Решение № 186 от 21.12.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Велико Търново, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000256 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №75/22.07.2022г., постановено по т.д. №158/2021г., на Окръжен съд-Плевен, е осъдено на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД във връзка с чл.87 ал.1 от ЗЗД Инертстрой Плевен ЕООД-гр.Плевен да заплати на Община-Дряново сумата от 25 998,58 лева, представляваща авансово възнаграждение, получено на отпаднало основание-развален договор №129/02.03.2020г. за СМР на обект възстановяване на мост и подходите към него в землището на гр.Дряново, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.09.2021г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска в останалата му част до предявените 218 986,09 лева, като неоснователен. Осъдена е Община-Дряново да заплати на Инертстрой Плевен ЕООД-гр.Плевен сумата от 5 572 лева, направени разноски по компенсация.

Против решението, в отхвърлителната му част, е постъпила въззивна жалба вх.№7544/10.08.2022г., подадена от ищеца Община-Дряново, 1 представлявана от Кмета Трифон Панчев, чрез адвокат Г. В., от Адвокатска колегия-София.

Въззивникът ищец моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявеният от тях иск за разликата над уважените 25 998,58 лева до предявения размер от 218 986,09 лева, представляващи авансово възнаграждение, получено на отпаднало основание, а именно развален договор №129 с предмет възстановяване на мост и подходите към него, и вместо него да уважи иска и в тази му част, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

Първоинстанционният съд недопустимо се бил произнесал по незаявени в производството претенции на насрещната страна. Бил допуснал нарушения при тълкуването и прилагането на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на фактическите и правни констатации. Било безспорно по делото, че Инертстрой Плевен ЕООД не бил изпълнил изцяло договора и това неизпълнение според въззивника е поради недобросъвестното поведение на ответника и неполагането на дължимата грижа. Едновременно с това, в хода на цялото производство, ответникът не бил въвел насрещни претенции чрез иск или възражение. Въпреки признатото право на Общината да развали договора, съдът частично бил отхвърлил иска като неправилно бил приел, че разВ.нето няма обратно действие и че ответникът имал право да задържи сумата на разходите, които едностранно бил осчетоводил и за които нямало данни да са вложени при извършване на работата.

Прави оплакване за недопустимост на обжалваното решение, в обжалваната му част, като краен резултат, тъй като при приетото за валидно разВ.не от страна на ищеца на процесния договор, Първоинстанционният съд неправилно бил приложил изключението по чл.88 ал.1 изр.1 предл.2 от ЗЗД за това, че разВ.нето имало действие занапред, поради което ответникът следвало да задържи значителна част от заплатения му аванс. В хода на делото ответникът не бил предявил насрещни претенции срещу Общината, нито чрез насрещен иск, нито чрез възражение.

Според въззивника, след като процесният договор е валидно развален от възложителя, нямало правно значение дали има изпълнена от ответника 2 част от работата и ответникът дължи връщане на всичко, дадено въз основа на отпадналия с обратно действие договор. Поради това Инертстрой Плевен ЕООД следвало да върне на Община-Дряново всичко, получено по разваления договор, а именно сумата от 218 986,09 лева, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска. Като бил приел исковата претенция за частично неоснователна за сумата, осчетоводена при другата страна като разходи по процесния договор, Плевенският окръжен съд бил излязал извън предмета на спора, бил се произнесал по непредявена претенция и бил постановил частично недопустим съдебен акт.

Въззивникът навежда оплакване, че освен недопустимо, първоинстанционното решение в обжалваната част било и неправилно, тъй като погрешно било прието наличие на изключението по чл.88 ал.1 изр.1 пр.2 от ЗЗД към процесния договор, тъй като неправилно било прието че същият договор е с продължително изпълнение. По своята специфика и предмет, договорът между страните не бил с продължително изпълнение. В случая нито една от страните не била поела задължение за многократно извършване на еднакви действия през съответния период от време. – изпълнителят е трябвало да извърши различни СМР за изпълнението на един цялостен обект – мост и подходи към него, както и възложителят е трябвало да плати на два пъти, с неравни вноски. Нито една от страните няма задължение за периодично извършване на една и съща престация по време на действие на договора.

