Решение № 126 от 01.06.2026, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 403/2025
- Вид
- Решение № 126
- Подписан
- 01.06.2026
- Състав
- Евгения Христова Стамова
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2, ал.1 т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, т.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.214 · Наказателен кодекс
- чл.252 · Наказателен кодекс
- чл.354а · Наказателен кодекс
- чл.42б, ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.42б, ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.93 т.20 · Наказателен кодекс
- чл.93 т.7 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 126 гр. Кюстендил, 01.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Теодора С. Д.а като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Гражданско дело № 20251500100403 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от С. З. Г., ЕГН ********** от гр.К. ж.к. "**********", № ** вх. * ет. * ап. * съдебен адрес гр.Кюстендил, ул.“************"№ **, ет. * адв.Д. Д. срещу Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София, бул.“Витоша“№2, съдържаща искане за постановяване на решение, за осъждане на Прокуратурата да заплати на ищеца сума в размер на 80 000 лв, обезщетение за претърпени от същия неимуществени вреди,на основание чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ поради обвиняването му в извършване на престъпление, за което е оправдан.Сумата се претендира ведно със законната лихва считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 11.11.2024г. до окончателното издължаване.
Твърденията на които се основава искането са следните: През 2020г. , на 09.09.2020г. във връзка с образувано досъдебно производство №178/ 2020г. на ГДБОЛ пр.пр.№149/2020г СпП по време на зрелищна полицейска акция на ГДБОП в присъствието на много въоражени и неполцейски служители и пред очите на съквартирантите му, било извършено претърсване и изземване в жилище, находящо се в гр. К.,кв. "********" № *, ет. *, ап. *.Въпреки че не били открити забранени за притежание вещи, както и такива които да са предмет или оръдие на престъпление, бил задържан от органите на ДП показно натоварен в полицейски автомобил и отведен в ГДБОП , гр.София, къдего бил задържан за 24 часа.На същата дата бил привлечен като обвиняем с Постановление за привличане, за извършване на престъпление по чл.213а,,чл.214, чл.252 и чл.354а НК, за периода от м.януари 2017г. до 09.09.2020г. по чл.321, ал.3 т.2. вр. с ал.2 НК, за които се предвижда наказание лишаване от свобода повече от 3 години.За задържането му били направени обявления в Интернет пространството в сайтове на Нова Труд, Нюз и други.На основание Прокурорско постановление, с Определение на Апелативен СпНС от 17.09.2020г. по вчнд №2501/2020г. по отношение на ищеца била определена мярка за неотклонена „задържане под стража“, Определението потвърдено с Определение на Апелативен СпНС от 17.09.2020г. по вчнд №162/2020г. и така останал в ареста за 6.5 месеца, след което мярката му била изменена в парична 1 гаранция.През този период бил принуден да търпи изключително лошите условия на следствения арест с всички ограничения , които предвижда тази мярка в т. ч.живот в ограничено пространство, с непознати лица, с лоша хигиена, неудобно легло, мръсотия, ползване на общи мизерни бани и тоалетни, с право на баня веднъж седмично, без климатични инсталации , липса на свободна комуникация, незъзможност за спорт, разходки и други.С постановление от 28.10.2020г.бил обвинен, а с обвинителен акт от 26.04.2021г. бил предаден на съда.Съдебното производство нохд №1408/2021г. продължило три години и половина, с десетки съдебни заседания ,с разпит на 52 свидетели, 11 вещи лица, експертизи, след което била постановено оправдателна присъда, влязла в сила на 11.11.2024г, като необжалвана.По време на съдебния процес се налагало да пътува от София до Кюстендил.Неудобствата които е търпял по време на процеса – да се храни с нискокачествена храна, да не може да вижда близките си, да се разхожда и да се придвижва свободно и поС.ния страх от опасността да влезе в затвора, за униженията които го очакват, от общуване с по – нисък социален статус се отразили негативно на неговото емоционално и психично съС.ие.Бил опозорен пред обществото , чрез средства за масово осведомяване, в които било обявено, че е арестуван за лихварство, рекет и наркотици.Макар имената му да не били посочени всичките му познати разбрали че се касае именно за него.Получил смущения в съня, спокойствието в семейството му и интимния му живот също било нарушено, което допълнително го унижило и разстроило.Наложило се да пие успокоителни , страхувал се, че може да бъде признат за виновен с ефективно наказание.Разпространената сред неговите познати и приятели информация , опетнила доброто му име, на честен и почтен гражданин, но мярката му за неотклонение го лишила от възможността за работа.Тъй като наказателното производство продължило необоснова дълго – повече от 4 години, време през което бил обвиняем и подсъдим и за всички нежелани емоции, неудобства и преживявания свързани с това претендира заплащане на обезщетение в размер на 80 000 лв.Счита, че тази сума дори не може да го компенсира нежеланите последици за психиката му, но би била символ на справедливост за необосновано повдигнатото му обвинение.Върху тази сума претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от 11.11.2024г.
