Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 975 от 16.07.2024, Административен съд - Монтана

Съд
Административен съд - Монтана
Дело
Касационно административно наказателно дело 244/2024
Вид
Решение № 975
Подписан
16.07.2024
В сила
16.07.2024
Състав
Рени Славкова, Соня Камарашка, Бисерка Бойчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 79б · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 32, ал. 1 · Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки
  • чл. 57, ал. 2 · Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки
  • чл. 58, ал. 1 · Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки
  • чл. 58, ал. 1, т. 4 · Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки
  • чл. 74 · Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 975

Монтана, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - , в съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

СОНЯ КАМАРАШКА

Членове:

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

РЕНИ СЛАВКОВА

При секретар АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия РЕНИ СЛАВКОВА канд № 20247140600244 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба от „Виваком България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], район Младост, [улица], представлявано от Н. А. - Изпълнителен директор чрез пълномощник юрисконсулт А. К., против Решение № 71/17.04.2024 г. постановено по АНД № 175/2024 г. на Районен съд - Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № К-004827/17.01.2024 г. на Директор на РД за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите - (КЗП), с което на „Виваком България“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл. 74 от ЗПЦСЦУПС за извършено нарушение по чл. 74, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 4 от същия закон.

В касационната жалба се съдържат оплаквания, че въззивното решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Касаторът твърди, че при постановяване на процесното решение първоинстанционният съд не е взел предвид, нормата на чл. 52, ал. 4 от Закона за административните нарушения и административните наказания (ЗАНН), според която, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. Сочи, че наказателното постановление е издадено поради непредоставяне на поискан с КП № К-2743263/28.11.2023 г. документ от втора независима експертиза на устройството, спрямо което са предявени рекламациите. В цитирания КП като дата за предоставяне на документа, на която е следвало да се представи е посочена 29.11.2023 г. Същият е представен на КЗП на 08.12.2023 г. преди поканата за съставяне и връчване на АУАН на 15.12.2023 г. касаторът твърди, че предоставянето на документите след посочената от КЗП дата се наложило поради забавяне от страна на сервизното дружество за разглеждане на сервизната поръчка, което било посочено на КЗП в хода на извършената проверка, но не било взето предвид от АНО при налагането на санкцията. Твърди, че от страна на първоинстанционния съд са игнорирани обстоятелствата, че при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото в тях неправилно е посочена нарушената разпоредба. В АУАН и в НП като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 74 от ЗПЦСЦУПС, която касаторът счита за санкционна такава, доколкото предвижда съответно административно наказание /глоба и/или имуществена санкция/ за неоказване на необходимото съдействие и сътрудничество на длъжностни лица на компетентните органи по чл. 57, ал. 2 при осъществяване на техните правомощия по чл. 58 an. 1 от ЗПЦСЦУПС. Твърди, че нормата на чл. 74 от ЗПЦСЦУПС не представлява приложим материален закон, индивидуализиращ интегралните признаци на изпълнително деяние на административно нарушение, същата има препращащ регулативен характер, обвързан със специалните нормативни текстове на чл. 57, ал. 2 и чл. 58, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС. Сочи, че освен със санкционен характер, разпоредбата на чл. 74 от ЗПЦСЦУПС, предвид систематичния анализ, се явява неотносимо и неправилно приложено санкционно правило. Твърди, че с обвързването на чл. 74 от ЗПЦСЦУПС като правна квалификация на административно нарушение с друга разпоредба с различно нормативно съдържание, а именно чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗПЦСЦУПС, самостоятелно се нарушаван критериите на чл. 57, т. 6 и т. 7 3АНН. Това според касатора е довело до невъзможност за дружеството да разбере коя е законната разпоредба, придаваща противонорменост на нарушението, за което е ангажирана и административната му отговорност. Счита, че деянията на „Виваком България“ са несъставомерни по отношение на посочените за нарушени правни норми, както и че неправилно е приложен материалния закон по отношение правната квалификация на случая, което сочи като основания за отмяна на НП. Моли процесното съдебно решение на РС – Монтана да бъде отменено, като от АдмС – Монтана бъде постановено друго такова, с което да се отмени спорното наказателно постановление. Претендира съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. чл. 63д, ал. 3 във вр. с чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН и алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар/юрисконсултско възнаграждение над нормативно установените минимуми на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, в съдебно заседание се представлява от юрк. П., с пълномощно по делото, която оспорва касационната жалба. В писмено становище излага доводи за законосъобразност на оспореното въззивно решение. По същество сочи, че приема за доказано, че „Виваком България“ ЕАД е действало некоректно и с нелоялното си поведение е възпрепятствало длъжностните лица на КЗП да упражнят правата си по ЗПЦСЦУПС, с което е осъществило състава на нарушението. Служителите на КЗП са дали възможност на дружеството да им предостави необходимите документи и то нееднократно, за да могат да извършат действия по компетентност за установяване на нарушение, но то е бездействало и не е оказало необходимото съдействие. Счита, че търговецът не е изпълнил задължението си, непредоставяйки изисканите му документи, като е осъзнавал поведението си и това, че носи административнонаказателна отговорност. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото за юриконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар на ответната страна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Монтана правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на наказаното лице. Решението на районния съд приема за обосновано и мотивирано, като предлага да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания.

