Решение № 238 от 21.10.2020, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

Номер 238

21.10.2020 г.

Град гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Хасково

Х наказателен състав

На 08.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Кристина П. Стоева

Пламен С. Георгиев като разгледа докладваното от Пламен С. Георгиев Административно наказателно дело № 20205640200811 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от П. Г. Л. от град Х. срещу Наказателно постановление № 191253-002511 от 21.07.2020 г. на Началник - група в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № I3-2539 на МВР на същия са отнети общо 10 контролни точки, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в нарушение на на процесуалните правила, като се излагат конкретни доводи за издаване на наказателното постановление много след изтичане на законоустановения и императивен срок, визиран в ЗАНН от датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник - група на Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, редовно призован не се явява. Чрез процесуалния си представител – адв. М. И. заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по 1 същество аргументира довода си за допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, изразяващи се в неспазване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково, редовно призовани, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по жалбата и моли описаните в нея обстоятелства да не бъдат взети предвид, а атакуваното с нея наказателно постановление - потвърдено.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима, по който въпрос е налице и произнасяне на контролиращите съдебни инстанции.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността ѝ, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 15.12.2019 г. в около 13:10 часа в град Хасково, жалбоподателят П. Г. Л. от град Х., управлявал лек автомобил марка „Опел”, модел „***“, с рег. №

******, по бул.

„Освобождение” в посока кръстовището с бул. „България“ в град Хасково. По същото време в района на комплекс „21 – ви век”, свидетелите Т. З. М. на длъжност „младши автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково и ст. инспектор С. Л. Д. , Началник група в Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково, в изпълнение на служебните си задължения в рамките на провеждаща се специализирана полицейска операция, спрели за извършване на проверка движещия се лек автомобил. При извършване на проверката, свид. Т. З. М. поканил жалбоподателя, след като усетил мирис на алкохол, а последният заявил, че бил пил една бира, да бъде тестван с техническо средство - Алкотест „Дрегер“ 7510 с фабр. № ARDN - 0091, преминало последваща проверка, видно от представената и приета като писмено доказателство Справка, рег. № 3286р – 20462 от 08.05.2019 г. с валидност 6 месеца. При извършване на проверката с техническото средство било установено, че при издишане на въздух от водача, скалата на техническото устройство отчела концентрация на алкохол в кръвта 0.99 на хиляда.

След положителната проба на жалбоподателя бил издаден и съответно връчен Талон за медицинско изследване № 0443153, в който било отбелязано впоследствие, че не била взета кръвна проба, след като лицето не се било явило в съответния центът на лечебното заведение за даване на кръвна проба в рамките на предоставеното му време за това.

С оглед тези констатации от страна на контролните органи, срещу водача П. Г. Л. от град Х. бил съставен на същата дата – 15.12.2019 г., в негово присъствие, от свид. Т. З. М. Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, № 62008 за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал, без да впише в него обяснения или възражения в съответната предвидена графа. Такива не са постъпили допълнително и в рамките на законоустановения срок.

2

С резолюция на наказващия орган, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, административнонаказателното производство за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП било прекратено, поради това, че деянието евентуално съставлява престъпление по чл.

343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а материалите били изпратени на РП – Хасково по компетентност.

С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 08.07.2020 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, с оглед данните за съдимостта на жалбоподателя и преценка за настъпила реабилитация за осъждането му по чл. 343б, ал. 1 НК, че деянието не съставлява престъпление, а единствено административно нарушение, отказал да образува наказателно производство и прекратил пр.пр. № 1336/2020 г. по описа на РП – Хасково, като препис от постановлението, ведно с преписката е постановено да се изпратят на ОД на МВР – Хасково за сведение и с оглед преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност на П. Г. Л. , съгласно разпоредбите на ЗДвП.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, като наложил процесните санкции за описаното нарушение, вписвайки, че издава наказателното постановление на основание чл.

