Решение № 50 от 29.01.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. София, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров при участието на секретаря Д.а В. Аначкова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20238002101464 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3469/09.02.2023 година, подадена по пощата на 08.02.2022 година, от С. Г. Г., против решение № 1642/16.12.2022 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 2176/2022 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Варна е отменил първоинстанционното решение № 2249/07.07.2022 година на Районен съд Варна, 14-ти състав, постановено по гр. д. № 3027/2021 година като е отхвърлил предявените от С. Г. Г. против „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД гр. София искове с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 409 от КЗ за заплащане на сумата от 6000.00 лева, представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение в размер на 12 372.60 лева по застраховка „Каско +“, клауза „Пълно каско“ по застрахователна полица № 440119031028037 за имуществени вреди на собствения му лек автомобил марка „Х.“, модел „С.“ с peг. № , настъпили от застрахователно събитие на 14.09.2019 година, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска 09.10.2020 година до окончателното изплащане 1 на сумата и на сумата от 611.00 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница 6000.00 лева за периода от 07.10.2019 година до 07.10.2020 година.

В подадената от С. Г. Г. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от С. Г. Г. против „ДЗИОбщо застраховане“ ЕАД гр. София искове с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 409 от КЗ да бъдат уважени така както са предявени .

Ответникът по касационната жалба „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД гр. София е подал отговор с вх. № 7897/28.03.2023 година, с който жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение.

С. Г. Г. е бил уведомен за обжалваното решение на 11.01.2023 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 3469/09.02.2023 година, като е подадена по пощата на 08.02.2022 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 2443/10.08.2023 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за това при какво неизпълнение на задължения от страна на застрахования застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ и за това какви факти подлежат на доказване в този случай, както и кой носи доказателствената тежест за установяването им.

По така поставения въпрос съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС намира следното:

Правилото на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ е аналогично с това по чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.). С последното бе предвидено, че застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на 2 застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор.

Такова правило се съдържа и в разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, но в текста на същата има различия в сравнение с предшестващия текст.

Предвидено е, че застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Общото в двата случая е, че трябва да има неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което може да се изрази във виновно действия или бездействие, както и че това задължение е било предвидено в закон или в застрахователния договор. Наред с това общо е и изискването това неизпълнение да е значително с оглед на интереса на застрахователя, т. е. да създава невъзможност за последния или съществено да го затруднява при определяне на поетия от него риск или при узнаването и/или установяването на обстоятелствата, при които е възникнало застрахователното събитие, както и при определянето на размера на настъпилите вследствие на същото вреди.

За разлика от чл. 211, т. 3 от КЗ (отм.) в чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ изрично е посочено, че неизпълнението трябва да е от страна на застрахования, който съгласно § 1, т. 1 от ДРЗК е лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага са предмет на застрахователна защита по застрахователен договор. Именно това лице поначало е страна по застрахователния договор и е обвързано от неговите клаузи. Поради това няма да е налице хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ в случаите, когато определени действия или бездействия, дори и да могат да се преценявани като неизпълнение на застрахователния договор, са осъществени от трети лица. Доколкото с тези си действия или бездействия тези лица са причинили настъпването на застрахователното събитие, след евентуалното плащане на застрахователното обезщетение застрахователят би разполагал с регресен иск по отношение на тях.

Също така в разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ е въведено и че неизпълнението е довело до настъпване на застрахователното събитие, т. е. неизпълнението е в пряка причинна връзка с реализирания застрахователен риск и че при изпълнението на това задължение не би се стигнало до 3 реализиране на събитието. Ако такава причинна връзка не съществува то застрахователят не може да откаже плащане на застрахователното обезщетение, позовавайки се на неизпълнението. При липсата на такава връзка застрахователят не може да откаже плащане на застрахователното обезщетение дори и да е налице съществено с оглед на неговия интерес неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования.

При реализиране на всички елементи от фактическия състав на чл.

