Определение № 1209 от 02.06.2025, Административен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1209

Кърджали, 02.06.2025 г.

Административният съд - Кърджали - II състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ВИКТОР АТАНАСОВ

Като разгледа докладваното от съдия ВИКТОР АТАНАСОВ административно дело № 20257120700332 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на Раздел І на Глава Х/чл.145, във вр. с чл.149, ал.2 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по повод жалба от адвокат Т. Ц. от ***, с посочен адрес за кореспонденция: [населено място], [жк], [улица], [адрес], действащ в качеството на пълномощник на З. Т. Ф. от [населено място], [улица], [адрес], с [ЕГН], подадена направо в Административен съд – Кърджали, против мълчалив отказ на „Вивус.БГ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [район], [улица], представлявано от З. С. Р., да уважи право на достъп по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, съобразно направеното искане на жалбоподателката от 08.04.2025 год., да й бъдат предоставени копия от всички документи, в които се съдържат нейни лични данни, във връзка с упражнено право на достъп по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 включително, но не само договор за кредит, договор за цесия и други.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че в законоустановения срок обжалва мълчаливия отказ, като твърди, че мълчалив отказ е налице, тъй като до изтичането на законовия едномесечен срок от датата на подаване на заявлението на 08.04.2025 год., ответното дружество не се е произнесло по него.

В жалбата сочи от фактическа страна, че доверителката му е започнала да получава телефонни обаждания от различни лица, представящи се за служители на „Вивус.БГ“ ЕООД и че в телефонните разговори искали от жалбоподателката да внася вноски по кредит, който тя била изтеглила, като в противен случай щяла да бъде дадена на частен съдебен изпълнител. Твърди ,че доверителката му не е била наясно, по какъв начин се е задължила към „Вивус.БГ“ ЕООД и е изпитвала съмнение относно основателността на исканията за плащане. В жалбата се сочи, че жалбоподателката упълномощила адвокат Т. Ц. да я представлява пред „Вивус.БГ“ ЕООД, с оглед установяване на основателността на дължимостта на сумите към дружеството и че на 08.04.2025 год., пълномощникът на жалбоподателката изпратил електронно съобщение до електронна поща на „Вивус.БГ“ ЕООД/Приложение №1/, с прикачено пълномощно от З. Ф. за адвокат Т. Ц./Приложение №2/, както и че до датата на подаване на настоящата жалба на 12.05.2025 год., ответната страна не е отговорила на заявлението на жалбоподателката.

От правна страна в жалбата се сочи, че съгласно чл.12, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, администраторът на лични данни следва в едномесечен срок от упражненото пред него право по чл.15 – чл.22, да информира субекта на данни за резултатите от него и че качеството на администратор на лични данни на ответното дружество се установява от издадена справка ЦКР към БНБ от 22.03.2024 год. /Приложение №3/. Сочи се, че от справката се установява, че „Вивус.БГ“ ЕООД се легитимира като кредитор на жалбоподателката по идентификатор на кредит №[номер] и че това означава, че „Вивус.БГ“ ЕООД е администратор на лични данни спрямо жалбоподателката. На следващо място се сочи, че заявлението, с което се упражнява право на достъп, е изпратено на официалната електронна поща за контакт с „Вивус.БГ“ ЕООД - [електронна поща]/Приложение №4/, която може да бъде открита на [интернет адрес] и че електронното съобщение, с което е упражнено правото на достъп, е изпратено и получено от „Вивус.БГ“ ЕООД, както и че това се установява от получено автоматично електронно съобщение от „Вивус.БГ“ ЕООД в отговор на изпратеното заявление за упражнено право на достъп/Приложение №5/, като в полученото съобщение било посочено, че запитването е регистрирано с №[номер].

