Решение № 18 от 15.04.2019, Окръжен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 18 град Шумен, 15.04.2019 г.

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

Окръжен съдия: Йордан Димов при секретаря

Т. Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №97 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Транскар” ООД, ЕИК-*********, гр. Бургас, ж.к. „...”, бл.15, вх.2, ап.16, представлявано от управителя П.С.С., със съдебен адрес ***, оф.3 против Ю.М.К., ЕГН-**********,***. Ищецът сочи, че неговото дружество извършва услуги по строителството и поддържа съответните машини за тази дейност. В тази връзка по обява се свързали с ответника Ю.К., който предлагал автокран РРМ АТТ – 400, произведен 1998 г., 35 тонажен. След разменени писма по интернет страните се съгласили да извършат покупко-продажба на автокрана. Твърди, че сумата била уговорена в британски паунди – 29 700, но на посочената от ответника сметка те превели в аванс първоначално 22 000 лв., а в последствие на 09.01.2014 г. остатъка от 47 800 лв. За това ищецът издал фактура №144/07.01.2014 г. след плащането на цялата сума възложителят по договора очаквал изпълнение, но то се забавило.

При кореспонденцията с ответника той казвал, че трябват допълнително средства за превоза, тъй като кранът е извънгабаритен и това изисквало повече средства.

След кореспонденция с текстови съобщения било уточнено, че ответника при връщането си в България ще върне парите на дружеството възложител. Така на 10.02.2014 г. ответникът превел по банковата сметка на ищеца сумата от 10 000 лв. Твърди, че за връщането на парите се провела среща в апартамента на ответника, на която присъствал управителя и двамата му съдружници и ответника. Твърди, че на адреса на ответника била изпратена нотариална покана, с която ответника е поканен в качеството му на ЕСК и управител на “Yulian Kostov” Ltd. Да възстанови платените суми. Поканата била връчена чрез залепване на 04.07.2014 г. твърди, че с решение по гр.д.

№5206/2015 г. на РС – Бургас, горепосоченото дружество било осъдено да заплати сумата от 5 000 лв. като част от дължими по разваленият договор 59 800 лв., ведно с разноските. Сочи, че било инициирано досъсдебно производство пред РП – Бургас по заявителски материял на ОД на МВР – Бургас за причиняване на вреда в особено големи размери по това ДП с експертиза било установено, че инвойс фактурата №144/07.01.2014 г. не била осчетоводена и не е отразена във финансовите отчети на дружеството. Установило се по ГФО, че “Yulian Kostov” Ltd. не било извършвало дейност за 2013 г. и 2014 г, както и че това дружество било разформировано на 29.03.2016 г. С оглед изложеното намира, че ответника – физическото лице Ю.М.К. се е разпоредил неправомерно с преведените му суми. Моли да бъде осъден ответника да заплати на дружеството сумата от 53 800 лв. като главница за получено без основание, мораторна лихва от 5 551.98 лв. за период от 04.07.2014 г. до 06.06.2018 г., ведно с лихва от момента на завеждане на ИМ до окончателното плащане на дължимите суми, като и сторените в производството съдебни и деловодни разноски.

Първоначално искът за главница е заведен като такъв за дължими суми вследствие на отпаднало основание, но след оставяне на ИМ без движение ищецът е направил уточнение с молба от 30.10.2018 г., че сумите се претендират като дадено без основание.

Ответника депозира писмен отговор, в който сочи, че искът не следва да бъде разглеждан по съдопроизводственият ред на глава 32 от ГПК, тъй като сделката не е търговска, а става въпрос за неоснователно платени пари на физическо лице. Намира също така, че предявените искове са неоснователни. Потвърждава, че страните са имали контакти за закупуване на машина чрез дружеството „Yulian Kostov” Ltd. Сочи, че двете дружества имали и предходни отношения във връзка със закупуване на машини. Сочи, че предвид изложеното в ИМ може да каже, че ищците влезли в контакт на 15-16 декември 2013 г. за доставка на подемна машина. По електронен път на ищеца били изпратени оферти. Твърди, че страните провели среща на 22-23.12.2013 г. в гр. Бургас, като им било предложено да пътуват до Обединеното кралство, за да направят оглед на предпочитана от тях машина, както и да сключат детайлен договор във връзка със сделката. На срещата присъствала съпругата на ответника, която като юрист трябвало да изготви договора.