408, ал. 1, т. 3 от КЗ се поражда правото на застрахователя да откаже плащането на застрахователното обезщетение, въпреки настъпилото застрахователно събитие. Поради това той е страната, която трябва да въведе в процеса твърдението за възникването на това му право, като наред с това посочи фактите и обстоятелствата, на които основава възникването му.

Доколкото тези факти и обстоятелства ползват застрахователя именно той е страната, която съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, носи доказателствената тежест за установяването им в процеса.

С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Варна е неправилно по следните съображения:

При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Варна е посочил, че не се спорело, че по отношение на собствения на С. Г. Г. лек автомобил марка „Х.“, модел „С.“ с peг. № бил сключен договор за застраховка „Каско +“, обективиран в полица № 440119031028037, със срок на действие от 18.05.2019 година до 17.05.2020 година и уговорена между страните застрахователна сума от 25 000.00 лева. От представения като доказателство протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица № 1778/14.09.2019 година и влязло в сила на 04.12.2019 година наказателно постановление № 19-0819-005996/30.12.2019 година на ОД на МВР Варна срещу Г. С. Г. се установявало, че на 14.09.2019 година, около 7.40 часа в гр. В. на бул. „В. Л.“ на около 200.00 метра от кръстовището с бул.

„К. Б.“ настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил марка „Х.“, модел „С.“ с peг. № , управляван от Г. С. Г. и лек автомобил „С.“ с рег. № , управляван от Л. К.-М.. В резултат на пътнотранспортното 4 произшествие на управлявания от Г. С. Г. лек автомобил марка „Х.“, модел „С.“ с peг. № били нанесени материални щети, а другият водач бил с контузия на глава и врат. За допуснати нарушения на ЗДвП с наказателно постановление № 19-0819-005996/30.12.2019 година на ОД на МВР Варна, на водача на лекия автомобил марка „Х.“, модел „С.“ с peг. № били наложени глоби в общ размер от 410.00 лева, съответно за нарушения по чл. 123, ал. 1, т. 2, б „б“ от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Не се спорело относно вината на водача на лекия автомобил марка „Х“, модел „С.“ с peг. № за настъпване на пътнотранспортното произшествие. От заключението на вещото лице по назначената САТЕ се установявало, че механизма на настъпване на застрахователното събитие се изразявал в пряк контакт на двамата участника в произшествието, при който лекия автомобил марка „Х.“, модел „С.“ с peг. № застига и с предната си дясна част удря задната лява част на лекия автомобил „С.“ с рег. № . Според вещото лице, с оглед констатираните увреждания по предната част на процесното МПС, като при съпоставянето им с механизма на произшествието, бил налице категоричен извод за наличие на причинно-следствена връзка между пътнотранспортното произшествие и настъпилите вреди на автомобила, собственост на С. Г. Г. . По отношение на заявените от „ДЗИ‑Общо застраховане“ ЕАД гр. София правоизключващи възражения е посочено, че в съответствие с разпоредбата на т. 9.1.8 по т. 9. Общи изключения Раздел I:

