 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск, предявен от Й. Л. Н. против „*“ ЕООД, в което се твърди от ищеца,че на 09.04.2003 г. е сключил с „*“ АД Договор за издаване на кредитна карта. Тъй като не е обслужвал кредита си „*“ АД е образувала и водила ч. гр д № */2011 г. по описа на Районен съд Смолян, по което дело е издаден и изпълнителен лист от 09.09.2011 г. Въз основа на изпълнителен лист издаден от ч. гр д № */2011 г. по описа на Районен съд Смолян е било образувано и изп д № * г. по описа на * * с рег № * и район на действие Окръженсъд Смолян с Взискател * АД и длъжник ищеца. Във връзка с извършена цесия съгласно договор за прехвърляне на вземания сключен между * АД и * ЕООД вземането на банката е цедирано на ответника по делото на дата 31.01.2018 г. и последния подавайки молба до * * с рег № * и район на действие * Смолян е конституиран като взискател по изп д № * г. по описа на * * с рег № * и район на действие * Смолян. Горното изпълнително дело към настоящия момент е прекратено на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК поради перименция, доколкото не са извършване същински изпълнителни действия по него в период повече от 5 години. За горото обстоятелство е налице и Постановление на * * с рег № * и район на действие * Смолян с изх № */31.03.2023 г. и което е влязло в законна сила.

Твърди се от ищеца, че въпреки прекратяване на делото многократно е бил приканван чрез телефонни разговори от ответника чрез негови служители да плати сумата.

Възразил е, че вземането е погасено по давност доколкото същото е станало ликвидно и изискуемо на 09.09.2011 г., образувано е изпълнително дело * г. по което последното същинско изпълнително действие на * * с рег № * е било от 18.07.2017 г. с налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в * АД, и * ЕАД. Тоест давността, прекъсната с последното изпълнително действие, годно да я прекъсне, е именно е през 18.07.2017 г. с 1 налагането на зопорите върху банковите сметки на длъжника в посочените банки. От този момент - 18.07.2017 г. тече общата 5 годишна погасителна давност, която е изтекла на 18.07.2022г. До тази дата ответника – взискател не е извършвал други валидни изпълнителни действия, поради което следва да се приеме, че са настъпили правните последици на погасителната давност и задължението по изпълнителен лист 09.09.2011 год. издаден по ч. гр. дело № */2011 год. по описа на Районен съд - Смолян спрямо ищеца е недължимо към момента на предявяване на настоящата исковата молба, тъй като е погасено по давност.

Макар, че изтичането на погасителна давност възпрепятства правото на принудително събиране на задължението, то може да бъде платено доброволно, въпреки изтеклата давност. Погасяването на главното задължение, води до погасяване и на акцесорните такива, за които е приложима кратката 3 /три/ годишна давност. Тъй като давността се прекъсва според чл. 116, б. "в" ЗЗД с предприемането на действия на принудително изпълнение. Следователно, за прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради давност.

Твърди се от ищеца, че задължението му е погасено по давност, и доколкото давността не се прилага служебно то с настоящата изрично се позоввава на нея. Въпросът за течението и прекъсването на давността по изпълнителното дело, образувано срещу него, следва да бъде решен в светлината на задължителното тълкуване, дадено с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тьлк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. В нея се приема, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.

8 ТПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ТПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника и извършването на справки. От друга страна, подаването на редовна молба за изпълнение прекъсва давността.

Прието е, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Сочи се, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява ех 1е§е, по право, на основание чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б.

"д" от ГПК (отм.) като вече настъпилатаперемпция само се констатира в постановлението за прекратяване на съдебния изпълнител. Посочено е, че в този случай новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, а това е от дата 18.07.2017 г. В случая последното по време изпълнително действие спрямо длъжника е през 2017 г. С изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК 2 прекратяването на изпълнителното производство е настъпило по право - през 2019 г., поради което всички последващи изпълнителни действия са негодни да прекъснат давността. От този момент - 18.07.2017 г. тече общата 5 годишна погасителна давност, която изтича през 18.07.2022 г. До тази дата ответника - взискател не е извършвал други валидни изпълнителни действия, поради което следва да се приеме, че са настъпили правните последици на погасителната давност и задължението по изпълнителен лист 09.09.2011 год. издаден по ч. гр. дело №*/2010 год. по описа на Районен съд - Смолян спрямо ищеца е недължимо към момента на предявяване на исковата молба.

В случая с оглед диспозитивното начало, съдът е обвързан от пределите на предявения иск т.е. следва да се прецени дали от датата на последното валидно изпълнително действие са изминали пет години, в които вследствие бездействие на ответника, вземането по изпълнителния лист е погасено по давност. Няма съмнение, че с кратката тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетение за забава - чл.111, б. б) и б. в). Във връзка с горното ищецът твърди, че е изпратил писмено възражение до ответника, което е получено от последния и е входирано с вх № ВЖ -*/10.05.2024 г. с което възражение доверителя ми изрично се е позовала на правоизключващия факт че процесното вземане е погасено по давност и като такова следва да се отпише като задължение на доверителя ми. Нещо повече със същото възражение доверителя ми на основание чл. 24, ал.

