Решение № 1485 от 17.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1485 гр. Пловдив, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330204121 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 10728525, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Н. Х. М. С. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С въззивната жалба и допълнителни писмени молби се поддържат конкретни възражения за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ, като се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

С приложено писмено становище по делото въззиваемата страна излага съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ЕФ.

Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че видно от полученото от въззиваемата страна писмо вх. № 87700/14.08.2025 г. по описа на Районен съд Пловдив /л. 20/ и към датата на съдебното заседание същата не разполага с разписка за надлежно връчване на ЕФ.

Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на надлежно връчване.

В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Съображенията за този извод са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 25.04.2025 г., в 11,33 часа, в град Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 93 посока на движение към бул.

„Шести септември“, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС с рег. № ** се движело с установена наказуема скорост от 71 км/ч и наказуемо превишение на скоростта от 21 км/час.

Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1.

Противно на възраженията от жалбата, изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от надлежно приложеното по преписката статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. На посоченото статично изображение по достатъчно ясен начин се вижда номера на заснетия автомобил. В процесния случай по преписката е надлежно приложен снимковия материал, в който изрично е 2 посочен разпознатия от техническото средство регистрационен номер **, като е налице пълно съответствие между разпознат от АТСС регистрационен номер и този отразен в ЕФ.

Следва да се съобрази и че в случая нарушението е заснето с техническо средство ARH CAM S1. Видно от удостоверението за одобрен тип тази камера работи с лазерен радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС в реално време. От изложеното се прави извод, че за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването.

По преписката е представена справка за регистрация на МПС, видно от която именно жалбоподателят е вписан собственик на МПС, поради което именно той следва да понесе отговорност за извършеното нарушение при липса на подадена декларация по смисъла на чл. 189, ал.5 ЗДвП.

Изцяло неоснователно е възражението, че поради наличието на друг автомобил на снимковия материал, не било установено по несъмнен начин, че отчетената наказуема скорост е именно на процесното МПС.

Вече се отбеляза, че съгласно удостоверението за одобрен тип използваното АТСС използва лазерен радар с функция за автоматично разпознаване и изписване на номера на нарушителя и то в реално време.

Същата информация се черпи и от инструкция за експлоатация на АТСС /изискана и приложена по делото/, от която е видно:

-според т. 5.1 и 5.2 от инструкцията, че АТСС автоматично генерира списък в табличен вид на заснетите нарушения, като към всяко заснето нарушение се визуализира и автоматично разпознатия регистрационен номер;

-според т.5.4 при издаването на ЕФ разпознатия от АТСС регистрационен номер автоматично се генерира в зададената бланка на ЕФ;

-според т.5.4 за всяко заснето нарушение АТСС изготвя снимка по образец, която съдържа информация за разпознат номер на МПС и метаданни характеризиращи нарушението.

Вече се отбеляза, че по преписката е представена снимка по образец, като горната й част е разпечатана на самостоятелен лист. На него изрично е 3 отбелязано, че регистрационния номер на МПС е разпознат автоматично от АТСС и е именно **.

Предвид механизма на функциониране на АТСС – с лазерен лъч, и автоматично разпознаване номера на нарушителя още в реално време, евентуалното наличие и на друг автомобил в близост до заснетия е изцяло ирелевантно към несъмнената установеност на нарушението от фактическа страна. В този изричен смисъл и Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на Административен съд Пловдив , Решение № 1277 от 12.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 847 / 2019 г. на Административен съд – Пловдив.

Нещо повече - предвид ноторно известната интензивност на трафика в гр. Пловдив е изцяло нормално и очаквано в близост до заснетия автомобил да има и други движещи се МПС. Именно, поради тази особеност на обективната действителност в дейността на контролните органи се налага употребата на все по-съвършени АТСС, като за процесното вече се каза, че използва технология, която в максимална степен гарантира несъмнената установеност на нарушението. Да се приеме логиката на жалбоподателя и да се постави като изискване на клипа на нарушението или на снимковия материал да се вижда само един автомобил би довело на практика до невъзможност реално да се осъществява контрол на скоростта в градски условия, което е идея чужда на законодателя.