Представителите на ищеца отказали сключване на договор, тъй като нямали време да пътуват и искали Ю.К. по негова преценка да закупи машината. Твърди, че неговата позиция била доставката да е на територията на Обединеното кралство и транспортирането до България да е на риск на ищцовото дружество, след предаването на машината на превозвач. Твърди, че пътувал на 03.01.2014 г. за Обединеното Кралство с Р.А.П. Били направени огледи на машини и действително била преведена на два транша сумата от 69 800 лв., но на сметка на „Yulian Kostov” Ltd. Твърди, че осигурил транспорт за превоз на машината, но поради извънгабаритния товар излизало по-скъпо. По телефона ищецът отказал превоза, тъй като сумата надвишавала бюджета им. Уговорили се отново по телефон ад се търси по-евтина машина, за да може да не се надвишава платената сума. Твърди, че в тази връзка „Yulian Kostov” Ltd издало кредитно известие №145/10.01.2014 г., което било изпратено по електронен път на ищеца. Продължил да търси такива машини и да изпраща офертите на ищеца., такива били пратени на 20.01.2014 г. и на 03 и 04 февруари 2014 г. Ищецът одобрил Life Truck Catetpillar TK62 и в тази връзка бил издаден инвойс с №147 с подробно описание на машината и новата цена 25 300 паунда. Машината била доставена в България понеже имало разлика в цената на първоначално договорената машина и доставената бил приканен да върне 10 000 лв., което и сторил на 10.02.2014 г. чрез банков превод. Твърди, че тримата съдружници на 20.02.2014 г. разговаряли лично с него и настоявали, че нямат нужда от машината, тъй като им бил изтекъл срок за подписване на договор с трети лица. Поради тази причина и към момента закупената машина била в негово владение. Намира, че не се е обогатил и разпоредил като физическо лице с преведената сума. Твърди, че сумите са постъпили при дружеството и същото било ликвидирано по сигнал от обслужвалите го счетоводители. Оспорва констатациите в приложената към ИМ експертиза от ДП №179/2014 г. на ОД на МВР Бургас. Сочи, че дружеството е имало счетоводители в Обединеното Кралство, които са били задължени да подават нужната информация.

Твърди, че заради спор от 700 паунда счетоводителите са изготвили неверни декларации и5 за това се стигнало до заличаване на дружеството.

Ищецът е представил и допълнителна искова молба. Тя е била подадена от името на физическото лице П.С., но след като са дадени указания и делото за втори път е било оставено без движение е даден отговор, че се подава от дружеството ищец, а лицето П.С., действа като негов представител. В последната се моли да бъде прието, че Договорът за доставка на автокран РРМ АТТ-400 е развален едностранно от страна на ищеца с нотариална покана от 04.07.2014 г. Това се прави с цел оборване на твърденията на ответника, че ищецът одобрил доставката на Life Truck Catetpillar TK62, а не автокран РРМ АТТ-400. моли да бъде изискано за послужване от РП – Бургас, пр.пр. №1055/2014 г. съдържаща преписка по ДП ЗМ №179/2014 г.

От страна на ответника е депозиран отговор на допълнителната ИМ, в който се сочи, че ДИМ е подадена от неучастващо в процеса лице. Намира, че ДИМ следва да бъде оставена без движение. Не възразява на доказателствените искания от ДИМ, с изключение на това за назначаване на ССЕ, като сочи, че вещото лице не може да дава отговор за стойност на главница дължима от ответника за определен период без да е посочен размер на главницата, а архива на дружеството е в Англия при счетоводителите на дружеството. Поддържа първоначално направените с отговора на ИМ доказателствени искания. Поддържа възражението си по чл.369, ал.1 от ГПК, като сочи, че не е получил изрично определение по чл.369, ал.2 от ГПК, за да упражни правото си на обжалване.

