Решение № 138 от 18.05.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Сливен, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря ИВАЙЛА СТ. ЯНЕВА като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Административно наказателно дело № 20262230200469 по описа за 2026 година Производството е по повод жалба от И. М. К., ЕГН: ********** против НП № **********/27.11.2025 година, издадено от Началник сектор в ОД на МВР гр. Сливен, РУ-Сливен, с което е наложено административно наказание:

„Глоба“ в размер на 51,13 евро (100,00 лева) на основание чл. 180, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 52, т. 1 от ЗДвП. С така подадената жалба жалбоподателят оспорва НП изцяло.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Сливен, редовно призована, не изпраща свой представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 03.11.2025 г. в 18:43 часа, в с. Ж.В., по ул. „******“ жалбоподателят И. М. К., управлявал лек автомобил „*********“, с peг. номер ******, собственост на *********, с Булстат **********. В същия момент бариерите н а железопътния прелез в селото били спуснати и премигвала червена 1 светлина на светофарната уредба. Имало спрени автомобили, които изчаквали, като един от тях, бил полицейския автомобил, в който били актосъставителят и свидетелят. Жалбоподателят преминал покрай спуснатите бариери и продължил движението си в посока с. Блатец.

За извършеното нарушение на И. М. К. на 03.11.2025 г. му бил съставен АУАН Серия GA акт № ************ за извършено нарушение на осн. чл. 52, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. Същият е получен лично от жалбоподателя, без да са депозирани възражения.

На 13.11.2025 г. е депозирано възражение по така съставения АУАН. При съобразяване на същото, е издадено процесното наказателно постановление. В НП е посочено, че на жалбоподателят се налага адмиистративено наказание „Глоба“ в размер на 51,13 евро (100,00 лева) за извършено нарушение на осн. чл. 52, т. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление е получено лично от жалбоподателя на 23.03.2026 г. Жалбата е подадена в срок.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на актосъставителя И. и на свидетеля П.. Всеки един от тях категорично потвърждава, че водачът е преминал през железопътния прелез в момента, в ойто бариерата на същия е била спусната и е мигала червена светлина, сигнализираща забрана за преминаване през същия.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.

314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

2

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – В.Й.Г. – Началник сектор в ОД на МВР гр. Сливен, РУ-Сливен, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице – свид. И. Ж. И., заемащ длъжността "младши експерт" при РУ Сливен. Компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от представените по делото Заповед № ********/02.12.2021 г. и Заповед № ********/07.10.2024 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено, пълно, точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на въззивника административно нарушение, позволяващо на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава.

Съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са следните:

Видно от представения с административнонаказателната преписка АУАН, при съставянето му е направено подробно описание на извършеното от жалбоподателя деяние в качеството му на водач на МПС. По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на АУАН, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. Това правно действие на акта за установяване на административно нарушение е и изрично посочено в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена 3 сила до доказване на противното. По този начин законодателят изрично е разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта доказването на факти, които оборват установеното в АУАН. (в този см.

Решение № 43 от 21.04.2023 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 4/2023 г.) Съгласно разпоредбата на чл. 180, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗДвП, с глоба в размер на 100,00 лева (51,13 евро) се наказва водач, който наруши правилата за движение по обособено платно за движение на релсово пътно превозно средство или правилата за преминаване през железопътен прелез . По делото не е спорно, че управляваният от жалбоподателя К. автомобил е преминал през железопътния прелез при спусната бариера и при мигаща червена светлина на светофарната уредба. Това обстоятелство се установява от показанията на разпитаните в с.з. актосъставител и свидетел по съставяне на АУА Н , които са безпротиворечиви, еднопосочни, последователни и съответстващи на описаното в АУАН.

Правилно е съобразено обстоятелството при издаване на наказателното постановление, че нарушението по чл. 52, т. 1 от ЗДвП се явява специално спрямо това по чл. 52, т. 2 от ЗДвП, тъй като последното се извършва независимо от положението на бариерата. Безспорно е установено, че водачът е преминал при спусната бариера, което деяние покрива една от хипотезите на административното нарушение по т. 1.

Предвид гореизложеното, жалбата се явява неоснователна, а наказателното постановление правино и законосъобразно. С оглед на това наказателното постановление, предмет на въззивния контрол, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № **********/27.11.2025 година, издадено от Началник група в ОД на МВР гр. Сливен, РУ-Сливен, с което на И. М. К., ЕГН: ********** е наложено административно наказание: „Глоба“ в размер на 51,13 евро (100,00 лева) на основание чл. 180, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 52, т. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

4

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5