Решение № 187 от 15.07.2025, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Шумен, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253600500282 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 от ГПК.

С решение №49/17.03.2025 г. по гр. д. №582/2024 г. ВПРС е отхвърлил иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД, по който Г. И. Й. претендира „НОВЕ КОНСУЛТ АГРО ИНВЕСТ“ЕООД, ЕИК *****, да бъде осъден да й заплати сумата от 2193.23 лв., представляваща обезщетение за ползване на 1/6 ид. ч. от недвижими имоти - поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***,

*** и ***, находящи се в с. Риш, собственост на ищеца, без основание за стопанските от 2018 година до 2024 година, ведно със законната лихва на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от датата на предявяване на иска 26.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата и осъдил ищцата да заплати на ответното дружество сумата от 500 лв. разноски по делото.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от Г. И. Й., в която се обжалва изцяло постановеното решение като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и трайната съдебна практика и при несъобразяване на всички доводи в исковата молба. В противоречие с чл. 32, ал. 1 от ЗС и установената съдебна практика районният съд стигнал до извода, че отношенията между съсобствениците следва да се уредят по реда на чл. 30, ал. 3 от ЗС, без да отчете факта, че договорът за аренда от 20.11.2014 г. е сключен от съсобственик, който не притежава повече от половината от вещта, сключен без нейно знание и съгласие, не го приема нито изрично, нито с конклудентни действия, поради което не я обвързва. Изразява несъгласие и с извода, че липсват разпореди, които да уреждат противопоставимостта на облигационното право на арендатора на правото 1 на собственост на съсобствениците, които не са страна по договора за аренда, сключен преди изменението на чл. 3, ал. 4 от ЗАС от съсобственик с по-малко от 50% участие в съсобствеността. Излага, че съгласно установената съдебна практика, когато сделката, въз основа на която третото лице е допуснато да ползва вещта е възмездна, отговорността е по чл. 30, ал. 3 от ЗС, когато тя е противопоставима на другите съсобственици или те са я приели, а когато сделката е непротивопоставима на другите съсобственици, отговорността е по чл. 59 , ал. 1 от ЗЗД. В последната хипотеза задължено било лицето, което фактическа ползва вещта, тъй като основанието му е непротивопоставимо на съсобственика ищец. Сочи съдебна практика. Поради факта, че арендаторът ползва без правно основание нейната 1/6 ид. ч. от съсобствените земеделски имоти, същият й дължи обезщетение по чл. 59, ал .1 от ЗЗД. Моли решението да бъде отменено и предявената претенция уважена.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба, с който взема становище за неоснователността й.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

При извършена проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу въззиваемия с претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2193,23 лв., представляваща обезщетение за ползване на 1/6 ид. ч. от недвижими имоти поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, находящи се в с. Риш, собственост на ищеца без основание за стопанските от 2018 година до 2024 година, ведно със законната лихва на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД от датата на предявяване на иска 26.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

По същество: Не е спорно между страните и се установява от писмените доказателства, че процесните земеделски земи са били реституирани в полза на наследниците на Р.И.Р., починал на 27.08.1987 г. и оставил за наследници по закон съпруга и четири деца, между които и ищцата.

Не е спорно също така и се установява от писмените доказателства по делото, че на 20.11.2014 г. М.Р.Й.., наследник на едно от децата на общия наследодател и притежаваща 1/3 ид. ч. от съсобствените земеделски имоти е сключила с ответника „НОВЕ КОНСУЛТ АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД договор за отдаването под аренда за срок от 15 стопански години срещу арендно плащане от 50 кг пшеница на декар или равностойността по пазарни цени, за стопанска година. Договорът е с нотариална заверка на подписите, рег.№5677/2014 г. с акт №112, т. ХII на нотариус с рег.№*** на НК и вписан в Служба по вписванията гр. Велики 2

Преслав.

На 20.11.2014 г. М.Р.Й.. дарява на „*****“ ЕООД 1/9 ид. ч. от процесните земеделски имоти, видно от нотариален акт за дарение №***, том **, дело №***** г. по описа на нотариус с рег. №***, а на 21.11.2025 г. Й. продава останалите притежавани от нея по наследство 2/9 ид.ч. от земеделските земи на същото еднолично дружество, видно от нотариален акт за покупко-продажба №*** то. **, дело №***** г. по описа на нотариус с рег.

№***.

Между страните не е спорно и обстоятелството, че с влязло в сила решение по гр. д.

№61/2023 г. по описа на ВПРС имотите, предмет на договора за аренда, са допуснати до делба при квоти: 1/6 ид. ч. за Г. И. Й., 1/6 ид. ч. за Р.В.Р., 1/18 ид. ч. за Е.Й.Б., 1/18 ид. ч. за В.Й.Г., 1/18 ид.ч. за Й.Г.Г. и 1/2 ид.част за „*****“ ЕООД. Не е спорен и фактът, че с влязло в сила решение №198/17.12.2024 г. по гр.д. №601/2023 г. е извършена делбата чрез разпределение на осн. чл. 353 от ГПК., като в дял на ищцата е поставен ПИ с идентификатор *** с площ 7001 кв.м..

По делото са приобщени скици на имотите, от които е видно, че и седемте поземлени имота са с трайно предназначение: земеделска земя, като ПИ ***, ***, *** са с НТП – нива, ПИ *** е с НТП – хмелници, ПИ *** е с НТП – ливада, ПИ *** и *** са с НТП – изоставена нива.

