Определение № 429 от 18.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 429 гр. Велико Търново, 18.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от Теодорина Д. Въззивно частно гражданско дело № 20254100500149 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал.1 вр. чл. 248 от ГПК.

С определение № 168 от 20.01.2025 год., постановено по гр. дело № 3069/2024 година по описа на Районен съд – Велико Търново, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, е оставена без уважение молбата на Е. Д. Д. за изменение решение № 1702/18.12.2024год.

Против това определение е подадена частна жалба от Е. Д. Д. чрез пълномощник адв.

Ю. М. от АК – Велико Търново като навеждат оплаквания за неправилност, поради нарушение процесуалните норми на ГПК, уреждащи въпроса за разноските, направени от страните. Сочи, че в молбата били направени две искания в условията на евентуалност – такова за приложение на чл. 78, ал.2 от ГПК, тъй като тя като ответника е признала иска и никога не го е оспорвала, поради което счита, че не е станала повод за завеждане на делото и второ искане в условията на евентуалност, в случай че първото не бъде уважено, то е направено възражение за прекомерност на възнаграждението платено на адвоката, като се съобрази действителната фактическа и правна сложност. Въпреки това обжалвания съдебен акт е мотивиран само по отношение на първото искане. Навеждан се доводи, че съдът неправилно е възприел данните по делото в резултат на което е приел, че жалбоподателката е станала причина за завеждане на делото. Излагат се аргументи като се анализира фактите във връзка с реализираното ПТП и причинените вреди. Неправилно съдът бил приел, че ответницата не е имала право да получи от застрахователя исканата от нея информация за вида вреди, което е причинила на лекия автомобил удряйки го, който неправилен извод бил аргументиран с това, че тя не е страна по застрахователното правоотношение. Ищецът като кредитор и собственик на автомобила е бил длъжен да окаже съдействие така, че да обоснове размера на своето вземане. Чрез обжалваното определение практически било санкционирано негативно правото на длъжника да получи подробна информация от своя 1 кредитор за това как е формиран размерът на дълга му. Ответницата е желаела доброволнво да уреди въпроса със своето задължение, както и е канела ищеца на преговори, на които да се запознае с данните по преписката и съвместно да установят ликвидността на вземането, но вместо воля за това, ищецът демонстрирал само и единствено свои права. Предвид това жалбоподателят оправя искане да бъде постановено определение, с което това на районният съд да бъде отменено и да бъде уважено искането за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК, а ако не бъде възприета тази теза, то да бъдат редуцирани разноските за адвокатско възнаграждение според действително и фактически оказаната правна помощ, като съобразявайки решение на СЕС по дело С-438/22 да не се прилагат минималните размери по Наредбата за адвокатските възнаграждения.

Ответникът по частната жалба – ищец по иска – „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС АД ЕИК 121265113, представлявано от пълномощник адв.

Веселина Д. от САК е подал писмен отговор. Оспорва частната жалба като неоснователна.

Изложените в жалбата мотиви били идентични с възражението от ответника, изложено в хода на делото, както и във молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК. По всички тези възражения съдът още с решението си бил изложил мотиви, а в определението по чл. 248, ал.1 от ГПК е потвърдил това. Присъждането на разноските на основани е чл. 78, ал. 1 от ГПК е правилно и не е налице основание за приложение на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Излага подробни съображения за това и твърдения относно отправените от ответницата искания преди образуване на делото. Излага доводи, че не е налице основание за намаляване на адвокатското възнаграждение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като разгледа частната жалба и изложените в нея аргументи, взе предвид отговора по нея и като се запозна с данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 3069/2024 г. по описа на РС – Велико Търново е образувано въз основа на подадена искова молба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС АД ЕИК 121265113 против Е. Д. Д., чрез която е предявен иск по чл. 410 от КЗ с искане да му бъде присъдена сумата от 1155,62 лв. – регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди причинени на лек автомобил ФИАТ ТИПО СВ3982РВ от настъпило на 16.05.2023г. ПТП, както и за сумата от 10 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законна лихва върху цялата сума от предявяването на иска до окончателното плащане и мораторна лихва в размер на 82,24 лв. – за периода от 15.12.2023г. до 16.06.2023 г.

С отговора на исковата молба ответницата е признала иска и още на този етап е заявила, че не е давала повод за завеждане на делото, поради което разноските следва да бъдат в тежест на ищеца. В съдебно заседание процесуалния представител е помолил за решение по реда на чл. 237 ГПК, а евентуално отхвърляне на исковете поради извършено плащане в хода на процеса Отново поддържа искането за отхвърляне претенцията за разноски.

Районният съд с решение № 1702 от 18.12.2024 година е отхвърли предявеният иск, 2 поради погасяване на вземанията чрез плащане в хода на процеса. Със същото решение ответницата е осъдена да заплати в полза на ищеца сумата от 525,00лв. направените по делото разноски, от които 100 лв. платена държавна такса и 425 лв. платено адвокатско възнаграждение.