Още повече, че законово изискване за прилагане по преписката на целия заснет клип от нарушението липсва, предвид изричната разпоредба на чл. 16, ал.3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, според която информацията събрана при използване на АТСС се предоставя като отпечатано статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер по искане на органи на съдебната власт и на лица, участващи в административния процес, което изискване в случая е спазено.

Спазено е и изискването на чл. 10, ал.3 от Наредбата изготвянето на протокол за използване на АТСС да е съпроводено с снимка на АТСС, като възраженията на защитата в обратна насока са изцяло неоснователни.

На първо място такава снимка е представена по делото. Нещо повече изготвянето на дигитална снимка на АТСС е изрично отбелязано в Протокола 4 по чл. 10 от Наредбата, удостоверяващ разполагането и използването на АТСС именно на процесната дата, на посочените в НП време и място, поради което в достатъчна степен е доказана връзката между представения снимков материал и конкретното разполагане и използване на АТСС. В този изричен смисъл Решение № 839/11.05.2022 год. на Административен Съд - Пловдив, к.а.н.д. № 664 по описа за 2022 год., Решение № 839/11.05. 2022 год. на Административен Съд - Пловдив, к.а.н.д. № 664 по описа за 2022 год. и др., като в цитираната практика изрично се сочи, че законодателят не е поставил изискване за дата и номер на снимковия материал, доказващ разполагането на АТСС, доколкото тези обстоятелства се установяват успешно от отбелязванията в Протокола по чл. 10 от Наредбата.

Не на последно място, следва да се посочи, че дори валидна снимка да не бе представена, според трайната съдебна практика, действително би било налице нарушение на чл. 10, ал.3 от Наредбата, но то не би било съществено, доколкото, както вече се отбеляза, мястото на контрол и използването на АТСС съгласно нормативните и техническите изисквания се установява от отбелязванията в Протокола по чл. 10 от Наредбата. В този изричен смисъл Решение № 946/26.5.2022г. на Административен Съд - Пловдив,, КАНД № 588 по описа за 2022 г., Решение № 945 /26.5.2022г. на Административен Съд Пловдив, КАНД № 589 по описа за 2022 г. и др.

Изцяло неоснователни са всички възражения на жалбоподателя във връзка с реквизитите на ЕФ. В тази връзка следва да се съобразят задължителните указания, дадени с ТР № 1/2014 г. на ВАС, в което е изяснено, че електронния фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, които в случая са налице. В процесния случай в ЕФ са налице всички изискуеми реквизити по смисъла на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, поради което не може да се говори за какъвто и да било процесуален пропуск.

Противно на възраженията в жалбата подробно са описани обективните 5 признаци на нарушението, съгласно правните норми, за което е санкциониран дееца - чл. 21, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 182 ЗДвП, от които е видно, че съставомерната форма на изпълнителното деяние е превишаване на пределно допустимите скорости на движение в населено място. Всички относими признаци към посоченото изпълнително деяние са надлежно описани в ЕФразрешена скорост, наказуема скорост (получена като от установената скорост на снимковия материал е приспаднат законоустановения толеранс), наказуемо превишение, рег.№ на МПС, с което е допуснато нарушението, регистриран собственик на МПС, време и място на извършване на нарушението. В тази връзка следва да се съобрази и че съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП, ЕФ се издава съгласно образец утвърден от министъра на вътрешните работи, който в случая се явява спазен. Конкретно по отношение на възражението за неясно описание на мястото на нарушението - описанието на мястото на нарушението еднозначно определя част от земната повърхност, която попада на територията на страната и позволява мястото на деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, поради което не възниква съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на процесния автомобил в нарушение на правилата за движение. При описанието на нарушението мястото е сведено до конкретен административен адрес и посока на движение, и така се характеризира с елемент на уникалност, тъй като адресът не е дублиран на територията на гр. Пловдив. Описанието съдържа посочване на номер по протежението на булеварда, с което е постигната пълна индивидуализация и по никакъв начин не може да се приеме, че правото на защита на санкционираното лице е засегнато така че да не може да разбере къде се твърди да е осъществил вмененото му противоправно поведение.