Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 155 от 03.11.2022, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 96/2021
Вид
Решение № 155
Подписан
03.11.2022
В сила
24.01.2024
Състав
ИЛИЯНА ПОПОВА, ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Велико Търново, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20214001000096 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно обжалване.

С Решение № 468/23.09.2020 година по т. д. № 28/2017 година на Окръжен съд Велико Търново „Аглика трейд“ ООД е осъдено да заплати на „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд., дружество учредено и съществуващо съгласно законите на Китайската народна република, с регистрационен № 320611000201611040099 следните суми:

83 968.67 щатски долара – главница, на основание чл. 53 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки („Виенска конвенция“) – дължима покупна цена за доставка на непресукана прежда, кардиран памук, съгласно Фактура № YMO-235 G от 24.02.2011 година, издадена от Н. Й. на Аглика;

48 455.67 щатски долара – обезщетение за забава върху посочената главница, начислено за времето от 1.07.2011 година до предявяване на иска – 25.02.2017 година, да заплати лихва за забава върху главницата, считано от 25.02.2017 година до окончателното изплащане, като при изчисленията се прилагат нормите на китайското законодателство относно определяне размера на обезщетението за забава;

23 680.15 лева – разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете.

1

С посоченото решение е отхвърлено искането на ищеца за разноски по делото за сумата 239.19 лева.

Със същото решение „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. е осъдено да заплати на „Аглика трейд“ ООД сумата 19.68 лева – разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете.

С посоченото решение е отхвърлено искането на ответника за заплащане на разноски по делото за сумата 2 590.32 лева.

С Решение от 24.02.2021 година по т. д. № 28/2017 година на Окръжен съд Велико Търново е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 468/23.09.2020 година по т. д. № 28/2017 година на Окръжен съд Велико Търново в частта: „Осъжда „Аглика трейд“ ООД, гр. В. Търново, ЕИК 200813618, бул. „Н.

Габровски“ 73 да заплати на „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд., дружество учредено и съществуващо съгласно законите на Китайската народна република, с регистрационен № 320611000201611040099, със седалище и адрес на управление: „Уест Хуангжа Роуд“ 38, гр.

Нантун, провинция Дзянсу, Китайска народна република, следните суми: главница 83 968.67 щатски долара на основание чл. 53 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки („Виенска конвенция“), която представлява дължима покупна цена за доставка на непресукана прежда, кардиран памук, съгласно Фактура № YMO-235 G от 24 февруари 2011 година, издадена от Н. Й. на Аглика; сумата 48 455.67 щатски долара, представляваща обезщетение за забава върху главницата, посочена по-горе, начислена за периода 1.07.2011 година до предявяване на иска – 25.02.2017 година, да заплати лихва за забава върху главницата, считано от 25.02.2017 година до окончателното изплащане, като при изчисленията се прилагат нормите на китайското законодателство относно определяне размера на обезщетението за забава.“, да се чете: „Осъжда „Аглика трейд“ ООД, гр. Велико Търново, ЕИК 200813618, бул. „Н. Габровски“ 73 да заплати на „Н.

Й. текстайл Ко.“ Лтд., дружество учредено и съществуващо съгласно законите на Китайската народна република, с регистрационен № 320611000201611040099, със седалище и адрес на управление: „Уест Хуангжа Роуд“ 38, гр. Нантун, провинция Дзянсу, Китайска народна република, следните суми: главница 83 968.67 щатски долара на основание чл. 53 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки („Виенска конвенция“), която представлява дължима покупна цена за доставка на непресукана прежда, кардиран памук, съгласно Фактура № YMO-235 G от 24 февруари 2011 година, издадена от „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. на „Аглика Трейд“ ООД; сумата 48 455.67 щатски долара, представляваща обезщетение за забава върху главницата, посочена по-горе, начислена за периода 1.07.2011 година до предявяване на иска – 25.02.2017 година, да заплати лихва за забава върху главницата, считано от 25.02.2017 година до окончателното изплащане, като при изчисленията се прилагат нормите на китайското законодателство относно определяне размера на обезщетението за забава. Отхвърля иска за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за сумата 1 006.08 щатски долара, а именно: разликата между присъдената 2 сума от 48 455.67 щатски долара до претендираната сума от 49 461.75 щатски долара, като неоснователен.“

