Определение № 1675 от 15.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1675 гр. София, 15.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско дело № 20228002104879 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците О. Г. Д. и М. Г. Д. чрез пълномощника им адвокат И.-А. Н. и на ответника Н. Г. Д. чрез пълномощника му адвокат К. М. против решение № 262359 от 14.07.2022 г., постановено по гр. д. № 5102 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 30804 от 30.01.2020 г. по гр. д. № 18287/2015 г. на Софийски районен съд - е намалено на основание чл. 30, ал. 1 ЗН завещание от 5.05.2011 г. на М. Н. Д., починала на 6.10.2012 г., с което завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на Н. Г. Д., като на основание чл. 34 и чл. 36 ЗН е върнат в наследството недвижим имот – вилна сграда на етаж и сутерен, застроена на около 27 кв. м. и състояща се от стая и антре в eтажа и кухня и столова в сутерена, която сграда е построена на западната граница на дворното място с площ от 591.50 кв. м. находящо се в [населено място], СО, м. "К. х.", съставляващо УПИ *, кв.15“ на стойност 31230.00 лв.;

- възстановена е запазената част на О. Г. Д. и М. Г. Д. от наследството на тяхната баба М. Н.

Д., починала на 6.10.2012 г. с реален дял от наследството, съставляващ вилна сграда на етаж и сутерен, застроена на около 27 кв. м. и състояща се от стая и антре в eтажа и кухня и столова в сутерена, която сграда е построена на западната граница на дворното място с площ от 591.50 кв. м. находящо се в [населено място], СО, м. "К. х.", съставляващо УПИ X.*, кв.15“ на стойност 31230.00 лв.

- постановено е на основание чл. 36, ал. 1, изр. второ ЗН заветникът Н. Г. Д. да задържи апартамент № 31, на трети етаж, вх. Б, състоящ се от две стаи и кухня с гаражна клетка № 11 с адрес съгласно Заповед № УК-3458/30.08.1974г. на Председателя на ИК на СГНС:

[населено място], м. "С. р.“ и с адрес към днешна дата; [населено място],[жк][жилищен 1 адрес] вх. "В", ет. 6“ на стойност 77363.00 лв.

- осъдени са О. Г. Д. и М. Г. Д. да заплатят на Н. Г. Д. на основание чл. 36 ЗН сумата 8818 лв.;

- отхвърлени са предявените от О. Г. Д. и М. Г. Д. против Н. Г. Д. иск по чл. 42, б. „б“ ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН иск за обявяване нищожност на саморъчното завещание от 5.05.2011 г. на М.

Н. Д., починала на 6.10.2012 г. и за допускане на делба на апартамент № 31, на трети етаж, вх. Б, състоящ се от две стаи и кухня с гаражна клетка № 11 с адрес съгласно Заповед № УК3458/30.08.1974 г. на Председателя на ИК на СГНС: [населено място], м. "С. р.“ и с адрес към днешна дата; [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. "В", ет. 6 и – вилна сграда на етаж и сутерен, застроена на около 27 кв. м. и състояща се от стая и антре в eтажа и кухня и столова в сутерена, която сграда е построена на западната граница на дворното място с площ от 591.50 кв. м. находящо се в [населено място], СО, м. "К. х.", съставляващо УПИ *, кв.15.

Ищците О. Г. Д. и М. Г. Д. атакуват въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете за обявяване нищожност на саморъчното завещание, въпреки тяхното противопоставяне е възстановена запазената им част с реален дял от наследството, съставляващ вилната сграда и е отхвърлен иска за делба на апартамента, гаражната клетка и вилната сграда.

Ответникът Н. Г. Д. атакува въззивното решение в частта, с която запазената част на ищците е възстановена с реален дял от наследството като парично е уравнена разликата между стойността на тяхната запазена част и стойността на вилната сграда и то по цени към момента на откриване на наследството вместо по цени към момента на разглеждане на спора, вместо запазената част да бъде възстановена с идеална част от вилната сграда и да се допусне делбата й.

