Решение № 5641 от 28.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5641 гр. София, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. И.а Докова като разгледа докладваното от ЙОАНА КР. КАЦАРСКА Въззивно гражданско дело № 20241100505876 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 20114439 от 26.01.2024 г., постановено по гр.д. № 24168/2021 г. по описа на Софийски районен съд, „Мегатрейд Експрес“ ООД е осъдено да заплати на С. С. Т. на основание чл. 200, ал. 3. вр, ал. 1 КТ и чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 24 000 лв.

,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства ,претърпени от нея в резултат от трудова злополука на 08.10.2019 г. на територията на предприятието на ответника, ведно със законна лихва 28.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата ; сумата от 3 593,34 лв., представляваща мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 08.10.2019 г. до 29.03.2021 г. ; сумата от 994,17 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от нея в резултат от трудова злополука от 08.10.2019 г. на територията на предприятието на ответника, изразяващи се в разходи за потребителски такси, прегледи и изследвания, лекарства и медицински изделия и за рехабилитация ,ведно със законна лихва от 28.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата ; сумата в размер на 402,20 лв. ,представляваща обезщетение за пропуснати ползи ,претърпени в следствие на трудовата злополука ,изразяващи се в разликата между полученото трудовото възнаграждение,което би получила за периода 08.10.2019 г. – 29.08.2020 г. и обезщетението ,което е получила от НОИ, ведно със законната лихва от 28.04.2021 г. до окончателното плащане на сумата.

Със същото решение са отхвърлени предявените осъдителни искове от С. С. Т. , срещу „Мегатрейд Експрес“ ООД с правно основание чл.200,ал.3 вр. ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД : за разликата от уважения размер от 24 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства ,претърпени от нея в резултат от трудова злополука на 08.10.2019 г. на територията на предприятието на ответника ; за разликата от уважения размер от 3 593,34 лв., до пълния предявен размер от 17 966лв.,представляваща мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 08.10.2019 г. до 29.03.2021 г.; за разликата от 994,17 лв., до пълния предявен размер от 5419,89 лв. ,представляваща 1 обезщетение за имуществени вреди, претърпени от нея в резултат от трудова злополука от 08.10.2019 г. на територията на предприятието на ответника, изразяващи се в разходи за потребителски такси, прегледи и изследвания, лекарства и медицински изделия и за рехабилитация ; за разликата от уважения размер от 402,20лв. до пълния предявен размер от 1950,68 лв. ,представляваща обезщетение за пропуснати ползи ,претърпени в следствие на трудовата злополука ,изразяващи се в разликата между полученото трудовото възнаграждение, което би получила за периода 08.10.2019 г. – 29.08.2020 г. и обезщетението ,което е получила от НОИ като неоснователни.

С постановеното решение „Мегатрейд Експрес“ ООД е осъдено да заплати на адвокат В. Т. П. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата в размер на 1 289,85лв., представляваща дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на С. С.а Т., съразмерно с уважената част от исковете.

С решението С. С. Т. е осъдена да заплати на „Мегатрейд Експрес“ на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата в размер на 6 384,27 лв. ,представляваща деловодни разноски ,съобразно отхвърлената част от исковете.

С решението „Мегатрейд Експрес“ ООД е осъдено да заплати по сметка

Софийски районен съд ,на основание чл.78,ал.6 от ГПК дължимите такси и разноски по делото в общ размер на 1 743,33лв., за държавна такса и възнаграждение на вещи лица ,съразмерно с уважената част от иска.

Решението е постановено при участието на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД в качеството на трето лице помагач на страната на ответника.

С определение № 20120112 от 09.04.2024 г., постановено по гр. д. № 24168/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 65-и състав, е оставена без уважение молба с вх. № 25006253/06.03.2024 г. на С. С. Т., чрез адвокат В. Т., с която е поискано изменение на Решение № 20114439 от 26.01.2024 г., постановено по гр. д. № 24168/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 65-и състав, в частта за разноските.

Срещу така постановеното решение, в отхвърлителната му част, е депозирана въззивна жалба от ищцата, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът-ищец сочи, че процесната машина за салфетки не отговаря на изискванията за безопасност и на чл. 70 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините, тъй като не е проектирана по начин, който да премахва риска от случаен контакт с движещата й се част, както и на изискванията на чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Твърди, че видно от представения по делото фотоалбум, към момента на инцидента машината е била с липсваща странична метална обезопасителна преграда, което е довело до разкриване на пространството между волана за ръчно подаване и двигателя на машината. Счита, че доколкото според заключението на допълнителната съдебнотехническа експертиза обезопасяването на движещата се част чрез защитна преграда или обезопасителен знак е технически възможно, то е без значение това, че при наличието на такава преграда би се увеличило непроизводителното време на машината. Поддържа, че един от факторите, който е благоприятствал за настъпване на злополуката, е ограниченото по площ работно пространство, в която връзка навежда доводи за нарушение на разпоредбите на чл. 188, т. 1, чл. 194, ал. 1 и чл. 18, ал. 2 от Наредба № 7.

Посочва, че съгласно длъжностната характеристика на ищцата последната има задължения да прокарва материала (тишу) за салфетки през съответните възли на машината и да я стартира, да следи ролите тишу, докато свършват и спират машината, да почиства, подготвя и стартира машината след аварийно спиране и намотаване на материал по валовете, да отговаря за своевременното и качествено пакетиране на продукцията, които задължения изискват по необходимост боравене с машината и не могат да се извършват от разстояние. В тази връзка намира за неоснователно наведеното от ответника възражение за съпричиняване, излагайки съображения, че ищцата е била длъжна да се движи в пространството около работното оборудване. Поддържа, че ищцата не е била надлежно обучена и инструктирана за работа с процесната машина, както и че по делото не е билo установено да е проведено 2 обучение по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, както и че същата е допусната да извършва трудова дейност без полагане на изпит, което е в противоречие с правилата на чл. 13, ал. 2, вр. ал. 4 от Наредба № РД-07-2. Сочи, че въпреки наличието на очевиден професионален риск, ищцата не е получила писмени инструкции, които да съдържат необходимата информация и условията за боравене с машината.

