Решение № 3409 от 13.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3409 гр. София, 13.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20211110212165 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД, ЕИК №№№№, представлявано от С. Е. /ДРУЖЕСТВО/ – управител срещу наказателно постановление № С-29-ДНСК-43/23.07.2021 г., издадено от арх. Влади Иванов Калинов – началник на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, с което на основание чл. 237, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ; обн. в ДВ бр. 1 от 02.01.2001 г., в сила 31.03.2001 г./ на юридическото лице е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 137, ал. 3 във вр. с чл. 148, ал. 1 ЗУТ.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на търговското дружество, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от упълномощения си процесуален представител - адв. М.З.

1 от САК, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения.

Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк.

Веселин Стойчев, с пълномощно по делото. Последният пледира за неоснователност на жалбата, в каквато насока изтъква конкретни аргументи.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № С29/20.05.2021 г., съставен от инж. Т. ИВ. Г. – гл. инспектор в РДНСК-София и в присъствието на свидетелите инж. П.Н.Т. и инж. М.И.Я. е констатирано, въз основа на констативен акт № С21-288/23.02.2021 г., че през м. август 2020 г. в У П И XIII-588, кв. 41, находящ се в с. Кривина, район „Панчарево“-СО, в североизточната част на имота, на разстояние 3 метра от съществуващ павилион за охрана, жалбоподателят „/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД, в качеството си на възложител, е изпълнил незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ от първа категория, съгласно чл. 137, ал.1, т. 1, б. „г“ ЗУТ и чл. 2, ал. 4, т.

1, б. „в“ във вр. с т. 144 на Приложение № 1 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи /Наредба № 1/30.07.2003 г., обн. в ДВ бр. 72 от 15.08.2003 г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството/, а именно модулна станция за дизелово гориво модел MSSG 30-0, която се състои от резервоар 30 м 3 и монтирана върху метална рама колонка за зареждане на гориво, без необходимите строителни книжа – 2 одобрени проекти и издадено разрешение за строеж.

В акта е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 137, ал. 3 във вр. с чл. 148, ал. 1 ЗУТ, като след съставянето му препис е връчен на представляващия юридическото лице.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № С-29-ДНСК-43/23.07.2021 г. от арх. Влади Иванов Калинов – началник на ДНСК, с което на основание чл. 237, ал. 1, т. 1 ЗУТ, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на търговско дружество „/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 137, ал. 3 във вр. с чл. 148, ал. 1 ЗУТ.

Препис от НП е връчен на управителя на дружеството-въззивник на 12.08.2021 г., видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция е депозирана чрез наказващия орган в законоустановения 7-дневен срок на 18.08.2021 г., видно от поставения печат върху същата.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

Съдът служебно констатира, че поначало са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените 3 фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност, поради което абстрактните възражения на жалбоподателя в очертаната насока са неоснователни.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, считано от датата на извършената проверка, обективирана в констативен акт № С21-288/23.02.2021 г., респективно в 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение, считано от м. август 2020 г., имайки предвид предоставената информация от управителя на „/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД, отразена в констативния акт и подписан от негова страна без възражения. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената на дружеството-жалбоподател от формална страна , като твърденията за противното не намират фактическа и нормативна опора.

Независимо от изложеното обаче АУАН и НП са съставени от длъжностни лица, които не разполагат с материална компетентност, отчитайки погрешната категоризация на модулната станция за дизелово гориво като строеж от първа категория, единствено поради функционалното й предназначение /съхранение на пожароопасни вещества/, в каквато насока доводите на адв. З. са напълно резонни.