Въззивникът твърди, че след като процесният договор не е с продължително изпълнение, на основание чл.88 ал.1 изр.1 пр.1 от ЗЗД разВ.нето му има обратно действие и на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД ищецът има право да получи претендираната от него сума изцяло. Сумата, предмет на иска се дължала на отпаднало основание. Каквито и СМР да били изпълнени от ответника, то те не били на основание процесния договор за обществена поръчка. Дори да се приемело, че разВ.нето не обхващало изпълнените от ответника СМР, то неправилен бил направеният от Окръжния съд извод, че се дължат осчетоводените от ответника разходи т.е. не по договорните цени или по пазарните аналози, а по едностранно осчетоводените разходи. Неправилно в този смисъл Първоинстанционният съд се бил позовал на на липсата на каквато и да било документация за 3 уговорени между страните цени на възложените СМР. Методът на изчисления на дължимите в полза на ответника суми бил в противоречие с характера на процесния договор като сключен по реда на ЗОбП. Изменението му не може да нарушава параметрите на обществената поръчка. Освен това, в случая, предвид безспорното неизпълнение на ответника, би било релевантно каква сума от платения аванс същият е изразходил за изпълнение на СМР, а не осчетоводил.

Въззивникът прави оплакване за неправилност изцяло и то на самостоятелно основание изводът на първата инстанция, че клаузата на чл.5 от сключеното между страните споразумение от 27.09.2021г. била нищожна поради противоречие с добрите нрави. На първо място неправилно било прието накърняване на добрите нрави, поради това че клаузата на чл.5 целяла отказ от право. Правната уредба на отказа от право съдържала изрично посочване на изключенията от принципната допустимост на отказа от субективно право, поради което дори и да се приеме че посочената клауза представлява своеобразен отказ от право, това само по себе си не означава, че тя накърнява добрите нрави. На второ място, независимо от обстоятелството че в търговското право действа принципът за възмездно-еквивалентния характер на отношенията, отказ от право можело да извърши и юридическо лице, включително търговец. Търговците можело да извършват безвъзмездни търговски сделки и такъв по естеството си бил отказът от право като едностранно волеизявление на титуляра. Такъв бил и настоящият случай.

След датата на споразумението от 27.09.2021г., в което е признато пълно неизпълнение, ответникът не бил предприел действия в изпълнение на договора. Според въззивника предвид обстоятелството, че процесният договор не е с продължително изпълнение, разВ.нето му обхващало и изпълнените СМР от ответника. Предметът на договора бил възстановяване на разрушен мост и оформяне на подходите към него. В случая липсва мост, което означава пълно неизпълнение на предмета на договора.. След като в уговорения със споразумението срок не било последвало никакво изпълнение, направеното от ответника признание по чл.5 от споразумението, в който изпълнителят изрично и писмено признава пълно неизпълнение на възложената работа, валидно обвързва страните. Същественото в случая било това, че споразумението било сключено именно по инициатива на управителя на ответното дружество Б. С..

4

Във въззивната жалба се прави оплакване и за необоснованост на обжалваното решение, в обжалваната му част. Първоинстанционният съд бил приел, че Общината е приела изпълнени от ответника дейности, въпреки че в доклада било изрично посочено, че ответникът не е изпълнил възложените му дейности, а наред с това било прието, че липсват протоколи образец 19 за приемане работата от Общината. Обстоятелството, че въззивникът бил възложил нова обществена поръчка със същия предмет, категорично доказвало неизпълнение от страна на ответника. Общината акцентира на обстоятелството, че процесните дейности били аварийни, в смисъл че е трябвало да бъдат извършени максимално бързо. Изводът, че изпълнителят следвало да задържи осчетоводените от него разходи, също се явявал необоснован, доколкото не почивал на никакви обективни доказателства.

