Решение № 218 от 30.10.2024, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. См., 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – См., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20245400500167 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 42/23.02.2024г., постановено по гр.д. №638/2023г. по описа на Районен съдСм. е отхвърлен предявения иск от ищците Е. Е. Т., ЕГН **********, с адрес с.См., Община См., ул.“П. Яв.“ №11, А. Е. Т., ЕГН **********, с адрес с.См., Община См., ул.“П.Яв.“ №11, С. Е. Т., ЕГН **********, с адрес с.См., Община См., ул.“Здр.“ №22, и М. Е. О., ЕГН **********, с адрес с.См., Община См., ул.“Д. с.“ №92, срещу М. А. Г., ЕГН **********, с адрес с.См., Община См., ул.“П.Яв.“ №9, и М. Ч. Г., ЕГН **********, с адрес с.См., Община См.,ул.“П.Яв.“ №9, с правното основание на чл.341 от ГПК във вр. с чл.34 от ЗС за допускане на делба на следния недвижим имот:

Поземлен имот дворно място с кад. № 218, кв.28 по сега действащия план на с. См., общ. См.,обл.

См.,одобрен през 1977 година, участващ: - с 253 кв.м. в поземлен имот с идентификатор *****.***.*** целият с площ 462 кв. м по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/16.12.2010 г. на изп.директор на АГКК с административен адрес с. См., *** ,общ. См., обл.См., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м) при съседи: имоти с кад. № № ***, 6*****.***.***, ***, *****.***.***, *** , идентичен с УПИ ***-***,*** в кв. 28 по ПУП на с. См., повдигнат в зелен цвят на комбинирана скица,изготвена от геодезист инж. В. Пр. и - с 641 кв.м. в поземлен имот с идентификатор *****.***.*** с площ 641 кв. м по КККР, одобрени със Заповед № РД-1873/16.12.2010 г. на изп.директор на АГКК с административен адрес с. См., *** ,общ. См., обл.См., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м) при съседи: имоти с кад. №№, ***,А., ***, *****.***.***, ,идентичен с УПИ **-*** в кв. 28 по ПУП на с. См., повдигнат в зелен цвят на комбинирана скица изготвена от геодезист инж. В. Пр. Осъдени са Е. Е. Т., ЕГН 1

**********, с адрес с.См., Община См., ул.“П. Яв.“ №11, А. Е. Т., ЕГН **********, с адрес с.См., Община См., ул.“П. Яв.“ №11, С. Е. Т., ЕГН**********, с адрес с.См., Община См., ул.“Здр.“ № 22 и М. Е. О., ЕГН **********, с адрес с.См., Община См., ул.“Д. с.“ № 92, да заплатят на М. А. Г., ЕГН **********, с адрес с.См., Община См., ул.“П.Яв.“ № 9 и М. Ч. Г., ЕГН **********, с адрес с.См., Община См., ул.“П.Яв.“ №9, направените съдебни разноски по делото в размер на 2000,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Осъдени са Е. Е. Т., ЕГН **********, с адрес с.См., Община См., ул.“П. Яв.“ №11, А. Е. Т., ЕГН **********, с адрес с.См., Община См., ул.“П. Яв.“ № 11, С. Е. Т.,ЕГН **********, с адрес с.См., , Община См., ул.“Здр.“ №22, и М. Е. О., ЕГН **********, с адрес с.См., Община См., ул.“Д. с.“ №92, да заплатят по сметка на РС- См. 178,00 лева, оставащи като незаплатени разноски за възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1607/ 11.03.2024г. от Е. Е. Т., А. Е.

