Решение № 205 от 22.04.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна Чочева

Членове:

Теодора Стамболова

Надежда Трифонова при участието на секретаря Г. В. Иванова в присъствието на прокурора Е. Хр. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Трифонова Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200148 по описа за 2026 година Касационното производство е образувано по повод постъпила касационна жалба от адв.Р. К., защитник на подс. А. Ю. Х., срещу решение № 137/18.11.2025г. на АС-гр.Варна по ВНОХД № 128/2025г.

В касационната жалба се релевират основанията по чл.348, ал.1,т.1, т.2 и т.3 НПК.

Твърди се, че материалният закон е нарушен, тъй като съдебните инстанции незаконосъобразно не са приели наличието на предпоставките на чл.15 НК, които изключват вината на подсъдимия, както и че при определяне на наказанието не са приложили разпоредбите на чл.55 НК. Нарушения на процесуалните правила се откриват в аналитичната дейност на въззивния съд, която според защитата е била опорочена в резултат на игнориране на доказателства, по-специално обясненията на подсъдимия. Твърди се липса на мотиви към решението, доколкото отсъстват отговори на направени възражения от страна на защитата. Касаторът атакува въззивния съдебен акт и по повод определеното на подсъдимия наказание, като счита същото за несправедливо завишено. Иска се от касационната инстанция да оправдае подсъдимия, алтернативно да отмени решението и да му наложи административно наказание или да върне делото за ново разглеждане или да измени въззивния акт и намали наложеното наказание до предвидения законов минимум.

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд, подсъдимият и защитникът му 1 не се явяват. В писмена молба защитникът заявява, че поддържа доводите изложени с касационната жалба.

Частните обвинители Г. А. и С. А. се явяват лично и с повереника си адв.И..

Защитават позицията, че решението на въззивния съд е законосъобразно и не страда от посочените в жалбата на подсъдимия пороци. Повереникът подчертава, че фактите са установени правилно, а изводите, че подсъдимият е нарушил правилата и задълженията за водене на лов, с което е причинил съставомерния резултат, са законосъобразни. Оспорва тезата на защитата за случайно деяние. Пледира за оставяне на решението в сила.

Частният обвинител Г. А. не се явява и не взима отношение по депозираната касационна жалба от подсъдимия.

Представителят на Върховната касационна прокуратура заявява, че касационната жалба не е основателна. Намира, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, че изводите му не се основават на предположения, а на надлежно събрани и вярно интерпретирани доказателства, при което е отделено нужното внимание на тезата на подсъдимия, че е стрелял по диво прасе и случайно е прострелял пострадалия. Отхвърлянето е резултат от логично и правилно тълкуване на доказателствата. Що се отнася до искането да се изключи вината на подсъдимия на основание чл.15 НК, то прокурорът застъпва становището, че в конкретната ситуация действията на подсъдимия не могат да се определят като случайно деяние. Наказанието, според представителя на държавното обвинение, е справедливо индивидуализирано, а съпричиняването от страна на пострадалия не е пренебрегнато от съда, а е отчетено с нужната тежест. Предлага въззивният съдебен акт да се остави в сила.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 5 от 07.02.2025 г. по НОХД № 387/2024 г. по описа на Окръжен съд - гр.

Разград, подсъдимият А. Ю. Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.

123, ал.1 НК за това, че на 02.12.2023г. в местността „К.“ в землището на с.М., обл.Р., като участник в организиран групов лов на дивеч, причинил смъртта на С. А. А. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасностлов на дивеч, като произвел два изстрела с ловна карабина в нарушение на чл.59, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, на чл.293,т.5 и т.6 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии, утвърдени със Заповед № РД- 09-354/08.04.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите, на чл.7,т.14 и чл.8,т.1 и 3 от Указанията за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели приети от УС на Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“, поради което му е определено наказание от 3 години „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено за срок от четири години на основание чл.66 НК. На основание чл.160, вр. чл.123, вр. чл.37, ал.1,т.7 2

НК, подсъдимият е бил лишен от право да упражнява ловна дейност за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл по въпросите относно веществените доказателства и разноските по делото.

Депозирани жалби от името на подсъдимия и от частните обвинители са инициирали въззивна проверка на първоинстанционния съдебен акт. С решение № 137/18.11.2025г. на АС-гр.Варна по ВНОХД № 128/2025г. присъдата е била изменена, като подсъдимият е бил признат за невиновен в нарушаване изискванията на чл.7, т.14 и чл.8, т.3 от Указанията за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели приети от УС на Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“. Присъдата е потвърдена в останалата й част.

Касационната жалба на подсъдимия е частично основателна.

Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК.

Касационната инстанция ще се спре първо на направените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото те имат приоритетно значение относно крайните изводи.

На първо място, касаторът счита, че е нарушено правото на защита на подсъдимия, доколкото в съдебните актове са приети за установени факти, които не са включени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Касае се за твърдението, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият е забелязал движещ се обект, по който е стрелял, а съдебните инстанции са приели, че е бил налице единствено обект. Посоченото като пропуск обстоятелство, не може да се определи като рефлектиращо негативно върху пълноценното упражняване правата на подсъдимия, включително и правото му на защита. Фактите, по които е бил предаден на съд са ясно формулирани, включително и тези касаещи възприятията на подсъдимия относно обекта, по посока на който е стрелял . Предмет на анализ са били и двете основни тези – тази представена от подсъдимия, че е стрелял по движеща се цел- диво прасе, както и втората, че това е станало всъщност по неясна цел и шум, с което изстрелът е попаднал в тялото на намиращия се на около 40 метра от него пострадал и е причинил смъртта му. Не се констатира надграждане на обстоятелства, които да са нови, непознати и изненадващи за подсъдимия, поставящи го в положение на неосведоменост относно фактическата рамка на повдигнатото му обвинение.