В жалбата се излага довод, че разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкуват в светлината на основните права, които са неразделна част от общите принципи на правото, които са закрепени в Хартата на основните права на Европейския съюз, като се цитира член 8, параграф 2 от Хартата. Цитира се също Решение от 04.05.2023 год. на СЕС по дело С-487/21, F.F. v. Osterreichische Datenschutzbehorde, т.21 и т.23 от същото. По-нататък в жалбата се цитира Решение от 22.06.2023 год. на СЕС по дело С-579/21, J.M. v. Panki S, т.45, както и точки 63, 64, 65 и 66 от същото решение на СЕС, както и Решение от 26.10.2023 год. на СЕС по дело С-307/22, FT v. DW, т.73 – 76. В жалбата се излага довод, че смисълът на горецитираната практика на СЕС се свежда до това, че субектът на данни има право на достъп и да получи копия от документи, в които се съдържат личните му данни, с оглед на това да направи проверка дали личните му данни се обработват законосъобразно и с оглед упражняването му на правата по Регламент (ЕС) 2016/679. Твърди се, че ответното дружество е извършило нарушение на правото на достъп на жалбоподателката, тъй като в законовия едномесечен срок не е отговорило на запитването и съобразно съдебната практика, мълчаливият отказ е винаги незаконосъобразен и че поради тази причина, съдът следва да отмени мълчаливия отказ и да задължи ответното дружество да се произнесе по заявлението на жалбоподателката.

По-нататък в жалбата се цитира и Решение №198 от 07.01.2021 год. на ВАС по адм.дело №9273/2020 год., като се сочи, че след като администраторът в дадени случаи е задължен дори да предостави оригинални документи на субекта на данни, то на по-силно основание това задължение следва да се прилага и за копия от документи, в които се съдържат лични данни на cубекта, като се цитира най-сетне и Решение №686 от 12.01.2022 год. на АдмС - Хасково по адм.дело №458/2021 год.

В жалбата се счита, че дружеството е извършило нарушение, като не е разгледало и отговорило в срок на упражненото право на достъп на лични данни на доверителката му, като сочи ,че в случая е необходимо доверителката му да получи копие от документите, които се съдържат в кредитното досие, което се поддържа и съхранява от Дружеството и че това е единственият начин, по който жалбоподателката може да се увери, че личните й данни се обработват законосъобразно от Дружеството или съответно се обработват по незаконосъобразен начин.

С жалбата моли съда да отмени мълчаливия отказ на „Вивус.БГ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [район], [улица], представлявано от З. С. Р., да уважи правото на достъп по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на З. Т. Ф., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [адрес], да получи копия от всички документи, в които се съдържат нейни лични данни, включително, но не само договор за кредит, договор за цесия и други и да задължи „Вивус.БГ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [район], [улица], представлявано от З. С. Р., в качеството си на администратор на лични данни, да предостави копие от всички документи, в които се съдържат лични данни на З. Т. Ф., от кредитното й досие, поддържано и съхранявано от „Вивус.БГ“ ЕООД, включително, но не само копие от договора за кредит, договора за цесия и други документи. С жалбата моля за присъждане на сторените по делото разноски.

Предвид обстоятелството, че жалбата е била подадена на 12.05.2025 год., по електронен път, направо в съда, с Разпореждане №1064 на съда от 12.05.2025 год./л.17-л.18/ е разпоредено, препис от същата да се изпрати незабавно на администратора на лични данни - „Вивус.БГ“ ЕООД [населено място], с ЕИК ***, на посочения адрес на управление: [населено място], [район], [улица], като му е указано, в срок от 5/пет/ дни, считано от получаването на препис от разпореждането и на препис от жалбата, да комплектова и да изпрати в Административен съд - Кърджали заверено четливо копие от цялата административна преписка по повод подаденото от З. Т. Ф. от [населено място], чрез адвокат Т. Ц. Ц. от ***, заявление от 08.04.2025 год. за упражняване право на достъп до информация и формирания мълчалив отказ по повод това заявление, за приемането й като доказателство по адм.дело №322/2025 год. по описа на съда, включително копия от цялата кореспонденция, осъществена от представители на „Вивус.БГ“ ЕООД [населено място], с ЕИК ***, със З. Т. Ф. от [населено място].