Акцентира, че към момента на злополуката на служителката не са проведени начален инструктаж и периодичен инструктаж, като такива са били подписани едва след злополуката в болничното заведение. Отбелязва за наличието на противоречие в показанията, дадени от свидетелите на ответника относно обстоятелството кой е провел инструктаж. Намира, че съдът недопустимо е приел, че причина за инцидента е това, че ищцата е била с незакопчан елек, при положение че в отговора на исковата молба не са наведени такива фактически твърдения. Отделно от това счита, че за установяване на това обстоятелство не са ангажирани доказателства. Твърди, че ищцата не е получавала работно облекло и лични предпазни средства. Позовава се на практика на ВКС, съгласно която ако работодателят не е осигурил безопасни условия на труд, не може да се приеме, че злополуката се дължи на груба небрежност. Излага подробни съображения за това, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди от 120 000 лева е справедлив и съответен с оглед тежестта на увреждането, претърпените оперативни интервенции, продължителността на възстановителния период, актуалното състояние и инвалидизация. Моли съда да отмени решението в отхвърлителната част и да уважи предявените искове изцяло. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Твърди, че воланът за ръчно управление попада извън работната зона на служителката, както и че служителите се придвижват след спиране на машините, за да стигнат от и до работното си място. Сочи, че разстоянието между двете съседни машини е достатъчно за безопасно преминаване. Твърди, че работното място на ищцата се намира до пулта за управление на машината и на значително отстояние от волана за ръчно управление. Намира за преклудирано твърдението, че към момента на настъпване на инцидента машината е била с липсваща странична метална преграда. Намира за законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че единствената причина за настъпване на процесния инцидент е самоволното напускане от страна на ищцата на работната й зона. Сочи, че ищцата няма задължение да следи движението /разместване/ на ролките тишу от валовете, т.е. да наблюдава работния процес на машината, а да стекова и пакетира произведените от машината салфетки. Сочи, че когато ролката тишу свърши, машината преустановява подаването на готова продукция, а ищцата е длъжна да спре машината от пулта за управление и да уведоми машинния оператор на спре машината. Намира за правилен извода на СРС, че ответното дружество е изпълнило задълженията си да осигури безопасни и здравословни условия на труд, както и че е обучавана и е провеждан инструктаж. Поддържа, че декларацията за трудова злополука изрично е записано „незакопчано работно облекло“.

Намира за несъстоятелни възраженията на ищцата за липса на груба небрежност. Моли съда да потвърди решението в отхвърлителната част и претендира разноски.

В законоустановения срок е депозирана и насрещна въззивна жалба от ответника срещу решението в осъдителната му част. Въззивникът ответник счита, че възприетият от първоинстанционния съд процент на съпричиняване е занижен. В тази връзка сочи, че съдът неправилно е кредитирал заключенията на основната и допълнителната СМЕ в частта, в която напълно бланкетно е посочено наличието на причинно-следствена връзка между процесната трудова злополука и последващите увреждания на ищцата. Твърди, че настъпилите усложнения в здравословното състояние на ищцата след извършване на първата оперативна интервенция на 09.10.2019 г. не се намират в пряка причинноследствена връзка с трудовата злополука, а са в резултат от неспазване и неизпълнение от ищцата на дадените й медицински указания. Сочи, че по делото не са представени каквито и да било доказателства, че ищцата е изпълнила препоръката на лекуващия лекар за ХДР и медицинско лечение в дома, за смяна на стерилната превръзка след 3 дни, за сваляне на конците на 14-ия следоперативен ден. Сочи, че от заключенията на приетите по делото СМЕ се установява, че при извършване на първата оперативна интервенция на 09.10.2019 г. са допуснати множество грешки при лечението, довели до последвалите усложнения в 3 здравословното състояние на ищцата и забавяне на възстановителния период. Акцентира, че съгласно медицинската документация към 14.10.2019 г., 04.11.2019 г. и 06.12.2019 г. няма данни и оплаквания за засягане на периферните пулсации и сетивността на оперирания крайник. Твърди, че от извършения личен преглед на ищцата на 28.04.2022 г. в 23 ДКЦ от др Виденов ищцата е заявила, че след първата операция оперираният крайник не е имобилизиран с ортеза и такава не е носена от ищцата. Сочи, че липсата на изрично предписание на лекуващия лекар за обездвижване на оперирания крайник и отказа на ищцата да носи ортезата е препятствало костното срастване. Твърди, че съгласно заключението на вещото лице К. поставеният имплант трябва да се отстрани, тъй като надстърча над раменната кост и е една от причините за ограничаване на движенията в рамото. Сочи, че от заключенията на СМЕ се установява, че при този тип фрактура проксималният хумерус би следвало да зарасне за периода около 45-60 дни след проведеното оперативно лечение, а целият период на възстановяване обикновено е от порядъка на 3-4 месеца, както и че според вещото лице К. неправилно поставеният на 07.02.2020 г. имплант отдавна е следвало да бъде премахнат. Намира, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е неоправдано завишен. С оглед съображенията за липса на причинно следствена връзка между инцидента и последвалите усложнения, намира за недоказан и иска за имуществени вреди. Моли съда да отмени решението в частта, с която са уважени предявените искове и претендира разноски.