Решение № 185 от 12.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Пловдив, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Г. Костадинова при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело № 20205300900542 по описа за 2020 година

Предявени са искове чл.432 ТЗ, чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК 000694749 гр.София иска осъждане на И.

Р. Р. ЕГН **********, Д. П. Р. ЕГН **********, Д. И. Р. ЕГН **********, Т. Х. Б. ЕГН

********** и С. Д. М. ЕГН **********, всички от ***, да платят солидарно - в качеството на кредитополучатели за И.Р. и Д.Р., и в качеството на солидарни длъжници за Д.Р., Т.Б. и С.М., по Договор за жилищен кредит № 3267 R2007г. от 05.09.2007г. и Анекс № А1 3267/ R/ 2008г. от 18.09.2008г., сумите от: 38 528.60 евро главница, ведно със законна лихва върху нея от сезиране на съда на 24.08.2020г. до изплащането й; 2 335.44 евро договорна лихва за редовен кредит; 71.13 евро договорна лихва за посрочен кредит за периода от 18.10.2019г. до 12.03.2020г. ; 258 евро договорна лихва за просрочен кредит за периода от 14.05.2020г. до 17.08.2020г.; 315.99 евро такси и 234лв. разходи за платени нотариални разноски.

Твърди, че по силата на преобразуване на „Банка Пиреос България“ АД чрез вливане в „Юробанк България“ АД, вписано в ТР на 12.11.2019г., е нейн универсален правоприемник.

На 05.09.2007г. праводателят му е сключил писмен договор с ответниците, по силата на който е предоставил кредит в размер на 55 000 евро на И.Р. и Д.Р. в качеството на кредитополучатели, за която сума останалите трима ответници са поели задължението да отговарят солидарно. Сумата е предоставена за финансиране на покупка на недвижим имот – двустаен апартамент с площ от 96 кв.м. в гр.Пловдив, кв. Смирненски, върху който имот е учредена в полза на кредитора договорна ипотека. Уговорено е плащане на възнаградителна лихва за ползване на сумата в размер на ГЛП от 9.4 %, който е сбор на базов лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро и надбавка 3 %. При забавено изпълнение на задълженията за върщане на суми за главница се дължи наказателна лихва в размер на договорената лихва с надбавка 4 %. Предоставеният кредит и възнаградителната лихва се плащат ежемесечно по уговорен погасителен план, представляващ Приложение № 1 към договора. По силата на договора се дължи плащане и на годишна такса от 0.5 % от остатъка за всяка следваща година, платима годишно на датата на усвояване на кредита. На 18.09.2008г. страните са подписали Анекс № 1 към договора, с който са променили дължимия годишен лихвен процен на 6.4 % и размера на таксата, която се плаща месечно от 0.065 % от предоговорен лимит на падежа на месечните вноски за главница и лихви.

Месечната вноска след анекса става в размер на 373.33 евро.

Твърди, че погасяване на кредита спира на 18.09.2019г., когато не е внесена вноска с падеж 18.09.2019г. Ответниците изпадат в забава за задълженията по договора от тази дата.

1

Поради това кредитът е обявен за предсрочно изискуем от банката, което е съобщено на ответниците с покани.

Конкретизира, че лихва върху главницата за просрочения кредит не е начисляване в периода от 12.03.2020г. до 14.05.2020г. съгласно ЗМДВИП. Уточнява, че страните са постигнали съглашение за едностранна промяна на договорения годишен лихвен процент при наличие на промяна на тримесечния индекс EURIBOR, изразяваща се в нарастване с 0.25 процент пункта по – високи от посочените минимални приемливи за банката стойности от 2.5 % в рамките на месец. Уговорено е влизане на промяната в сила от приемането й от банката като кредитополучателят се уведомява със съобщение в банковия салон или на интернетстраницата на банката.

Счита за безспорен начина, по който се определя приложимия лихвен процент по договора.