В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Аглика трейд” АД, представлявано от адвокат П. Н., против Решение № 468/23.09.2020 година по т. д. № 28/2017 година на Окръжен съд Велико Търново. Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно – постановено е в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения, и е необосновано. Първостепенният съд не се е произнесъл по оспорванията, възраженията и твърденията на „Алика трейд“ ООД. Липсва подробно изложение на фактическата обстановка по спора. Не е изрично посочено кое е приложимото право – на Китайската народна република, на друга държава или конкретен международен акт. Съставът на Окръжен съд Велико Търново не е уточнил на какви правни източници, получени по допустим от ГПК способ и доказващи тяхната автентичност и действие към процесния период, базира своите изводи. Допуснато е разместване на доказателствената тежест. Развиват се подробни съображения за неправилност на извода на решаващия съд, „че от изслушаните компютърни съдебно-технически експертизи не се установи категорично неполучаване на приложените по делото писма по ел. поща, съответно приложените към тях документи“. Изтъква се, че в изслушано по делото заключение, неоспорено от страните, е отразено, че претендираната по делото сума с произход Фактура № YMO-235-G от 24 февруари 2011 година не фигурира като налично задължение, което е „отчетено като погасено по давност на 31.12.2016 г.“. Последната дата предхожда депозирането на исковата молба през 2017 година, въз основа на която е образувано производството по делото. Първостепенният съд недопустимо е приел приложения към писмената защита на дружеството-ищец, въпреки представянето им след приключване на устните състезания. Развиват се подробни аргументи за погрешност на заключението, че „…оспорването на обстоятелството, че тази покана не е получена от ответника, е преклудирано като направено извън срока по чл. 367, ал. 2, точка 5 от ГПК“.

Юридическото лице-ищец е трябвало да докаже твърдението си за надлежно изпращане и получаване на „поканата“, което не е сторено. Представителят на „Аглика трейд“ ООД е оспорил истинността на представените писмо и пълномощно от 7.03.2013 година от Н. Й. в полза на адвокат Д. Х., извършените превод и нотариално удостоверяване на същите, в това число на електронните съобщения – документите са антидатирани, посоченото като адвокат лице Д. Х. не е имало учредена по съответния ред представителна власт.

От съдебния акт не е ясно кое е приложимото право, кои са относимите нормативни актове, в частност конкретните разпоредби, обосноваващи или отричащи основателността на исковете. Дружеството-ищец не е установило при условията на главно и пълно доказване изпращането и получаването на „покана“. Към момента на депозиране на исковата молба претенцията на дружеството-ищец е погасена по давност. „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. не е представило годни доказателства за приложимото право, независимо от дадените указания от страна на съда. Съобразно визирания от дружеството-ищец чл. 129 от 3

Закона за договорите на Китайската народна република давностният срок за предявяване на иск при спорове по международни договори е четири години, считано от деня, в който страната е узнала или би трябвало да узнае, че нейните права са нарушени. Представителят на „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. твърди, че претендираното с исковата молба вземане е станало изискуемо на 12.05.2011 година – давностният срок за предявяване на исковите претенции е изтекъл на 12.05.2015 година, а исковата молба е депозирана на 6.03.2017 година (след близо шест години от датата, посочена от дружеството-ищец като такава, от която вземането е станало изискуемо). Не е налице и прекъсване на давностния срок поради изпратено писмо до „Аглика трейд“ ООД от лице на име Д. Х., за което се твърди да е имало качеството на адвокат. Такова писмо не е получавано от „Аглика трейд“ ООД. Изрично е оспорена истинността на представеното в съдебно заседание на 17.04.2018 година нотариално удостоверяване с пореден номер 2449, с вписана дата на издаване 25.05.2017 година.

Развиват се подробни съображения за неизпращане и неполучаване на „поканата“, съставяне на „документа“ за нуждите на производството. Представителят на „Аглика трейд“ ООД изрично е оспорил представените от дружеството-ищец заверени копия от документи и е направил искане за прилагане на същите в оригинал, което не е сторено, но първостепенният съд не е изключил преписите от документи от доказателствата по делото. Излагат се доводи за неоснователност на претенциите с оглед направеното от „Аглика трейд“ ООД възражение за прихващане. Приетото за установено от фактическа страна, неправилното интерпретиране на съществени факти, свързани със спорното право, необсъждането на възражения, оспорвания и твърдения на „Аглика трейд“ ООД, погрешната оценка на представени от представителя на „Аглика трейд“ ООД доказателства обуславят необоснованост на обжалваното решение, включително на крайните правни изводи. Липсва индивидуализиране на присъдените разноски в полза на дружеството-ищец.

Направено е искане да се отмени Решение № 468/23.09.2020 година по т. д. № 28/2017 година на Окръжен съд Велико Търново и да се постанови друго такова, с което да се отхвърлят предявените искове като погасени по давност; алтернативно – да се отхвърлят претенциите поради лошо и неточно изпълнение на договорните задължения от страна на дружеството-ищец, обективирани в доставена прежда при съществено отклонение от установените стандарти за качество Uster (Устер) стандарт; алтернативно – да се отхвърлят исковете поради прихващане до размер на причинените от „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. на „Аглика трейд“ ООД имуществени вреди и пропуснати ползи, дължащи се на доставено прежда при съществено отклонение от установените стандарти за качество Uster (Устер) стандарт; в полза на „Аглика трейд“ ООД да се присъдят направените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат В. Ц. – пълномощник на „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд., в който са развити съображения за нейната неоснователност.

