Решение № 3333 от 18.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3333 гр. Варна, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20223110115002 по описа за 2022 година

Производството по делото се води по искова молба Д. Д. С. ЕГН **********, с адрес с. *** ул. „***” № *** срещу ***, с адрес гр. ***, бул.

„*** №***

В исковата молба ищецът твърди, че заедно със съпругата му живели в къща, находяща се в с.*** ул. „***" № *** като на горния етаж в същия имот в отделно домакинство живели неговият племенник Д.Д. (син на покойния му брат Д. Д. заедно с майката и брата на последния. Твърди, че на етажа под неговия в същата къща живяла майка му, за която той полагал грижи.

Поддържа, че без неговото знание и съгласие племенникът му взел майка му от дома й я преместил на неговия етаж от къщата, като така й ограничил всякакви контакти, включително тези със социалните работници. Твърди, че от тогава отношенията с племенника му се влошили, вкл. и поради възникнали помежду им имуществени спорове и водени съдебни дела, в т.ч. относно дееспособността на майка му и действителността на подписано от нея пълномощно в полза на племенника му.

Поддържа, че в този период Д. Д. подал срещу него жалба във *** за закана с убийство. Твърди, че по жалбата била образувана преписка № ***/*** г. по описа на *** която била прекратена с постановление от 1

12.03.2018 г. на *** при ***, потвърдено с постановление от 08.05.2018 г. на *** при *** с което било отказано да бъде образувано досъдебно производство и преписката била прекратена с указания за възможността да бъде заведено дело от частен характер. Твърди, че Д. Д. подал частна тъжба по чл. 144, ал. 1 НК, въз основа на която било образувано НЧХД №***/*** г. по описа на ВРС, което било прекратено и изпратено по компетентност на *** като наблюдаващият прокурор образувал досъдебно производство, независимо от становището на ***, което не е било отменено по надлежния ред. Сочи, че с постановление от 03.08.2020 г. на *** при *** бил привлечен като обвиняем по ДП №*** г. по описа на *** РУ-*** за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК, за това, че на 13.02.2018 г. в с.*** се заканил с убийство спрямо Д. Д. Твърди, че при предявяване на материалите по разследването защитникът му поискал досъдебното производство да бъде прекратено, доколкото вече имало произнасяне от Прокуратурата, че не е налице извършено престъпление от общ характер, но същото било оставено без уважение. Сочи, че на 05.11.2020 г. прокурорът внесъл обвинителния акт във ***, въз основа на който било образувано НОХД №*** г., а Д. Д. бил конституиран като частен обвинител. Сочи, че защитникът му и пред съда направил искане за прекратяване на делото, но въпреки това съдебното дирене продължило няколко поредни съдебни заседания. Твърди, че по делото била постановена присъда №*** г., с която бил признат за невиновен. Твърди, че присъдата била протестирана от прокурор при ВРП с аргумент, че от материалите по досъдебното поризводство по безспорен и категоричен начин ставало явно, че подсъдимият е виновен. Излага, че позицията на прокуратурата силно го притеснила и в него се появили страхове, че може да бъде осъден за нещо, което не е извършил. Твърди, че под страх от провокативно поведение от страна на племенника му, което да се отрази неблагоприятно на резултата от воденото срещу него наказателно производство, напуснал дома си и се преместил да живее при дъщеря си, което положение продължило над 18 месеца. Твърди, че въз основа на подадения протест от *** било образувано ВНОХД №*** г. по описа на Окръжен съд- ***, по което съдът постановил решение №*** г., с което потвърдил оправдателната присъда на *** Твърди, че през последните десетилетия и към момента работи като кранист в пристанище „***", като трудовата му дейност е свързана със 2 значително напрежение, тъй като изисква голяма прецизност при преместването на товарите. Сочи, че водените срещу него дела го разстройвали, бил принуден често да сменя графика си заради призоваването му в досъдебното производство и по наказателните дела, което го депресирало и го карало да се чувства непълноценен, страхувал се да не допусне фатална грешка в работата. Поддържа, че страхът от несправедливо осъждане се отразил на психиката и самооценката му. Сочи, че стресът се отразил неблагоприятно и на здравословното му състояние, като започнал да страда от почти непрекъснато главоболие. Твърди, че при всяко участие в съдебно заседание получавал силно сърцебиене, което наложило на 09.07.2018 г. да посети кардиолог, който му поставил диагноза „хипертонично сърце" и му назначил медикаментозно лечение. Твърди, че въпреки редовното приемане на лекарства в края на м.август 2018 г. състоянието му се влошило, поради което му бил издаден болничен лист за временна неработоспособност за 5-дневно лечение. Твърди, че през 2019 г. все по-често започнал да получава хипертонични кризи, прогресиращ задух, лесна умора и стягане в гръдната област, поради което от 11.12.2019 г. до 17.12.2019 г. бил приет за лечение във ВМА МБАЛ - *** като след стабилизирането му бил насочен за диагностична селективна коронарна ангиография. Твърди, че на 03.01.2020 г. бил приет по спешност в МБАЛ „***" - гр. ***, където след извършена консултация с кардиологиг му било извършено аортно клапанно протезиране с механична протеза и пластика на аорта асценденс. Сочи, че за периода на възстановяването му били издадени два болнични листа - за периода от 03.01.2020 г. до 15.02.2020 г., и от 16.02.2020 г. до 16.03.2020 г. Твърди, че през годините след образуване на досъдебното производство загубил съня си, вечер обикалял в двора на къщата, ставало му лошо, чувствал тежест в гърдите, стягало го гърлото и не можел да върви. Твърди, че след извършената му по спешност операция бил в реанимация и прекарал 7 дни в интензивно отделение, като по същото време от персонала на болницата му съобщили, че по неговия телефон са го търсили, за да го призоват по делото.