Т., С. Е. Т. и М. Е. О., чрез пълномощника им адв. Б. Мл. с оплакване за неправилност, поради противоречието му с материалния закон. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд правилно е приел, че Евг. Т. и Ал. Г./М. Г./ са придобили заедно имота, предмет на делбата в съсобственост по силата на нотариален акт за покупка на недвижим имот №11, том XVIII,дело №1896/1975г., като съсобствен и след придобиването му са установили ползване на съсобственото дворно място по определен от тях начин. Правилно също е прието, че ако всеки съсобственик притежава в индивидуална собственост самостоятелен обект, изграден в съсобственото дворно място, то представлява обща част по смисъла на чл.38 от ЗС и не представлява самостоятелен обект, който да бъде допуснат до делба, а обслужва индивидуално притежаваните сгради от съсобствениците. В случая, по делото се установява, че страните ползват дворното място съобразно намиращите се в тях жилищни сгради, поради което то има характер на обща част по смисъла на чл.38 от ЗС. Делбата обаче е поискана при условията на чл.200, ал.2 ЗУТ съобразно квотите към двата поземлени имота като имот с идентификатор *****.***.*** се ползва от ищците , а имот с идентификатор *****.***.*** -от ответника. Съгласно посочената разпоредба, реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност,само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 от ЗУТ,като това правилото не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот.Сочи се, че това правило е валидно е при делбата. В случая тези условия са налице, като двата УПИ ***-***,*** и УПИ **-*** в кв. 28 по ПУП на с. См. на страните по делото са съседни, изискващата са площ и лице към улица са налице и е възможно да се уравнят дяловете от съсобствения имот като се изготви проект за ПУП в съответствие с разпоредбата на чл. 201 ал. 3 и ал.5 ЗУТ, според който, когато урегулираният поземлен имот е поделяем, главният архитект на общината с мотивирано предписание до страните нарежда да внесат проект за изменение на действащия план за регулация.

Заповедта за изменение на плана за регулация влиза в сила по реда на чл. 15, ал. 6 ЗУТ и се прилага след влизане в сила на съдебното решение за делба. В заключението си, както и в допълнение при изслушването му вещото лице, е дало становище, че именно това е начинът да се уредят взаимоотношенията по повод на съсобствения им имот.Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде допуснат до делба, подробно описаният в исковата молба имот.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 2109/02.04.2024г. от М. А. Г., чрез пълномощника му адв.В. В., в който се оспорва същата като 2 неоснователна. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд правилно е отхвърлил иска за делба, но за пълнота е следвало да посочи в мотивите си, че е налице позоваване на придобивна давност за имот с идентификатор *****.***.*** и към момента на предявяване на иска не е съществувала съсобственост, поради което искът за делба е не само неоснователен, но и недопустим. В случая между ищците и М. Г. не съществува съсобственост. Още през 1975г. имота е бил разделен с наследодателя на ищците. Поставена е материална граница ограда, която съществува и до настоящия момент. Установена е самостоятелна власт върху конкретен имот в случая от страна на М. Г. върху имот с идентификатор *****.***.*** с площ от 641 кв.м., а от страна на наследодателя на ищците върху имот с идентификатор *****.***.***. Вещото лице сочи съществуването на материализирана граница- ограда с мрежа и бетон още от преди 35 години, а от показанията на разпитаните свидетели се установява непрекъснатото владение на имот с идентификатор *****.***.*** единствено и само от М. Г. и съпругата му, като владението е било явно, категорично и недвусмислено манифестирано от него като собственик. Налице е непрекъснатото наличие на corpus и animus в рамките на предвидения в чл.79, ал.1 от ЗС срок от страна на М. Г.. В случая не е налице съсобственост на дворното място като обща част по смисъла на чл.38 от ЗС и индивидуална собственост на сградите, тъй като още от 1975г. М. Г. упражнява непрекъсната, явна и несмущавана фактическа власт върху имота като същия от 1975г. не е променял границата си спрямо имота на ищците. След влизането в сила през 2010г. на КККР, одобрени от АГКК, същата не е оспорена от ищците и по нея отново се установява владеене на целия имот с идентификатор *****.***.*** с квадратура от 641 кв.м. от М. Г.. Дори считано от 2010г., от влизането в сила на КККР е изтекла придобивната давност в полза на М. Г..

Понастоящем правото на собственост на ищците, съответно това на Г. съществува върху два различни, самостоятелни и обособени имоти. Ето защо по отношение на имот с идентификатор *****.***.*** между страните не съществува общност на права, поради което неоснователни са аргументите във въззивната жалба, че делбата е поискана при условията на чл.200, ал.2 от ЗУТ.