Във въззивното производство е приета съдебно-икономическа експертиза за размера на обезщетението за лишаване от ползване на процесните имоти, равняващо се на средния пазарен наем/рента за стопанските години от 2018 до 2024 г.. В констативно-съобразителната част на заключението е посочено, че за да даде отговор на поставената задача ВЛ е използвало данните от извършено проучване относно средно годишното рентно плащане за исковия период, публикувани на официалната страница на ДФ „Земеделие“ - Шумен.

Според заключението средният пазарен наем/рента за стопанските години 2018 до 2024 г. за 1/6 ид. ч. от имотите е както следва: за ПИ *** с площ 5497 кв.м., 4 категория, НТП „нива“ – 256 лв.; за ПИ *** с площ 4320 кв.м., 3 категория, НТП „ливада - 117 лв.; за ПИ *** с площ 14995 кв.м., 5 категория, НТП „нива“ - 697 лв.; за ПИ *** с площ 7001 кв.м., 5 категория, НТП „нива“ - 326 лв.; за ПИ *** с площ 4137 кв.м., 5 категория, НТП „хмелници“ – 143 лв.. За ПИ *** с площ 6999 кв.м., 8 категория, НТП „изоставена нива“ и ПИ *** с площ 6041 кв.м., 8 категория, НТП „изоставена нива“ вещото лице не определя среден пазарен наем/рента. В съдебно заседание пояснява, че в констативно-съобразителната част е направена извадка от официалната интернет страница на ДФЗ, от където било видно, че тези ниви не се обработват, като от същата установило, че няма публикувани данни за средна пазарна рента/наем за необработваема площ, докато за всички други видове начини на трайно ползване били публикувани стойности. По отношение ПИ *** пояснява, че тъй като НТП на земята е определен като „хмелници“, били съобразени данните от ДФЗ за среден пазарен наем/рента именно за „хмелници“, а не за земеделска земя с НТП – нива.

3

При така установената фактически обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразявайки твърденията, изложените в обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, съдът намира, че предавената претенция е с пр. осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Съществени условия за възникване на претенцията за неоснователно обогатяване е отсъствието на правно основание /конкретен източник на права и задължения/ за преминаване на имуществените блага от патримониума на обеднялото в патримониума на обогатеното лице. Вземането, произтичащо от неоснователно обогатяване, е субсидиарно чл. 59, ал. 2 от ЗЗД. То не съществува, ако съответната престация се дължи на договорно или на някакво друго извъндоговорно основание. Друг иск по смисъла на чл. 59, ал. 2 ЗЗД е всяко друго субективно право (иск в материалноправен смисъл на понятието, също така притезание, вземане) в полза на кредитора срещу същия длъжник, което обяснява или изравнява разместването на имуществените ценности в двата патримониума - решение № 60130 от 23.06.2021 г. по гр. д. № 2990/2020 г. на ВКС, ІV г.о.

Възможността на ищеца по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД да защити правата си с друг предвиден по закон точно определен иск трябва да се преценява с оглед на предмета на спора, така както същият е очертан от петитума и обстоятелствената част на исковата молба и от направените от ответника доводи и възражения. Ако от тях не се установява съществуването между страните на договорно, деликтно отношение или такова за водене на чужда работа без пълномощие, то ищецът може да защити нарушените си права с иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД /Решение № 90 от 15.09.2020 г. по гр. д. № 3937/2019 г. на ВКС, ІV г.о./.

В случая ищцата твърди, че ответното дружество ползва частта й от съсобствените земеделски земи въз основа на договор за аренда, който й е непротивопоставим, като сключен от съсобственик, който не притежава повече от 50% от общите земеделски имоти, за сключването на който не е давала съгласие и не е получавала арендни плащания.

Ответникът от своя страна твърди, че има основание за ползване – договор за аренда. Тъй като към датата на сключването му не е било налице ограничението по чл.3, ал.4 от ЗАЗ, отношенията между съсобствениците следвало да се уреждан съгл. чл. 30, ал. 3 от ЗС. В тази връзка настоящият състав намира за необходимо да посочи решение №179/23.07.2015 г. по гр.д. №3104/2014 г. на ВКС, ІV г.о., в което се приема, че „Във всички случаи, когато наемният договор, сключен с трето лице е противопоставим на съсобствениците, те разполагат с възможност да търсят гражданските плодове, събрани изключително от съсобствениците – наемодатели, по силата на чл. 30, ал. 3 ЗС. По изключение, ако напр. договорът за наем е сключен по начин, вреден за общата вещ или е явно неизгоден за съсобствениците, притежаващи по-малко от половината от общата вещ, те могат да търсят наред с припадащата им се част от наема, още и обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС, представляващо разликата между уговорена наемна цена и средната пазарна цена, когато първата е по-ниска (виж мотивите към ТР 7/2012 г. на ОСГК). Когато обаче сделката не обвързва съсобствениците по чл. 32 ЗС, те могат да търсят обезщетение за това, че са 4 лишени от възможността да ползват своя дял от общия имот. Съгласно ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по см. на чл. 31, ал. 2 ЗС се осъществява от ползващия съсобственик чрез непосредствени негови действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той е предоставил общата вещ. Щом сделката, въз основа на която третото лице е допуснато да ползва вещта е възмездна, отговорността не е по чл. 31, ал. 2 ЗС, а по чл. 30, ал. 3 ЗС, когато тя е противопоставима на другите съсобственици или те са я приели, съответно по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, когато сделката е непротивопоставима на съсобственика и той не я приема. В последната хипотеза задължено е лицето, което фактически ползва вещта; основанието му е непротивопоставимо на съсобственика – ищец.“ Ето защо и при така наведените от ищцата твърдения в исковата молба и доводите на ответника, съдът намира, че ищцата може да защити правата си с иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, тъй като не разполага с друг иск срещу ответника.