Решение № 223 от 07.11.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Ловеч, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно гражданско дело № 20254300500590 по описа за 2025 година

Подадена е жалба вх. № 7212/21.10.2025 г. от С. Г. М., ЕГН ********** от гр. **** срещу действията на ЧСИ В. П., рег. № 879 на КЧСИ, с район на действие района на ОС - Ловеч, по изпълнителни дела № 20228790402504 и № 20228790402506, изразяващи се в определяне на разноските по изпълнението.

Твърди, че срещу него са образувани две изпълнителни производства от ЧСИ В. П. по горепосочените номера, свързани с вземания на „БТК" ЕАД, като първото дело е за главница от 199 лв., а второто е за допълнителна фактура/неустойка от 121 лева, като и двете дела се отнасят до един и същ клиентски номер.

Сочи, че в хода на изпълнителните производства ЧСИ е наложил множество повторни запори и описи върху едни и същи обекти - банкови сметки, трудово възнаграждение и автомобил, както и многократни уведомления със сходно съдържание, водещи до начисляване на излишни такси.

Твърди, че общият размер на адвокатските възнаграждения и начислените разноски надвишава многократно главницата, като по дълг от общо около 320 лв. сумата е нараснала над 2 800 лева.

Изтъква, че той е лице с доход под минималната работна заплата и въпреки това е внасял редовно по 70 лв. месечно, като общо внесената от него сума надхвърля 1 360 лева. Твърди, че ЧСИ е признал тези плащания, което може да се види и от движението по делото.

Сочи, че до момента не е бил надлежно уведомен за извършената 1 цесия на вземанията, което поставя под съмнение законосъобразността на част от действията по събиране.

Излага, че съгласно чл.18 от ЗЧСИ и чл.435, ал. 2 от ГПК, длъжникът има право да обжалва действията на съдебния изпълнител при нарушения на закона и принципа на съразмерност.

Счита, че повторните запори и уведомления върху едни и същи обекти са несъразмерни и неоправдани, водят до изкуствено увеличаване на разноските, което противоречи на чл.26, ал.2 от ЗЧСИ.

Счита, че адвокатските възнаграждения по двете дела са несъразмерни спрямо главницата и надвишават минималните размери по Наредба № 1/2004 г.

Твърди, че при липса на доказано уведомяване за цесия, извършените действия са в противоречие с чл.99, ал.3 от ЗЗД.

Сочи, че съгласно чл.442 а от ГПК, съдебният изпълнител следва да действа съразмерно и разумно, което в случая не е спазено.

На основание изложеното, моли настоящата инстанция :

Да приеме жалбата за допустима и основателна.

Да отмени повторните запори и описи върху трудовото възнаграждение, банковите сметки и автомобила, извършени по двете горепосочени дела.

Да намали или отмени несъразмерните адвокатски възнаграждения и такси, начислени по делата.

Да отчете внесената сума от над 1 360 лв., призната от ЧСИ, като покриваща задълженията по главницата и част от разноските.

Да спре всички бъдещи принудителни действия, докато жалбата бъде разгледана по същество.

Да задължи ЧСИ да представи на съда пълен отчет на всички начислени такси, постъпили плащания и разпределения по двете дела.

При уважаване на жалбата, да се възстановят внесените държавни и ЧСИ такси.

Постъпили са мотиви от ЧСИ В. П., в които заявява, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена е в законоустановения в чл. 436, ал. 1 от ГПК срок, но по същество е неоснователна.

Посочва, че всяко едно от изпълнителните дела № 20228790402504 и № 20228790402506 е образувано въз основа на повече от един изпълнителен титул. На длъжника били връчени покани за доброволно изпълнение, както и копия на целите изпълнителни дела , които е изискал с Молба с вх. № 84566/15.08.2024 г. по изпълнително дело 20228790402504 и Молба с вх. № 84566/15.08.2024 г. по изпълнително дело 20228790402506.

За неоснователно счита твърдението, че жалбоподателят не е уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията. Във връчените му 2

Покани за доброволно изпълнение ясно са посочени били посочени договорите за извършени цесии и са били приложени необходимите Уведомления адресирани до него.