Този съдебен състав не споделя позицията на адмнистративните органи, че процесният обект следва да се третира като строеж с оглед неговото предназначение. Само по себе си позоваването на разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗУТ е некоректно, тъй като същата касае строежи, отговарящи и на изискванията на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, както и поради факта, че изградената станция не е част от и не представлява „вътрешен обект“, обслужващ строеж първа, втора и трета категория. Извън полезрението на актосъставителя и наказващия орган е останало обстоятелството, че в нормативния регламент на чл. 8, ал. 2, т. 2, б. „б“ и подт. „аа“ от Закона за 4 административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДНПНП, обн. в ДВ бр. 62 от 27.07.2018 г., в сила от 28.01.2019 г./ е уредена възможността за извършване на такива дейности от „вътрешен обект“, който следва да е трайно прикрепен към недвижимия имот или да е преместваем. Нормата предвижда изключение, когато „вътрешният обект“ е такъв, който обслужва строеж от първа, втора или трета категория, т.е. „вътрешен обект“ не може да бъде изграден като преместваем обект в случаите, когато е част от друг строеж, който е от посочените най – високи категории строежи. В настоящия случай липсват каквито и да било доказателства модулната станция за дизелово гориво да е част от друг строеж, който да е от първа, втора или трета категория, като например бензиностанция. Ето защо, следва да се приеме, че е допустимо по силата на специалния закон обектът да бъде изграден като преместваем такъв.

В § 1, т. 7 ДР на ЗАРИДНПНП е дадена легална дефиниция на понятие за „вътрешен обект“, а именно „съоръжение или обект, който е трайно прикрепен към недвижим имот или е преместваем по смисъла на § 5, т. 80 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, предназначен за зареждане на пътни превозни средства, извънпътна техника и механизация, използвани за собствени нужди“. Т.е. в случая не се изисква и не се разграничава наличието на преместваем обект съобразно неговото предназначение, а само и единствено с оглед на конструктивните му особености, съобразно критериите по § 5, т. 80 ДР на ЗУТ.

По делото не е спорно между страните, че модулната станция за дизелово гориво не е била трайно прикрепена към земята, както и че същата е била използвана за зареждане на пътни превозни средства за нуждите на търговско дружество „/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД. При това положение, след като ЗАРИДНПНП допуска обекти, от категорията на процесния да бъде изграден като преместваем по смисъла на § 5, т. 80 ДР на ЗУТ и предвид установените негови технически характеристики, същият отговаря на понятието за преместваем обект и не следва да се приема за строеж /в този смисъл вж. решение № 9826 от 26.06.2019г. по адм.д. № 12798/2018г. на ВАС, решение № 2690 от 22.03.2022 г. по адм. д. № 10193/2021 г. на ВАС и др./. Именно констатираното неправилно приложение на материалния закон е довело до съставянето на АУАН и НП от материално некомпетентни длъжностни лица, доколкото спазването на нормативните изисквания за разполагане на 5 преместваеми обекти се контролира от общинските власти, а не от органите на ДНСК /арг. от чл. 237, ал. 2, т. 7 ЗУТ и чл. 238, ал. 1, т. 1 ЗУТ/.

Липсата на компетентност, независимо от нейните разновидности – материална, персонална, териториална или по време, представлява хипотеза, граничеща с недопустим административен произвол. Органите на изпълнителната власт могат да упражняват функциите си дотолкова, доколкото това е предвидено в съответния нормативен акт. Напускайки тези рамки, действията им се окачествяват като незаконосъобразни и представляват неправомерно вмешателство в чужда правна сфера.

Визираният драстичен процесуален порок представлява самостоятелно основаните за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а това обстоятелство обезпредметява подробното обсъждане на останалите релевирани от страните аргументи.

Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, като отделно от това е налице и некоректно приложение на материалния закон.

Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по извършените от страните разноски. От представения по делото договор за защита № 13/12.08.2021 г. е видно, че дружеството-въззивник се задължава да заплати сума в размер на 600,00 лв. без ДДС с оглед осъщественото процесуално представителство от адвокат М.З. от САК, който видно от т. 2.3 следва да издаде фактура на името на платеца. Писмени доказателства в очертаната насока не са ангажирани пред настоящата инстанция, като представените от адв. З. копия на фактура и авизо за банков превод касаят съдебни производства пред АССГ и ВАС, въз основа на различен договор за защита и представителство. При тези фактически данни претенцията за 6 присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява неоснователна, тъй като не се установява по безспорен начин извършено реално плащане /в този смисъл вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОС на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд, докладчик-съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, приложимо в настоящия случай на основание чл.78, ал.5 ГПК във вр. с чл.143 и чл.144 АПК във вр. с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН/.