1 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за * е поискала от ответника като институцията по чл. 4, ал.

1 от Наредбата да подадете информация в *, както за липсата на просрочил, така и за погасяването вземането по давност, доколкото от изискуемостта на вземането по кредита са изтекли повече от пет години, през които, нито банката, нито цесионер е предприел действия по събирането му, които действия да са спрели или прекъснали давността по смисъла на чл.

116 от ЗЗД, поради което вземането се е погасило на основание чл. 110 от ЗЗД. В тази връзка и на основание чл. 120, вр. чл. 110, чл. 111 и чл. 119 от ЗЗД гореописаното вземане не е активно, поради погасяването му по давност. Във връзка с горното възражение депозирано ответника го уведомява с писмо с изх № */15.05.2024 г., че с изтичането на давността се погасява не самото задължение, а възможноста кредитора да го търси по принудителен ред.

Отговаря също не приема за основателно възражението за погасяване по давност на вземането, както и отказва да предприеме правни и фактически действия да подаде необходимата информация в * за коригираните данни към информационната система на *.

Твърди се от ищеца, че отказът на ответника да поиска заличаване на задълженията на му в * е неправомерен, тъй като всяко едно погасяване текущо или окончателно, вкл. и погасяването на вземанията по давност, представлява изменение по кредита, за което се дължи подаване на информация до *, и че към момента на подаване на исковата молба ищецът не е разполагал със специалния иск по чл. 24, ал. 4 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за Централния кредитер регистър поради отмяна на разпоредбата, поради което е налице правен интерес от предявяване на иска.

С подаването на информация в * ответникът е декларирал в публичното пространство кредитна задлъжнялост на ищеца за сумата от 21 032,65 лева, при което 3 същият се обективира като ненадлежен платец и с това се накърнява неговият кредитен авторитет. Следователно ищецът има правен интерес да установи по съдебен ред погасяването на процесното задължение на соченото основание - изтекла погасителна давност, чиято дължимост публично е декларирал от ответника и е извънсъдебно претендирана от него с многократните покани за изпълнение, с които действия кредиторът е смутил правната сфера на ищеца и го е компрометирал като неизряден платец. След като главното задължение е погасено по давност,погасени са и акцесорните за договорна лихва и лихва за забава.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че не дължи на ищеца сумата от 21 032,65 лв. (двадесет и една хиляди тридесет и два лева и шестдесет и пет стотинки) придобита от „*“ АД с договор за цесия от 31.02.2018 г . , поради погасяване по давност. Претендира и за разноски по водене на делото.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспрова иска. Излага подробни съображеения за недопустимост на иска, а при условията на евентуалност- и за неговата неоснователност. Счита, че искът е недопустим, доколкото ищецът нямал правен интерес от водене на настоящото дело. Ответникът не претендирал от него процесните суми. Обстоятелството, че процесната сума е включена в Централния регистър на кредитите при * е даде гласност на неизправните платци. Отказът на ответника да удовлетвори молбата на ищеца да бъдат заличени вписаните за него данни във връзка със задълженията по процесния договор не пораждала правен интерес за водене на дело.

Евентуално, в случай, че съдът приеме иска за допустим, заявява, че оспорва иска. Счита, че вземането не е погасено, то си се дължи, дори и да е изтекла давността. Претендира за разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В с.з. ищецът се явява лично и поддържа иска. Съображения излага и в писмени бележки.

Ответникът не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, че на 09.04.2003 г. ищецът е сключил с „*“ АД Договор за издаване на кредитна карта. Тъй като ищецът не е обслужвал кредита си, „*“ АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и по образуваното ч. гр. д. № */2011 г. по описа на Районен съд Смолян, е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 09.09.2011 г. за сумата 11 453,17лв., от които 9260,39 лв.-главница, 1 999,16лв.-договорна лихва, 193,62 лв. наказателна лихва и 803,93лв.-разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.09.2011г. до окончателното изплащане.

Въз основа на посочения изпълнителен лист, издаден от ч. гр д № */2011 г. по описа на Районен съд Смолян е образувано изп.д.№1819/2011г. по описа на * П.Илиев с рег № 4

821 и район на действие * Пловдив с Взискател „*“ АД и длъжник ищеца. По посоченото изп.д. са извършени следните изп.действия- налагане на възбрана от * върху недвижими имоти, собственост на длъжника, и е наложен запор върху трудовите възнаграждения на длъжника, получавани от „Екобулгарствой“ .