С Молба с вх. № 2075/16.04.2021 година адвокат П. Н. – представител на „Аглика трейд“ ООД, уточнява, че дружеството не обжалва решението на първостепенния съд в 4 частта за отхвърляне на претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за сумата 1 006.08 щатски долара.

В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново пълномощникът на „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. оспорва въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по търговско дело № 28/2017 година на Окръжен съд Велико Търново е образувано въз основа на предявени от адвокат А. Г., адвокат Г. М. – пълномощници на „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд., против „Аглика трейд“ ООД искове с посочени правни основания чл. 53 и чл. 78 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки.

В исковата молба се твърди, че „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. е учредено съгласно законите на Китайската народна република. В края на 2010 година представителите на страните се договорили „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. да достави на „Аглика трейд“ ООД непресукана прежда, кардиран памук 14S+PVA80S 90C чрез доставки на 15.12.2010 година и на 30.12.2010 година при цена 5.74 щатски долара за един килограм прежда или общо 195 160 щатски долара, която да се заплати чрез акредитив, издаден в срок до 30.11.2010 година. Издадена е Проформа фактура № YM235F/22.11.2010 година от „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. Впоследствие са изменени първоначално уговорените дати за извършване на двете доставки на стоката – съответно до 31.12.2010 година и 30.01.2011 година. На 28.11.2011 година е издаден акредитив от „Банка ДСК“ ЕАД по искане на „Аглика трейд“ ООД в полза на „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. във връзка с поръчката на стоката, обективирана в посочената проформа фактура. От проформа фактурата и акредитива е видно, че стоката следва да се достави по море, при условията на „CFR“, мястото на натоварване е гр. Шанхай, Китай, а местоназначението – гр. Варна, България. „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. доставило на „Аглика трейд“ ООД 18 275.100 килограма памучна непресукана прежда, чиято цена е заплатена посредством акредитива. Останалото количество от поръчаната стока – 15 724.90 килограма памучна непресукана прежда (втората доставка), е натоварена от дружеството-ищец на кораб в гр. Шанхай на 25.02.2011 година (Коносамент № WELS15005/25.01.2011 година). За втората доставка е издадена Фактура № YMO-235-G/24.02.2011 година на стойност 90 363.67 щатски долара. Стоката от втората доставка е придружена от коносамента, фактурата, Сертификати за произход № 105244421/25.01.2011 година, № 105244422/30.03.2011 година, Опаковъчен лист от 24.02.2011 година, Сертификат за качество от 24.02.2011 година. При представяне на документите, изискуеми съгласно условията на акредитива за освобождаване на втората доставка и заплащане на цената за нея, „Банка ДСК“ ЕАД констатира нередовности, в това число забава при натоварването на съответната стока, изтичане на срока на валидност на акредитива, липса на представена 5 застрахователна полица, поради което отказва плащането и се обръща към „Аглика трейд“ ООД за допълнителни инструкции. „Аглика трейд“ ООД се съгласило да приеме представените документи и да вдигне стоката по втората доставка при намаляване на продажната цена до 83 968.67 щатски долара. Юридическото лице-ищец приело предложението на „Аглика трейд“ ООД за намаляване на цената, в потвърждение на което обслужващата банка на „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. изпратила SWIFT съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД на 12.05.2011 година. По нареждане на „Банка ДСК“ ЕАД документите и стоката по втората доставка са предадени на „Аглика трейд“ ООД, но последното не е заплатило дължимата цена. На 3.03.2013 година „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. потърсило съдействие от адвокат. С писмо, изпратено по имейл на 12.03.2013 година от адвоката на дружествотоищец – Д. Х., до управителя на юридическото лице-ответник – Ю. П., и търговския представител господин М., „Н. Й. текстайл Ко.“ Лтд. поканило „Аглика трейд“ ООД да заплати дължимата цена за втората доставка, ведно с лихва за забава в седмодневен срок, което не е сторено до момента на депозиране на исковата молба. На основание чл. 78 от Виенската конвенция поради продължаващото неизпълнение на задължението да заплати цената на стоката по втората доставка „Аглика трейд“ ООД дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на падежа на задължението – 12.05.2011 година (датата, на която съгласието на продавача документите, контролиращи разпореждането със стоката, да се освободят в полза на „Аглика трейд“ ООД е достигнало до купувача чрез неговата обслужваща банка. Законната лихва, изчислена съгласно приложимото китайско право, за времето от 12.05.2011 година до 25.02.2017 година (датата, предхождаща депозирането на исковата молба) е в размер на 49 461.75 щатски долара.