Настоящият касационен състав при Административен съд – Монтана, след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

От фактическа страна съставът на районния съд е приел, че търговецът „Виваком България“ ЕАД не е представил на 29.11.2023 г. документи на електронната поща на КЗП, РД Монтана, изискани за пореден път с Констативен протокол № К-2743263/28.11.2023 г. С Констативен протокол № К-2742520/21.09.2023 г., съставен по време на проверката на органите на КЗП, е изискано на търговеца да предостави на 20.10.2023 г. документ /независима експертиза/, доказващ, че дефектът на стоката обект на жалбата не е съществувал при доставката й, съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС. На 20.10.2023 г. на ел. поща на КЗП РД Монтана са предоставени следните документи - становище от „Виваком България" ЕАД; сервизна карта № ********** за описана на 27.07.2023 г. рекламация на стоката Iphone 14 plus 128 GB; сервизна карта № ********** за описана на 29.09.2023 г. рекламация на стоката Iphone 14 plus 128 GB. Към предоставените документи не е приложена независима експертиза, изискана с констативния протокол от 21.09.2023 г. Поради което с изпратен имейл на 26.10.2023 г. до търговеца на електронната му поща, с който е изискано да предостави горепосочения документ срок до 27.10.2023 г. На 27.10.2023 г. е получено становище от търговеца, но отново не е приложен документ по рекламация със сервизна карта № **********/29.09.2023 г., който да е издаден от независим сервиз. На 30.10.2023 г. е изпратен следващ имейл до търговеца, с който за пореден път му е изискана независима експертиза по гореописана рекламация, но такава не е предоставена. Предвид бездействието на търговеца да предостави документа, на 28.11.2023 г. е извършена последваща проверка в обекта му в [населено място] и с Констативен протокол № К-2743263, с който са изискани всички документи, издадени от „Виваком България“ ЕАД във връзка с предявените рекламации на закупената от потребителя стока, включително и независима експертиза, изискана още на първата проверка. Изискано му е още становище, в което да бъде изяснено защо се е забавило предоставянето на експертиза от друг сервиз. С констативния протокол е указано на търговеца да ги представи в срок до 29.11.2023 г. на електронната поща на КЗП в [населено място]. На последно определената дата - 29.11.2023 г. търговецът не е изпратил изисканите документи, нито на електронната поща на КЗП, нито в офиса на КЗП в [населено място]. Изпратено писмо от 06.12.2023г. /покана/ да се яви на 15.12.2023 г. за съставяне и връчване на АУАН. След получаване на писмото, търговецът е изпратил на 08.12.2023 г. на ел. поща на РД Монтана следните документи: становище от „Виваком България“ ЕАД; протокол, издаден от „Опа Солюшънс“ ЕООД от 23.11.2023 г., сервизна карта № ********** за описана на 27.10.2023 г. рекламация на стоката Iphone 14 plus 128 GB; Констативен протокол за сервизна поръчка, издаден от „Криейхив Център" ООД от 10.10.2023г; сервизна карта № ********** за описана на 29.09.2023 г. рекламация на стоката Iphone 14 plus 128 GB: сервизна карта № ********** за описана на 27.07.2023 г. рекламация на стоката Iphone 14 plus 128 GB. В становището си търговецът не е посочил никакви основания, поради които не е предоставил изисканите документи в указаните срокове. Установява се още, че по Сервизна карта № ********** за описаната на 29.09.2023 г. рекламация на стоката Iphone 14 plus 128 GB, търговецът не е изпратил стоката в друг различен сервиз от „Криейтив Център“ ООД за извършване на независима експертиза. Видно е, че по тази рекламация е издаден Констативен протокол за сервизна поръчка на 10.10.2023 г. Стоката е изпратена за независима експертиза след като е описана нова рекламация със Сервизна карта № ********** на 27.10.2023 г. и едва на 23.11.2023 г. е издаден Протокол от сервиз „Опа Солюшънс“ ЕООД, но същият не е предоставен на указаната му последно дата - 29.11.2023 г.

За да потвърди издаденото НП първоинстанционният съд приема жалбата за допустима, но неоснователна. Счита НП за законосъобразно, изпълнено със задължителните реквизити на ЗАНН. Приема деянието за правилно квалифицирано, описано последователно и недвусмислено с всички обстоятелства при извършването му, като точно са посочени датата, мястото и обстоятелствата на извършването му. Районният съд е счел, че събраните доказателства не дават повод да се приеме, че са съществували данни за непредвидени и непредотвратими обстоятелства, които са попречили на наказаното дружество да изпълни задължението си. Обстоятелствата, които са причина за неизпълнението не са смекчаващи отговорността обстоятелства, нито са оневиняващи такива. Касае за документи, свързани с повредата и неудовлетворяване на рекламация от търговеца на стоката Iphone 14 plus 128 GB, закупена на 25.05.2023 г., във връзка с подадена жалба от потребител. Тази стока съдът възприема, че попада в обхвата на ЗПЦСЦУПС, тъй като е с цифрови елементи и е закупена след 31.12.2021 г. При описаните в НП обстоятелства е налице възпрепятстване на работата на длъжностното лице на КЗП от страна на дружеството по установяване на фактите по извършваната проверка и в този смисъл ограничаване възможността да осъществи правомощията си в горепосочената разпоредба. С бездействието си, изразяващо се в това, че не е представило изисканите документи, въззивният съд счита, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на нарушението по смисъла на чл. 74 от ЗПЦСЦУПС, като сочената разпоредба счита освен за санкционна и за материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. Районният съд възприема, че наказващият орган е преценил тежестта на нарушението и правилно е приел, че не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като този извод следва и от вида на конкретното нарушение, което не се отличава по степен на обществена опасност от останалите такива нарушения, не е резултатно и не се изисква настъпване на вредоносни последици.