Определение № 32 от 04.02.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32 гр. К., 04.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Мария К. Дановска

Йорданка Г. Янкова като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно частно наказателно дело № 20265100600029 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 ал.8 НПК.

С Определение рег.№ 82/01.12.2025 год., постановено по Ч.н.дело № 224/2025 год., в производство по чл. 243 ал.4 и сл. от НПК М. районен съд е потвърдил Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 18.11.2025 год. на прокурор при РП – К., ТО – М., с което е прекратено Досъдебно производство № 137/2025 год. по описа на РУ - К., за евентуално извършено престъпление по чл.194 ал.1 от НК, като правилно и законосъобразно.

Против посоченото определение е подадена въззивна частна жалба от инж.Н.Я. – Директор на ТП „Д. К.“ – с.Ч., общ.К., обл.К., в която се твърди, че определението на първоинстанционния съд е неправилно – необосновано и незаконосъобразно. Жалбодателят твърди в жалбата си, че в обжалваното определение не са обсъдени и разгледани посочените от него доводи, тъй като видно от изложените факти в постановлението от 18.11 2025 год. на Районна прокуратура К., ТО - М. по досъдебно производство № 137/2025 год. не ставали ясни важни обстоятелства в хода на проверката, като жалбодателят излага подробни съображения в тази връзка. Счита, че мотивите на обжалваното определение са общи и почти липсващи, както и че същите са незадълбочени и необосновани. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на органите на досъдебното производство 1 със задължителни указания за правилното прилагане на закона. Към жалбата прилага писмени доказателства.

Препис от частната жалба е връчен на РП – К., която не е изразила писмено становище по нея.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.8 от НПК, съобрази следното:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано за подаването й лице и в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и по съображения, различни от изложените в нея.

Досъдебно производство № 137/2025 год. по описа на РУ – К. при ОД на МВР – К. е било образувано по реда на чл.212 ал.1 от НПК с Постановление за образуване на досъдебно производство от 01.09.2025 год. на прокурор при РП – К., ТО – М. за това, че на неустановена дата в периода от 21.02.2023 год. до 13.06.2025 год. в землището на с.Д., общ.К., обл.К. са отнети чужди движими вещи – 35 пр.куб.метра широколистни дърва – дъб, от владението на ТП „ДГС К.“, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да се присвоят – престъпление по чл.194 ал.1 от НК. По делото не е привличано конкретно лице като обвиняем.

След извършване на разследване и събиране на гласни доказателства, установени чрез разпит на свидетели, както и и приобщаване на писмени доказателства, с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.11.2025 год. прокурор от Районна прокуратура – К., ТО - М. е прекратил наказателното производство по Досъдебно производство № 137/2025 год. по описа на РУ – К., образувано за престъпление по чл.194 ал.1 от НК, на основание чл.243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК – поради липса на осъществено престъпление по чл.194 ал.1 от НК от обективна страна. За да постанови акта си, прокурорът е приел в постановлението за прекратяване на наказателното производство следната фактическа обстановка:

На 21.02.2023 год. от служители на ТП „ДГС К.“ била извършена инвентаризация на дървесина, оставена на временен склад в отдел „*“, подотдел „Д“, известен като обект № * в землището на с.Ч., общ.К. инвентаризирани били 19,25 пл. куб.м. дърва за огрев, равняващи се на 35 пр. куб. метра широколистен дъб. Със Заповед № 3-11- 227/13.06.2025 год. на 2

Директора на ТП „ДГС К.“ била назначена комисия в състав Б.И., Б.К. и С.К. за извършване инвентаризация на налична дървесина. Св.Б.И. съставил Констативен протокол ЮЦДП № 004596/25.07.2025 год. за констатирани на терен дърва при извършена инвентаризация на 18.06.2025 год. в землището на с.Ч., общ.К., който бил подписан от него и от Б.К., но не и от С.К.. Последният изготвил Доклад с вх,№ В-11-1165/01.07.2025 год., в който сочел липсваща дървесина, оставена на временен склад в отдел „*“, подотдел „Д“, обект № * в землището на с.Ч., общ.К., в размер на 35 пр. куб. метра широколистни дърва - зимен дъб. Нямало издадени превозни билети за липсващата дървесина.

Липсващата дървесина по доклада била на стойност 19 250 лева, съгласно счетоводна справка за готова продукция дърводобив. Отдел „*“, подотдел „Д“ бил включен в обект № * по сключен договор № 048/12.07.2019 год. между ТП „ДГС К.“ и ЕТ „А.Т.“ за добив на дървесина. МОЛ на отдел „*“, подотдел „Д“ , съгласно Заповед № 148/17.07.2019 год. бил Б. К., на длъжност „ТРО“ /технически ръководител на обекта/, който през 2023 год. бил преместен и предал обекта на Ф.А., От 13.06.2025 год. Б.К. отново бил назначен за МОЛ на отдел „*“, подотдел „Д“. На 16.07.2025 год. при обход в отдел „*“, подотдел „Д“, обект № * свидетелите Б.И., Б.К. и С.К., служители на ТП „ДГС К.“, и служителят на РУ - К. А.М., констатирали, че дървесината не е подредена на подходящи фигури за замерване, част от дървесината била пропаднала под пътя, по - голямата част от дървата били закрити от богата тревна и храстова растителност, имало и немалка част загнила дървесина, имало и ерозирали земни маси, което правело замерването невъзможно. От свидетелските показания на горските служители Б.И., Б.К. и Е.Х., и на полицейски служител А.М. било видно, че замерването е невъзможно, предвид тежкия и недостъпен район за човешки крак - обрасъл и непроходим път, както и предвид ерозията и свличането на земни маси. Дърветата били налични, но били разхвърляни от диви животни, коне, пуснати на свободна паша, или от хора, ако са пречили на преминаването им през района. При извършената на 16.07.2025 год. проверка било констатирано от проверяващите, че няма липсващи дърва на временен склад, единствено С.К., който предишната година нямал възражение за наличните дърва, в момента твърдял, че има липси. Проблемът в конкретния случай се състоял в липсата на реална възможност за замерване на наличните дървета на временен склад. Изготвилият постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурор е посочил, че не били установени свидетели очевидци на противозаконно отнемане на дърветата, следи от човешки крак, ППС или механизирана техника в района.