По отношение на разноските, съдебният изпълнител посочва, че във връчената покана за доброволно изпълнение с изх. № 30201/13.12.2022 г. по изпълнително дело 20228790402504 и Покана за доброволно изпълнение с изх. № 30187/13.12.2022 г. по изпълнително дело 20228790402506, ЧСИ е уведомил длъжника за дължимите суми за разноски и адвокатско възнаграждение заплатено от взискателя, с оглед възможността длъжникът да направи възражение, което последният не е сторил. Изтъква, че на този етап от изпълнителното производство не може да се направи преценка дали претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно.

Счита, че не е нарушено изискването за съразмерност на чл.442а от ГПК.

При налагането на запори няма повторяемост.

По отношение на постъпилите по делото суми, съдебният изпълнител посочва, че съобразявайки разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, ги е използвал за погасяване на разноски, след това лихвите и най-после главницата.

Моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна.

В Окръжен съд - Ловеч на 21.10.2025 г. е образувано и В.гр.д. № 591/2025 г. по жалба вх. № 7212/21.10.2025 г. от С. Г. М., ЕГН ********** от гр. **** срещу действията на ЧСИ В. П., рег. № 879 на КЧСИ, с район на действие района на ОС - Ловеч, по изпълнителни дела № 20228790402504 и № 20228790402506, изразяващи се в определяне на разноските по изпълнението.

С Определение № 845/22.10.2025 г. по В.гр.д. № 591/2025 г., съдът е присъединил на основание чл.213 от ГПК В.гр.д. № 591/2025 г. към В.гр.д. № 590/2025 г. и двете по описа на ЛОС за съвместно разглеждане по В.гр.д. № 590/2025 година. Също така е прекратил производството по В.гр.д. № 591/2025 г. по описа на ЛОС.

В жалбата си длъжникът С. Г. М. е поискал от съда : „Да спре всички бъдещи принудителни действия, докато жалбата бъде разгледана по същество“, което по своето естество представлява молба за спиране на изпълнителното производство, като към последната не са изложени каквито и да било мотиви. Искането касае изпълнителни дела № 20228790402504 и № 20228790402506 и двете по описа на ЧСИ В. П., по жалби по които е образувано В.гр.д. № 590/2025 г. по описа на ЛОС.

С Определение № 846/22.10.2025 г., съдът е оставил без уважение искането за спиране, като е счел, че не са налице основание за това.

Настоящата инстанция като съобрази изложеното във въззивна жалба вх. № 136460/08.10.2025 г., мотивите на съдебния изпълнител и вложените в изпълнителни дела № 2504/2022 г. и № 2506/2022 г. по описа на ЧСИ П., документи, приема за установено от фактическа страна следното:

3

Изпълнително дело № 20228790402504 по описа на ЧСИ В. Л. П., per.

№ 879, е образувано на 25.11.2022 г. по молба на взискателя "С. Г. Груп и партньори" ООД, ЕГН ****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, чрез адв. В. П. Г., вписан при САК, със съдебен адрес: гр. *****, и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 25.05.2021 г., въз основа Заповед за изпълнение № 518/16.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1000/2020 г. по описа на Районен съд Ловеч, iv състав, и изпълнителен лист, издаден на 12.07.2021 г., въз основа Решение № 260035/22.02.2021 г, по гр.д. № 1529/2020 г. по описа на Районен съд Ловеч, vi състав.

Изпълнителното дело № 20228790402506 по описа на ЧСИ В. Л. П., per. № 879, е образувано на 25.11.2022 г. по молба на взискателя "С. Г. Груп и партньори" ООД, ЕГН ****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, чрез адв. В. П. Г., вписан при САК, със съдебен адрес: гр. *****, и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.07.2021 г., въз основа Решение № 260115/15.06.2021 г. по гр.д. № 1719/2020 г. по описа на Районен съд Ловеч, v състав, и изпълнителен лист № 365, издаден на 17.06.2021 г., въз основа Заповед за изпълнение № 612/2020 г. по ч.гр.д. № 20204310101187/2020 г. по описа на Районен съд Ловеч.

На осн. чл. 458 от ГПК Държавата е присъединена като взискател и по двете изпълнителни дела.

