Определение № 738 от 27.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 738 гр. София, 27.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Илияна Стоилова

Анелия М. Игнатова като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно дело № 20261000601030 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.440 ал.2 от НПК.

Образувано е по жалба от осъденото лице А. М. М., чрез защитата му адв.М.О.. В жалбата се обсъждат всички обстоятелства по делото, относими към воденото производство по чл.440 от НПК с обобщение, че осъденото лице през целия си престой в затвора има добро поведение, работил е на различни позиции, участва в мероприятия, организирани от администрацията, сътрудничи на служебния персонал, награждаван е многократно, семеен е, има жилище и професия и не е конфликтна личност. За да постанови отказа си, окръжният съд се мотивирал главно въз основа на становището на началника на затвора, което било изготвено на базата на доклад на инспектор „социална дейност“. В последния доклад, изготвен от м. април до м. юни било посочено, че в поведението на осъдения М. са настъпили положителни промени и бил сменен режима на изтърпяване на наказанието, като отново били посочени наличните му ресурси. Според защитата, с положителното си поведение осъденият отговарял изцяло на критериите, описани в чл.439а от НПК и били налице достатъчно доказателства, сочещи на поправянето му. Твърди се, че администрацията на затвора е променила становището си след подадената молба за УПО от осъденото лице, към което отношението било субективно. Защитата счита, че Окръжният съд не е изследвал цялостното поведение на лишения от свобода по време на изтърпяването на наказанието и не е уважил искането при постановяване на УПО да се наложат пробационни мерки за краткия остатък от наказанието, което би било най-ефективен начин за прилагане на прогресивна система, защото в затвора вече нямало време за прилагане на каквато и да е система. Поради това се моли да бъде отменено определението, постановено от ОС Кюстендил и да бъде постановено УПО от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода, като за времето на остатъка да бъдат определени пробационни мерки.

Отговор по депозираната частна жалба е подаден от ВПД Началника на Затвора Бобов дол, чрез старши юрк.Г.. Изразява се становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. При постановяване на определението си, първостепенният съд установил пълноценно и подробно всички относими факти, свързани с наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на чл.70 ал.1 от НК и чл.439а ал.3 от НПК. Безспорно били доказани фактическите обстоятелства, обосновали становищата на инспектор СДВР и на началника на затвора за неоснователност на молбата за УПО. Обсъждат се в подробности 1 посочените вече в доклада заключения относно осъденото лице М.. Подчертава се, че съгласно чл.129 ал.7 от ППЗИНЗС, резултатите от работата по плана на присъдата се отразяват в текущ доклад за осъдения, където се съдържа подробно описание на извършените с него корекционни дейности в съответствие с целите и задачите в актуалния план на присъдата, както и постигнатите резултати. Излага се становище, че при лишения от свобода М. е налице по-скоро адаптиране към условията на изтърпяване на наказанието, отколкото доказана промяна в личностен и поведенчески план. За формиране на положителна прогноза за поведение в обществото, следвало да са налице устойчиви данни за промяна в начина на мислене, отношението към извършеното престъпление, способността за контрол върху поведението и поемането на лична отговорност. Към момента не била установена последователна поведенческа динамика, която да сочи готовност за функциониране при по-ниска степен на контрол и надзор и били запазени дефицитите в областта умения за мислене, контрола на импулсите, приемането на ограничения и критичната оценка на собственото поведение.

Наличието на награди също се не следвало да се приема като изключителен довод за УПО, особено при липса на други устойчиви положителни промени. Твърденията на защитника в обратния смисъл не били аргументирани и подкрепени от доказателства.

Определената средна степен на риск от рецидив при М. предполагала необходимост от полагане на още усилия и работа с него, за да бъде осъществен плана на присъдата за преодоляване на проблемните зони. Въз основа на тези аргументи се моли да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата на осъденото лице срещу определението на КОС, с което му е било отказано да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода.

Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и доводите в жалбата и отговорът срещу жалбата, прие за установено следното:

Жалбата от осъденото лице А. М. е подадена в законоустановения срок и е допустима.

С определение №232 от 14.07.2026г., ОС Кюстендил е оставил без уважение молбата на А. М. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода, постановено по чнд №268/2025г. на РС Гоце Делчев, определено между наказанията по нохд №473/2022г. на ОС Благоевград и по нохд №446/2022г. на РС Гоце Делчев, с неизтърпян остатък от 4 /четири/ месеца и 8 дни /към 14.07.2026г./.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд обективно е преценил фактите, предмет на разглеждане, поради което и изводите му са правилни и се споделят от въззивния съд.

Осъденото лице А. М. е постъпил в затвора на 09.04.2025г. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода от 2 /две/ години, наложено на осн. чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК с Определение №638/25.09.2025г. по чнд №268/2025г. на РС Гоце Делчев /включващо нохд №473/2022г. на ОС Благоевград и нохд №446/2022г. на РС Гоце Делчев/. Към 14.07.2026г. е изтърпял фактически 1 година, 3 месеца и 5 дни, от работа 4 месеца и 17 дни, с остатък от 4 /четири/ месеца и 8 дни.

