Протокол № 1956 от 28.10.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1956 гр. Пазарджик, 22.10.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20235220101128 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

И на второ повикване в 09:55 часа, се явиха:

Ищецът С. Г. Х., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, чрез пълномощника си, не се явява. Представлява се от пълномощника му адв.

Д., редовно упълномощена от преди.

Ответникът Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, редовно уведомен от предходното съдебно заседание, чрез пълномощника си, се представлява от юрк. Р., редовно упълномощен от преди.

Явява се вещото лице Л. Ц..

АДВ. Д.: - Да се даде ход на делото.

ЮРК. Р.: - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Съдът ДОКЛАДВА постъпилото по делото допълнително заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което е депозирано от вещото лице Л. Ц. на 11.10.2024 г., в срока по чл. 199 от ГПК.

ПРИСТЪПИ се към изслушване на заключението по допуснатата допълнителна съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лице Л.

1

Ц..

На вещото лице, със снета по делото самоличност, се напомни наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

В.Л. Ц.: - Уважаема госпожо председател, поддържам представеното допълнително заключение.

АДВ. Д.: - Аз имам един въпрос към вещото лице, който е свързан с конкретна правна норма от ППЗИНЗС, и беше поместена в първоначално депозираната експертиза, а именно чл. 16е, който беше цитиран от Вас в първоначално депозираното заключение. Понеже има няколко заключения, искам да Ви попитам последното заключение съобразно тази правна норма ли е - чл. 16е от ППЗИНЗС, в конкретния член съгласно ал. 3 и ал. 4 при 12 часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа отработено време, а по 24 часов график на дежурство се заплащат 24 отработено време.

Въпросните изчисления, които са депозирани в допълнителното заключение, вече са на база извънреден труд, а не отработено време – така ли е?

В.Л. Ц.: - Първият вариант от допълнителното заключение, съм го изчислил при сумарно изчисляване на работното време, а втория и третия вариант съм взел по половин час и един час извънреден труд за всеки наряд.

АДВ. Д.: - Кой от всичките варианти, които сте разработили, ако броим и първото заключение, стават общо четири, кой отговаря на изискванията на закона?

В.Л. Ц.: - Нямам правомощията и компетентност да отговоря да отговоря на този въпрос, кой от всички тези варианти отговаря на изискванията на чл. 16е от ППЗИЗНС.

АДВ. Д.: - Относно начина на изчисление, който до този момент се прилага от ГДИН, 12 часа отработено време ли се заплаща от тях или 12 часа и 30 минути отработено време?

В.Л. Ц.: - От ответната Дирекция се заплаща 12 часа и 30 минути и съответно 24 часа и половина на наряд.

АДВ. Д.: - А добре, това според Вас не противоречи ли на конкретната правна норма?

В.Л. Ц.: - Не мога да отговоря дали този начин на плащане противоречи на разпоредбата на чл. 16е от ППЗИНЗС.

2

АДВ. Д.: - Нямам повече въпроси.

ЮРК. Р.: - Аз нямам въпроси към вещото лице.

АДВ. Д.: - Уважаема госпожо председател, запознах се с така депозираното заключение, разгледах подробно всичките изложени от вещото лице варианти, и считам, че в така депозираното заключение и по-конкретно в последният вариант поместен в точка 2.2 от допълнителното заключение, считам, че в този вариант изцяло се отговаря на изначално депозираната искова молба, и по този начин, считам, че вещото лице е успял да вникне в конкретната претенция формулирана от нас и е дал аргументирано заключение. По подробни съображения ще изложа в защитата по същество. Да се приеме заключението.

ЮРК. Р.: – Госпожо председател, съгласно възложените задачи на вещото лице, считам, че изчисленията, които направи са съобразно това, което му беше заложено като задача, така, че моля да се приеме заключението, не възразявам.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА допълнителното заключение на съдебно-икономическа експертиза, депозирано от вещото лице Л. Ц. на 11.10.2024 г.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 139,95 лв., които да бъда изплатени първоначално от бюджета на Пазарджишкия Районен съд.

АДВ. Д.: - Аз нямам други доказателствени искания. Няма да соча други доказателства. Бих искала да направя изменение на иска на осн. чл. 214 от ГПК, с оглед факта, че при изначалното предявяване на исковата претенция нямах достъп до ежедневните ведомости, нямах достъп до всички доказателства представени по делото и нямах възможност нито да знам броя на нарядите и съответно от там да извърша изчисления, прецизни, които да формират размера на исковата претенция, това налага днешното ми искане за промяна на исковата претенция. От друга страна, считам, че за по-прецизното изчисление са необходими специални знания и умения с каквито разполага само вещото лице. Поради всичко това, моля да приемете, исковата претенция да считате за намалена, като искът да бъде считан за предявен вместо за 3 сумата от 5200 лв. за сумата от 2300,36 лв., а размерът на претендираната мораторна лихва да бъде считан за предявен вместо за сумата от 500 лв. за сумата от 272,55 лв.

ЮРК. Р.: - Не възразявам.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка в присъствието на надлежно упълномощен представител на ответника да се допусне изменение на исковата претенция чрез намаление на нейния размер, поради което и на осн. 214, ал. 1 от ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА изменение на предявените претенции за главница и мораторна лихва, чрез намаление на техния размер, от претендирания с исковата молба размер от 5200 лв. на 2300,36 лв. за главницата и от 500 лв. на 272,55 лв. за мораторната лихва.

АДВ. Д.: - Нямаме други доказателствени искания. Да се приключи делото.

ЮРК. Р.: - Да се приключи делото. Нямаме други доказателствени искания.

