Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1542 от 20.10.2026, Административен съд - Монтана

Съд
Административен съд - Монтана
Дело
Административно дело 118/2026
Вид
Решение № 1542
Подписан
20.10.2026
Състав
Бисерка Бойчева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146,т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146,т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146,т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146,т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146,т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59,ал.2,т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.137,ал.1,т.6 · Закон за устройство на територията
  • чл.147,ал.1,т.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.148,ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.215 · Закон за устройство на територията
  • чл.215,ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225, ал.2 ,т.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.225а · Закон за устройство на територията
  • чл.225а,ал.1 и ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.225а,ал.1 и ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.228 · Закон за устройство на територията
  • §5 ,т.38 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1542

Монтана, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - III състав, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия БИСЕРКА БОЙЧЕВА административно дело № 20267140700118 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.215 от ЗУТ,във връзка с чл.225а,ал.1 и ал.2 от ЗУТ ,във връзка с чл.228 от ЗУТ ,във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

С Разпореждане на съда №305/17.03.2026г. производството е разделено, като предмет на настоящето такова е Заповед №103/27.02.2026г. на кмета на община Върщец.

Образувано е по жалба от В. Д. Х. с адрес: [населено място],[адрес], ап.40,ет.4 против Заповед №103/27.02.2026г. на кмета на община Върщец, с която на основание чл.225а ЗУТ е наредено на И. Д. М. да премахне незаконен строеж: „Подпорна стена“, построена в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] Речка, общ.Върщец, съответстващ на УПИ ІІ-142, в кв.25 по действащия рег. план на [населено място] Речка, одобрен с решение на ОС-Върщец №253/20.05.2009г., с административен адрес: [населено място] Речка ,[улица].

Първоначално с определение №369/27.03.2026г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на В. Д. Х. против Заповед №103/27.02.2026г. на кмета на община Върщец ,и е прекратил производството по делото, като е приел ,че В. Д. Х. не е активно легитимирана да обжалва процесната заповед, доколкото не е вписана като неин адресат в нея. Приел е също, че фактът ,че същата е съсобственик с И. Д. М. на по ½ ид. част от поземления имот, върху който е изграден строежа не я прави заинтересовано лице. Тези негови изводи са опровергани с определение №6400/10.06.2026г. по адм.д.№5342/2026г. на ВАС, който е приел ,че съсобственикът на терена под строежа има самостоятелно право на жалба, макар и да не е вписан изрично в акта като негов адресат, като административния орган има право да избере на кого от лицата по §3 от Наредба №13 да възложи премахването. При наличие на активна процесуална легитимация да оспори заповедта е указал на съда да разгледа жалбата на В. Х.,по същество, като процесуално допустима, отменил е определението на първоинстанционния съд и е върнал делото на същия съд и състав ,за продължаване на съдопроизводствените действия.

С Разпореждане №781/17.06.2926г. делото е насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните, указана е и доказателствената тежест на всяка от тях. Като заинтересована страна е конституирана И. Д. М., която е адресат на заповедта и съсобственик на поземления имот, върху който е изграден строежа ,доколкото ще търпи последствия от неговото евентуално премахване и следва да защити правата си в настоящето производство.

В жалбата се твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на административно-производствените правила и материалния закон. Моли се за нейната отмяна. В съдебно заседание,жалбоподателката се явява лично и с адв.А. Я. ,поддържа жалбата и моли да се отмени оспорената заповед ,като неправилна и незаконосъобразна. Претендира и разноски, съгласно списък.

Ответникът-кмет на община Вършец ,в съдебно заседание не се явява, и не изпраща процесуален представител. Не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна- И. М. се явява лично в с.з. ,поддържа жалбата и иска отмяна на заповедта за премахване.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, след чиято преценка в тяхната взаимна връзка и логическо единство , във връзка със становищата на страните и въз основа на закона, административният съд приема следното:

С обжалваната Заповед№103/27.02.2026г. на кмета на община Върщец , съобразно предоставените му правомощия по силата на нормата на чл.225а,ал.1 от ЗУТ , е наредено на И. М. да премахне незаконен строеж: “Подпорна стена“, построена в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] Речка, общ. Върщец, съответстващ на УПИ ІІ-142, в кв.25 по действащия рег. план на [населено място] Речка, одобрен с решение на ОС-Върщец №253/20.05.2009г.,с административен адрес: [населено място] Речка ,[улица]..

