Определение № 2481 от 02.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2481 гр. София, 02.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20241000501982 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на СГС № 77300/08.07.2024 г., подадена от Г. В. К. срещу определение № 9705/24.06.2024 г., постановено по гр. дело № 4121/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната исковата му молба.

Жалбоподателят твърди, че обжалва определението на градския съд във връзка с дело № 104320/2024 г. на Районен съд – София, 24-ти с-в, по което не бил освободен от заплащане на държавна такса, за да не се гледа делото за нарушение на негови права от страна на АССГ. Повече от девет години бил в затвор без присъда и нямал никакви средства, във връзка с което прилага документи (декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, решение за развод и справка от Агенция по вписванията), въз основа на които бил освободен да заплаща държавна такса по други дела, които цитира конкретно. Въпреки това, районният съд не го освободил по дело № 104320/2024 г. от заплащането на държавна такса.

Поради това, моли апелативния съд да отмени определението на градския съд от 24.06.2024 г., да осъди Районен съд – София, 24-ти с-в за злоупотреба с право и очевиден опит да му ограничи достъпа до правосъдие и дело № 104320/2024 г. на Районен съд – София да бъде разгледано от друг съдебен състав поради предубеденост на досегашния.

Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за 1 неоснователна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на Г. В. К., наименувана „частна жалба“, в която се твърди, че ищецът останал недоволен от акт на съда по гр. дело № 104320/2024 г. по описа на СРС, 24 състав - определение №14124 от 01.04.2024 г., с което е отхвърлено искането му за освобождаване от държавна такса и за допускане на правна помощ. Излага подробни съображения за неправилността на акта. В същото време отправя искане за осъждане на ответник Софийски районен съд да му заплати обезщетение от 100 000 лв. за неимуществени вреди, като без по същество да отправя конкретни твърдения за нарушени права изрежда разпоредби от нормативни актове - чл. 13, чл. 14, чл.

6, чл. 3, чл. 47 и чл. 48 от Харта на ЕС, чл. 29, чл. 45 и чл .57 от КРБ.

С разпореждане на първоинстанционния съд № 9564/17.04.2024 г. е указано на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за ответника: 1) Да посочи дали сезиращия акт представлява частна жалба срещу определение № 14124 от 01.04.2024 г. по гр.д. № 104320/2024 г. по описа на СРС, 24 състав, с твърдение за неправилност на същото и искане за отмяната му или предявява граждански иск за вреди срещу Софийски районен съд; 2) В случай, че предявява граждански иск за вреди, да посочи конкретни нарушения, на които се позовава, като съобрази, че бланкетното твърдение за злоупотреба с права и изброяване на разпоредби от международни актове не изпълнява това условие.

Указано е и това, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната.

В отговор, ищецът е подал молба вх. на СГС № 48688/25.04.2024 г., в която посочва, че сезиращият акт не представлява частна жалба, но в същото време отново излага съображения, отнасящи се до законосъобразността на акта, като се позовава и на практика на други съдебни състави по същото искане – за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ. Поради това счита, че от страна на съдията-докладчик по делото било налице злоупотреба с права, ограничаване достъпа до правосъдие на ищеца чрез задължаването му да заплати държавна такса, за което той нямал възможност.

С влязло в сила определение № 7056/08.05.2024 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищеца да му бъде предоставена правна помощ.

С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, тъй като така предявения от частния жалбоподател иск се явява процесуално недопустим.

Достигайки до същия извод, първоинстанционният съд е изложил правилни и законосъобразни мотиви, които напълно се споделят от настоящият съдебен състав, поради което и на основание чл. 272 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към тях, а в допълнение отбелязва и следното:

Посочените от ищеца конкретни норми - чл. 13, чл. 14, чл. 6, чл. 3, чл. 47 и чл. 48 от Харта на ЕС, чл. 29, чл. 45 и чл .57 от КРБ, са неотносими към предмета на доказване, доколкото сами по себе си не са достатъчни да обосноват необходимото явно и съществено 2 нарушение на ПЕС по смисъла на чл.2в ЗОДОВ, тъй като регламентираната с тях защита не е абсолютна. Освен това, тя препращат към вътрешното законодателство, за евентуални нарушения на което е предвиден инстанционен ред на защита – в случая, чрез обжалване по реда на глава двадесет и първа от ГПК (чл. 274-279) на определение №14124/01.04.2024 г. по гр. дело № 104320/2024 г. по описа на СРС, 24 състав, с което е отхвърлено искането на ищеца за освобождаването му от държавна такса и предоставянето му на правна помощ.

Поради това формалното посочване на тези разпоредби е негодно да обоснове предявения в настоящото производство иск.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 9705/24.06.2024 г., постановено по гр. дело № 4121/2024 г. по описа на Софийски градски съд.

Настоящото определение подлежи на обжалване с частна касационна жалба при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването на препис от същото на частния жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3