Решение № 999 от 22.12.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 999 гр. Добрич, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Г. К. Пашалиев Гражданско дело № 20233230100098 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е редовна искова молба от Д. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „**** и Я. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул.

„****срещу Б. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „******.

Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на Я. Н. С., сумата от 1 276, 42 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за водопрекарване в поземлен имот, намиращ се в гр.

Д., ул. „****, с идентификатор № *** по КК и КР на град Д., причинени вследствие прекратяване на водоподаването в имота от ответника на 28.01.2019 г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата.

Иска се ответникът да заплати на Я. С. сума в размер на 502, 95 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 28.01.2019 г. до 05.01.2023 г.

Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на Я. Н. С. сумата от 5001, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени вследствие прекратяване на водоподаването в имота от ответника на 28.01.2019 г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата.

Иска се ответникът да заплати на Я. С. сума в размер на 1182, 48 лева, 1 представляваща обезщетение за забава за периода от 28.01.2019 г. до 05.01.2023 г.

Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на Д. С., сумата от 5001, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени вследствие прекратяване на водоподаването в имота от ответника на 28.01.2019 г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата.

Иска се ответникът да заплати на Д. С. сума в размер на 1379, 58 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 28.01.2019 г. до 05.01.2023 г.

В исковата молба на ищците Д. В. С. и Я. Н. С. се твърди, че между А.

Д. и С. Б. С. е налице съсобственост по отношение на имота, находящ се в гр.

Д. ул. „****. Подчертава се, че Я. С. и Д. С.и са ползватели поземления имот и обитават построените в същия сгради.

Б. С. от своя страна живее също в построената в парцела къща. Сочи се, че в периода от 1970 г. до 28.01.2019 г. ищците необезпокоявано са се снабдявали с вода, посредством водопроводна тръба, минаваща между тяхната и съседната сграда, намираща се в общия им съсобствен парцел.

Заявява се, че на 28.01.2019 г. ответникът Б. С. В., самоволно, не по установения от закона ред, е прекъснал водоподаването към имота на ищците.

Изтъква се, че няколкократно ответникът е повтарял, че няма да позволи през земята около сградата да бъдат прокарвани тръби. Предупреждавал е ищците, да си намерят нова точка, от която да бъде извършено свързване към водопроводната мрежа. Твърди се също, че до 25.02.2019 г. ищците са били лишени от основно човешко право, вследствие на действията на ответника, а именно, бил е ограничен достъпът им до вода и санитарни условия. В тази връзка се сочи, че за процесния период ищците са изпитвали нечовешки болки и страдания, стрес, притеснения, липса на желание за комуникация с околните. Всички тези негативни преживявания са свързани с действията на ответника.

Сочи се също, че ищците са били принудени да направят разходи в размер на 1276, 42 лева, за да се свържат с водопроводната мрежа през друга точка. Изтъква се също, че на 07.03.2019 г. Д. С. е била приета в МБАЛ – Добрич с оплаквания за задух.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, с който предявените претенции се оспорват. Оспорва се, че ответникът е заемател на имота, и според изложеното в отговора, същият е бил собственик. Излагат се подробни съображения за нередовност на исковата молба и липса на конкретизация по отношение процесното деяние.

Заявява се, че не става ясно с какви действия ответникът е прекъснал водоподаването към имота на ищците. Отрича се твърдението, че в процесния период водоподаването в имота на ищците е било прекъснато.

2

Оспорват се представените фактури за извършени разходи, представени от ищците в подкрепа на твърденията им за плащане на разходи по възстановяване водоподаването в имота. В тази връзка се сочи, че като платец на всички задължения е сочен А. Д., а не някой от ищците.

На следващо място се твърди, че по време на процесния период ищците са живеели в съседния блок на ул. „***, а не в къща на ул. „****.

Във връзка с твърденията за претърпени неимуществени вреди се релевират възражения относно възрастта на ищците и техните заболявания.

Твърди се, че между техните негативни преживявания и преустановяване на водоподаването в имота няма причинно-следствена връзка.

Прави се искане за отхвърляне на претенциите като неоснователни.

Ищците не се явяват в съдебно заседание. Представляват се от адвокат Д. П., който поддържа исковете.

Пред първоинстанционния съд ответникът не се явява лично.

Представлява се от процесуалния си представител адвокат П. А., който пледира за отхвърляне на претенциите.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Нотариален акт № ***, том**, дело № 1036/1949 г., М. Г.а А.а и Г. А. П. са продали на Е. К. Н. собствените си 2/4 идеални части от следния недвижим имот: дворно място от 900 кв.м. с построените върху същото сгради върху 139 кв.м., находящо се в землището на град Д., ул.

****).

От Нотариален акт № *** том ** е, дело № 542, от 11.05.1967 г. се установява, че Е. К. Н. е придобил правото на собственост върху празно дворно място от 252 кв.м. от имот с пл. № ***, в квартал ****** придадени към собствения му парцел *****в квартал *******, с планоснимачен *********, по плана на гр. Толбухин по силата дворищна регулация на гр.

Толбухин (л. 19).

По-късно същата година, с Нотариален акт № ***, том ***, дело № 1408 от 30.12.1967 г., Е. Н. е прехвърлил на Я. С. правото на собственост върху 212 кв.м. от дворното си място, намиращо се в гр. Т., ул. „****, представляващо парцел***, в квартал *** образуващо се от планоснимачен № *** и от частта, която се предава от планоснимачен № ** (л. 14). В нотариалния акт се съдържа уговорка Я. С. да ползва купените 212 кв.м. в частта на двора към юг, а продавачът да ползва частта на двора към сега съществуващата негова къща, върху която продавачът има изключителна собственост. Изрично е отразено, че с нотариалния акт „не се продават сградите, които се намират в посочения парцел, купувачът купува само празно дворно място в съсобственост.“

3

Към момента на продажбата ищците са били в брак – Удостоверение за сключен граждански брак № *** от 1953 г,, издаден от Общински народен съвет, с. С., околия Т. (л. 44). Сделката е сключена през 1967 г., при действието на Закона за лицата и семейството. В чл. 33 от ЗЛС (отм. - ДВ, бр.