Всеки от касаторите в подаден отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на насрещната страна, като претендира възстановяване на направените разноски.

Въззивното решение в частта, с която е обезсилено решението на районния съд и е прекратено производството по иска за делба на дворно място с площ от 1183 кв. м. в [населено място], СО, м. "К. х.", съставляващо УПИ *, кв.15, при граници по скица: път, парцел * и терен отреден за озеленяване, е влязло в сила като необжалвано.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че ищците О. Г. Д. и М. Г. Д. поддържат, че датата и годината на съставяне на завещанието са поставени след подписа на завещателя, независимо, че се съдържат и в началото му. Поставянето им в края на завещанието буди съмнение относно коректността на тези реквизити, задължителни за завещателните разпореждания, които следва да са несъмнени. Поддържат, че поради това и така съставено завещанието е нищожно, тъй като не отговаря на формалностите, обективирани в чл. 25, ал.1 от ЗН.

Евентуално молят за разглеждане на исковете по чл. 30, ЗН, като излагат доводи, че със саморъчното завещание наследодателката се е разпоредила в полза само на един от 2 наследниците с право на запазена част - ответника, с цялото си движимо и недвижимо имущество, като от това следва, че е извършено универсално завещание по смисъла на чл.

16, ал. 1 ЗН, с което го е направила свой универсален наследник. Това означава, че от момента на откриване на наследството лицето, в чиято полза е извършено универсалното завещание, придобива и става титуляр на целия комплекс наследими, прехвърлими имуществени права на завещателя. С този си разпоредителен акт приживе Д. се е разпоредила над разполагаемата си част от 1/3 ид. ч., с което е накърнила запазената им част. Съответно, поради това че е извършено с универсално завещание, възстановяването следва да се извърши в обема на определените права по чл. 29 ЗН. Намалението следва да се извършва в дробна част, съответстваща на запазената част от наследството, която в случая е 1/3 ид. ч. за ищците, съответно по 1/6 ид. ч. за всеки от тях и да се допусне делба на апартамента, гаража и вилната сграда.

В срока за отговор на исковата молба ответникът Н. Г. Д. е оспорил като неоснователни исковете по чл.42, б. “б“ ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за обявяване нищожност на саморъчното завещание, оспорил е като неоснователни исковете по чл. 30 ЗН и е направил възражение, че при определяне запазена и разполагаема част следва да бъде съобразено извършеното от М.

Д. по нот. акт № 133/1967 г. дарение в полза на прекия наследодател на ищците Г. Д. на 1/2 ид.ч. от дворно място с къща в [населено място], [улица], срещу които последния е получил в обезщетение апартамент № 57 и гараж № 3.

С постановеното решение СРС е отхвърлил всички искове, като е приел, че са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН при съставяне на саморъчното завещание от страна на общия наследодател М. Д., липсва накърняване на запазената част на ищците от наследството на й с извършеното разпореждане по саморъчното завещание в полза на ответника и съответно липса на съсобственост по отношение на описаните в исковата молба недвижими имоти.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищците О. Г. Д. и М. Г. Д. са наследници по закон на М. Н. Д., починала на 06.10.2012 г. в [населено място], като синове на Г. Г. Д., поч. на 31.08.2010 г. Ответникът е брат на починалия Г. Д. и син на общия наследодател М. Д., поради което се явява нейн наследник по закон.

Със саморъчно завещание от 05.05.2011 г., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 05.08.2013 г. на Нотариус Ц. С., с № * в НК, с район на действие - района на PC – София, М. Н. Д. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на ответника Н. Г. Д..

