Решение № 113 от 19.10.2021, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. гр. Добрич, 19.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Галина Д. Жечева при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20213200500307 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е за въззивното обжалване на решение № 29/19.03.2020 год. по гр.д.№ 413/2019 год. на Районен съд К.,вписано в регистъра по чл.235 ал.5 от ГПК под № 26/09.04.2020 год. в том І стр.85-87 и определение № 260004/06.01.2021 год. по гр.д.№ 413/2019 год. на Районен съд К.,с които 1./“Б.“ ООД, ЕИК 124539263, със седалище и адрес на управление гр.К., *** е осъдено да заплати на Р. Л.. Р., ЕГН **********,от гр.К., *** на основание чл. 200 ал. 1 КТ сумата от 35 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания вследствие на получени при трудова злополука, настъпила на 21.07.2016 год. травматични увреждания, изразяващи се в : травматичен шок; ***; ***; ***;

****; ***; ***; ***; ***, ведно със законната лихва от 21.07.2016 год. до окончателното изплащане на вземането, като 2./ иска за горницата над сумата от 35 000.00 и до пълния размер от 160 000.00 лв. е бил отхвърлен и 3./ “Б.“ 1

ООД е осъдено да заплати на адв.Я.П. Я. – АК С., с адрес гр.С., *** сумата от

1 580.00 лв. за процесуално представителство и защита по гр.д.

№413/2019 год. по описа на РС К., а по сметка на Каварненски районен съд на основание чл. 78 ал. 6 ГПК, сумата от 1 600.00 лв., представляваща разноски за производството за държавна такса и депозит за съдебно-медицинска експертиза,4./в която част КРС е отказал по реда на чл. 248 от ГПК да измени решението си .

Образувано е по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на подадените от страните жалби както следва:

1./жалба рег.№ 1440/03.06.2020 год. на ответника “Б.“ООД,ЕИК 124539263,със седалище и адрес на управление гр.К.,*** срещу решение № 29/19.03.2020 год. по гр.д.№ 413/2019 год. на Районен съд К. в частта на уважаване на иска по чл.200 ал.1 от КТ за сумата от 35 000 лв. ;

2./ жалба рег.№ 1752/25.06.2020 год. на ищеца Р. Л.. Р.,ЕГН **********,от гр.К.,*** срещу решение № 29/19.03.2020 год. по гр.д.№ 413/2019 год. на Районен съд К. в частта на отхвърляне на иска по чл.200 ал.1 от КТ за горницата над 35 000 лв. и до пълния размер на заявяването му от 160 000 лв.;

3./частна жалба рег.№ 260581/22.02.2021 год. на ответника

“Б.“ООД,ЕИК 124539263,със седалище и адрес на управление гр.К.,*** срещу определение № 260004/06.01.2021 год. по гр.д.№ 413/2019 год. на Районен съд К.,с която е оставена без уважение молбата му по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 29/19.03.2020 год. по гр.д.№ 413/2019 год. на Районен съд К. в частта за отговорността за разноски.

В жалбите се настоява за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт и прекратяване на производството по делото,респ. за отмяната му и решаване на спора по същество от въззивния съд,който постанови уважаване на претенцията в цялост,респективно отхвърлянето й.

Страните считат,че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото,както следва :ищецът ,че в нарушение на разпоредбата на чл.133 от ГПК били разгледани възражения на ответника,незаявени в срока за отговор на исковата молба и за тях 2 събирани доказателства,с което били нарушени основни принципи на гражданския процес като равнопостановеност и състезателно начало,а ответникът,че претенцията била заявена с нередовна искова молба по смисъла на чл.127 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК,становище за което било изразено в срока по чл.131 от ГПК,а след уточнението й в съдебно заседание,на страната било отказано да се приемат възраженията й срещу иска ,както и да бъде привлечено трето лице помагач,счетени от съда за преклудирани.

