Решение № 3934 от 06.11.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3934 гр. Варна, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20233110110032 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Н. И. Д. и Л. З. Н.-Д., подадена чрез процесуален представител адв. Д. Д., с която са предявени субективно съединени искове за собственост с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено по отношение В. И.

Д., че ищците са собственици в режим на СИО на самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***, находящ се в ***, тип жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, бр.нива 1, площ по документ 79.89 кв.м., ведно с 1.3768% ид.ч. от общите части на сградата и изба с площ 5.63 кв.м., на основание давностно владение, упражнено в периода м.януари 1993 год. до м.март 2017 год.

В исковата молба се излагат твърдения, че първият ищец и ответникът са братя и са наследници на И. В. Д., ЕГН **********, починал на 04.04.2017г. в гр.Варна и М. Б. Д., ЕГН **********, починала на 18.05.2021г. в гр. Варна.

Между тях никога не са съществували пререкания относно придобитите по наследство недвижими имоти до образуването на гр.д.№ 1341/2022г. по описа на Районен съд Девня, предмет на което било и допускането на делба на процесния имот.

Описаният апартамент бил собственост на родителите на двамата братя, и след като ищците се оженили през 1985г., те заживели заедно с тях в него.

През 1992г. последните получили ведомствено жилище, което било в близост до процесния апартамент, но поради по-малката площ и факта, че е бил под наем и не са били възможни големи преустройства, родителите им решили, че процесният апартамент е по-удобен за отглеждане на децата на ищците, поради което се установили да живеят във ведомственото им жилище.

Владението върху имота било предадено през 1993г., при което И. и М. Д.и 1 заявили волята си пред тях и пред свидетели апартаментът да остане в собственост на ищците. Волята им била такава, тъй като вече са помогнали на ответника и му били предоставили част от средствата за закупуване на предоставеното му от Елпром ведомствено жилище.

След предаване на владението ищците извършили основен ремонт, за които действия не са търсили одобрение от никого, стопанисвали имота, плащали и за извършените ремонти на входа, като поддръжката и заплащането на консумативите за ползването на апартамента били тяхно задължение. През 1999г. ответникът и семейството му се установиха в Канада, като през лятото ги посещавали, но никога не са имали ключ за апартамента. Дори отсядали при родителите на двамата братя, които живеели в закупеното в последствие от ищците ведомствено жилище.

До 2017 г., когато баща на двамата братя се разболял, двамата ищци живели в апартамента непрекъснато, явно и несмущавано, като за този период извършвали множество ремонти, включително и на инсталациите. След влошаване на здравословното състояние на бащата и нуждата от грижи, временно отишли да живеят с И. и М. Д.и за да се грижат за него и майка ми, като през различни периоди от време се връщали в апартамента, в който останали да живеят синовете им.

С гореизложените твърдения ищците обосновават правния си интерес от установяване със сила на пресъдено нещо по отношение ответника, че са собственици на недвижимия имот вследствие на осъществено давностно владение. Претендира се и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от В. И. Д., с който искът се оспорва като неоснователен. Ответникът признава факта, че фактическата власт върху процесния имот, собственост на родителите на двамата братя, се упражнява от семейството на ищеца Н. вече повече от двадесет години. Причините, поради които било отстъпено ползването на апартамента на ул. „Подви" били свързани с осигуряване на спокойствие и комфорт на по-младото семейство. Не се оспорва още, че през всичките тези години, в процесния имот са извършвани ремонти от различно естество.

Въпреки това оспорва да е осъществявано давностно владение по отношение на имота, като се посочва, че родителите им никога не са предприемали каквито и да било действия по прехвърляне правото на собственост върху процесния имот, въпреки, че са разполагали с всички възможности да го сторят. Сочи, че ако действителната им воля е била процесният имот да остане собственост единствено на първия ищец, те са щели да предприемат надлежни действия по прехвърляне на собствеността.

Още повече, че ответникът е трайно установен в Канада от 1999 г. и по никакъв начин не би могъл да реагира или да се противопоставя на подобно прехвърляне.

Излага твърдения още, че никога пред родителите му или пред него, ищците не са демонстрирали, че владеят имота за себе си и че именно те, а не И. и М. Д.и, са негови собственици. Познавайки добре семейната история и причините семейството на ищеца да обитава имота, никой никога не се е 2 съмнявал, че ищците са обикновени негови ползватели, независимо от извършените ремонти и държат имота не за себе си, а за другиго, а именно - за родителите им. Поради това обосновава становище, че по отношение на ищците липсват основни елементи от фактическия състав на давностното владение, а именно - манифестирането на намерението да се свои, явното, демонстрирано пред третите лица упражняване на фактическа власт за себе си и отблъскването на чуждите собственически претенции. По посочените съображения отправя искане за отхвърляне на исковата претенция.

В пледоарията си по същество процесуалният представител на ищците заявява становището си за доказаност на исковата претенция и моли за нейното уважаване. Депозира писмени бележки, с които поддържа изложеното.

Упълномощеният от ответната страна адвокат моли за отхвърляне на исковата претенция, като депозира писмени защита в подкрепа на изложеното становище за нейната неоснователност.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е налице спор, а и от представените удостоверение за наследници се установява, че Н. И. Д. и В. И. Д. са братя и са наследници на И. В. Д., ЕГН **********, починал на 04.04.2017г. в гр.Варна и М. Б. Д., ЕГН **********, починала на 18.05.2021г. в гр. Варна.

От Договор за продажба на недвижим държавен имот №

10386/22.06.1988г., сключен с ОбНС - Варна, се установява, че И. В. Д. и М. Б.