Със Заповед № ИК-3458/30.08.1974 г. на СГНС - ИК, М. Д. е придобила процесните апартамент № 31 и гараж № 11 в [населено място]. С нотариален акт за собственост на придобит имот по ЗРПВПВННИ № 182, том X, дело № 1804/07.06.1961 Г. Г. Д. (съпруг на завещателката М. Д.) и Р. Г. Ю. придобиват дворно място от 1183 кв. м., находящо се в землището на [населено място], [населено място], м. „К. х.”, съставляващо парцел X.-* кв. 15 по плана на с К.. Със съдебноразделителен протокол от 24.04.1988 г. на PC - София, 2 състав, по гр. д. № 1247/1988 г. в дял на Г., Н. и М. Д. при квоти по 1/3 за всеки е поставено вилно място, съставляващо парцел * кв. 15 по плана на с К. с площ на новообразувания 3 парцел 591.50 кв. м., заедно с построената на това място на западната му граница на калкан със съседа, вилна сграда на етаж и сутерен, застроена на около 27 кв. м. и състояща се от стая и антре в етажа и кухня, столова в сутерена

С нотариален акт за № 32, том X., дело № 2156/03.06.1982 г. М. Д. е дарила на ответника Н.

Д. гараж № 11, а с нотариален акт № 133, том X., дело № 2179 от 1967 г. е дарила на прекия наследодател на ищците Г. Г. Д. 1/2 ид. ч. от дворно място с къща в [населено място], [улица], който имот е бил отчужден и Г. Г. е обезщетен с тристаен апартамент и гараж № 3 в построената в имота сграда.

Съдът е посочил и какви други сделки са извършвани между роднините, но тези обстоятелства се явяват неотносими към настоящия спор, доколкото не касаят имущество, с която М. Д. да се е разпоредила безвъзмездно или което да се е върнало в нейния патримониум и да е предмет на завещателното разпореждане.

По отношение иска за обявяване нищожност на саморъчното завещание, съдът е посочил, че същото е съставено във формата по чл. 25, ал. 1 ЗН. Не е налице неяснота относно датата, на която същото е съставено, тъй като датата е посочена и в началото на завещанието и е идентична с поставената дата след подписа на завещателя. До нищожност би се стигнало само при различие на двете посочени дати и същевременно при неустановяване, че първата дата е такава, на която завещателя е започнал да съставя завещанието, а втората – да завършва съставянето му.

По отношение на евентуалния иск за възстановяване на запазена част съдът е посочил, че макар съставеното завещание да е с универсален характер и с него наследодателката се е разпоредила с цялото си имущество в случая следва да бъде формирана наследствена маса по чл. 31 ЗН, тъй като, са налице и извършени от наследодателката дарения. Въз основа допусната и изслушана във въззивното производство съдебна експертиза е приел, че към момента на откриване на наследството на М. Д. пазарната стойност на апартамент № 31 е 68 100.00 лв., на вилната сграда – със застроена площ от 27 кв. м. в [населено място] – 31 230.00 лв. и на гаражна клетка № 11 – 9260.00 лв., съответно пазарната стойност на 1/2 ид.ч. от дворно място и едноетажната масивна сграда [населено място], [улица], дарена от общата наследодателка на праводателя на ищците, е била 20 680.00 лв.

Софийски градски съд е посочил, че съгласно чл. 29 ЗН запазената част на ищците като наследници на Г. Д., единия син на М. Д., е 1/3 от имуществото на наследодателката и в този случай разполагаемата част е равна на 2/3 ид.ч. Стойността на наследствената маса към момента на отриване на наследството е 129 276 лева. Поради това при разполагаема част 2/3 ид.ч. – 86 184 лв. и получени имоти от ответника на стойност 108 596 лв. превишението е с 22 412 лв. съответно доколкото запазената част на ищците е 1/3 ид. ч. или 43 092 лв., а те са получили имущество на стойност 20 680 лв., то, накърняването е с 22 412 лв., поради което искът по чл. 30 ЗН следва да бъде уважен.

Счел е, че доколкото стойността на вилната сграда е 31 230 лв., то, стойността й е достатъчна за възстановяване на запазената част на ищците. Останалите два имота, предмет на производството завещани на Н. Д. с универсалното завещание следва да останат у последния. Приложими са правилата на чл. 34 и чл. 36 ЗН. В случая съдът не е дал срок на 4 заветника да посочи кой от имотите, които са му завещани и са предмет на настоящето производство желае да задържи. Със своя молба от 06.12.2021 г. Н. Д. е заявил по реда на чл.