Решение № 260065 от 09.10.2020, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Гражданско дело 1862/2019
- Вид
- Решение № 260065
- Подписан
- 09.10.2020
- В сила
- 05.11.2020
- Състав
- КРАСИМИРА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146,ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.10а,ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а,ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а,ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.16 · Закон за потребителския кредит
- чл.18 · Закон за потребителския кредит
- чл.19,ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21,ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.33,ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.33,ал.2 · Закон за потребителския кредит
Р Е Ш Е Н И Е
№ 258 град Горна Оряховица,
09.10.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КРАСИМИРА НИКОЛОВА при участието на секретаря Милена
Д. и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1862 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД.
Ищецът „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез пълномощник – юрисконсулт П.Б., твърди в исковата си молба, че на 01.12.2018г. е подписано Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 3200681/16.04.2018г., е прехвърлено в собственост на „АСВ” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви. Сочи, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Заявява, че „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „АСВ” АД /понастоящем „АСВ” ЕАД/ в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Твърди, че по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „Изи Aceт Мениджмънт” АД, чрез „АСВ” ЕАД, уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ/3200681 от 03.12.2018г. за станалата продажба, чрез „Български пощи”, с известие за доставяне, на посочения в договора за кредит постоянен адрес на ответника, но пратката е останала непотърсена от ответника. Сочи, че на 27.09.2019г. е изпратено отново уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ИАМ/3200681/27.09.2019г. за станалата продажба, чрез куриерска фирма „Лео експрес”, с известие за доставяне, на същия адрес, но пратката отново не е получена от ответника. Към настоящата искова молба представя и моли съда да приеме копие от уведомлението за извършената цесия oт страна на „Изи
Асет Мениджмънт” АД, чрез „АСВ” ЕАД, с изх. № УПЦ-С-ИАМ/3200681/27.09.2019г., което да връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея, в случай, че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания. Счита, че длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само, ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението.
Твърди, че на
16.04.2018г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД /заемодател/ и Н.В. /заемател/ е сключен договор за паричен заем с № 3200681, в съответствие с разпоредбите на ЗПК и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем, както и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя. Заявява, че с подписването на договора заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 750,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Сочи, че съгласно клаузите на договора страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от заемодателя на заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване иа заемната сума е на датата на сключване на договора. Твърди, че предоставянето в собственост на посочената в договора сума от заемодателя на заемателя съставлява изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създава задължение на заемателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Посочва, че погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските иа заемодателя по подготовка и обслужване на заема, и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 833,25 лв., а договорната лихва е уговорена от страните в размер на 83,25 лв. Сочи, че съгласно договора за паричен заем заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 12.11.2018г. на 15 равни двуседмични погасителни вноски, в размер от 55,55 лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 30.04.2018г., а падежът на последната погасителна вноска е 12.11.2018г.
Твърди, че на основание сключения договор за паричен заем и Тарифа за таксите на „Изи Асет Мениджмънт” АД, на длъжника е начислена максималната такса разходи в размер на 45,00 лв. Заявява, че тъй като заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл.4,ал.2 от договора, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 391,50 лв., която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 15 равни вноски, всяка в размер на 26,10 лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем, като така погасителната вноска е в общ размер на 81,65 лв.
Твърди, че на основание ЗПК и сключения договор, на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 15.05.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда в общ размер на начислената лихва - 59,13 лв. Сочи, че сумата, която е погасена до момента от длъжника, е в размер на 82,00 лв., с която са погасени както следва: неустойка за неизпълнение - 26,45 лв., договорна лихва - 10,09 лв., главница - 45,46 лв. Заявява, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска - 12.11.2018 г., и не е обявяван за предсрочно изискуем. Посочва, че „АСВ” ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника Н.В., като съдът е уважил претенцията му и по образуваното ч. гр. д. № 1254/2019 г. по описа на ГОPC е издадена заповед за изпълнение. Сочи, че заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, което от своя страна обуславя правния му интерес от подаването на настоящата искова молба.
Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на длъжника Н.А.В., че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумите, както следва : сумата от 704,54 лв., представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № 3200681/16.04.2018г.; сумата от 73,16 лв., представляваща договорна лихва от 14.05.2018г. до 12.11.2018г. (падеж на последна погасителна вноска); сумата от 365,05 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 14.05.2018г. до 12.11.2018г. (падеж на последна погасителна вноска); сумата от 45,00 лв. - такса разходи; сумата от 59,13 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда; ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата подаване на заявлението в Районен съд до окончателното изплащане на задължението. Моли съда да му присъди разноските, направени в хода на заповедното производство, на основание чл.78,ал.8 ГПК, както и разноските, направени в хода на настоящото производство - заплатената държавна такса и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350.00 лв.
Моли съда, в случай, че в първото по делото съдебно заседание не се яви представител на „АСВ” ЕАД, да бъде даден ход и делото бъде разгледано в негово отсъствие, а в случай, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, моли съда да се произнесе с такова.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмена молба, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт И.С., с която моли съда да разгледа делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски в двете съдебни производства.
Ответникът Н.А.В. с ЕГН **********,***, призован чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
В едномесечния срок е постъпил отговор на исковата молба от адв. Д.П. от ВТАК, назначена за особен представител на ответника Н.А.В., на основание чл.47,ал.6 от ГПК. Особеният представител изразява становище, че исковата молба е редовна, но е процесуално недопустима. Счита, че не е налице активна процесуална легитимация на ищеца - като кредитор /цесионер/ за надлежно предявяване на иск по отношение на цедирания длъжник. Заявява, че не е налице надлежно уведомяване на цедирания длъжник по чл.99,ал.3 от ЗЗД за прехвърляне на вземането, тъй като уведомленията за това не са получени от длъжника лично. Оспорва предявените искове изцяло по основателност и по размер. Твърди, че не са установени по безспорен начин и не са налице всички елементи от фактическия състав на неизпълнението. В този смисъл оспорва фактическите обстоятелства от исковата молба,че ответникът реално не е извършил плащане. Счита, че не е установено по безспорен начин неизпълнението на вземането, и оттам са неоснователни претенциите за договорна лихва, неустойка за неизпълнение, такса за разходи, мораторна лихва, законна лихва и разноски. Оспорва като нищожен процесния договор - поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, на основание чл.26,ал.1,т,1 от ЗЗД във вр. чл.146,ал.1 от ЗЗП и чл.21,ал.1 и чл.22 от ЗПК. Оспорва исковете за главница и произтичащите от главницата договорна лихва, неустойка за непредставено обезпечение /за неизпълнение/, такса за разходи, мораторна лихва, законна лихва и разноски, поради недоказаност и неналичие на съобщаване за цедиране на вземането. Оспорва искането за разноски в заповедното и в съдебното производства поради прекомерност, на основание чл.78,ал.5 от ГПК.
В хода на съдебното производство, на ответника Н.В. са връчени лично преписите от исковата молба и приложенията към нея. В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не депозира писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, ответникът Н.А.В., редовно призован, не се явява, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че е образувано ч. гр. дело № 1254/2019г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „АСВ” ЕАД гр. София с ЕИК ********* е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1512/03.07.2019г. против длъжника Н.А.В., за следните суми: сумата 704,54 лв., представляваща задължение по договор за паричен заем № 3200681, сключен на 16.04.2018г. между „Изи Асет Менджмънт” АД и Н.А.В., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Менджмънт” АД в полза на „АСВ” ООД, ЕИК ********* /правоприемник на който е „АСВ” АД – понастоящем „АСВ” ЕАД, ЕИК *********/ по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 03.07.2019г. до окончателното й изплащане; сумата от 73,16 лв. - договорна лихва за периода от 14.05.2018 г. до 12.11.2018 г.; сумата от 45 лв. – такса разходи; сумата от 365,05 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 14.05.2018г. до 12.11.2018г. /падеж на последната погасителна вноска/; сумата от 59,13 лв. - лихва за забава за периода от 15.05.2018 г. до 03.07.2019 г., както и сумата от 25 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса, и сумата от сумата от 50 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Разпечатката съдържа 26 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/09e782bf-bc86-49ba-9307-5625fb602403