Решение № 87 от 15.04.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Велико Търново, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500530 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 462 от 18.08.2023 г. по гр.д. № 304/2022 г. Окръжен съд Велико Търново е осъдил „ОЗК Застраховане" АД да заплати на Н. А. Д. сумата от 35000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени от пътно – транспортно произшествие, настъпило на 02.06.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.07.2021 г. до окончателното й изплащане. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, като то се обжалва в осъдителната част за присъдено обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 20000 лв., ведно със законната лихва от 09.07.2021 г. Излагат се доводи, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като се оспорва изводът на съда, с която съпричиняването е отречено, като неправилен и необоснован. Жалбоподателят смята, че е безспорно доказано, че 1 пострадалият е пътувал без правилно поставен предпазен колан. Сочи, че в решението погрешно са възприети за доказани твърдените увреждания като тежест и интензитет. Съществуващите съпътстващи дегенеративни заболявания при пострадалия, изразяващи се в артрозни и спондилоартрозни изменения в анатомичния строеж на прешлените, изграждащи гръбначния стълб, са улеснили настъпването на травмите и са забавили възстановителния процес. Свидетелските показания са счетени за заинтересовани и пристрастни. Периодът на възстановяване не е толкова дълъг, освен това, лицето е изцяло възстановено. Оспорват се психологическите травми. Сочи се, че размерът на присъденото обезщетение е неоснователно завишен.

Отправено е искане решението в обжалваната част да бъде отменено и бъде постановено друго, с което претенцията за сумата над 20000 лв., ведно със законната лихва от 09.07.2021 г. бъде отхвърлена.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Н. Д. е депозирал отговор по въззивната жалба, като заема становище за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба Н. А. Д. твърди, че на 02.06.2021 г., около 06,50 часа, на кръстовището между път ІІ-55, км 21+500 и път ІІІ-552, на разклона за с. Вонеща вода, водачът на товарен автомобил Ивеко Дейли 35 ЦЛ 5 Н. Е.

Т. нарушава правилата за движение и удря лек автомобил Опел Корса, управляван от ищеца. След инцидента Д. е откаран в болница, като при 2 направените изследвания и допълнителен преглед от съдебен лекар са установени следните травматични увреждания: закрито счупване на тялото на втори шиен прешлен, закрито счупване на страничен израстък на първи поясен прешлен, разкъсно-контузна рана на брадичката, одирания по дясна мишница и предмишница, оток на лява мишница. Нараняванията в областта на гръбначния стълб са затруднили всички физически активности на ищеца, затруднявал се да се обслужва сам и имал нужда от постоянните грижи на своите близки. Оплаквал се от постоянна болезненост в гърба, кръста и тялото. Не можел да спи спокойно, будел се от силни болки, сънувал кошмари. Станал напрегнат, тревожен, затворил се в себе си, не можел да работи, отбягвал да управлява МПС. Възстановяването му още не е приключило. Предявил претенция пред ответното застрахователно дружество, по която не е определено обезщетение. С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 35000 лв., за която предявява иск, ведно със законна лихва от 09.07.2021 г. до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни възражения: оспорва се механизмът на ПТП, навеждат се доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от Н. Д., който в нарушение на правилата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е шофирал с несъобразена скорост, поради което не успял да предприеме каквато и да е адекватна реакция, като спиране или отклоняване на посоката на движение встрани, не е упражнявал постоянен контрол над управляваното от него МПС; оспорва се предявеният размер на обезщетението, като завишен.

С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане. Прието е, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 35000 лв., и тъй като е отречено възражението за съпричиняване предявеният иск е уважен в пълния предявен размер, ведно с лихва за забава от 09.07.2021 г. до окончателното изплащане.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: Видно от Решение № 283/31.05.2023 г. по АНД № 457/2023 г. на Районен съд Велико Търново Н. Е. Т. е признат за виновен за това, че на 02.06.2021 г. на кръстовище между второкласен път ІІ-55, 21+500 3 км и път ІІІ-552, в землището на с. Вонеща вода, при управление на товарен автомобил Ивеко нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал, и чл. 25, ал. 1 ЗДвП – преди предприемане на маневра отклоняване наляво и преминаване по кръстовище за навлизане по път ІІІ552, не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него – движещият се със скорост 66,3 км/ч лек автомобил Опел Корса в полагащата му се лента за движение посока гр.

Гурково, като не се съобразил с неговото положение, посока и скорост на движение, в резултат на което блъснал с предна лява част на управлявания от него товарен автомобил предна дясна част на лек автомобил Опел Корса и причинил по непредпазливост на Н. А. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на тялото на втори шиен прешлен и закрито счупване на левия страничен израстък на първи шиен прешлен.