23 от 1968 г.) е установен принцип на имуществена разделност както за предбрачните имоти на съпрузите, така и за имуществата, придобити след брака – „Всеки от съпрузите запазва имуществото си, управлението и ползуването от него“. Следователно, прехвърлената част от дворното място е станала собственост единствено на Я. С., а не съпружеска имуществена общност, както се твърди в исковата молба.

Впоследствие Я. и Д. С.и са дарили на своята дъщеря Д. Д.а следния недвижим имот, находящ се в град Д., на адрес „ЦГЧ“, ул. „****: дворно място с площ от 196 кв.м. по документ за собственост, а по скица 181 кв.м. поземлен имот с идентификатор № *** заедно с всички, сгради и приращения в него, като са запазили пожизнено вещното право на ползване – Нотариален акт № ***, том ***, peг. № *** дело № 13 от 2008 г. (л. 102). Д. Д.а е прехвърлила дареното имущество на своя син А. Д. с Нотариален акт № *** том ***, peг. № ***, дело № 23 от 2017 г. (л. 101).

Ищците са продали на своята дъщеря Д. Д. и апартамент и гараж, находящи се в град Д., ул. „****, с идентификатори № ******** и № ********– Нотариален акт № ***, том *****, peг. № 4876, дело № 252 от 2017 г. (л. 79). По-късно апартаментът е бил прехвърлен на П. В. и И. В. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том * **, рег.

№ ***, дело № 07 от 24.01.2023 г. (л. 82).

Н. Е. П. е станала собственик на недвижим имот в гр. Д., ул. ***, представляващ дворно място с площ от 186 кв.м., ведно с построената в него къща от 91 кв.м. и гараж 16, 5 кв.м. по наследство и по силата на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане – Нотариален акт № ***, том ***, дело № 1219/1992 г. (л. 17).

Н. П. е прехвърлила правото на собственост върху имота на С. С. с Нотариален акт №*** том *** peг. № ***, дело № 6069 от 02.12.2003 г. (л.

15). Впоследствие С. С. е дарил имота на баща си Б. С. В. с Нотариален акт № ***, том ***, peг. № ***, дело № 922 от 2005 г. (л. 76). Приложена е декларация от 22.01.2019 г. на Х. С., с която дава съгласие през имота му да премине водопроводно отклонение за захранван e на имота на Б. В. (л. 77). На 30.01.2019 г. в имота на последния е монтиран водомер - констативен протокол №*** (л. 78).

На 08.02.2019 г. е издаден Констативен протокол № *** от служители на „ВиК Д.“ АД, в който е отразено, че абонатът А. Д. „е прекъснат от съсед“ (л. 41). Предписано е ново присъединяване. Видно от протокол от общо събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда, находяща се в град Д., ул. „****, на 09.02.2019 г. е дадено съгласие за изграждане на ново присъединяване към ВиК на къщата на ул. „***, със собственик А. З. и 4 ползватели Д. и Я. С.и (л. 37). В констативен протокол от 20.02.2019 г. монтиран водомер в имота на А. Д. (л. 42). На 26.02.2019 г. на А. З. е дадено разрешение да се включи в уличния водопровод на ул. „**** (л. 40).

От заключението по изготвената съдебно медицинска експертиза се установи, че ищците страдат от множество хронични заболявания, диагностицирани преди много години. Според експерта, заболяванията са резултат на възрастови изменения, като атеросклероза, непълноценен хигиенно-диетичен режим и др. Установява се също, че Д. С. е била хоспитализирана през месец март 2019 г. поради изостряне на съществуваща от много години сърдечна недостатъчност.

Съдът приема заключението в цялост. Същото е обективно и е изготвено от лице с необходимата квалификация.

По делото бяха събрани гласни доказателствени средства. Като свидетели бяха разпитани Н. Н. – познат на З. Д., М. Д. – позната на Я. С., Д.

М. – главен експерт при „В. и к. Д.“ АД, С. С. – син на ответника, Д. Д. – съсед на страните, П. М. – съсед на страните, Г. Г. – познат на ответника.

Свидетелят Н. Н. разказа, че от зетят на ищците – З. Д., знае за прекъснато водоподаване в имота им. З. Д. му казал, че ответникът е спрял водоподаването към имота на ищците през януари 2019 г. В този период се е наложило да помага на З. Д. при снабдяването на ищците с туби вода.

Последните споделили с него, че е неприятно без вода. Свидетелят заяви, че на около двадесет метра от имота ищците имат и апартамент в близката жилищна сграда, но отдавна не са го ползвали. При излизане от съдебната зала свидетелят направи изявление, че „ако ответникът беше отрязъл тръбите на неговите родители, щеше да го у..“

Свидетелката М. Д. заяви, че познава Я. С.. Приятелка е на дъщеря му и зет му. М. Д. разказа, че през месец януари 2019 г. в имота на ищците е имало проблем с водоподаването. Я. С. казал, че ответникът му признал, че е спрял водата в имота им. Това било възможно, защото главният кран минавал през мазето на ответника. Свидетелката обясни също, че по това време ищцата е влязла в болница. В тази връзка поясни, че здравословните проблеми при ищците са още преди проблема с водата.

Свидетелката Д. М. е главен експерт при „В. и к. Д.“ АД.