Страните изразяват своето несъгласие с размера на присъденото обезщетение за вреди от трудова злополука,причинила временна нетрудоспособност.Ищецът счита,че същото е силно занижено пред вид множеството тежки травми,вкл.съчетани и на жизненоважни органи, респ. ответникът че е определено без отчитане съществено значими факти и събрани доказателства,обуславящи приложението на разпоредбата на чл.201 ал.1 и ал.2 от КТ.

Жалбата на работника е отчасти основателна,а на работодателя е изцяло неоснователна въз основа на фактически констатации и правни доводи ,както следва:

При служебната проверка на обжалвания съдебен акт не се установява,същият да страда от порок, сочещ на нищожност или недопустимост. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентост , съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК,поради което е валидно.

Правото на иск е надлежно упражнено,а произнасянето на съда съответства на предявеното искане, поради което производството и решението са допустими .

С искова молба рег.№ 2691/23.07.2019 год. е заявена претенция по чл.200 ал.1 от КТ на работника Р.Л. Р. срещу работодателя “Б.“ООД,гр.К. за неимуществени вреди от трудова злополука,причинила му временна нетрудоспособност.Изложени са твърдения,че пострадал от трудова злополука на дата 21.07.2016 год.,настъпила по време на извършваната от него трудова дейност на демонтаж и разчистване на *** в с.В.,общ.К..В изпълнение на дадените му указания,около 09.00 часа предприел демонтиране от остатъци от етернитови платна,закрепени към една от металните покривни 3 греди.За целта се изкачил по предоставената му стълба до покривната греда,придвижил се по нея до остатъците от покривните елементи и започнал демонтажа.За губил равновесие и паднал от покривната греда от височина от 3 метра върху бетонния под на сградата.

По спешност го приели в ЦСМП К. ,а след извършен преглед бил насочен за оперативно лечение към МБАЛ“Света АННА-Варна“АД.

В резултат на трудовата злополука претърпял множество травматични увреждания: 1./травматичен шок; 2./***;3./ ***; 4./***; 5./****;6./ ***;7./ ***;

8./***;9./ ***.

Описаните увреждания му донесли изключителни болки и затруднения, както и необходимостта от обгрижване и помощ, налагаща ангажиране на близките му. Лечението му продължило повече от нормалното, като се наложило да претърпи тежка операция на гърба,която му донесла нови болки и страдания. Била му поставена гипсова имобилизация на крака.

Всичко това наложило отсъствието му от работа за един продължителен период от време.Ищецът твърди , че все още не може да се възстанови напълно, продължавал да изпитва болки във врата и гърба, в коляното като куцал и се уморявал много бързо при ходене. Постоянно изпитвал отпадналост и липса на физически сили.Търпял огромни болки и неудобства в ежедневнието,вън от горното , неприятният инцидент му причинил и психическа травма.

С оглед на горното е отправено искане за осъждане на ответното търговско дружество да му заплати обезщетение за претърпените от трудовата злополука вреди в размер на 160 000 лв.

Препис от исковата молба с указания за представяне на отговора по чл. 131 от ГПК е бил връчен на ответника на дата 08.08.2019 год.

До изтичане на едномесечния срок по чл.131 ал.1 от ГПК, “Б.“ООД,гр.К. е депозирал единствено молба рег.№ 3136/03.09.2019 год.,с която е изразил становище за нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК,тъй като били изложени твърдения за два различни типа вреди-неимуществени (за болки и страдания) и имуществени (за неполучаване на трудово възнаграждение и за лечение),респективно 4 отправено било искане за заплащане на сума за обезщетяването на вредите в общ размер от 160 000 лв.Следвало на ищеца да бъдат дадени указания за конкретизиране поотделно на вредите ,както в обстоятелствената част на исковата молба ,така и отправеното искане до съда :какви имуществени и неимуществени вреди по основание и размер, претендира, излагане на обстоятелства за периода на отсъствие от работа,получавано трудово възнаграждение, заплащал ли е и в какъв размер суми за лечението си .Преди ищецът да отстрани посочените нередовности на исковата молба,ответникът не бил в състояние да вземе отношение по исковите претенции,да ангажира доказателства и трети лица,което го лишавало от възможност за защита.Моли срока за отговор съгласно чл.131 от ГПК да му бъде предоставен след уточнението на исковите претенции.