Препис от исковата молба е връчен на ответника – Прокуратурата на Република България.В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба.В подадения отговор е обосновано становище за неоснователност на иска.Ответникът счита, че влязла в сила присъда с която ищецът е оправдан по повдигнато обвинение сама по себе си не е достатъчна за уважаване на иска.Претенцията за неимуществени вреди се оспорва.Счита, че извън презумптивните вреди следва да бъдат ангажирани доказателства, за негативно отражение на обвинението върху психиката му ,злепоставяне в обществото и ограничаване на социалните му контакти, влошени отношение с жената, с която живее на съпружески начала , опетняване на доброто му име.Счита, че не може да отговаря за вреди, представляващи следствие от престоя в ареста и битовите условия там.За лошите условия в МЛС според ответника следва да отговаря ГДИН.Оспорва твърдението и наличие на основание за ангажиране отговорността на Прокуратурата за понесените от ищеца вреди, следствие информация за случая която е била отразена в медиите, тъй като Прокуратурата не осъществява контрол върху медиите.Претендираното обезщетение определя за прекомерно, съобразно твърдените вреди, социално- икономическите условия в страната и стандарта на живот в България.Търсеното обезщетение според ответника не е съобразено с изискването на чл.52 ЗЗД и практиката на ЕСПЧ в аналогични случаи.Като споделя разбирането, че размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от начина по който обвинението в извършване на престъпление се е отразило върху здравето , личния живот, 2 чувствата, честта и достойнството на увредения, предвид и тежестта на обвинението, продължителността на воденото наказателство производство, постановените ограничения в хода на същото, взетата мярка за неотклонение, счита, че не се налице твърдения, които в разглеждания случай да обуславят обезщетение в такива размери.Наказателното производство в случая е продължило около 4 години, при значителна фактическа и правна сложност, протекло в досъдебна и съдебна фаза, състоящо се от няколко тома, разпитани 52 – ма свидетели, изслушани 11 вещи лица, и при още 5 обвиняеми лица.В съответствие с изложеното е пледоарията по същество с което се оспорва размера на търсената за обезщетение сума.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК прие за установено следното:
Видно от Протокол за претърсване и изземване от 09.09.2020г. съставен от разследващ полицай от гр.София е, че на посочената дата е било извърено Претърсване в жилище, притежавано от С. З. Г., находящо се в гр.К.,жк“**** **, ет. *, ап.1 и лек автомобил марка „*** „ с рег.№ ********, но не са били намерени и иззети забранени за притежание вещи.Претърсването е било направено на основание Определение на СпНС, което е било представено на ищеца.
С Постановление за привличане на обвиняем от 09.09.2020г. С. Г. е бил привлечен, като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3 т.2 вр. с ал.2 НК, за това, че за времето от неустановена дата на месец януари 2017г. до 09.09.2020г. в гр.София , грп.Кюстендил и страната е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл.93 т.20 НК – структурирано трайно сдружение на повече от три лица , а именно на 6 лица, с цел да вършат съгласувано в страната, престъпления за които е предвидено лишаване от свобода, повече от три години, а именно по чл.213а , чл.214, чл.252 и чл.354в НК, с участници С. А. И., ЕГН **********, С. с. И. ЕГН **********, А. Д. В., ЕГН **********, М. А. И., ЕГН **********, С. З. Г., ЕГН ********** и М. И.
К., ЕГН ********** и не са налице основания за прекратяване на наказателното производство.
На 09.09.2020г. Прокурор от Специализирана прокуратура е определил за обвиняемия С. З. Г. мярка за неотклонение „задържане под стража“. Според действащите към този момент законови разпоредби с определение на Специализиран наказателен съд от 11.09.2020г. всъщност е била определена мярка за неотклонение „задържане под стража“.Определението е потвърдено с определение на Апелативен специализиран наказателбен съд от 17.09.2020г.