Д. са придобили правото на собственост върху процесния апартамент № 72, находящ се в ***.

Видно от представеното удостоверение за граждански брак, Н. И. Д. и Л.

З. Н.-Д. са сключили такъв на 27.01.1985 г. пред длъжностно лице при ОбНС – Варна.

От ангажираните чрез разпит на свидетеля Валентин В. показания се установява, че се познават с Н. Д. от 1970 г., който понастоящем живее в къща на бул. Васил Левски, а преди това е живял в апартамента на родителите си на ул. Подвис. Той винаги е живял там с тях. Понеже са били шест души в един апартамент, 90-те години му дали общинско жилище и родителите му се нанесли там. Н. искал да прави ремонт на кухнята на апартамента и избил стената към балкона. Направили нова кухня, банята и други козметични ремонти. Понеже той започнал да прави ремонт и за да е по-удобно, родителите му отишли в другия апартамент. Свидетелят не знае брат му да е имал претенции към апартамента. Не знае също за кого е последният, но си мислил, че е прехвърлен на Н., защото той гледал родителите си.

От свидетелските показания на Здравко Станчев се установява, че се познава отдавна с Н. Д., като двамата живеят в една и съща кооперация на ул.

Подвис. След 70-та година, когато се насели блока, там живеели родителите му с двете си деца и отдолу живеело семейството на свидетеля. След това те 3 пораснали, оженили се, единият брат се изместил на друго място. Ищците продължили да живеят там с двете си деца, като освен тях не е живял друг през последните двадесет години. Първо живели там родителите му с тях като деца, след това, като завършили образование и останал да живее Н. със семейството си, а в момента живее синът му там.

От ангажираните чрез разпит свидетелски показания на М. Д., кредитирани от съда по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е дъщеря на В. Д., се установява, че процесният апартамент е бил на баба й и дядо й и известно време тя също е живяла там като дете. Чичо й живял със семейството си първоначално в Полша, а след това намерил общински апартамент. Тогава са направили някакво неформално споразумение, понеже апартаментът на Подвис е по-голям и по-комфортен за семейство с две деца, баба й и дядо й се преместиха в този общинския и чичо й заживял в апартамента на Подвис. В момента в този апартамент живеел братовчед й Н.. Други уговорки не знае да е имало. Дори когато дядо й починал свидетелката споделя, че при повдигане на въпроса на кого ще остане наследството, коментарът на баба й бил, че не иска да се занимава и ще разберат след смъртта й. Понеже я познавала, по тона й съдела, че не е имала намерение да го дава на единия или другия си син. При посещенията си в България винаги отсядала при баба си и дядо си. В нейно присъствие не е чувала чичо й да демонстрира собственост. Знае от баща си, че той е повдигнал въпроса за делба на апартамента и въпреки направени опити, не са стигнали до споразумение. Баща й не е оспорвал правото да живеят в този апартамент и доколкото знае са правени ремонти в апартамента. Заявява, че дядо й е можел да направил завещание, но не е била свидетел на никакво споделяне за намерения спрямо имотите. Доколкото познава дядо си и може да каже, че той е бил организиран, коректен и точен човек, и ако е искал, е щял да го направи. Не знае какви пари са дадени за апартамента на ул. Никола Козлев. Когато баба й е казала това нещо да се оправят двамата след смъртта й е било последния път когато се видели, преди пандемията, около 2018г.

От свидетелските показания на В. Д. се установява, че познава семейството на Стефка и В. повече от 45 години, както и родителите на двамата братя. Ходила е няколко пъти в апартамента на ул.Подвис, защото са били канени на гости, а когато се родило детето, по-често. Когато се оженили В. и Стефка, живеели в апартамента на ул. Подвис. Знае, че той е собственост на родителите на В. и те живеели там с по-малкия син, след като семейството на Стефка напуснало жилището. След това родителите отишли в къщата, която била общински имот, защото условията били по-неприемливи за семейството на брат му. Свидетелката не е чувала дали е прехвърлян апартамента и да се споменава и да се дискутира нещо за него. В. възприемал имота като бащин дом. Той изчаквал да си уредят отношенията с брат си и да си купят нещо малко, защото последните години когато идваха в България, те бяха само на квартира и това не им беше приятно. Двамата отсядали на квартира когато починала майката, било им неудобно . В. отсядал при двамата си родители, докато били живи, а след това наемал квартира. Свидетелката не може да се сети коя година е станало това, но е било след смъртта на майката 4 на Н. и В.. Отсядали в къщата, където живеели родителите им, на етажа, защото искали да бъдат с тях. Това, което са говорили със семейството на Стефка и В. никога не е ставало въпрос, че имат намерение родителите да прехвърлят имота, последните били интелигентни, и ако са имали това предвид, щели да го направят.

След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от правна страна:

Предявени са активно субективно съединени установителни за собственост намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр чл. 79, ал. 1 от ЗС, чиято основателност е предпоставена от установяването от ищците в условията на пълно и главно доказване твърденията, с които обосновават правния си интерес от търсената защита, като установят наличието на свое защитимо материално право, по отношение на недвижимия имот, което се оспорва от ответника. Следва докажат още изложените в исковата молба твърдения, че същият е станал тяхна собственост на основание осъществено давностно владение по отношение на него в процесния период, като установят, че са осъществявали явно, трайно,непрекъснато и необезпокоявано фактическа власт с намерение да го своят, както и че наследодателите на двамата братя са заявили волята си имотът да остане в собственост на семейството на ищеца.