Приложена е по делото и скица на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] Речка, общ.Вършец,. от която е видно, че сестрите В. Д. и И. М. са съсобственици на поземления имот при права -1/2 ид.част за всяка от тях /л.60-61/.Като възложител, извършител и собственик на строежа е посочена в заповедта -И. Д. М.. Видно от писмо на община Вършец на л.4 от делото, заповедта и е връчена на ръка на 04.03.2026г., а на В. Д. Х. не е изпращана за връчване. При спазване указанията на ВАС, съдът намира ,че независимо че не е вписана като адресат на заповедта, същата има правен интерес да я обжалва ,т.к. е собственик на 1/2 идеална част от поземления имот, върху който е изградена „Подпорна стена“,освен това е извършител на строежа и негов възложител и собственик. Съсобственик по отношение на терена е сестра й И. М. ,видно от приложения НА№578,т.І ,дело№1025/1997г. на съдия при РС-Берковица/л.58-59/.

С оглед установената практика ,че при невръчване на заповед за премахване съдът следва да приеме, че заповедта е подадена в срок ,при наличие на правен интерес да я оспори ,което прави жалбата допустима за разглеждане. Жалбата е подадена и пред компетентния съд-АС-Монтана, по местонахождение на имота-предмет на заповедта, съгласно чл.215,ал.1 ЗУТ.Разгледана по същество ,жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Установено е от административната преписка , че процесният обект, представляващ: „Подпорна стена“ е изграден в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] Речка, общ. Върщец, съответстващ на УПИ ІІ-142, в кв.25 по действащия рег. план на [населено място] Речка, одобрен с решение на ОС-Върщец №253/20.05.2009г.,с административен адрес: [населено място] Речка ,[улица]. Не се спори по делото ,че собственици на поземления [имот номер] по КККР на [населено място] Речка, общ. Върщец, са сестрите И. М. и В. Д.. В съдебно заседвание се твърди от тях , че терена е съсобствен, но са поделили сградите в него ,за което е представена скица на л.62, от която е видно ,че В. Д. е собственик на жилищна сграда в имота от 56 кв.м. ,т.е. съсобствен е само поземления имот под сградите.

Административното производство по издаване заповедта за премахване е инициирано със заявление вх. №94 00-2793/16.09.2025г. до кмета на община Вършец ,депозирано от В. Г. А. –собственик на имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] Речка.Твърди, че се строи на границата между неговия и имот п [идентификатор] по КККР на [населено място] Речка, общ. Върщец, без разрешение за строеж.Част от подпорната стена е в двора му.Приложен е и НА за собственост №45,т.ІІІ, рег.№2802,дело№383/2025г. по описа на нотариус с район на действие този на РС-Берковица,вписан в Служба по вписвания под Акт№82, том 3 , вх.рег.№792/11.07.2025г.

По повод заявлението е изпратена покана до собствениците на имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] Речка- И. М. и В. Д.. Поканата е получена от И. М. на 19.01.2026г., видно от отбелязване върху нея на л.39 от делото.Определен е ден и час, в който комисия от длъжностни лица от О. В. ще посетят имота за проверка, съгласно констатациите в заявлението-на 05.02.2026г. от 11,30ч.,като се иска да се осигури достъп до имота в уречения ден и час.

С Констативен акт№3/05.02.2026г./л.41-43/ работна група в състав: инж.И. Г.-на длъжност главен специалист „НСРК“ и А. Т.-на длъжност директор на дирекция“СА“и ст.юрк. в Община Вършец, са посетили имота и са извършили проверка,като са констатирали че имота е съсобствен на И. М. и В. Д., съгласно НА№578,т.І ,дело№1025/1997г. на съдия в РС-Берковица, а възложител на строежа е И. М.. Констатирано е, че строежът е VІ категория ,и е изграден без строителни книжа ,в нарушение на чл.148,ал.1 ЗУТ, послужило като основание за образуване на административно производство по чл.225а,ал.1 от ЗУТ за премахването му. Актът е съставен в присъствие на И. М. ,но не е подписан от нея ,а само от проверяващата комисия при Община Вършец. Копие от констативния акт е изпратен на И. М. и връчен на 11.02.2026г.,видно от писмо на л.45. Изрично в писмото е даден 7- дн срок за възражение от И. М., като видно от Констативен протокол от 19.02.2026г., няма постъпили възражения против КА№3/05.02.2026г./л.47/.