Твърди, че сключеният договор е сделка с предмет финансови инструменти, чиято цена е свързана с измененията на лихвения процент на финансовите пазари, което е извън контрола на търговеца и доставчика на финансови услуги, поради което представлява изключение по чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП и клаузите на договора са действителни. Предвидената клауза за едностранно изменение на лихвения процент от банката е обусловено от обективния факт на финансовия пазар – в случая от стойността на тримесечен EURIBOR.

Този индекс е стойност на европейските междубанкови лихвени проценти и се базира на осреднените стойности на лихвените проценти, на които група от около 50 европейски банки си предоставят средства. Обвързаността на лихвения процент по договора със стойностите на EURIBOR изключва приложението на чл.143 ал.12 от ЗЗП.

Възразява, че неравноправността на договорна клауза с потребител се преценява към датата на сключване на сделката – 05.09.2007г., и се изхожда само от съдържанието й и критериите на чл.145 ал.1 от ЗЗП.

Твърди, че ответниците са имали възможност да се запознаят с клаузите на договора преди сключването му, макар и да не са имали възможност да влияят на съдържанието му.

Поддържа, че договорните клаузи са действителни и са породили желаните от страните правни последици.

Уточнява, че поетото задължение е за внасяне на анюитетни вноски, поради което давност тече от датата, на която плащането е било дължимо по отношение на банката. При договорите за заем има неделимост на плащането. Уговарянето, че се връща сума на погасителни вноски, не ги превръща в периодични плащания. Това е съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части, но не променя договорът в такъв за периодични платежи, а е частично плащане. Поради това дългът се погасява относно главницата с изтичане на 5 годишна давност от датата на настъпване на изискуемостта 09.03.2020г., която давност не е изтекла към датата на сезиране на съда на 24.08.2020г.

В хода на процеса връчи чрез съда на ответниците изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 18.10.2020г., т.е. в хода на процеса.

Ангажира доказателства, претендира присъждане на сторените по делото разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.

Ответниците не признават исковете по основание и размер. Възразяват, че не е ясно посочено кой от всички искове се предявява като частичен, какъв е частичния размер и общия размер.

Възразяват, че не дължат претендираните суми, евентуално че не ги дължат в заявения размер. Твърдят, че сключеният договор, евентуално негови клаузи, накърняват закона и добрите нрави по смисъла на чл.26 от ЗЗД и противоречат на Закона за защита на потребителите. Клаузите му са във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност на търговеца, има неравновесие между правата и задълженията на търговеца и на потребителя, клаузите не са уговорени индивидуално.

Твърдят, че клаузата на чл.14 ал.3 от договора и анекса за едностранно изменение на договорната лихва от банката не дава право на длъжника, при уведомяване за това, да се откаже от кредита, поради което е неравноправна .

Клаузата на чл.14 ал.4 от договора и анекса, позволяваща ГЛП да се повишава с индекса EURIBOR, но не допуска ГЛП да се намалява при спадане на този индекс, поставя 2 кредитополучателя в неравноправно положение спрямо банката. Клаузата е неравноправна, защото е сключена във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност.

Клаузата на чл.14 ал.4 от договора е неравноправна и защото не съдържа възможност за длъжника да се откаже от кредита при промяна на условията му за ГЛП.

Клаузата на чл.15 ал.3 от договора, уговаряща размер на наказателна надбавка от 4 % към договорната лихва за забава, е неясна за потребителя, неравноправна и нищожна, защото не може да се установи към коя точно клауза на договора препраща за формирането й и не може да се определи метода на формирането и размера й

Клаузата на чл.15 ал.3 е неравноправна и защото задължава потребителя да плати необсновано висока неустойка, ако се приложи към договорната лихва, и е нищожна.

Клаузата на чл.16 от договора и анекса са неравноправни, защото въвежда недължими и необосновано високи такси, чието изпълнение е в зависимост от условие, което зависи единствено от волята и действията на търговеца. Уговорената годишна такса от 0.5 % е неясна, алеаторна и с оглед бъдещи несигурни събития, зависи от едностранната воля на банката.