36, ал. 2 от ЗАНН във връзка с влязло в сила постановление за прекратяване, за отказ да се образува ДП, с оглед реализиране на административнонаказателна отговорност от 08.07.2020 г., представляващо пр.пр. вх. № 1336/2020 г. по описа на РП – Хасково, и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП – наложил процесните наказания за деянието по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Т. З. М. и С. Л. Д. относно обстоятелствата, свързани начина на извършване на проверката и констатациите, до които са достигнали при установяване на административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи, като впрочем следва изрично да се отбележи, че по фактите по делото, така както са описани по – горе всъщност не се възразява от страна на жалбоподателя, а единствено по отношение на тяхната правна оценка от гледна точка спазването на процесуалните правила и конкретно на това по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата, изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози По силата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от 3 право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: т. 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. и т. 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни наказания е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Административно – наказателното производство по съставения акт за установяване на административно нарушение е прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, но за пълнота на изложението, е уместно да се отбележи, че той формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. АУАН е бил съставен от компетентно лице, съобразно данните за заеманата длъжност от страна на актосъставителя и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, като възраженията на пълномощника на жалбоподателя са концентрирани за нарушение не при привличането към административнонаказателна отговорност, а при реализирането й и конкретно за неспазване на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. В тази връзка е уместно да бъде отбелязано, че с резолюция на наказващия орган, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, административнонаказателното производство за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП образувано със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, № 62008 от 15.12.2019 г. било прекратено, поради това, че деянието евентуално съставлява престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а материалите били изпратени на РП – Хасково по компетентност, а с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 08.07.2020 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, с оглед данните за съдимостта на жалбоподателя и преценка за настъпила реабилитация за осъждането му по чл. 343б, ал. 1 НК, че деянието не съставлява престъпление, а единствено административно нарушение, отказал да образува наказателно производство и прекратил пр.пр. № 1336/2020 г. по описа на РП – Хасково, като препис от постановлението, ведно с преписката е постановено да се изпратят на ОД на МВР – Хасково за сведение и с оглед преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност на П.

Г. Л. , съгласно разпоредбите на ЗДвП. Или в случая, с оглед факта на прекратяване на образуваното със съставяне на процесния АУАН административнонаказателно производство и изпращане на преписката на прокуратурата, срокът за издаване на наказателното постановление по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН не би могъл да се приложи с начален момент съставянето на акта за устанoвяване на административно нарушение, след като образуваното с това процесуално действие административнонаказателно производство е било прекратено с оглед примата на наказателната пред административнонаказателната отговорност и предвид 4 принципа non bis in idem. В конкретния случай производството по съставения на обжалваното наказателно постановление е издадено, след като с Постановление от 08.07.2020 г. прокурор в Районна прокуратура – Хасково е отказал да образува досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер за описаното в АУАН деяние, което е и изрично посочено в в заключителната част на наказателното постановление. След като НП е издадено при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, т. е. без съставяне на нов АУАН, въпреки, че наказаващият орган „се е подсигурил“, като е вписал в уводната част, че все пак такъв е бил съставен, но производството по него е било прекратено, то не е налице и основанието по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за повторно прекратяване на образуваното административнонаказателно производство, срокът за реализиране на което основание се изчислява от датата на съставянето на акта. Видно е, че считано от датата на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство по пр. преписка вх. № 1336/2020 г. по описа на Районна прокуратура гр. Хасково – 08.07.2020 г., не са изтекли 6 месеца до датата на издаване на Наказателното постановление – 21.07.2020 г., като не е изтекъл и предвиденият в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН едногодишен срок от датата на извършване на административното нарушение – 15.12.2019 г. – в този смисъл Решение от 24.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 265/2020 г. на Административен съд – Хасково и Решение от 06.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 1307/2019 г. на Административен съд – Хасково, макар последното да визира хипотеза на постановление за прекратяване на наказателното производство, а не отказ на прокурора да образува ДП. Следователно, възраженията на жалбоподателя в тази насока следва да се приемат за несъстоятелни. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.