Сочи, че, борейки се за живота, той допълнително се страхувал и притеснявал от възможността да бъде несправедливо осъден. Поддържа, че дори след окончателното му оправдаване чувството на безпокойство и страх не изчезнало и продължително време не можел да възстанови нормалния си сън.

По изложените съображения по същество моли за уважаване на 3 предявените искове и претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва като недоказани твърдените неимуществени вреди, както и причинно-следствената им връзка с повдигнатото обвинение на ищеца. Поддържа, че заболяването на ищеца предшествало по време привличането му като обвиняем и не било свързано с обвинението. Оспорва и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишен и несправедлив. В тази връзка излага, че наказателното производство е продължило в разумен срок, за по-малко от две години, както и че по отношение на ищеца не била взета мярка за неотклонение. Поддържа, че не са представени доказателства за заплатени в полза на процесуален представител на ищеца адвокатски възнаграждения за защита и съдействие в наказателното производство, респ. не са доказани твърдените имуществени вреди. Намира, че най-ранният момент, от който се дължи лихва, е датата на влизане в сила на оправдателната присъда на 09.05.2022 г.

С тези аргументи моли за отхвърляне на предявените искове, евентуално - за присъждане на обезщетение в намален размер.

В хода на съдебното производство ищецът чрез процесуалният си представител поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.

Ответната страна *** оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени, в случай, че съдът намери исковете за основателни се моли да не бъдат уважавани в искания размер.

СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От постановление за привличане на обвиняем от 03.08.2020 г., постановление № ***г., постановление за приличане на обвиняем от 28.10.2020 г., присъда № *** г., решение № *** г., постановление № *** г. на ОП-*** изисканото НОХД № ***г. по описа на ВРС, *** състав се установява, че Д. Д. подал срещу ищеца през 2018г. жалба във *** за закана с убийство. По жалбата е образувана преписка № *** г. по описа на ***, по 4 която е постановен отказ от образуване на ДП с постановление от *** г. на *** при *** потвърдено с постановление от 08.05.2018 г. на *** при ***, преписката била прекратена с указания за възможността да бъде заведено дело от частен характер.

На 17.05.2018г. Д.Д. подал частна тъжба по чл. 144, ал. 1 НК, въз основа на която било образувано НЧХД №*** г. по описа на ***, което е прекратено и изпратено по компетентност на ***. Образувано е досъдебно производство, по което с постановление от 03.08.2020 г. ищецът е привлечен като обвиняем по ДП №9*** г. по описа на Трето РУ-*** за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК, за това, че на *** г. в с.*** се заканил с убийство спрямо Д. Д., което би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му.

При предявяване на материалите по разследването защитникът на ищеца поискал досъдебното производство да бъде прекратено, доколкото вече имало произнасяне от ***, че не е налице извършено престъпление от общ характер, но същото било оставено без уважение.

На 05.11.2020 г. прокурорът внесъл обвинителния акт във ***срещу ищеца за престъплението по чл. 144, ал.3 от НК, за което е привлечен като обвиняем, въз основа на който било образувано НОХД №4***., а Д. Д.е конституиран като частен обвинител.

Защитникът на ищеца в първото по делото разпоредително заседание пред съда направил искане за прекратяване на делото, но въпреки това съдебното дирене продължило в пет съдебни заседания. По делото била постановена присъда №*** г., с която ищеца е признат за невиновен в повдигнатото обвинение.

Присъдата е протестирана от прокурор при *** въз основа, на който е образувано ВНОХД №1*** г. по описа на Окръжен съд- *** по което съдът постановил решение №*** г., с което потвърдил оправдателната присъда на ***

От договор за правна защита и съдействие серия *** № *** с № *** г. и договор за правна защита и съдействие серия ***№ *** с № *** г. се установява, че ищецът е заплатил по 800 лева на ***., съответно на 06.10.2021г. или общо 1600 лева на адв.Г. за защита по нохд *** на *** и ВНОХД *** на ВОС.

5

О т копие на рецептурна книжка на хронично болния на Д. С., амбулаторен лист № *** г., амбулаторен лист № *** г., болничен лист № *** г., епикриза на Д. С. от ВМА МБАЛ-*** от 17.12.2019 г., епикриза на Д. С. от МБАЛ „***“ –*** от *** г., болничен лист № *** г., болничен лист №***г., болничен лист № *** г., болничен лист № ***г., амбулаторен лист № *** г., амбулаторен лист № *** г., амбулаторен лист № ***г., амбулаторен лист № *** г., амбулаторен лист № ***г., амбулаторен лист № *** г., амбулаторен лист № *** г., амбулаторен лист № *** г., амбулаторен лист № *** г., амбулаторен лист № *** г., амбулаторен лист № *** г., амбулаторен лист № *** г., амбулаторен лист № *** г., ЕКГ на Д.С. от *** г., карта за задължителен периодичен медицински преглед от *** г. на Д.С., писмо изх.№ *** г. се установява, че на 31.01.2020г. на ищеца е издадена рецептурата книжка за хронично заболяване хипертония, по която са му предписвани лекарства.

На 09.07.2018г. ищецът е посетил лекар с основна диагноза хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност. Поради заболяването си ищецът е бил в болнични от 30.08.2018г. – 05.09.2018г.

Копие на епикриза от МБАЛ към ВМА-*** Катедра Вътрешни болести, Първа Вътрешна клиника - Отделение по Кардиология се установява, че ищецът е приет на 11.12.2019г, изписан на 17.12.2019г. Поставена е основна диагноза: Остра левостранна сърдечна недостатъчност Килип клас II.