Според въззивната съдебна инстанция е верен извода на първия съд, че предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода лице не са налице. Няма спор, че М. е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание, но не е изпълнена другата предпоставка, необходима за удовлетворяване на молбата му за допускане на УПО.

Според нормата на чл.439а от НПК, следва да бъдат обсъдени всички обстоятелства, 2 които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение.

Установено е било, че осъденият М. няма действащи наказания, има награди, упражнява трудова дейност, спазвал е режимните ограничения, налице е намаление на риска от рецидив с 4 точки /от 49 на 45/, показал е добра трудова дисциплина, участвал е в различни културни мероприятия. Безспорно тези обстоятелства са били отчетени в положителен аспект във връзка с поправянето му от първостепенния съд. Поправянето на осъдения обаче не е завършено и не са постигнати основните цели, поставени в препланирането на наказанието. Решаващият съд е посочил, че не е било проследено поведението му в условията на смекчен режим, тъй като от два месеца е заменен режима му от „строг“ на „общ“ и не е имал възможност да ползва редица режимни облекчения, при които да бъде наблюдаван, както и не са изпълнени целите и задачи при изпълнение на присъдата.

От експертната оценка на ИСДВР е било установено, че М. е изградил в определена степен уменията си за адекватна оценка и критична преценка на минал опит, но не може да се даде заключение за наличие на осъзнаване и приемане в пълна степен на отговорността за поведението му. В определени ситуации действията му са импулсивни и проявява склонност към поемане на немотивиран риск, което свидетелства за недобре изградени умения за мислене, за което свидетелстват заличените му наказания. Описаното води до извод, че е необходимо работата с М. да продължи по посока подобряване на уменията на мислене и за изграждане на адекватни способи за решаване на актуални проблеми. Участието в изпълнение на трудова дейност и липсата на наказания, правилно са били оценени като стъпка към ресоциализиране, а не като изключително основание за условно предсрочно освобождаване.

Контролният съд счита, че е верен извода на решаващия съд, че процеса на превъзпитание на осъдения не е приключил и поправянето му не е пълно. Съдът се е позовал на изготвения доклад и становището на затворническата администрация, на които се е доверил като лица, имащи най-пряко наблюдение и контакт с лицето през значителен период от време.

За настоящата съдебна инстанция, както и за първата такава, описаното поведение на осъденото лице не може да бъде определено като изключително надхвърлящо изискванията за спазване на правилата и доброто поведение. Не бива да се забравя, че в контролирана среда, каквато е в местата за лишаване от свобода, неспазването на определените правила неминуемо води до налагане на санкции, така че доброто поведение и демонстрираното уважение са дължими и очаквани. Полагането на труд е изцяло в полза на 3 лишените от свобода, тъй като се отразява на продължителността на наказанието.

Изложените обстоятелства обаче, според САС не са достатъчни, за да бъде направен категоричен извод, че плана на присъдата и корекционния процес е изцяло изпълнен и е приключило поправянето и превъзпитанието на осъденото лице. неизтърпян остатък от 4 /четири/ месеца и 8 дни /към 14.07.2026г./.

Според контролната съдебна инстанция, при лишеният от свобода М. по-скоро е налице адаптация към условията на изтърпяване на наказанието, отколкото доказана промяна в личностен и поведенчески план. За да бъде изпълнен обаче планът на присъдата и за формиране на положителна прогноза за поведение в обществото, следва да са налице устойчиви данни за промяна в начина на мислене, отношението към извършеното престъпление, способността за контрол върху поведението и поемането на лична отговорност.

Споделим е изводът, че към момента не е изпълнен плана на присъдата и извършваната корекционна дейност с лишения от свобода А. М. следва да продължи по посочените дефицитни зони и постигнатия позитивен напредък е необходимо да бъде затвърден във времето. Въз основа на изложените съображения не могат да бъдат споделени доводите на защитата на осъденото лице, изложени във въззивната жалба. Не бе установена и субективност от страна на затворническата администрация при изготвяне на докладите по отношение на лишения от свобода, който е за втори път в затвор.

Решаващият съд при произнасянето си е взел предвид нормата на чл.439а от НПК и е разгледал приложените към делото доказателства в тяхната съвкупност, въз основа на което е формирал крайните си изводи, които се споделят от контролната съдебна инстанция.

Не на последно място, следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е правна възможност, без задължителен характер, предвидена от законодателя при наличие на определени предпоставки, а не безусловно и дължимо право.

С оглед изложеното, настоящата съдебна инстанция намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №232 от 14.02.2026г., постановено по чнд №406/2026г. от Окръжен съд Кюстендил, с което е оставил без уважение молбата на осъденият А. М. М. чрез адв.О. за постановяване на УПО за остатъка от наказанието лишаване от свобода в размер на 4 /четири/ месеца и 8 дни.