Изпълнителните листи са издадени в полза на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ****. С молбата за образуване на двете изпълнителни дела, взискателят е представил Договор за цесия от 23.11.2022 г., сключен между „Угренова Естейт“ ЕООД (с предишно наименование ЮБЦ) и „С.Г.Груп и партьори“ ООД, по силата на който вземанията по приложените изпълнителни листи е прехвърлено. Приложено е и уведомление за извършената цесия, с искане на осн. чл. 18, ал. 5 от ГПК, съдебният изпълнител да го връчи на длъжника, заедно с поканата за доброволно изпълнение.

По изпълнително дело 2504/2022 г., по молба за взискателя за наложени следните запори: запор на две МПС, собственост на длъжнка с рег.

№ ОВ****АМ и ОВ****АТ. Запори на сметки, открити на името на длъжника в Пейнетикс, Изипей, Юробанк България АД и Майфин. Наложен е и запор на трудово възнаграждение във „Виастрой“. Впоследствие е наложен запор на трудовото възнаграждение при последващ работодател, „Пътприбор“.

Покана за доброволно изпълнение с изх. № 302301/13.12.2022 г., по изп.дело № 2504/2022 г., с приложено уведомление за цесия, е връчена на длъжника, чрез работодател, на 03.01.2023 година. След връчване на поканата, на 23.01.2023 г., С. М., е подал молба до съдебния изпълнител, с искане за вдигане запор на трудово възнаграждение и МПС.

За начислените такси, ЧСИ е издал сметка и фактура с дата 29.07.2024 г. /л.109,110,111/.

С молба вх.№84566/15.08.2024 г. М. е поискал да му бъдат предоставени копия на изп.дела №2504/2022 г. и №2506/2022 г. Предоставени 4 са му на 19.08.2024 г. /л.117/, след като е заплатил следващата се такса.

С молба от 04.09.2025 г., длъжникът по изпълнителното дело е направил искане да му бъде предоставена справка за размера на дълга. С уведомление от 05.09.2025 г., получено от М. на 07.10.2025 г., ЧСИ го е уведомил за дължимата такса по ТТРЗЧСИ, за изготвяне сметка за дълга.

Таксата не е заплатена, на 08.10.2025 г. е постъпила жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство.

По изпълнително дело № 2506/2022 г. са наложени запори на сметки в Майфин, Юробанк България, Изипей, Пейнетикс, 2 МПС, собственост на длъжника, трудово възнаграждение във „Виастрой“ и впоследствие в „Пътприбор“. Покана за доброволно изпълнение, с уведомление за цесия е връчена на М. на 03.01.2023 г., чрез работодател. По молба на длъжника, след направено плащане, ЧСИ е вдигнал наложените запори на МПС и на банкови сметки в Юробанк България.

С молба от 04.09.2025 г., длъжникът по изпълнителното дело е направил искане да му бъде предоставена справка за размера на дълга. С уведомление от 05.09.2025 г., получено от М. на 07.10.2025 г., ЧСИ го е уведомил за следващата се такса по ТТРЗЧСИ. Таксата не е заплатена, на 08.10.2025 г. е постъпила жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство.

С подадените въззивни жалба С. М. оспорва размера на разноските по изпълнителните дела, в това число претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение. Оспорва и действия на ЧСИ, изразяващи се в повторно наложени запори. Твърди и, че не е бил уведомен да сключения договор за цесия.

Предвид гореизложеното съдът счита, че жалба вх.

№136460/08.10.2025 г. е допустима. Съгласно Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г., постановено по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, поконкретно т.2 от решението, на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Следователно всеки акт на ЧСИ, в който са описани съответните точки и брой такси по ТТРЗЧСИ, наименование, размер на приетите и начислени разноски, независимо, че не е наименован постановление за разноски, попада в обхвата на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7. Обжалването на разноски предполага оспорване на техния размер, начисляването на такси и разноски за действия, които не са извършени, съответно не са наложени, несъразмерност по отношение на дълга.

В конкретния случай, подобно съдържание съдът приема, че имат Поканите за доброволно изпълнение, както и издадените сметки по реда на чл.