Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2232 от 01.11.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 3407/2023
Вид
Решение № 2232
Подписан
01.11.2023
В сила
23.11.2023
Състав
ДИМАНА ГЕОРГИЕВА КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 372 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 2232 гр. Бургас, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20232120103407 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявения от „ПАМ” ЕООД против „ГЕСТИВ” ЕООД иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 799,00 лв., представляваща неплатен остатък от цена на продадени стоки по фактура №****/**** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. В исковата молба се твърди, че страните са били в трайни търговски отношения, като ищецът е продавал и доставял на ответника самопробивни винтове и други крепежни елементи. Твърди се също така, че на 18.11.2021 г. ищецът е изпратил на ответника чрез лицензирания пощенски оператор „*****“ стоки на обща стойност 3 324,12 лв. с ДДС, които са били получени на 19.11.2021 г. ведно с издадената за тях фактура № *****/***** г. Заявено е че, фактурата е била осчетоводена и от двете дружества, като на 22.11.2021 г. ответникът е извършил частично плащане по нея, след което е останала неплатена процесната главница. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с писмена молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са писмени доказателства.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 372 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД, като същият е допустим.

В законоустановения срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не е изразил становище по предявения иск, не е представил писмени доказателства и не е направил доказателствени искания. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответника.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните 1 и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представено копие на фактура № ******/***** г. с издател „ПАМ” ЕООД и получател „ГЕ-СТИВ” ЕООД, в която са фактурирани стоки на обща стойност 3 324,12 лв. с ДДС. Във фактурата е посочено, че плащането по нея е следвало да бъде извършено не по-късно от 3 дни след издаването й.

Представено е и извлечение от банкова сметка на ищеца, от което е видно, че на 22.11.2022 г. ответното дружество е превело по сметката на ищеца сумата от 525,12 лв. с посочено основание за плащането „ф-ри“. Ищецът твърди, че с извършването на това плащане е погасено част от задължението по процесната фактура, като ответникът не е оспорил това твърдение, поради което и при липсата на твърдения и доказателства за наличие на други неплатени задължения на ответника към ищеца към датата на извършеното плащане, съдът намира за доказано, че с плащането на сумата от 525,12 лв. е била погасена част от главницата по процесната фактура, след което е останал неплатен остатък в размер на 2 799 лв.

Видно от приложените към молба на ищеца от 17.10.2023 г. писмени доказателства, в хода на делото (на 28.08.2023 г.) страните са сключили споразумение, с което ответникът е признал, че към 28.08.2023 г. има изискуемо и ликвидно задължение към ищеца в размер на 3 511 лв., от които 2 799 лв. – неплатен остатък от задължението по фактура № *****/****** г. (с ДДС) и 712 лв. – разноски по настоящото дело, както и законната лихва за забава, считано от 05.06.2023 г. В това споразумение е уговорено и разсрочено плащане на горепосочените задължения – на 5 вноски, дължими през периода 31.08.2023 г. – 28.12.2023 г. Представени са и две платежни нареждания, от които е видно, че след сключване на споразумението ответникът е платил на ищеца сума в общ размер от 962 лв., като така извършените плащания са признати от ищеца в молбата му от 17.10.2023 г.

Предвид гореизложеното и тъй като ответникът не е оспорил дължимостта на претендираната главница към момента на предявяването на иска, а освен това извънсъдебно е признал този факт чрез сключване на споразумението от 28.08.2023 г. и чрез извършените две частични плащания, съдът намира, че към настоящия момент ответникът дължи на ищеца сумата от 1 837,00 лв., представляваща неплатена част от задължението по процесната фактура (съобразявайки и извършените в хода на делото плащания), поради което искът следва да бъде уважен до този размер, а в останалата му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид установената забава на ответника и извършените от него две частични плащания в хода на делото, на осн. чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от 2 799 лв. за периода от предявяването на иска - 05.06.2023 г. до датата на първото частично плащане – 15.09.2023 г., върху главницата от 2 287 лв. за периода от 16.09.2023 г. до датата на второто частично плащане – 16.10.2023 г. и върху останалата неплатена главница от 1 837 лв. за периода от 17.10.2023 г. до окончателното й изплащане.

С оглед частичното уважаване на иска и обстоятелството, че отхвърлянето на част от иска се дължи на извършено в хода на делото плащане от ответника, съдът намира, че същият е дал повод за предявяване на иска в първоначално заявения му размер, поради което на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да заплати на ищеца всички разноски по делото, които са в размер на 712 лв. и чиято дължимост е призната от ответника в сключеното с ищеца споразумение от 28.08.2023 г.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

2

ОСЪЖДА „ГЕ-СТИВ” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.

Ш***, ул. *****, представлявано от Г. И. Г., да заплати на „ПАМ” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Б***, ж.к. *****, представлявано от П. Д. Д., сумата от 1 837,00 лв. (хиляди осемстотин тридесет и седем лв.) , представляваща неплатен остатък от цена на продадени стоки, дължима по фактура № ****/**** г., законната лихва върху главницата от 2 799,00 лв. (две хиляди седемстотин деветдесет и девет лв.), дължима за периода 05.06.2023 г. - 15.09.2023 г., законната лихва върху главницата от 2 287,00 лв. (две хиляди двеста осемдесет и седем лв.), дължима за периода 16.09.2023 г. - 16.10.2023 г., законната лихва върху главницата от 1 837,00 лв. (хиляда осемстотин тридесет и седем лв.), дължима за периода от 17.10.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 712,00 лв. (седемстотин и дванадесет лв.), представляваща направените от ищеца съдебноделоводни разноски, като в останалата му част над уважения размер от 1 837,00 лв. до предявения размер от 2 799,00 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница.

Присъдените суми могат да бъдат платени от ответника „ГЕ-СТИВ” ЕООД по следната банкова сметка на ищеца „ПАМ” ЕООД: IBAN: ****** при „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3