Определение № 2449 от 19.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2449 гр. Пловдив, 18.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20245300502235 по описа за 2024 година

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД, в качеството му на ответник по гр.д.№ 14609/2023г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с., против определение № 6096/20.05.2024г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл.248 от ГПК, за изменение на постановеното по делото решение № 1318/24.03.2024г. в частта относно разноските, като присъденото на пълномощника на ищеца, адвокат С. Н. адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА бъде намалено от 400 лева на 100 лева. В частната жалба се сочи, че размерът на присъденото адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА не е съобразен с принципите за обоснованост, реципрочност и справедливост и с Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С- 427/16 и С- 428/16, тъй като същият не съответствал на правната и фактическа сложност на спора по делото, предвид и на факта, че адвокат Н. водел множество еднотипни дела против дружествотожалбоподател. Акцентира се и на факта, че в аналогичната хипотеза на предоставена правна помощ по ЗПП адвокатското възнаграждение е в минимален размер от 100 лева.

От въззиваемия М. Б., представляван от адв.С. Н., не е подаден отговор на частната жалба.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 14609/2023г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с. е образувано по искова молба от М. Б. против „Профи кредит“ЕООД, с която е предявен осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60 лева, платена без основание като възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ по договор за паричен кредит № 40006472811/02.11.2021г.. С решение № 1318/24.03.2024г. искът е уважен, като в полза на пълномощника на ищеца, адв.С. Н., е присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 400 лева. На 08.04.2024г. от жалбоподателя е подадена молба за изменение на решението в частта относно разноските, а именно в частта досежно горепосоченото възнаграждение. По тази молба е постановено обжалваното определение.

Размерът на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА се определя по правилата на Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тази 1 наредба е предмет на разглеждане по цитираното в частната жалба Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С- 427/16 и С- 428/16. В т.1 от това решение е записано следното:“Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат- под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката- да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели“. Следователно СЕС не е констатирал директно противоречие на националната правна уредба с правото на ЕС, а е дал указание във всеки един конкретен случай съдът да извърши преценка относно това, дали приложението на предвиденото в Наредба № 1 от 9.07.2004г. минимално възнаграждение би довело до ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, т.е. дали това не би довело до недопустимо ограничаване на свободата на договаряне.

Преценката относно това, в какъв размер следва да бъде определено адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, ще следва да се извърши на база на правната и фактическа сложност на спора по делото, като предвидения в наредбата минимален размер на адв.възнаграждение се ползва само като приблизителен ориентир. Както се сочи и в мотивите към Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК „Постоянната съдебна практика на касационния съд приема, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. В конкретния случай по първоинстанционното дело е предявен един иск с цена 60 лева.

Обстоятелствената част на исковата молба не е особено пространна, като това се дължи на факта, че спорът по делото не се отличава с фактическа и правна сложност. В тази връзка следва да се отчете и това, че първоинстанционното производство се е развило в едно публично съдебно заседание, в което не са събирани доказателства, различни от тези приложени към исковата молба и към отговора от ответника, и като цяло не са извършвани други процесуални действия. Ето защо, настоящият състав на ПОС намира, че адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за адв.С. Н. ще следва да бъде редуцирано под минималния размер по наредбата от 400 лева, а именно до размер от 250 лева.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ частично определение № 6096/20.05.2024г. по гр.д.№ 14609/2023г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя „Профи кредит България“ЕООД по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 1318/24.03.2024г. в частта относно разноските, като присъденото на пълномощника на ищеца, адвокат С. Н., адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА бъде намалено от 400 лева на 100 лева, като вместо това

НАМАЛЯ присъденото с решение № 1318/24.03.2024г. по гр.д.№ 14609/2023г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с. адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в полза на адв.С. К. Н. от 400 лева на 250 лева.

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Профи кредит България“ЕООД частна жалба против определение № 6096/20.05.2024г. по гр.д.№ 14609/2023г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с. в останалата му част, а именно в частта, с която се иска намаляне на присъденото за адв.С.

Н. адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА под 250 лева до размер от 100 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3