Решение № 673 от 14.08.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 673 гр. Бургас, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20242100501715 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 175 от 05.08.2024г. по гр.д.№473/2023г. на РС Карнобат, К. А. И. с ЕГН **********, с адрес: *** и с настоящ адрес ***, е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул.“Околовръстен път“ № 260 следните суми, представляващи дължими и неизплатени задължения, респективно- чистата стойност по договор за потребителски кредит № FL 976405, сключен между К. А. И. и „Юробанк България“ АД на дата *** г., а именно: 1/ 2062,64 лв.- непогасена главница; 2/ 129,66 лв. - мораторна лихва, начислена за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва върху горепосочената главница, начиная от датата на подаването на исковата молба –15.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

С решението са отхвърлени като неоснователни исковите претенции за главница за разликата над присъдената сума от 2062,64 лв. до пълния претендиран размер от 5756,18 лв. и за мораторна лихва над присъдената сума от 129,66 лв. до пълния претендиран размер от 390,30 лв. за периода от *** г. до *** година, както и претенцията за сумата от 7 лв. представляваща дължими договорни такси, начислени за периода от *** г. до ***г., а така също за сумата от 24 лв. представляваща дължими договорни такси за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост за периода от *** г. до *** г.

К. А. И. е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД сумата от 905,67 лв. за разноски съразмерно уважената част от така предявените искове.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба с вх.№ 4533 от 3.09.2024г. по описа на КРС, подадена от „Юробанк България“ АД. С нея решението е обжалвано в частта, с която исковете са отхвърлени.

Изложени са оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, като са оспорени фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд.

Въззивникът счита за неправилен извода на съда, че процесният договор за 1 потребителски кредит № FL976405 от *** г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Сочи, че в чл. 22 ЗПК не е предвидено като основание за недействителност на договора за потребителски кредит липсата на предоставяне на европейски формуляр на кредитополучателя по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗПК. Намира, че дори да се приеме, че в процесния случай на кредитополучателя не е бил предоставен стандартен европейски формуляр по смисъла на чл. 5 ал. 2 ЗПК, това не представлява за основание за обявяване на недействителността (нищожността) на целия договор за кредит, още повече, че от искането за отпускане на кредит било видно, че всички желания на потребителя са били удовлетворени. Твърди, че със сключения между страните договор изцяло са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, като в чл.3 от него детайлно и с конкретика е описан приложимия лихвен процент, в т.ч. и приложимия за кредита референтен лихвен процент.

Съгласно чл. 3, ал. 1 лихвеният процент по кредита включва два компонента: референтен лихвен процент ПРАЙМ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, както и фиксирана договорна надбавка в размер на 6.350 %. В приложимата към договора Методология за определяне на референтен лихвен процент (ПРАЙМ) по потребителски и жилищно-ипотечни кредит са посочени условията, по които този референтен лихвен процент се определя, посочен е също и текущият размер на референтния лихвен процент ПРАЙМ към момента на сключване на процесния договор, а именно 1.150 % като това е сторено в чл. 3, ал. 3 от договора за банков кредит.

Изразява се несъгласие с извода на съда, че на кредитополучателя не бил предоставен погасителен план. Сочи, че с исковата молба ищецът е представил двустранно подписан погасителен план по процесния договора за банков кредит, в който ясно са посочени вноските по кредита, техния брой, размер и падежи.

Във връзка с аргументите на съда, че годишният процент на разходите по процесния договор за банков кредит не бил определен законосъобразно, въззивникът сочи, че първоинстанционният съд е превишил своите правомощия и е обявил процесния договор за недействителен на основание, което въобще не е заложено в ЗПК, в т.ч. в чл. 22 и в чл. 11 ЗПК. В конкретния случай ГПР бил посочен ясно като размер в клаузата на чл.3, ал. 9 от процесния договор- 10,09 %, посочена била общата сума дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора - 15069,76 лв., а в три отделни точки на чл.3, ал.10 от процесния договор за банков кредит било определено какви са взетите допускания, използвани при изчисляване на годишния процент. Счита, че предвид гореизложеното са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което неправилно съдът е приел, че договорът за банков кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В заключение се сочи, че процесният договор за банков кредит е валиден и не е налице нито едно от основанията за недействителност по чл. 22 ЗПК, поради което кредитополучателят дължи освен главница и лихви, такси и разноски по кредита, които са доказани по основание и размер. С допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза исковите претенции на ищеца, в т.ч. за лихви, такси, застраховки и разноски по кредита са изцяло доказани по размер.

Иска се от съда решението да бъде отменено в обжалваната част, а вместо него да се постанови ново, с което исковите претенции да бъдат уважени в пълен размер. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.

Гергана Николова – особен представител на ответника К. А. И., съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Фердинандова“ № 57, ет.3, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Според процесуалния представител на въззиваемия, съдебното решение е правилно и законосъобразно в обжалваната от въззивника част, постановено при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на закона и е обосновано.

Правилно съдът констатирал, че в качеството му на потребител, на ответника не била 2 предоставена изискуемата преддоговорна информация под формата на СЕФ.

Кредитополучателят не получил ясна и разбираема информация за основните компоненти на договора за потребителски кредит.