Общи положения не се покривали по застраховката щети, настъпили в резултат на умишлени действия или груба небрежност на застрахования, самоубийство или опит за убийство/убийство на застрахования, членове на неговото семейство, лица, живеещи заедно с него в едно домакинство, негови работници или служител, лица, работещи под негов контрол, независимо дали са били упълномощени да управляват, ремонтират, охраняват МПС или да извършват други дейности, на лица, на които застрахованият бил предоставил МПС за ползване по договор за наем, за послужване, на лизинг и други или при умишлено причиняване на застрахователно събитие от друго лице, имащо право да получи застрахователно обезщетение. С нормата на т. 9.5.1 по т. 9. Задължения на застрахования при настъпване на застрахователно събитие Раздел II: Каско при настъпване на застрахователно събитие застрахованият бил длъжен незабавно да уведоми всички компетентни, според вида на застрахователното събитие, държавни органи (МВР, службите 5 за противопожарна и аварийна безопасност и/или др.), да изпълни всички свои задължения, посочени в Закона за движение по пътищата и другите нормативни актове, както и да изиска издаване на съответните документи, удостоверяващи събитието, с изключение на случаите, когато такива не се издават поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им. С разпоредбите на чл. 408 от КЗ и чл. 395 от КЗ се уреждало императивно правото на застрахователя по застраховка имущество да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, като същото възниквало само при доказано умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което имало право да получи застрахователното обезщетение; умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащият с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което било значително с оглед интереса на застрахования, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие и в други случаи, предвидени в закон. В конкретния случай твърдяното от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД гр. София неизпълнение на предвидено в договора задължение било неспазване на правилата за движение по пътищата: на първо място управление на автомобила с несъобразена с интензивността на движението скорост, нарушавайки императивните изисквания на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като се поддържало, че неизпълнението било при условията на груба небрежност и да се намирало в причинна връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие, и на следващо място: неизпълнение на задължението на водача по чл. 123, ал. 1 от ЗДвП да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на представители на МВР и следствието, при което се бил отклонил от задължителната проверка за алкохол при настъпване на пътнотранспортното произшествие, с което бил нарушил поетите с приемането на ОУ за застраховка Каско задължения при настъпване на пътнотранспортно произшествие. Грубата небрежност била фактор, който водел до увеличаване на риска в хипотезата на чл. 395 от КЗ, а увеличаването на риска представлявало създаване на по-голяма вероятност от настъпване на застрахователното събитие. Управлението на лек автомобил с превишена и несъобразена с пътните условия скорост представлявало противоправно 6 поведение, т. к. задължението за движение със съобразена с пътната обстановка скорост било нормативно установено в ЗДвП. В конкретният случай „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД гр. София, не въвеждало каквито и да било твърдения относно факти и обстоятелства, очертаващи конкретната пътна обстановка и условия, при които било реализирано пътнотранспортното произшествие. Такива не се съдържали и в ангажираните по делото писмени и гласни доказателства. В хода на производството не било изяснено с каква скорост се е движил водача на лекия автомобил марка „Х.“, модел „С.“ с peг. № , съответно превишавала ли е предвиденото за участъка ограничение, и ако и да е била по-висока от нормативно установената стои ли това нарушение в пряка причинноследствена връзка с настъпилото застрахователно събитие или са били налице и други фактори, които са допринесли съществено за настъпване на пътнотранспортното произшествие. Затова и не можело да се приеме за основателно и доказано възражението на застрахователя, че била налице груба небрежност в действията на водача на процесния автомобил. Не така стоял въпросът относно възражението за неизпълнение на задължението на водача по чл. 123, ал. 1 от ЗДвП. Принципно не всяко неизпълнение на законово вменено задължение към водачите на МПС да спазват правилата за движение можело да бъде основание за отказ от страна на застрахователя по застраховка имущество да заплати застрахователно обезщетение на настъпилия застрахователен риск. Неизпълнението следвало да е значително с оглед интереса на застрахователя, или да била налице, както значителност на неизпълнението, така и значителност на самото задължение с оглед на неговия вид и характер, т. е. задължението да било от съществено значение за застрахователя и без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за него за осъществи своята дейност. Така в случая безспорно се доказвало, че водачът на процесния автомобил незабавно бил напуснал местопроизшествието след неговото реализиране, като се бил завърнал там едва три часа след това. Не се твърдели уважителни причини за това поведение от рода на здравословни или други. Безспорно с напускането на местопроизшествието водачът бил създал реална пречка пред органите на МВР за извършване на задължителната проверка за алкохол при пътнотранспортното произшествие. Водачът не бил изпробван за алкохол и при завръщането му на място. Следвало да се отбележи, че връщането на 7 водача след три часа било достатъчно дълъг период, считано от момента на произшествието, още повече, че органите на КАТ нямали задължение на престояват на мястото до евентуалното появяване на другия участник в пътнотранспортното произшествие в избран от него момент. Тоест водачът не само не бил уведомил надлежните органи за реализираното по негова вина пътнотранспортно произшествие, но и бил напуснал местопроизшествието.