3

Прокурорът е приел в постановлението още, че в качеството си на свидетел С.К. посочил, че е преценил „с просто око“, че липсват 35 пр. куб. метра дърва, а по наличните разхвърлени по пътя дърва имало леко загниване в резултат на атмосферните условия. Разпитан като свидетел, А.М. сочел, че е невъзможно дърветата да са отнети от когото и да е, предвид свличането на земни маси, тежкия и недостъпен за човешки крак район.

Прокурорът е направил извода, че при разследването не са събрани доказателства какви по количество вещи са отнети противозаконно от владението на „ТП ДГС К.“, както и какво е количеството на наличните дървета. Опредялянето на липсващи вещи „на око“ единствено от св.С.К. не можело да се кредитира като достоверно, предвид това, че по-голямата част от дървата са били закрити от богата тревна и храстова растителност. Намерил е, че липсва елемент от обективната страна на престъплението по чл.194 ал.1 от НК - предмет на престъплението, конкретизиран по количество, поради което деянието по чл.194 ал.1 от НК било несъставомерно - изпълнителното деяние н е било осъществено от обективна страна. С оглед на тези съображения, прокурорът е направил крайният извод, че е налице основанието по чл.24 ал.1 т.1, предл.2-ро от НПК за прекратяване на наказателното производство, тъй като деянието не съставлява престъпление.

Постановлението за прекратяване на наказателното производство по посоченото досъдебно производство е било обжалвано пред РС – М. от инж.Н.Я. – Директор на ТП „Д. К.“ – с.Ч., общ.К., обл.К., като в жалбата си същият е изложил съображения относно необосноваността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, аналогични на изложените и в жалбата му против определението на първоинстанционния съд, като е направил искане постановлението да бъде отменено и делото да бъде върнато на органите на досъдебното производство със задължителни указания за правилното прилагане на закона.

В образуваното производство по реда на чл. 243 ал.5 и ал.6 от НПК, М. районен съд е постановил обжалваното определение, с което е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство, като правилно и законосъобразно. За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е приел, че в постановлението с и прокурорът е изложил подробни мотиви за това, че към настоящия момент е невъзможно да бъде установено какво е количеството на дървесина, която евентуално е била открадната, тъй като към настоящия момент местото, на което са стояли така наречените „липсващи вещи“, било закрито от богата тревна и храстова 4 растителност. Съдът е изложил също, че св.А . М . бил посочил, че е невъзможно дърветата да бъдат отнети от когото и да е, с оглед свличане на земни маси и предвид тежкия и недостъпен район за човешки крак. Имало свидетел, а именно - С.К., който бил посочил, че липсват 35 кубични метра дърва, но същият е определил това „с просто око“.

Поради тези съображения съдът е намерил, че постановлението е правилно и законосъобразно, тъй като в случая липсвал елемент от обективната страна на евентуално извършено престъпление по чл.194 ал.1 от НК, тъй като нямало конкретизиран по количество предмет на престъплението. Първоинстанционният съд е направил крайният извод, че жалбата е неоснователна, поради което с определението си е потвърдил обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство, като правилно и законосъобразно.

При тези данни настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно – необосновано и незаконосъобразно. Това е така, по следните съображения:

При постановяване на обжалваното определение първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.

Постановеният от Районен съд - М. съдебен акт е изцяло в разрез с разпоредбата на чл.243 ал.5 от НПК, задължаваща съда да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. В настоящият случай, съдът е бил безусловно задължен, след като направи внимателна проверка на всички събрани доказателства, да посочи в мотивите на акта си какви обстоятелства счита за безспорно установени, въз основа на какви доказателства, както и да изложи правни съображения за взетото решение. В тази връзка следва да се посочи, че дори и да е правилна преценката на съда по отношение възприетите от него доказателства, когато по делото са възникнали противоречия, каквито са налице в настоящия случай, то съдът е следвало не да препраща към изводите на прокурора, а да изложи подробно своите съображения защо едни от доказателствата приема, а други не, т. е., какви са мотивите му да стигне до именно тези фактически констатации. Това не е направено от първоинстанционния съд в обжалваното определение, като същият се е задоволил само изключително пестеливо да преповтори много малка част от приетите от прокурора за установени фактически положения и правните му изводи в постановлението за прекратяване на наказателното производство, при което следва да се приеме, че по същество към 5 определението липсват каквито и да било мотиви.

Съгласно разпоредбата на чл.107 ал.5 от НПК, всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка, което с обжалваното определение не е сторено. Като не е направил анализ на доказателствата и не е изложил убедителни и логични съображения, приемащи едни и отхвърлящи други от установените факти, както и като не е посочил какви са правните му съображения за постановения съдебен акт, районният съд е нарушил съществено един от основните принципи на наказателния процес – да изгради вътрешното си съдийско убеждение на основата на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, съгласно разпоредбата на чл.14 от НПК. Вътрешното убеждение на съда от субективна страна е съзнателна увереност, която от обективна страна е основана на всички доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като то трябва да бъде надлежно обосновано.