В крайна сметка, Община-Дряново, като изправна страна по договора, надлежно развалила същия, поради виновно неизпълнение от страна на ответника, който е бил надлежно уведомен за разВ.нето, след което не е последвало изпълнение в предоставения срок, има право да получи от ответника платеното авансово възнаграждение, тъй като същото се явява платено на отпаднало основание.

Предвид изложеното въззивникът ищец Община-Дряново моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение на Плевенския окръжент съд в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за разликата над присъдените 25 998,58 лева до пълния претендиран размер за сумата от 218 986,09 лева и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което на основание чл.55 ал.1 пр.3 във връзка с чл.87 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД да уважи исковата претенция до пълния предявен размер като осъди Интерстрой Плевен ЕООД да заплати на Община-Дряново и сумата в размер на 192 987,51 лева, представляваща неприсъдената от Първоинстанционния съд част от претендираната главница в общ размер на 218 986,09 лева, заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й заплащане, както и при условията на евентуалност на основание чл.55 ал.1 пр.3 във връзка с чл.87 ал.2 пр.4 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, след отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част, да осъди ответника Интерстрой Плевен ЕООД да заплати на Община-Дряново и сумата в размер на 192 987,51 лева, представляваща неприсъдената от 5

Първоинстанционния съд част от претендираната главница в общ размер на 218 986,09 лева, заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й заплащане.

Въззивникът моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение и в частта за разноските, като му присъди всички направени от него разноски в двете инстанции, в т.ч. заплатеното адвокатско възнаграждентие и транспортните разходи във връзка с делото.

Постъпила е въззивна жалба проткив същото решение на Плевенския окръжен съд и от ответника Инертстрой Плевен ЕООД, с която въззивникът ответник моли Апелативният съд да го отмени в частта с която са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 25 998,58 лева, представляваща авансово възнаграждение, получено на отпаднало основание-развален договор №129 на обект възстановяване на мост и на подходите към него, заедно със законната лихва, и вместо него да отхвърли изцяло предявения иск.

Неправилно Плевенският окръжен съд бил приел, че е налице виновно поведение от страна на Инертстрой Плевен ЕООД във връзка с изпълнението на процесния договор в срок. Не било доказано по делото въззивникът ответник да има виновно поведение, тъй като забавянето за изпълнение на договора се дължало на обективни причини, независещи от изпълнителя.

Първостепенният съд не бил отговорил на доводите им в тази насока. За изпълнение на процесния договор Инертстрой Плевен ЕООД били наели подизпълнител, който е Мегастрой 2014 ЕООД, който не бил изработил в срок и не бил поставил на място металната конструкция, която по своя характер съставлява моста, предмет на договора и поради това била настъпила забава в изпълнение на същия договор. Счита, че от кореспонденцията между страните, на която се позовава, било видно, че възложителят признава извършените до този момент СМР, представляващи изградени постаменти, на които да бъде монтирана металната конструкция на моста. На второ място се позовава на това, че с поканата за прекратяване на договора, считано от 23.08.2021г., възложителят бил развалил договора с изпълнителя, но даденият срок за довършване на обекта, не бил достатъчен, както и не бил съобразен с условията за монтаж на металната конструкция на моста. Забавата в изпълнението се дължала на влошените метереологични условия по време на зима и обстановката във връзка с КОВИД 19. Били представили писмени 6 доказателства, видно от които се наложило 4-ри пъти да се спира строежа на обекта, без противопоставянето на възложителя. Налице били основания за задържане на платената от Общината сума, тъй като същата била вложена в обекта, който бил почти завършен, като получената в аванс сума била вложена под формата на труд, материали и печалба, което било основание за задържането й. Изградени били устоите, върху които да бъде поставена металната конструкция, която била изработена от Мегастрой 2014, платена от Инертстрой Плевен ЕООД, но не била доставена не по негова вина.