Решение № 70 от 25.02.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Плевен, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500108 по описа за 2025 година Производството е по чл.435, ал.2, т.6, предл.2 от ГПК.

На 13.08.2024 г. длъжникът В. Б. Д. е поискал от ЧСИ Ц.Н. да прекрати изп. д. №1403/2018 г., поради това, че повече от 2 години не са извършени никакви изп. действия по него.

С разпореждане от 19.08.2024 г. ЧСИ Ц.Н. е отказал да прекрати изп. производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради липса на законно основание за това. Съобщението за изготвянето на разпореждането е връчено на В. Б. Д. чрез адв. В. И. на 25.09.2024 г. и на 01.10.2024 г. той е подал жалба срещу него с искане да бъде отменено.

С разпореждане от 01.10.2024 г. ЧСИ Ц.Н. е оставил жалбата без движение с указания за внасяне на такси и представяне на преписи.

Указанията са изпълнени на 08.10.2024 г. и същия ден ЧСИ Ц.Н. е разпоредил да се изпрати препис от жалбата на взискателя.

ЧСИ Ц.Н. е изготвил мотивите си по жалбата и на 15.11.2024 г. е изпратил същата в Плевенски Окръжен съд, където на 15.11.2024 г. е образувано в.гр.д. №841/2024 г. Тъй като са липсвали данни кога и как преписи от жалбата са връчени на взискателя „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ЕАД и присъединения взискател ДЪРЖАВАТА, с определение №1642/22.11.2024 г.

Плевенски Окръжен съд е:

ПРЕКРАТИЛ производството по в.гр.д. №841/2024 г. по описа на 1

Плевенски Окръжен съд и е

ВЪРНАЛ изп.д. №1403/2018 г. на ЧСИ Ц.Н. със следните указания за надлежно администриране на жалба с вх. №70638/01.10.2024 г., подадена от длъжника В. Б. Д. срещу отказ да бъде прекратено изп. производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, обективиран в разпореждане от 19.08.2024 г. :

- препис от жалбата да бъде връчен съгласно чл.436, ал.2 от ГПК на взискателя „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ЕАД и на присъединения взискател ДЪРЖАВАТА – за писмени възражения в 3-дневен срок.

-след надлежно извършена размяна на книжата по чл.436, ал.2 от ГПК и изтичане на 3-дневния срок, жалбата ведно с евентуалните писмени възражения да бъдат изпратени по компетентност на Плевенски Окръжен съд.

При новото изпращане на жалбата в Плевенски Окръжен съд тя е окомплектована надлежно с липсващите стр.164 и 165, респ. с намиращото се на тези страници съобщение изх. №33428/09.10.2024 г. От последното е видно, че препис от жалбата на длъжника е връчена на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ЕАД на 14.10.2024 г. В указания срок възражения не са постъпили.

В изпълнение на дадените от Плевенски Окръжен съд указания, препис от жалбата на длъжника е връчена на Държавата на 17.12.2024 г. В указания срок възражения не са постъпили.

В жалбата си В. Б. Д. твърди, че последното изп. действие – налагането на 05.04.2024 г. на запор върху пенсията на Е. С. И., е незаконосъобразно, защото е извършено след повече от 2 години, считано от 14.11.2019 г. – когато на нeя е връчена призовката за доброволно изпълнение и считано от 21.10.2021 г. – когато е наложен запора върху МПС с рег. *** – собственост на В. Б. Д. и ЕТ“*** – В. Д.“-гр. Плевен.

В. Б. Д. моли да бъде отчетено, че не са изп. действия и не прекъсват давността образуването на изп. дело, връчването на призовка за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние, извършването на справки, назначаването на експертиза за размера на дълга, извършването на разпределение и пр.

В мотивите си ЧСИ Ц.Н. сочи, че всизкателят „МЕЛОН

БЪЛГАРИЯ“ЕАД е поискал на 24.01.2023 г. извършване на изп. действия, като от 24.01.2023 г. до 05.04.2024 г., когато е наложен запора върху пенсията на Е.

С. И., не са изминали повече от 2 години. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Чрез проверка относно редовността на жалбата при съответно прилагане на чл.436, ал.4 във вр. с чл.260, 261 и 262 от ГПК , както и относно допустимостта на жалбата, предвид лимитативните възможности, визирани в чл.435 от ГПК, Плевенски Окръжен съд установи следното:

2

Жалбата е редовна и допустима, но неоснователна, защото:

ГПК ограничава възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я свежда до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания.

Съгласно чл.435, ал.2, т.6, предл.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител за прекратяване на принудителното изпълнение.

Изп. дело е образувано на 11.10.2018 г., като взискателят е поискал да бъдат връчени ПДИ и да бъдат направени справки за имуществото на длъжниците.

Н а 19.09.2019 г. взискателят е поискал налагане на запори върху вземанията на длъжниците и описи на техните движими вещи.

На 26.02.2021 г. взискателят е поискал да бъдат направени нови справки за имуществото на длъжниците и при новооткрито такова, да бъдат наложени запори, извършени описи и публични продани. На 21.10.2021 г. ЧСИ е изпратил съобщение до Пътна полиция – Плевен да впише в регистъра на ППС наложения от него запор върху лек автомобил с рег. *** – собственост на В. Б. Д. и ЕТ“*** – В. Д.“-гр. Плевен.

На 24.01.2023 г. взискателят е поискал да бъдат направени нови справки за имуществото на длъжниците и при новооткрито такова, да бъдат наложени запори. На 05.04.2024 г. ЧСИ е изпратил съобщение до ТП на НОИ – Плевен, че налага запор върху пенсията на Е. С. И.. От ТП на НОИ – Плевен са върнали отговор, че от пенсията на Е. С. И. не могат да се правят удръжки, тъй като е под размера на МРЗ за страната.

Горната фактическа обстановка дава основание да се приеме, че към 13.08.2024 г., когато е подал молбата си длъжника В. Б. Д., не е настъпила т.нар. перемпция и няма основание за прекратяване на принудителното изпълнение.

Релевантна в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е активността на взискателя, който следва да поддържа висящността на изпълнителния процес като иска да бъде приложен определен изпълнителен способ; като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ; като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В контекста на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК бездействието на ЧСИ е ирелевантно – то има значение за прекъсване на давността, а не за настъпване на перемпцията. За пълнота на изложението следва да се каже, че ЧСИ е извършвал исканите от взискателя действия, но те са оставали без реален резултат. Апропо – на 14.01.2025 г. взискателят е поискал да бъдат направени нови справки за имуществото на длъжниците и при новооткрито такова, да бъдат наложени запори, т.е. продължава и след подаване на жалбата да 3 поддържа висящността на изпълнителния процес.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалба с вх.

№70638/01.10.2024 г., подадена от длъжника В. Б. Д., с ЕГН: ********** срещу отказ да бъде прекратено изп. производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, обективиран в разпореждане от 19.08.2024 г. по изп.д.

№20187560401403 по описа на ЧСИ Ц.Н..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4