След изчерпване на доказателствените искания, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. Д.: - Уважаема госпожо председател, моля посредством съдебния акт, който ще постановите, да уважите исковата претенция изцяло съобразно направеното изменение в днешното съдебно заседание. Основният спор между страните, считам, че беше констатиран за реалната продължителност на всеки един наряд и именно в тази връзка бяха допуснати всички доказателства, свидетели, видеозаписи, експертизи и други. Основната претенция на ищеца е фокусирана върху въпроса полага ли се извънреден труд за всеки един наряд. Считам, че от всички събрани по делото доказателства, безспорно се доказва, че се полага извънреден труд за всяко едно дежурство, за всеки един наряд. В тази посока бяха свидетелските показания и разпитаните двама свидетели. Изцяло се припокриха свидетелските показания и на разпитаните от наша страна свидетели и разпитаните свидетели от страна на ответника, имаше разминавания единствено и само от гледна точка на точното 4 начало на работния ден и точния край на работния ден. Считам, че превес следва да вземат свидетелските показания на свидетелите, които работят в наряд. Такива свидетели бяха единствено и само разпитаните от ищцовата страна свидетели. Всички останали свидетели, които не работят в наряд, нямат преки и непосредствени впечатления, а изхождат от гледна точка на действащата заповед. Относно представените видеозаписи, считам, че същите не следва да бъдат приемани като годно доказателство в процеса.

Използването на видеозаписи и звукозаписи, като доказателствено средство в гражданския процес е допустимо, единствено и само, ако насрещната страна не е оспорила същите. В случай, че има оспорване, следва да има насрещна експертиза, която да потвърди и да даде експертна оценка на конкретните записи. Считам, че има съдебна практика задължителна на ВКС, с която решението следва да бъде съобразено в тази посока. От гледна точка на изчисленията, които бяха извършени в съдебно-икономическата експертиза, моля да приемете като меродавен вариант последния разработен вариант от вещото лице, поместен в т. 2.2 от допълнителното заключение на СИЕ, което изслушахме в днешното съдебно заседание. Единствено и само този вариант дава отговор на конкретно поставените въпроси, а именно, полага ли се извънреден труд на всеки един наряд или не се полага такъв. Тук изначалната ни претенция е свързана с полагането на извънреден труд за всеки един наряд от ищеца. Бих искала да обърна по-конкретно внимание на разпоредбата на чл. 143 от КТ. В него е дадено легално определение на понятието извънреден труд. По дефиниция извънреден труд е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Всичко над 12 и 24 следва да бъде зачитано и заплащано като извънреден труд. Позовали сме се на тази законова разпоредба още изначално с исковата молба, като това съответно беше оспорено от ответната страна, по аргумент, че трябва да бъде приложен специалният закон. Ние сме напълно съгласни с тези твърдения на ответника, само че кой конкретно член от специалния закон в случая, има отношение по конкретния спор и по конкретното дело. Категоричен в тази посока смятам, че чл. 16е от ППЗИНЗС, на който бих искала да обърна специално внимание, при постановяване на решението, и който бих искала да си позволя да цитирам с точност в днешното съдебно заседание, съгласно чл. ал. 3 при 12-часов график на наряд 5 или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа отработено време, забележете, а не 12 часа и 30 минути, както се прави от години в ГДИН. Съгласно ал. 4 при 24-часов график на наряд или дежурство се отчитат и съответно заплащат 24 часа отработено време, а не 24 часа и 30 минути, както до този момент се прави от ГДИН. Считам, че този метод на отчитане и заплащане на часовете труд е напълно погрешен, и просто е наложен като общоприета практика.

Всичко над 12 часа и всичко над 24 часа следва да бъде отчитано и заплащано като извънреден труд. В този дух са и двете законови разпоредби – едната от КТ, другата от специалния закон, на които се спрях. От гледна точка на сумарното изчисление, бих искала да кажа, че тази претенция, която ние имаме, в никакъв случай не противоречи на чл. 16д, на който се позовава отново ответникът, че работното време на държавните служители, работещи в наряд, се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период. Моля да обърнете внимание, че в конкретната правна норма сумирано за тримесечен период е поставено накрая на законовата разпоредба, тоест, първо се изчислява и отчита на база чл.16е, който има конкретни указания, и чак на последно място се сумира. Ако всичко това бъде извършвано за напред, по този начин няма да има никакви искови претенции от страна на служителите срещу ГДИН. Считам, че този алгоритъм на изчисление, който в момента се прилага от ГДИН, поставя в неравностойно положение конкретна прослойка държавни служители. Служителите в Главна Дирекция са си държавни служители. Недопустимо е само и единствено спрямо тях да се прилага различен начин на изчисление. Всички останали служители, които работят в сферата на МВР и спрямо които се прилага специален закон, на тях им се заплаща извънреден труд. Ако днес са се забавили от работа с един час, им се заплаща един час извънреден труд, не им се заплаща един час отработено време, както се прави в Главна Дирекция, така, че моля да постановите решение, което да бъде законосъобразно, да бъде съобразено с конкретните правни норми и да постави край на порочната практика, която е заложена от ГДИН. От гледна точка на разноските, размерът на адвокатското възнаграждение беше в твърде висок размер и се оказа непосилен от заплащане от страна на доверителя ми, поради тази причина представлявах същия безплатно в конкретното производство, и поради тази причина, моля уважаемият съд да ми присъди адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 от ЗАдв. и в тази връзка представям списък с разноски по чл. 80 от ГПК, ведно с 6 договор за правна защита и съдействие. Бих искала да ми дадете възможност за представяне на писмени бележки в срок, който Вие прецените.