Мярката за неотклонение на С. З. Г. е променена с Определение на Специализиран наказателен съд от 11.03.2021г. , като е изменена от „задържане под стража“ на „ парична гаранция от 5000 лв“.
С присъда от 24.10.2024г. постановено по нохд №1408/2023г. С. З. Г. е признат за невиновен в това, че за времето от неустановена дата на м.януари 2017г. до 09.09.2020г. в гр.София и в гр.Кюстендил е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл.93 т.20 НК – структурирано трайно сдружение на повече от три лица , а именно на 6 лица, с цел да вършат съгласувано в страната, престъпления за които е предвидено лишаване от свобода, повече от три години, а именно по чл.213а , чл.214, чл.252 и чл.354в НК, с участници С. А. И., ЕГН **********, С. с. И. ЕГН **********, А. Д. В., ЕГН **********, М. А. И., ЕГН **********, С2 и М. И. К., ЕГН ********** и го оправдава поповдигнатото му обвинение за престъпление по чл.321, ал.3 т.2 вр. с ал.2 НК.
С. З. Г. видно от представената електронна справка за съдимост е осъждан , с Присъда по нохд 625/2024г. , Споразумение №93/11.06.2024г. в сила от 11.06.2024г., за престъпление по чл.129, ал.1 средна телесна повреда, с 3 определено наказание“Пробация „, съгласно чл.42б, ал.1 и ал.2 НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от 6 месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца.Наказанието е изтърпяно на 14.12.2024г.
След привличането му за обвиняем на 09.09.2020г. Г. е бил разпитан като обвиняем, На 09.09.2020г. е бил прегледан от лекар с оглед възможността да бъде задържан в РУ, на 11.09.2020г. е проведено съдебно заседание, когато е определена взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“, от 28.10.2020г. е Постановление за привличането му за обвиняем, на 09.11.2020г е Протокол за разпит на обвиняем, друго заседание е проведено на 21.12.2020г,. – искане за изменение на мярка за неотклонение С. Г. е оставено без уважение, заседание 05.01.2021г., с определение 11.03.2021г.- изменена е мярката за неотклонение в „парична гаранция“, след внасяне на обвинителен акт на 14.06.2021г. е проведено съдебно заседание по разглеждане на делото и С. Г. е присъствал.Съдебни заседаня са проведени още на 01.07.2021г., 08.09.2021г.
03.12.2021г.,
18.01.2022г.,
28.02.2022г.,
31.03.2022г.,
19.05.2022г.,08.09.2022г., 25.10.2022г., 01.12.2022г., 19.01.2023г., 07.03.2023г., 16.03.2023г., 12.04.2023г., 25.05.2023г., 31.07.2023г., 27.09.2023г., 28.11.2023г., 02.02.2024г., 26.03.2024г., 28.05.2024г., 24.09.2024г., 24.10.2024г.
На 24.10.2024г. е постановено Присъда с която обвиняемият С. З. Г. е признат за невинен по повдигнатото обвинение.
Разпитания свидетел А. В. е видял направеното претърсване и изземване, когато ищецът бил изведен с белезници , след като преди това до главата му бил опрян автомат.Жителите на кв.“*******“ се събрали да гледат „на панаир“,след това го закарали в друго жилище в кв.“*******“, след това били закарани на „*******“.В една килия били и в следствения арест, бил притеснен – ревял, бълнувал, притеснявал се, че може да бъде осъден а детенцето му, да остане без грижи, бълнувал .Детето му тогава било на *** години .След като го освободили от ареста и се прибрал в къщи , неговите приятели започнали да го избягват, за да не би да ги закачат и тях, така неговата мярка била изменена от „задържане под стража“ в „домашен арест“.Преди задържането двамата работели по покриви- тенекеджийски услуги, имали планирани обекти, но не могли да довършат някакъв покрив, станал умислен, стресиран, уплашен.Не слял спокойно и в поС.ни кавги и караници с майка си.Заедно пътували до гр.София след като делото било внесено в съда, за да присъстват по делата отсъствали от работа и през цялото време С. се опасявал, че като го осъдят детето му ще остане без грижи.