По делото, на електронната поща на съда е получен писмен отговор с Изх.№13941 от 27.05.2025 год., с Вх.№2272/27.05.2025 год. на АдмС – Кърджали, от „Вивус.БГ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [район], [улица], представлявано от З. С. Р./л.24/, в който е посочено, че е относно препис от Разпореждане №1064 от 15.05.2025 год. по адм. дело №332/2025 год. на Административен съд – Кърджали, получен на 19.05.2025 год. и жалба, депозирана от З. Т. Ф., чрез адвокат Т. Ц. от ***, относно твърдения за формиран от „Вивус.БГ“ ЕООД мълчалив отказ. В отговора се сочи, че както е посочено в жалбата, на 08.04.2025 год., „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК ***, е получило електронно съобщение от името на З. Т. Ф., чрез упълномощения й представител адвокат Т. Ц., представляващо искане с правно основание чл.15 ОРЗД (Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета), който предоставя на субекта на данни право на информация относно съхранявани лични данни. Сочи се, че в тази връзка, дружеството - администратор на лични данни, прилагащо стриктно специалните изисквания в областта на защита на личните данни и във връзка с чл.53, ал.3 от ЗЗЛД, е получило и разглежда в законоустановения срок от до два месеца от получаване на искането, заявлението на жалбоподателя и че на практика, и към настоящия момент законоустановеният срок, който е предвидил законодателят, във връзка с фактическата сложност по събиране и предоставяне на исканата информация, не е изтекъл. Сочи се също, че това следва именно от предвидената законова възможност за администратора, произтичаща от разпоредбата на чл.53, ал.3 от ЗЗЛД. В отговора са развити съображения в тази насока, като предвид същите и тъй като предвиденият в чл.53, ал.3 ЗЗЛД срок не е изтекъл, в отговора се смита, че не са налице двете предпоставки от фактическия състав на нормата на чл.58, ал.1 от АПК, от което следва, че не е формиран мълчалив отказ. Това означава, че при липса на мълчалив отказ към датата на сезиране на съда и подадената жалба е без предмет, поради което не подлежи на разглеждане, като процесуално недопустима. При изложените съображения, ответникът счита, че съдебното производство е лишено от предмет, което налага оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на делото. Предвид изложеното, с отговора се иска да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, на основание чл.159, т.1 от АПК, депозираната от З. Т. Ф. жалба, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да бъде прекратено.

Препис от същото Разпореждане №1064 на съда от 12.05.2025 год. е изпратен и председателя на Комисията за защита на личните данни/КЗЛД/, като с разпореждането му е указано, в 7/седем/-дневен срок от получаване на съобщението и на преписа, да представи писмено информация, дали пред Комисията за защита на личните данни е налице висящо или приключило административно производство, инициирано от З. Т. Ф. от [населено място], с [ЕГН], срещу „Вивус.БГ“ ЕООД [населено място], с ЕИК ***, за извършено нарушение на правата й по чл.15 и чл.20 от Регламент №2016/679 на Европейският парламент и Съвета и в случай на образувано такова производство, да се удостовери на коя дата е подадена жалбата до Комисията, включително има ли по тази жалба постановено решение от КЗЛД и ако има - влязло ли е в сила. В отговор на разпореждането, на електронната поща на съда, по делото е получено уведомително писмо с Изх.№ППН-01-621#1 от 19.05.2025 год. на председателя на КЗЛД, с Вх.№2159/19.05.2025 год. на АдмС – Кърджали/л.22/, в което е посочено, че във връзка с Разпореждане №1064 от 12.05.2025 год. по адм. дело №332/2025 год. по описа на Административен съд - Кърджали, на основание чл.39, ал.4 от Закона за защита на личните данни, председателят на КЗЛД уведомява съда, че след направена служебна справка на 15.05.2025 год. не е установено наличието на висящо или приключило производство пред Комисия за защита на личните данни, инициирано от З. Т. Ф., срещу „Вивус.БГ“ ЕООД [населено място].