С определение № 490/27.09.2019 год.,постановено по реда на чл. 140 от ГПК,районен съд К. е посочил,че счита исковата молба и писмения отговор за отговарящи на изискванията на чл. 127,чл.128,чл.131 и чл.132 от ГПК и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

В проведеното на дата 16.01.2020 год. съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца е заявил становище,че поддържа исковата си молба,с която е заявил единствено претенция за обезщетяване на имуществени вреди .В нея били изложени твърдения само за претърпени болки , страдания и причинени неудобства,въобще не били споменати имуществени вреди-неполучени трудови възнаграждения или направени разходи за лечение.

В проведеното на дата 16.01.2020 год. съдебно заседание, процесуалният представител на ответника е заявил,че с оглед така извършеното уточнение от ищеца,счита претенцията за заявена само за неимуществени вреди.

В подадената въззивна жалба рег.№ 1440/03.06.2020 год., ответникът “Б.“ООД отново възпроизвежда становището си от молба рег.№

3136/03.09.2019 год. за наличието на противоречиво изложени в исковата молба: фактическо основание на претенцията,характер на претенцията и вида на търсената защита,съставляващи нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127 ал.1 т.4 и 5 от ГПК.Посочва се,че задължение на въззивния 5 съд е да предприеме действията по отстраняване на нередовността по реда на чл. 129 ал.4 от ГПК,а неотстраняването на порока счита за основание,обжалваното решение да бъде обезсилено.

Оплакването е неоснователно.

Съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК , спорният предмет на делото се въвежда от ищеца – поначало с исковата молба.

Фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, съставляват основанието на иска, а петитумът на исковата молба (изложеното в нея искане към съда) указва вида и съдържанието на търсената съдебна защита. Въз основа на фактическите твърдения и на заявения петитум съдът определя правната квалификация на иска. Когато с петитума ищецът претендира парична сума като обезщетение, в обстоятелствената част на исковата молба той следва да изложи твърдения относно самите вреди, които е претърпял, и как те са му причинени от страна на ответника. В обстоятелствената част на искова молба рег.№ 2691/23.07.2019 год. са изложени твърдения за вида ,степента и тежестта на причинените като резултат от трудова злополука телесни увреждания, търпените физически болки и остатъчни явления ,страдания и душевни притеснения ,неудобства в ежедневието,тяхната продължителност и интензитет.В случай на претенция за имуществени вреди,то те следва да са ясно описани – в какво точно се изразява твърдяното от ищеца намаляване на имуществото му (понасяне на разноски или извършване на други плащания, възникване на задължения и др.) или/и твърдяната неосъществена възможност за увеличаване на имуществото му (нереализирани трудово доходи и пр.).Когато ищецът претендира обезщетения за различни вреди, в обстоятелствената част на исковата молба всяка отделна вреда трябва да бъде точно индивидуализирана – в какво се състои, както и ясно да бъде разграничена от останалите твърдяни вреди.

Изложените твърдения в исковата молба съставляват правнорелевантни факти, от които произтича само едно материално право за обезщетяване на неимуществени вреди,съответно на което е и заявеният петитум за заплащане на обезщетението ,определено по размер на сумата от 160 000 .Липсва каквато и да е неяснота относно вида и обема на потърсената от ищеца съдебна защита.Ищецът не е твърдял да са му причинени имуществени 6 вреди и не е сочел факти за намаление на имуществото си ,респ.пропуснати ползи.Всички изложени твърдения са посочени като обуславящи настъпването за ищеца на болки и страдания за продължителен период от време,т.е. на неимуществени вреди , ако и да са такива,които могат да обуславят настъпването и на имуществени вреди.