Клаузата на чл.16 б.в от анекса е неравноправна, защото не посочва основанието за начисляването й и е неясна. В договора и анекса не се посочва какво съставлява израза „предоговорен лимит“ и защо е със стойност от 54 017 евро, след като сумата на остатъка по кредита по погасителния план към 18 – 19.09.2008г. е 53 981.58 евро. Липсва идентичност с кредитния дълг. Таксата е определена като % от сума, която не съществува в договора и липсва критерий или уговорка какво е това предоговорен лимит. Поради това не се дължи плащането й като е недължимо платена.

Претендираните суми не се дължат, защото има неяснота и несъответствия в договора, анекса и погасителния план. Така според анекса се начиславя такса от 35.75 евро без да може да се установи как е формирана и тя не е 0.065 % от предоговорения лимит от 54 017 евро, нито от вписаната сума на кредит в погасителния план от 53 981.58 евро.

Начисляването на такава такса е без основание и тя не се дължи.

В т.3 от анекса е посочено, че месечната вноска е 373.73 евро плюс месечната такса, което е 373.73 евро + 35.75 евро и това е 409.48 евро. Но в погасителния план месечната вноска е друга сума 409.82 евро или 409.83 евро.

Възразяват, че вземанията на ищеца са погасени по давност.

Уточняват, че клаузите не са уговорени индивидуално. Възразяват, че липсва основание за прилагане на изключението на чл.144 от ЗЗП към тях.

Уточняват и, че чл.14 ал.3 и ал.4 от договора и анекса са нищожни – неравноправни, защото са неясни, неразбираеми за потребителя и той при подписване на договора не може да възприеме своевременно резултата от действието им и да положи подпис след информирано съгласие за последиците от действието на тези клаузи.

Считат, че след ищцовото уточнение пак има неяснота как се образуват размирети на БЛП, ГЛ и ГПР по договора. Липсва кореспонденция на посочените от ищеца стойности и договора. Не става ясно след изтичане на първите шест месеца, за които се дължи ГЛ от 3 %, каква ГЛ се дължи.

Поддържа недължимост на таксите поради неяснота как са формирани.

Ангажират доказателства, претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника по делото поради предоставена безплатна правна помощ.

Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното:

На 05.09.2007г. в гр.Пловдив между праводателя на ищеца Банка Пиреос България АД от една страна и И. и Д.Р. като кредитополучатели, а Д.Р., Т.Б. и С.М. като солидарни длъжници, от друга, е сключен в писмена форма Договор за жилищен кредит № 3267 R 2007г. с предмет предоставяне на 55 000 евро кредит за покупка на недвижим имот в гр.Пловдив, кв. Христо Смирненски, представляващ апартамент с площ от 96 кв.м., срещу задължение за връщане на сумата според условията на погасителния план - Приложение № 1, за срок от 288 месеца, считано от датата на първото по ред усвояване. За ползвания кредит 3 се плащана на банката годишна лихва в размер на 9.4 %, която е равна на БЛП на банката /базов лихвен процент/ за жилищни кредити в евро плюс надбавка от 3 %. За първите 6 месеца от усвояване на кредита се дължи 3 % годишна лихва. Погасяването на кредита се извършва на месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва, по погасителен план – Приложение № 1, освен в случай на определяне на кредита като предсрочно изискуем от банката.

В чл.14 ал.3 е посочено, че БЛП на банката се определя от 3 – месечния EURIBOR плюс надбавка от 3.9 %, като при изчисляване на лихвата по договора е приет тримесеч EURIBOR със стойност 2.5%.

Чл.14 ал.4 от договора предвижда, че минималният приемлив за банката тримесечен EURIBORе 2.5% като банката има право по време на действие на договора едностранно да променя размера на приложимата лихва в случай, когато тримесечния EURIBOR достигне нива с 0.25 процента пункта по – високи от посочените в договора в рамките на 1 месец, като промяната на лихвения процент влиза в сила за страните от деня на приемането й от банката, за което тя уведомява клиентите със съобщения в банковите салони и в интернет страницата си.