Решение № 4184 от 20.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4184 гр. Пловдив, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Иванка Г. Иванова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330113746 по описа за 2025 година

Предявени са обективносъединени искове по чл. 128, т. 2, вр. чл. 124, ал.1, вр.чл. 270 от КТ; чл. 221, ал.1 от КТ; 224, ал. 1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД по искова молба на П. В. И. ЕГН **********, постоянен адрес гр. П. ул. "***“ №*, ет.*, ап.* срещу ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ БОТЕВ АД, с ЕИК 201468114, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, п.к. 4017, рн Източен, бул. „Източен“ № 10, Стадион „Христо Ботев", представлявано от И. К. Ф. за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1333,51 евро.- обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за ***, сумата от 240,30 евро обезщетение за ***; сумата от 1034,евродължимо***и 1034 евро- за ***г., ведно със законната лихва върху главницата на претендираните суми, от датата на завеждане на исковата молба 01.09.2025 г. до окончателното им изплащане. Притендират с разноски.

В исковата молба се твърди, че между страни те е възникнало трудово правоотношение от ***., първоначално със срок за изпитване, а в последствие за неопределено време на длъжност „***" и работон място- *** в гр. П. кв.

***, при трудово възнаграждеине от ***лв., считано от *** г. Поради спиране на плащанията на трудовото възнаграждение за месеците*** г. трудовото 1 правоотношние е прекратено едностранно от работника. От работодателя е издадена заповед за уволнение на същото основание. Към ***. размера на дължимото трудово възнаграждение на работника е било 2608,11 лв., като към него се начислява и ДТВ за ТСПО от 17.4 % в размер на 261,41 лв., заплащане на *** в размер на 193,30 лв., начисления на *** в размер на 128,87 лв., като сумите за удръжки за ДДФЛ са в размер на 224,87 лв. и тези за лични осигуровки в размер на 359,40 лв. Нетното чисто трудово възнаграждение, което е получено за този месец е *** лв. същото е платено по банков път.

Удръжките за ДДФЛ и за лични осигуровки за месеците *** са платени от работодателя. Към получаваното трудово възнаграждение се е начислявало и допълнително възнаграждение за клас - ДТВ за ТСПО в размер на ** %, договорено с работодателя, като впоследствие след уволнението му било премахнато за останалите на работа служители. При прекратяване на правоотношението не е изплатено възнаграждение за ***г. в размер от по 2023,48 лв. Към прекратяването ищеца е имал право на платен годишен отпуск за ***. Не е заплатено обезщетение за това в размер от 711,33 лв.

Поради неспазване на предизвестие се дължи и обезщетение от 2608,11 лв., което не е изплатено при прекратяване на трудовото правоотношение.

Дължимите суми са отразени в издадената заповед, която е връчена на*** г.

Не са подписвани ведомости за получаване на трудови възнаграждения и обезщетения или други документи за тяхното получаване от ищеца. Оспорва да е осъществявал дейности на ***, като сочи, че поддръжката на терена е възложена на външна фирма. Оспорва длъжностната характеристика представена от работодателя. Заповедта за отмяна на допълнителните възнаграждения е издадена след прекратяване на правоотношението и е нищожна. *** касаят провеждани спортни мероприятия.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва исковете.

Признава съществуването на трудовото правоотношение в заявения период на посочената длъжност, място на работа и основно възнаграждение. Твърди, че *** работника не е работил и не е давал дежурства. Отменени са допълнителните плащания за ***. Заявява, че платени годишен отпуск е ползван. Оспорва размера на дължимото предизвестие

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

2

От представените писмени документи –трудов договор от ***г.; допълнителни споразумения от***; заповед от *** г.; копие от трудова книжка; личен картон; фишове за заплата от *** г.; справка от НАП (лист 8283 от делото)заповеди от*** г.; е видно, че на *** г. между ищеца и ответното дружество е възникнало трудово правоотношение със срок за изпитване от***месеца по силата, на което И. е поел задължение да престира труд в полза на ответника на длъжност ***- в ***, при месечно трудово възнаграждение към *** г. от *** лв. допълнително трудово възнаграждение от * % от основното трудово възнаграждение за всяка прослужена година, при ***работна седмица и *** работен ден. Служителят има право на * работни дни платен годишен отпуск. От *** г. трудовото правоотношение е прекратено поради неплащане на трудовото възнаграждеине от работодателя. На същата дата е разпоредено на служителя да се изплати трудово възнаграждение до датата на прекратяване на правоотношението и обезщетение за неспазано предизвестие, както и за неизползван платен годишен отпуск. За *** г е начислено брутно трудово възнаграждеине от ***лв.; за *** лв. включващо трудово възнаграждеине за ***и обезщетение за *** лв., както и обезщетение за неизползван пратен годишен отпуск -***лв. На *** г. от работодателя е разпоредена отмяна считано от *** г. на режима на *** и компенсация на *** начисляване на***, начин на начисляване на допълнително трудово възнаграждение.

От показанията на свидетеля А. С., без родство с ищеца и отношения с ответника се установява, че същия работил в базата на дружеството в ***, като отговарял за поддръжка на ***. Ищеца бил негов подчинен. До месец *** г., когато пали молба за напускане работили всеки ден. През м. ***ищеца идвал редовно на работа. Давали се и *** За *** се давали листове с описи, които се предавали на счетоводството.

От показанията на свидетеля И. Ц., без родство с ищец а работи при ответника от началото на ***г. се установява, че терените във*** в квартал *** не били в добро състояние. Не се поливали добре и имало много плевели.

Когато свидетеля постъпил на работа не заварил ищеца да работи там.