Във връзка с механизма на ПТП е изготвена съдебно – автотехническа експертиза. Вещото лице е изготвило експертизата по данни на страните по делото, като на база щетите съобразява, че към момента на удара товарният автомобил е извършвал маневра завой наляво по неговата траектория на движение, а лек автомобил се е движил в права посока по неговата траектория на движение. Според експертната практика, при такива параметри на завоя наляво, маневрата може да бъде извършена със скорост около 30 км/ч, без да настъпи странично занасяне, поради което експертът определя тази скорост на товарния автомобил. Според деформациите на лекия автомобил, скоростта му на движение в момента на удара е около 40 км/ч.

Преди удара скоростта на лекия автомобил е около 48 км/ч, а на товарния автомобил – 38 км/ч. При огледа на място от вещото лице се установява пряка видимост в района на произшествието около 150 м в двете посоки. При поставен предпазен колан, движението на тялото на водача е силно ограничено, като максималното разстояние, което може да бъде изминато е около 0,16 м. Няма данни за разстоянието на седалката на водача от волана.

Св. Н. Т. описва произшествието, пътувал с бус Ивеко на въпросната дата сам. На кръстовището на с. Вонеща вода, спрял на знак „Стоп“, огледал се, нямало Н.й, потеглил и с потеглянето видял автомобила на ищеца.

Приближавал бързо, свидетелят се опитал да включи на задна скорост, за да излезе от кръстовището, но лекият автомобил се ударил в него. Според 4 свидетеля пострадалият водач не бил с колан, ударил се в предното стъкло, казал, че го боли вратът, имало кръв от лявата страна на лицето. Свидетелят е пътувал от гр. Трявна за Велико Търново. Ударът настъпил в предната лява част на неговия автомобил.

След произшествието Д. е откаран в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ Велико Търново, където е престоял от 02.06.2021 г. до 05.06.2021 г.

От заключението на съдебно медицинската експертиза и приложената медицинска документация се установява, че в резултат от произшествието Д. е получил закрито счупване с дислокация на фрагментите на втори шиен прешлен, с последваща медианна дискова херния на ниво С2С3, закрито счупване на страничния израстък на първи поясен прешлен /Л1/, с последваща дискова протрузия на ниво трети четвърти поясни прешлени /Л3Л4/ и на ниво четвърти – пети поясни прешлени /Л4-Л5/, разкъсно-контузна рана на брадичката, повърхностни охлузвания на дясна мишница и предмишница, оток по задната повърхност на лява мишница, охлузна рана по предната повърхност на дясна подбедрица. Към момента на прегледа от вещото лице на 22.03.2023 г. са констатирани субективни оплаквания от персистиращи болки при движение на главата настрани, субективни оплаквания от трудно повлияващо се главоболие от обезболяващи, лесна уморяемост с болки в поясно кръстната област при физическо усилие, продължително стоене и при промяна във времето. Закритото счупване с дислокация на фрагментите на тялото на втори шиен прешлен с образувалата се медианна дискова херния са довели до трайно затрудняване движението на снагата за срок от 6 – 8 месеца, при правилен възстановително оздравителен процес, съпроводен с болки и страдания. Закритото счупване на страничния израстък на тялото на първи поясен прешлен е довело до затрудняване движението на снагата за срок около 2 месеца. Установените дискови протрузии /ставна дегенерация на междупрешленните стуктури/ на поясните прешлени на ниво Л3-Л4 и Л4-Л5, са съчетани и съществуващи от констатираните при образното изследване спондилоза и спондилоартроза от изменение на анатомичната костно-ставна структура на поясните прешлени.

Травматичните увреждания на меките тъкани в областта на брадичката на лицето, на дясна мишница и предмишница, по задната повърхност на лява мишница и по предната повърхност на дясна подбедрица, са довели до 5 временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводени с болки и страдания. Проведено е консервативно лечение с поставена шийна яка.

Субективните оплаквания на ищеца за болка към момента на прегледа са обичайни и ще персистират неопределено дълго време. В първоначалните 2-3 месеца силата и степента на болката е с голям интензитет, след което се очаква намаляване и затихване във времето. Към момента на пътния инцидент пострадалият е страдал от артрозни и спондилоартрозни изменения в анатомичния строеж на прешлените, които са допринесли за удължен възстановително оздравителен процес. Не се наблюдават и не са представени медицински документи за настъпили усложнения. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че увреждането на страничния израстък на първи поясен прешлен е получено от леко посукване на тялото, като травмите биха били получени независимо от поставен или не предпазен колан.

Според изготвената съдебно медицинска експертиза от друго вещо лице, с оглед механизма на реализираното ПТП, при което тялото на водача на лекия автомобил е получило рязко движение напред и наляво, придружено със значително усукване на гръбно-поясна граница на гръбначния стълб, категорично би се получило счупване на страничен израстък на процесния поясен прешлен, дори и с правилно поставен предпазен колан.