Решение № 688 от 23.05.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 688 гр. Плевен, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20234430104436 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Пред РС-Плевен е депозирана искова молба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /предходно наименование „Теленор България“ ЕАД/ , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „***“, жк.“ ***“******, сграда *** представлявано от ***, чрез адв.Л. Г. от САК, против В. К. Й., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Плевен, обл.Плевен, жк. „***“ № ***, вх.***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата в общ размер от 523,10 лв., представляваща непогасени задължения, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2008/2023 г. по описа на РС-Плевен.

Сочи се в исковата молба, че вземането произтича от следните обстоятелства:

1

Твърди се, че В. К. Й. е сключила с „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД) допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 20.10.2019 г.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите, в следствие на което те са прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД) на 13.07.2021 г. (за договора за лизинг -чл.11, ал.1 от общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т. 19б от Общите условия).

Твърди се, че В. К. Й. е сключила с „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД) Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***7 от 10.01.2019 г.

Твърди се, че В. К. Й. е сключила с „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД) допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 10.01.2019 г.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите, в следствие на което те са прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ АД) на 09.06.2021 г. (за договора за лизинг чл. 11, ал.1 от общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т. 19б от Общите условия) Ищецът твърди, че към 10.08.2021 г., ответникът е имал задължения за преходни периоди в размер на 398,12 лв. Твърди се, в исковата молба, че като последица от посоченото неизпълнение са начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 124,98 лв. по допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 20.10.2019 г.

Ищецът сочи в исковата молба, че процесните клаузи, в които е заложено правото на кредитора на неустойка, са обективирани в т. 11 от договора за мобилни услуги, сключен с длъжника. Позовава се на тези клаузи, съгласно които при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение излага доводи, че потребителят дължи и възстановяване на част 2 от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответства на оставащия срок на договора.

Ищецът сочи, че претендираните суми за неустойка се формират чрез кумулиране на две самостоятелни неустойки, които обезпечават две различни престации на кредитора- по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по договор за мобилна услуга, чрез който е закупено устройство на преференциална цена или е предоставено устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да е върнато устройството при прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план. Счита, че така формулирани двете неустойки не противоречат на добрите нрави и не излизат извън обезщетителната си функция, поради което са действителни, породили са действие и обвързват страните.

Излагат се доводи в исковата молба, че задълженията за предходен период в общ размер на 398,12 лв. са обединени във Фактура № ***/10.02.2021 г. Фактура № ***/10.03.2021г. и Фактура № 7318496126/10.04.2021 г., като във всяка фактура е посочено подробно как е формирано вземането (приложения към заявлението). Посочва се, че към настоящия момент длъжникът има задължение за предходен период в размер на 398,12 лв., формирано както следва:

122,93 лв., дължими за период 10.01.2021г.-09.02.2021г., от които: по Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 10.01.2019 г. сума в размер на 23,68 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***от 20.10.2019 г. сума в размер на 68,26 лв., представляващи непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по допълнително споразумение към 3

Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 10.01.2019г. сума в размер на 30,99 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги;

173,23 лв., дължими за период 10.02.2021г.-09.03.2021 г., от които: по Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от

10.01.2019г. сума в размер на 23,65 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 20.10.2019 г. сума в размер на 114,51 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 10.01.2019г. сума в размер на 34,07 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги;

101,96 лв., дължими за период 10.03.2021г.-09.04.2021 г., от които: по Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от

10.1.2019 г. сума в размер на 20,98 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 10.01.2019г. сума в размер на 30,99 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 20.10.2019 г. сума в размер на 49,99 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги.

Ищецът излага доводи, че при сключването на договор с „Йеттел България“ ЕАД всяко лице получава един или повече клиентски номера, под които „Йеттел България“ ЕАД обединява всички сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и издава една обща фактура за задълженията по тях. Уточнява, че под един клиентски номер може да има един или повече мобилни номера, но всички те получават услугите си по договор, сключен с конкретното лице, носител на дадения клиентски номер.

Сочи, че във всяка издадена от „Йеттел България“ ЕАД фактура има подробно описване на вида услуги, на база на които се формира задължението, индивидуализирано по вид и размер. Посочва, че в случай, че 4 към момента на издаване на фактурата клиентът има непогасени задължения от предходен период, тази сума се включва в стойността на новоиздадената фактура като „задължения от предходен период“. При констатиране на неизпьлнение на задълженията по един или няколко договора, сключени от дадено лице под един клиентски номер, услугите по всички договори под този клиентски номер се деактивират, а непогасените и дължими към момента задължения се обединяват в една фактура като дължими за предходни периоди, като във фактурата се начисляват и съответните неустойки. В тази връзка уточнява, че в системата на „Теленор България“ ЕАД ответникът В. К.

Й. е с клиентски номер ***.

В заключение ищецът твърди, че непогасените и изискуеми задължения на В. К. Й. са в размер на 523,10 лева, и са обединени във Фактура № ***/10.08.2021 г. за клиентски номер ***, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването им. Ищецът твърди, че към настоящия момент посочената сума не е заплатена от В. Й..

Отправено е искане към Съда, да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 523,10 лева (петстотин двадесет и три лева и десет стотинки), от които:

- 122,93 лв., дължими за период 10.01.2021г.-09.02.2021 г., от които: по Допълнително споразумение към Договор за

Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 10.01.2019 г. сума в размер на 23,68 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 20.10.2019 г. сума в размер на 68,26 лв., представляващи непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 10.01.2019г. сума в размер на 30,99 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги;

173,23 лв., дължими за период 10.02.2021г.-09.03.2021 г., от които:по Допълнително споразумение към Договор за

Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 10.01.2019 г. сума в размер на 23,65 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги 5 с предпочетен номер *** от 20.10.2019 г. сума в размер на 114,51 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от

10.01.2019г. сума в размер на 34,07 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги;

101,96 лв., дължими за период 10.03.2021г.-09.04.2021 г., от които: по Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 10.01.2019 г. сума в размер на 20,98 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 10.01.2019г. сума в размер на 30,99 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 20.10.2019 г. сума в размер на 49,99 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги.

- 124,98 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 20.10.2019 г.; ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до изплащане на вземането.

Претендират се разноски. С исковата молба е направено доказателствено искане – за прилагане на ч.гр.д.№2008/2023 г. по описа на РС-Плевен и не са представени писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен чрез назначения *** адв. Р. М. от АК-Плевен, депозира писмен отговор. Изложени са съображения, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. В тази връзка се сочи, че с исковата молба не са представени доказателства, от които да е видно през кой период от време са ползвани мобилните услуги .