За ищецът

„Транскар” ООД в съдебно заседание се явява лично управителят – П.С., както и адвокат С.Х. от АК – Шумен. Последният поддържа исковата молба с направените уточнения. Твърди, че претендираните суми са постъпили в патримониума на ответника. Сочи, че е известен факта, с кои банки във Великобритания контактува „Банка ДСК” ЕАД, а именно Ллойдс и Кралската Шотландска банка. Твърди, че тези обстоятелства са видни от сайта на „Банка ДСК” ЕАД. Сочи, че сметката на лицето – ответника Ю.К. в HSBC е била закрита. Твърди, че с превеждането на процесните суми на 07 и 09 януари 2014 г. средствата са останали в България. Ето защо счита, че парите са останали в патримониума на ответника, в качеството му на физическо лице.

За ответника в съдебно заседание се явява адв. С. от ШАК. Последният намира, че ищецът е следвало да докаже преминаването на средствата в патримониума на ответника Ю.К..

Сочи, че това не е установено, тъй като по делото не са ангажирани такива доказателства. Сочи, че се установява, че сумите са постъпили по сметка на дружеството с ограничена отговорност - Yulian Kostov” Ltd. Сочи, че не е установено сумите след това да са постъпили по сметка на ответника или да са бивли наредени в негова полза.

Страните представят списъци за разноски, а представителят на ищеца прави възражение за прекомерност на разноските на ответника.

Исковата молба, доколкото отговаря на законовите изисквания, е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: Ищцовото дружество, занимаващо се с извършване на мащабни СМР в края на 2013 г. и началото на 2014 г. търсело да закупи автокран.

Поради това влязло в контакт с ответника, който бил собственик и управител на дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Обединеното Кралство .... (видно от сертификат на л.26 от делото). Водени били преговори и се достигнало до решение за индивидуализиращите белези на вещта, нужна на ищеца в качеството му на купувач. За целта авансово по сметка на .... била внесена общо сумата от 69 800 лв., като 22 000 лв. били внесени на 07.01.2014 г., а 47 800 лв. били внесени на 09.01.2014 г. (видно от дневни извлечения под №003 и №004 – л.80 и 81 от делото). Налице са данни, че част от сумата – 10 000 лв. била доброволно върната от ответника, а сумата от 5 000 лв. била присъдена в полза на ищеца по силата на Решение №VІІІ-398 по гр.д. №5206/2015 г. по описа на БРС, което дело обаче било водено не против ответника физическо лице Ю.К., а против дружество с ограничена отговорност .... Поради това се претендира сумата от 54800 лв. като главница.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява от представените доказателства. Спорно е единствено обстоятелството дали след превода на двете суми през януари 2014 г. по сметка на дружеството с ограничена отговорност те са постъпили в патримониума на ответника – физическо лице. Ищецът прави умозаключение, че тъй като сметката в Банка ДСК ЕАД е на името на юридическото лице, то сумите са постъпили в патримониума на ответника, тъй като е известно, че Банка ДСК ЕАД нямала за контрахент банка HSBC, в която били сметките на дружеството .... и респективно сумата би следвало да е останала в страната и да е била във фактическото разположение на ответника Ю.К., още повече, че след 2013 г. това юридическо лице нямало дейност, а през 2016 г. била прекратено съществуването му. Представено е удостоверение от банка ДСК ЕАД, изх.

№14-ИСК-02412/1/20.03.2019 г., в което изрично са отбелязани датите на двата превода от коя сметка са постъпили и на каква стойност са били. Посочено е, че от 07.01.2014 г. до 12.08.2016 г. не са установени преводи от тази сметка – IBAN ***n .... към кореспондентска сметка в банка HSBC – Великобритания. В удостоверението е посочено и че сметката е закрита на 12.08.2016 г.