От изготвеното заключение от 12.12.2025 г. по извършената ССЕ е видно, че за периода м.***г., вкл. на ищеца е начислено нетното трудово възнаграждение, след приспадане на удръжките за (ДОО, ДЗПО, ЗО И ДОД), 3 за сметка на осигуреното лице, в размер на 3543,10 лв. В обезщетение по чл.

224, ал.1 от КТ в размер на 470 лв. (брутна сума) за*работни дни неизползван платен годишен отпуск за ***г.Обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ възлиза на 2608,11 лв.(едно БТВ на база данните за *** г.) Трудовото възнаграждение за *** г. е изплатено на ищцата чрез банков превод на *** г.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ответника е работил по трудово правоотношение в ищцовото дружество в периода *** г., когато същото е прекратено по инициатива на работника в резултат на неизплащане на дължимо трудово възнаграждение.

Предвид това и при липса на установени данни от страна ответното дружество, че работника не е изпълнявал трудовите си функции в период от време преди прекратяването на някакво основание, като се кредитират изцяло показанията на свидетеля С., които съдът приема за безпристрастни и обективни, настоящия състав намира, че на същия се дължи начисляване и изплащане на договореното в н е г о в а полза трудово възнаграждение.

Доколкото от изготвеното заключение по извършената ССЕ, което съдът приема за обстойно и компетентно извършено, се установява, че работодателя е спазил задължението си по чл. 128, т. 1 от КТ и е начисли размер на дължимо брутно трудово възнаграждение, като е определил и размер на нетно трудово възнаграждение дължимо за заплащане на ищеца за***г. но не се установява да го е изплатил, тъй като не се ангажират доказателства за това от ответната страна, съдът намира, че е налице нарушение на чл. 128 т. 2 от КТ, което се явява основание за уважаване на предявения иск за заплащане на дължимото трудово възнаграждение до размера от 3543,10 лв. равняващ се на 1811,56 евро като за разликата над него до пълния размер на притенцията от 4046,96 лв. или 2068 евро иска да се отхвърли, тъй като от ищеца не се установи през месец*** да е осъществявал ***. Уважаването на иска за главницата е основание за уважаване и на обективносъединия с него такъв за заплащане на законна лихва за периода от завеждане на делото до окончателното плащане.

По отношение иска по чл. 224 от КТ съдът намира, че факта на прекратяване на трудовото правоотношение, който не е спорен между страните се явява основание за изплащане на обезщетение за неизползван 4 платен годишен отпуск. Съобразно уговорените клаузи на сключения между страните през *** г. трудов договор ищеца има право на ползване на** работни дни платен годишен отпуск. Това сочи * дни за ***г. По делото не се ангажираха доказателства, каква част от полагащия се отпуск е ползван от ищеца през тази години, но съобразно изготвеното заключение по ССЕ, сочещо, че работодателя е начисли обезщетение за *дни неизползван платен годишен отпуск в размер от 470 лв. равняващо се на 240,31 евро се формира извод, че подлежащата на изплащане на ищеца сума на това основание надхвърля притендираната от него такава в размер от 240,30 евро. Ето защо иска и за заплащане на обезщетение по чл. 224 от КТ следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва за периода от завеждане на делото до окончателното плащане поради липса на представени доказателства за изплащане на задължението.

Основателен е иска за притендираното обезщетение по чл. 221 от КТ.

Съобразно основанието и момента за прекратяване на трудовото правоотношение работодателя правилно е определил задължение за служителите си да начислят и изплатят на работника обезщетение в размер на последното получено брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец, което видно от представените фишове *** г.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и доказателства за сторени такива и съразмерно на уважените притенции или 317,87 евро за адвокатско възнаграждение.

Тъй като ищеца е освободен от предварително внасяне на държавна т а к с а и разноски за производството дължимата такава по уважените притенции в размер от 151,34 евро за държавна такса и 76,70 евро за ССЕ следва да се постави в негова тежест.

На ответника не следва да се присъждат разноски поради липса на представен списък и доказателства за сторени такива. Водим от горното съдът На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на решението.

РЕШИ:

СЪЖДА ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ БОТЕВ ЕАД ЕИК:

5

201468114. със седалище гр. Пловдив, бул."Източен № 10 (Стадион „Христо Ботев“) представлявано от В.Й. Б. да заплати на П. В. И. ЕГН **********, постоянен адрес гр. П.ул. "***“ №*, ет.*, ап.* сумата от 1333,51 евро(хиляда триста тридесет и три евро и 51 евро цента)- обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за *** сумата от 240,30 евро (двеста и четиридесет евро и 30 евро ценат) обезщетение за *** г.; сумата от 1811,56 евро(хиляда осемстотин и единадесет евро и 56 евро цента) - дължимо трудово възнаграждение за *** г. ведно със законната лихва върху присъдените главници от датата на завеждане на исковата молба 01.09.2025 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 617,87 евро (шестстотин и седемнадесет евро и 87 евро цента) за разноски по производството.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. В. И. ЕГН **********, постоянен адрес гр. П. ул. "***“ №**, ет.*, ап.* против ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕ КЛУБ БОТЕВ ЕАД ЕИК: 201468114. със седалище гр. Пловдив, бул."Източен № 10 (Стадион „Христо Ботев“) представлявано от В.Й. Б. иск за заплащане на сумата над 1811,56 евро(хиляда осемстотин и единадесет евро и 56 евро цента) - дължимо трудово възнаграждение за***г. до 2068 (две хиляди и шестдесет и осем) евро дължимо трудово възнаграждение за месец*** г., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба 01.09.2025 г. до окончателното им изплащане.