На следващо място се изтъква, че договорът не отговаря на изискването на чл.11, ал.1 ЗПК, а именно клаузите от него, които регламентират компонентите, формиращи задълженията на кредитополучателя, основанията и начините за тяхното изменение, да бъдат на ясен и разбираем език. Договорът не съдържал индивидуално договорени клаузи, а имал предварително изготвено от търговеца съдържание, като съдържал редица неравноправни клаузи. Правилно съдът установил, че в договора не бил посочен числом и словом първоначалния лихвен процент по кредита- съществен елемент от договора, чиято липсата представлява нарушение на императивното изискване на чл.11, ал.1, т.9, предл. първо от ЗПК. Не били посочени по ясен начин и условията за прилагане на референтния лихвен процент за срока на договора. Договорът препращал към „Методика за определяне на референтен лихвен процент /Прайм/ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити“, съдържаща множество формули и различни индикатори и добавки, чието изменение води до промяна на референтния лихвен процент, но за обикновения потребител, който няма специализирани познания по банково дело било напълно неясно значението и взаимната зависимост на всеки от множеството компоненти и добавки, тяхното съотношение при определяне на референтния лихвен процент.

Намира за правилен извода на съда, че на кредитополучателя не е бил предоставен погасителен план след едностранното увеличаване на лихвения процент от страна на банката. От заключението по допусната експертиза се установявало, че банката двукратно е увеличила едностранно референтния лихвен процент по кредита, което довело до увеличаване на размера на месечните погасителни вноски, без да е уведомила кредитополучателя за това. По данни на банката, предоставени на експерта, банката изготвила нов погасителен план, съобразно увеличението на лихвения процент, но такъв не бил предоставен на кредитополучателя, както и по делото.

Съдът правилно установил и нарушение и на нормата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в чл.3, ал.9 от договора бил посочен ГПР по отпуснатия кредит в размер на 10.09 %, без да са взети предвид изискуемите допускания, които формират ГПР, липсвала методика за формиране на ГПР, поради което потребителят не е бил наясно какво включва и при какви условия се изменя ГПР. От заключението на вещото лице се установявало, че посочения в договора към момента на сключването му ГПР - 10.09%, не съответства на реалния, а бил по-висок- 12.13 %. При определянето му, банката не включила застрахователната премия и таксата за разглеждане на документи, платени еднократно от кредитополучателя, представляващи допълнителни разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК.

Цитирана е практика на СЕС – решение по дело С 714/22 от 21.03.2024г. , според което неточното посочване на ГПР в договора за кредит води до неговата нищожност и има за последица връщането от потребителя само на главницата по кредита. Намира за несъстоятелно възраженията на въззивника, че съдът не е взел предвид данните от приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза относно размера на дължимите суми по договора за кредит. Развити са подробни съображения.

Счита, че тъй като договорът за кредит е недействителен, на основание чл.23 ЗПК кредитополучателят дължи само главницата, ведно със съответната законна лихва, след приспадане на платените от него суми, поради което изводите на съда в тази насока са правилни и незаконосъобразни.

Иска от съда решението да бъде потвърдено.

Пред въззивната инстанция страните не ангажират нови доказателства.

По допустимостта на въззивното производство Бургаският окръжен съд намира следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в 3 законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

В исковата молба се твърди, че на *** г. между ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и ответникът К. А. И. бил сключен договор за потребителски кредит № FL 976405/***г., по силата на който банката предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 11008 лв. за текущи нужди, а кредитополучателят се задължил да върне получената сума заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. Към договора бил подписан и погасителен план, представляващ неразделна част от него, с който и в съответствие с клаузите от договора страните установили параметрите, отнасящи се до размера на предоставената главница, началото на усвояване на кредита, края на издължаването му, размера на погасителните вноски, техния брой и падежи. Видно от приложеното бордеро кредитът от 11008 лв. бил усвоен на ***г. Сочи се, че от приложеното искане за отпускане на потребителски кредит се установяват преддоговорните отношения между страните, в рамките на които ответникът имал качеството на кредитоискател, който поискал да му бъде отпуснат потребителски кредит в размер на 11008 лв. за срок от 84 месеца, което искане било удовлетворено от банката със сключването на договора.

Тъй като ответникът преустановил трайно погасяването на кредита съобразно уговорените в чл.7 и 8 от договора, на основание чл.14 от същия банката – ищец упражнила правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита. Към 15.12.2022г. неплатени били вноска №42 с падеж 15.09.2022г. и № вноска 43 с падеж 15.10.2022г. по погасителния план, поради което при спазване изискванията на чл.19 от договора банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем. За това кредитополучателят бил изрично уведомен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК чрез ЧСИ Иванка Миндова, връчено по постоянния му адрес, съвпадащ с адреса по договора. Сочи се, че уведомлението за предсрочна изискуемост следва да се счита връчено на дата 16.02.2023г., като от тази дата е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Наред с горното, ищецът моли съдът да приеме, че уведомлението за предсрочна изискуемост е надлежно съобщено на ответника и чрез връчването на копие от исковата молба на ответника или чрез връчването й на особения представител, в случай че такъв бъде назначен, поради което ответникът е изпаднал в забава по отношение на целия неплатен остатък от дълга, както следва: главница в размер на 5756,18 лв.; мораторна лихва в размер на 390,30 лв. за периода от ***г. до 6.06.2023г. /чл.9 от договора/; такса в размер на 7 лв. за периода от ***г. до 6.06.2023г. за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие от 61 до 90 дни, начислена на 23.09.2023г. и дължима на основание приложимата към договора Тарифа за таксите и комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на клиенти физически лица; такса в размер на 24 лв. за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, платена на ЧСИ Миндова на основание чл.5 ТТРЗЧСИ с банково бордеро от 29.03.2023г., която следва да бъде възстановена от кредитополучателя на основание чл.78 ЗЗД.