С оспорената в настоящето производство Заповед №103/ 27.02.2026г., издадена от кмета на община Върщец , съобразно предоставените му правомощия по силата на нормата на чл.225а,ал.1 от ЗУТ , е наредено на И. Д. М. да премахне незаконен строеж: “Подпорна стена“, построена в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] Речка, извършена от нея без строителни книжа и разрешение за строеж.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице-арх.А. Т. ,дадена обективно и компетентно от вещото лице, кредитирана и приета от съда и неоспорена от страните. Според вещото лице обектът „Подпорна стена“ е „строеж“ по смисъла на §5 ,т.38 от ДР на ЗУТ, представлява незаконен строеж ,за който няма издадени строителни книжа, построена е през 2019г. ,при действието на ЗУТ, и за строежа са неприложими нормите на §16 от ПР на ЗУТ , §127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ , и §183-184 от ПЗР на ЗУТ с оглед годината на неговото изграждане, и след като е незаконен и не е „търпим строеж“ , подлежи на премахване.

По делото са разпитани като свидетели Д. П. и Б. Д.. От свидетелските показания на св.Д. П. се установява ,че същият е син на жалбоподателката В. Д. ,негова леля е заинтересованата страна И. М..Твърди ,че е прекарал детството си в [населено място] Речка, но от години къщата започнала да се напуква ,защото имало денивелация на терена под нея.За да я укрепи , започнал да гради т.н. подпорна стена ,т.к. имотът е на терасовиден терен. На въпрос на съда защо не е отишъл в Общината за издаване на съответни документи за строителство, същият, отговаря, че не е знаел, че трябва да се снабди с такива и едва след това да започне да строи.Твърди, че имал устно съгласие на собственика на съседния имот ,но впоследствие същият отказал да подпише декларация.

От свидетелските показания на св. Б. Д. /приятел на Д./ се установява,че той участвал в изграждането на подпорната стена ,като заедно със св. Д. П. –син на жалбоподателката изградили същата. Причината била свличането на земна маса и целта била укрепване на къщата.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, че строежа е извършен без строителни книжа, поради незнание на закона, и цени техните показания в съвкупност с останалите по делото доказателства , доколкото и двамата са в близки отношения с жалбоподателката –син и приятел на сина и като такива са заинтересовани от изхода на процеса.В същото време незнанието, че за строежа се следват строителни книжа не ги оневинява.

От доказателствата по делото се установява и, че И. М. първоначално подала жалба срещу Заповед№103/27.02.2026г. на кмета на община Върщец и впоследствие я оттеглила. По този повод в с.з. заявява ,че няма нищо общо с изграждането на тази подпорна стена ,която е до къщата в имота на сестра и В. и затова оттеглила жалбата си срещу оспорената заповед./л.51-53/.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото и не е спорна между страните.При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предмет на настоящето производство е Заповед №103/ 27.02.2026г., издадена от кмета на община Върщец за премахване на незаконен строеж: “Подпорна стена“, построена в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] Речка, извършена от И. Д. М., без строителни книжа и разрешение за строеж, и нейната законосъобразност.

При служебна проверка за законосъобразността на заповедта на основание чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът намира следното.

Заповедта е издадена от компетентен орган –Кмета на община Вършец , при спазване нормата на чл.225а ,ал.1 от ЗУТ. Строежът е VІ кат, съгласно чл.137,ал.1,т.6 ЗУТ,вр. с чл.147,ал.1,т.1 от ЗУТ и чл.12 от ННВС ,при което е издаден от компетентен орган-кмета на община Вършец, в прерогативите на който е издаване на заповеди за строежи от ІV до VІ категория . Заповедта е и мотивирана, посочени са в нея фактическите и правни основания за издаването й, в съответствие с нормата на чл.59,ал.2,т.4 от АПК ,приложима с оглед препращащата разпоредба на чл.228 от ЗУТ. Като правно основание за издаване на административния акт е посочена нормата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ. Съгласно тази норма, релевантните факти за издаването на заповед за премахване на незаконен строеж, се съдържат в чл. 225, ал.2 ,т.2 от ЗУТ и се свеждат до установяване на следните факти: 1. да е налице „строеж“; 2. строежът да е без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В настоящия казус тези релевантни факти са налице .Спазена е формално и процедурата по издаване на заповедта-издаден е констативен акт по чл.225а,ал.2 от ЗУТ от длъжностни лица по контрол на строителството при община Вършец ,определени са собствениците на поземления имот ,като е вписан като адресат един от тях –И. М. ,която живее в [населено място] Речка.Даден е и срок на същата за възражение срещу констативния акт ,но не е направила такова. Впоследствие е подала жалба срещу заповедта за премахване, която е оттеглила със заявление. Формално не са допуснати съществени процесуални нарушения от кмета при издаване на заповедта за премахване. Невписването в заповедта на В. Д. като адресат, е процесуално нарушение,което не е съществено ,доколкото не е дерогирало правото й да подаде жалба срещу заповедта ,и да защити правата си.