Ответницата е подала молба по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК с искане решението в частта относно разноските да бъде изменено, като се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК или адвокатското възнаграждение да бъде намалено поради прекомерност Аргументира се с доводи, че не давала повод за завеждане на делото и е признала иска, а от друга страна адвокатското възнаграждение да бъде съобразено с действителната и фактически осъществена правна защита и помощ. Ответникът не е подавал отговор по реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК.

Съдът с атакуваното определение е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на разноските, като е препратил към мотивите на решението в тази му част и потвърждава изводите си, че ответницата е дала повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе разноските по делото.

Не е спорно между страните, че исковата молба е подадена на 17.06.2024 година.

Извършена е размяна на книжата по чл. 131 от ГПК и с отговора ответницата признава иска по основание и излага твърдения ,че не го е оспорвала пред застрахователя. Страните не спорят също така, че е водена кореспонденция във връзка с отправената от ищеца извън съдебна покана за доброволно изпълнение, при която ответницата е отправила искане за предоставяне от застрахователя на документи относно настъпилото ПТП – протокол за ПТП, фактическата и правната обосновка на основанието за плащане и на определения размер на обезщетението. Ответницата е била писмено уведомена от ищеца, че с протокола от ПТП може да се снабди от ОД на МВР Велико Търново като участник в ПТП, а е направен отказ от представяне на документи от застрахователната преписка, тъй като същата не е страна по застрахователното правоотношение. На ответницата е предоставено копие от фактурата за извършеното плащане във връзка с извършения ремонт на лекия автомобил. Поради неизвършено доброволно плащане на регресната претенция ищецът е предявил същата по съдебен ред. В хода на исковото производство на 09.08.2024 година ответницата извършва плащане на сумата от 1247,86 лв., чрез което погасява претендираното вземане, предмет на предявения иск. Исковете са отхвърлени, поради това че са погасени чрез плащани в хода на процеса.

Предвид гореустановените факти, съдът е мотивиран да приеме от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, която има интерес да обжалва определението на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Представянето на списък на разноските по чл. 80 ГПК в случая не е предпоставка за допустимост на жалбата, тъй като същата е насочена срещу присъдените в полза на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

3

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретният случай ищецът преди да предяви претенцията си по съдебен ред против ответницата е отправил покана за доброволно плащане на задължението, на която ответницата, макар и да е признала същата по основание, е отправи съмнение относно размера на застрахователното обезщетение, като е поискала от застрахователя да предостави доказателства за фактическата обосновка на вземането. Такива съмнения относно фактите, обосноваващи размерът на вредата, са изложени и в частната жалба. Чрез тези свои действия ответницата всъщност е оспорила размерът на обезщетението, който в последствие след завеждане на делото е признала и нещо повече е платила в хода на производството. Имайки предвид това въззивният съд не споделя доводите на жалбоподателката, че с обжалваното определение е санкционирано негативно правото на длъжника да получи подробна информация от своя кредитор за това как е формиран размерът на дълга му. Напротив още в хода на извънсъдебната кореспонденция на ответницата е бил представен документът, въз основа на който е определен размерът на регресната претенция – фактурата за извършените разходи за отстраняване на щетите по автомобила. В този смисъл неоснователно е възражението за възлагане в тежест на ищеца на сторените по делото разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.

Неоснователно се явява и направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед действително и фактически оказаната правна помощ.

Отговорността за разноски в гражданското съдопроизводство е специфичен вид безвиновна отговорност, с деликтен характер, която се подчинява единствено на правилата на ГПК. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество. В конкретния случай, макар и с решението исковете да са отхвърлени, то както се посочи по-горе не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и ответникът следва да поне сторените от ищеца разноски за завеждане на делото. В настоящия случай те са 100 лв. за платена ДТ и възнаграждение за един адвокат в размер на 425 лв. Последното е именно предмет на спора в настоящото производство и направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК и е поставен въпроса дали насрещната страна е надценила труда да своя адвокат, уговаряйки адвокатското възнаграждение в размер, съществено надвишаващ обичайния и разумния за защита по конкретното дело. Това възражение е основано на доводи за действително и фактически оказаната правна помощ – делото е решено при признание на иска, преминало е само в едно съдебно заседание и без усложнения и събиране на доказателства.

Несъответствието на договореното и платено възнаграждение обаче, не зависи само от това дали процесът се е развил в своята пълнота и с усложнения, а от това дали към момента на договарянето му е бил несъответен на очакваната фактическа и правна сложност на делото.

При съобразяване на предмета на делото – осъдителен иск по чл. 410 от КЗ, вида и количеството на свършената работа – изготвяне на исковата молба, проверка на 4 документация, събиране на относимите за делото доказателства, както и проведеното съдебно заседание, съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение от 425 лв. е пропорционален на извършената работа. Същият е съответен на фактическата и правна сложност на делото. Възражението за прекомерност следва да се отхвърли като неоснователно.

Разпечатката съдържа 32 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/09efb3ea-0d7f-496e-b25a-395423542316