На второ място, касаторът твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като е игнорирал именно тази част от обясненията на подсъдимия, в която същият е изложил своята версия за случилото се, а именно, че е стрелял по ясно видима целпреминаващо диво прасе. Обясненията му са детайлно разисквани от съдебните инстанции, като в изпълнение на задълженията за обективно и всестранно разследване въззивният съд е провел съдебно следствие и е изслушал заключение на назначена комплексна експертиза, анализирала въпросите относно траекторията на изстрелите, местоположението на телата на подсъдимия и пострадалия, причините за смъртта на пострадалия. Дадени са били разяснения и във връзка с обясненията на подсъдимия, че е стрелял по ясно видима цел – 3 преминаващо диво прасе. Мотивирано са кредитирани експертните заключения, включващи и изводите, с които тезата на подсъдимия се отхвърля, като недостоверна. Така че несъгласието на съда с твърденията на подсъдимия не е основано на декларативно игнориране на обясненията му, а е мотивирано с последователен и логичен анализ на доказателствата, включително и на заключението на въпросната експертиза.

Всъщност с представените в касационната жалба доводи защитата желае изменение във фактическата обстановка, представяйки свой прочит на доказателствата при кредитиране изцяло като достоверни на обясненията на подсъдимия, което основателно е отхвърлено от съдебните инстанции.

Не могат да се споделят възраженията на касатора, че въззивният съд е оставил без отговор възраженията именно в тази насока. Както заключението на комплексната съдебна експертиза относно невъзможността нараняването на пострадалия да е от рикошет, така и съпоставката на траекторията на двата изстрела, анализирани редом с показанията на свидетелите относно проведените телефонни разговори с пострадалия, непосредствено преди и по време на възпроизведения от подсъдимия изстрел, са довели и до законосъобразното мотивиране на крайния извод на съда, че тезата на подсъдимия не може да се приеме за достоверна. Най-малко защото не кореспондира с направените математически изчисления относими към директното попадение на куршума в тялото на пострадалия, позицията и местонахождението му, което изключват реалното преминаване на диво прасе между двамата мъже на разстояние по -малко от това, на което са отстоели един от друг.

Може да се обобщи, че процесуалната дейност на въззивния съд не страда от пороци, а възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения следва да се оставят без уважение.

Относно касационното основание по чл.348, т.1 НК.

Пред настоящата инстанция касаторът отново поставя искането си деянието, извършено от подсъдимия да се определи като случайно по смисъла на чл.15 НК и той да бъде оправдан.

Теорията и съдебната практика отстояват последователно тезата, че за да е налице „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 НК следва деецът да не е бил длъжен или да не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Общото с небрежността, като форма на вина е, че и в двата случая извършителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но при небрежността, той е длъжен и е могъл да предвиди настъпването им. В настоящия казус, не може да се сподели тезата на защитата за отпадане отговорността на подсъдимия поради липса на виновно поведение.

Въз основа на правилно изяснена фактическа обстановка, съдебните инстанции са направили верни изводи за това, че той действително не е предвиждал настъпването на престъпните последици, но е могъл и е бил длъжен да го стори. Задължението му произтича от установените в чл.293, т.6 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в 4 горските територии, утвърдени със Заповед № РД- 09-354/08.04.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите и в чл.8,т.1 от Указанията за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели приети от УС на Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“ забрани да се стреля по неясна цел и шум, които той е нарушил. Възможността да предвиди последиците се обуславя от конкретиката на казуса, установяваща знание у подсъдимия, че при втората гонка като гоначи са определени той и пострадалия, че последният е навлязъл вече в ловното поле, че е имал ориентировъчна представа за посоката на придвижване на пострадалия, че като ловец с дългогодишен опит и постижения на добър стрелец е имал изградени умения за начина на водене на лова и точността на стрелбата. Въпреки познанията му относно правилата за провеждане на лов и надлежното му инструктиране в началото на лова, той е нарушил описаните по-горе задължения произтичащи от правилата за ловуване, като с действията си е причинил съставомерния резултат.

Ловът, като правнорегламентирана дейност, източник на повишена опасност поставя изискването за строго спазване на правила за провеждането му и въвежда за участниците редица задължения и забрани, именно защото поставя в риск тези, които го практикуват, както поради боравенето с огнестрелно оръжие, така и заради спецификата на външните условия, съпътстващи провеждането му. За това и задължението да не се стреля без ясно видима цел и при шум, отговаря на нуждата от минимализиране на риска за участниците и гарантиране на техния живот и здраве. При изложените вече аргументи по отношение законосъобразния отказ на съдилищата да се доверят на версията на подсъдимия за стрелба по ясна цел- преминаващо диво прасе, застъпването на тезата за „случайно деяние“, се явява неоснователно.