Недопустимо е уравняване на дялове, поради липса на съсобственост. С придобиване на собствеността от Г. ищците са изгубили своето право на собственост и не могат да се легитимират като съсобственици на имот с идентификатор *****.***.***. Твърди се още, че в случая е неприложима хипотезата на чл.38,ал.1 от ЗС. В самостоятелно обособения имот с идентификатор *****.***.***, няма постройки на ищците, а те са на трето лице. В имота още през 1976г. е построена от Г. жилищна сграда, сега с идентификатор *****.***.***.1, в която живее със семейството си, а малко след това и селскостопанска сграда с идентификатор *****.***.***.2., които до 2023г. са собственост на Г. и на съпругата му. Към настоящия момент тези сгради са продадени, като те са запазили ограничено вещно право на ползване (нот.акт №82, том I, рег. № 1029, дело №78/2023г.,вписан в службата по вписванията вх. Рег. № 937/ 12.04.2023г., Акт №150, том ІІІ, дело 502/2023г.) Това обстоятелство изключва претендираната от ищците съсобственост в имот с идентификатор *****.***.***, в който те не притежават сграда.Твърди се , че в случая не е налице спорен предмет, а от там и правен интерес, т.е. няма съсобственост, която да се прекратява.

Моли да бъде потвърдено обжалванато решение като правилно. Претендира за разноски по делото.

В отговора на въззивната жалба, депозиран от М. Ч. Г. се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че претенциите на ищците са неоснователни, тъй като не е налице съсобственост върху поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на с. См., общ. См., с площ от 641 кв.м, с адм.адрес : с. См., ***,който имот е единствено 3 собственост на жалбоподателката и съпругът й М. Г.. Сочи се, че още през 1975г. незастроения поземлен имот № 181, кв. 21 по плана на с.См., общ.См. е поделен между наследодателя на ищците от една страна и от друга страна от нея и съпруга й М. Г., като е поставена трайна граница, която от тогава до настоящия момент не е премествана. Твърди се, че страните са се разбрали източната част от имота да стане собственост на нея и съпруга й М. Г., а западната част от имота на Евг. Б..

Изрично са се съгласили всеки да построи в собствената си част от имота жилищна сграда, стопанска сграда и други сгради при спазване изискванията на закона.От разделянето на имота до днес тя заедно с М. Г. владеят за себе си и като свой собствен явно, непрекъснато и безспорно поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КККР, както и построените в имота сгради.

През 2023г. са прехвърлили собствеността на жилищната и стопанска сгради на сина им М. Г..

Сочи, че от разделянето на имота до завеждането на исковата молба близо 48 г. не е имало каквито и да е било претенции от който и да било, включително от Евг. Б. и съпругата му, за собствеността и границите на имота, поради което в тяхна полза е изтекла придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС.Такава давност е изтекла и от влизане в сила на КККР през 2010г., в която изрично е посочена точната площ и граници на имота им с идентификатор *****.***.*** и площ от 641 кв.м., което се установява и от показанията на разпитаните свидетели. Твърди се, че в решението си районният съд е следвало да посочи, че са придобили имота по давност, а не че е обща част по смисъла на чл.38 от ЗС, каквато не е, поради липса на съсобственост. Според трайната съдебна практика, дворното място е обща част по смисъла ма чл.38 от ЗС само, ако е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на терена. Липсата на съвпадение между посочените лица изключва възможността дворното място да се третира като обща част на етажната собственост, т.е., когато някой от съсобствениците на терена не притежава отделен обект в съсобственото дворно място, не може да се приеме, че то е изгубило самостоятелния си характер и се е трансформирало в обща част, предназначена да обслужва сградите. В случая въззивниците не притежават нито сгради в имот с идентификатор *****.***.***, нито терен. Дори и само на това основание претенцията на виззивниците изложена в жалбата е неоснователна. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение, като мотивите бъдат допълнени с допълния с аргумент за придобивна давност по чл. 79, ал.1 от ЗС. Претендира за разноски.