Решение № 360 от 12.05.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. Бургас, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20242100500698 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№9596 от 5.03.2024г., подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрисконсулт Михаела Георгиева, съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Цариградска“ № 30, Областно пътно управление – Бургас срещу решение № 326 от 15.02.2024г. по гр.д.№ 3496/2023г. на РС Бургас.

С него Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат: 000695089, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Македония“ № 3 е осъдена да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 сумата от 600,86 лв., представляваща изплатено обезщетение по щета № 44011512107773 на застраховано трето лице по застраховка ”Каско” по Договор за застраховка от 29.06.2021г., материализиран в застрахователна полица № 440121151023070, за причинени вреди на л.а. „Г.“, рег. № *** , както и сумата от 81 лв. лихва за забава за периода от 03.02.2022г. до 07.06.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.06.2023г., до окончателното погасяване на вземането, както и сумата от 820 лева, представляваща направени по делото съдебно – деловодни разноски.

Решението е постановено при участието на трети лица- помагачи на страната на ответника – ”Пътстрой ВДХ” ЕАД, “Сет Къмпани“ ЕАД, “Бургаспътстрой“ АД, “Инфра Експерт“ АД и “Щрабаг“ ЕАД, като участници в Консорциум “ТРП-Бургас 2019“.

В жалбата са изложени оплаквания, че обжалваният съдебен акт е неправилен, постановен при съществени нарушения на материалния закон и необоснованост.

1

Сочи се, че застрахователното дружество е предявило исковата си претенция след изплатено застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 02.11.2021 г. на пътя Созопол- Бургас, в участъка на разклона за „Ченгене скеле“ самостоятелно пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка „Г.“, ДКН № ***, в резултат на което на автомобила са нанесени материални щети, при което като причина за ПТП ищецът е посочил преминаване на автомобила през „несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно /дупка пълна с вода/.

Въззивникът намира за неправилен извода на съда, че ищецът е доказал механизма на процесното ПТП и наличието на причинна връзка между него и вредите. Счита, че районният съд е достигнал до извод за наличието на дупка, кредитирайки единствено заключението на вещото лице по назначената съдебна авто- техническа експертиза, което е изготвено само въз основа на изложените от ищеца твърдения и частни свидетелстващи документи, изхождащи от страната и удостоверяващи само изгодни за нея факти, без да вземе предвид останалите доказателства по делото. В този смисъл намира заключението на САТЕ за непълно и неясно, без да бъдат направени никакви експертни заключения и пазарни проучвания нужни за калкулацията на цената на извършените ремонти.

Въззивникът счита също, че първоинстанционният съд неправилно е приел скоростта на движение на автомобила, взимайки предвид единствено показанията на свидетеля по делото. Сочи, че е налице задължение на водача да следи пътната обстановка, пътните знаци, както и че според нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват е предвидимите и обективно съществуващи фактори от пътната среда, а именно: атмосферните условия, релефа на местността и състоянието на пътя, за да има възможност водачът да спре при наличие на препятствие или опасност за движението.

Сочи, че е налице противоправно поведение на водача на МПС, което е основание за изключване изцяло отговорността на АПИ, тъй като водачът не е спазил цитираната законова разпоредба, не е възприел твърдяната пътна неравност, респективно не е реагирал адекватно. В тази връзка заявява, че съдът неправилно е приел, че липсва съпричиняване от страна на водача на вредоносния резултат, предвид липсата на доказателства относно точната скорост на движение на автомобила.

Изтъква, че съдът е длъжен да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В настоящия случай съдебният състав нарушил чл.12 и чл.235 от ГПК като не е извършил задължителната преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът не е посочил в решението защо кредитира едни доказателства за сметка на други.

В заключение се сочи, че по делото не се установява наличието на законовите предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на АПИ, а именно: противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между деянието и вредите, вина на деликвента.

Съдът не е обсъдил представените по делото доказателства относно наличната вертикална сигнализация, видно от която имало поставени множество пътни знаци А40 - Внимание 2 участък с концентрация на пътно транспортни произшествия, както и знаци за ограничение на скоростта, както и доказателства сочещи, че още преди датата на настъпване на процесното ПТП, на Консорциума “ТРП-Бургас 2019“ са били възложени дейности по поддръжката на път II-99. Твърди, че поведението на водача на автомобила, застрахован при ищеца, е в пряка причинна връзка с настъпване на процесното ПТП, което е основание за изключване изцяло отговорността на АПИ.

Иска от съда обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, чрез адв. Мая Великова.

С него жалбата се оспорва като неоснователна. Според въззиваемото застрахователно дружество обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че съдът е постановил решението си след пълна и всестранна преценка на всички доказателства по делото. От приетото и неоспорено заключение на авто- техническата експертиза, както и от представените неоспорени писмени документи, както и от свидетелските показания било установено, че на 02.11.2021 г., около 19,00 часа при движение по път II-99 Созопол -Бургас, в участъка „Отманли“ - разклон за „Ченгене скеле“, водачът на л.а. „Г.“ с рег.№ *** преминал през несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно - дупка пълна с вода /с размери 150 см. дължина и 60 см. ширина/, в резултат на което по автомобила са били нанесени щети. Веднага след произшествието водачът сигнализирал за него на тел.112.

Извършено е уведомяване на компетентните застрахователни органи, които на място са измерили размерите на препятствието. Вещото лице, съобразявайки доказателствата, е установило механизма на ПТП, настъпилите вреди и техния размер, като е констатирало, че въпреки ниската скорост от 50 км/ч, движейки се по асфалтовия неосветен път колата е преминала с предна лява гума през локва, която се оказала дълбока, необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, пълна с дъждовна вода. Вследствие на удара се увредила предната лява гума, облицовката на предна броня и дистроника.

Изразява се несъгласие с доводите във въззивната жалба за неправилност на заключението на вещото лице. Сочи, че експертизата е изготвена от утвърден специалист в съответната област, който се е запознал с целия събран доказателствен материал и на база на него е дал отговори на поставените задачи. Изтъква също, че съдът правилно е кредитирал заключението, като е намерил същото за пълно, задълбочено и изчерпателно.

Според въззиваемото дружество съдът, при самостоятелна преценка на всички доказателства, е достигнал до обосновани правни изводи по същество на спора.

В конкретният случай ПТП е настъпило на републикански път, за който Агенция „Пътна инфраструктура“ отговаря за всички вреди, произлезли от тези пътища, включително и за вредите от необезопасени и неподдържани в изправност участъци, в които е попаднал застрахованият автомобил. Задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“ е да стопанисва републиканския път, да го поддържа в изправност, да организира движението по него така, че да осигури условия за безпрепятствено предвижване, като същата не го е изпълнила и съответно е причинила вреди, за които отговаря.

Иска от съда жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение 3 потвърдено като правилно и законосъобразно.

Третите лица- помагачи не са представили отговори, въпреки предоставената им възможност за това.

Страните не са взели участие в проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание и не ангажират доказателства. Процесуалните представители на въззивната АПИ и въззиваемото дружество са представили писмени молби , в които поддържат становищата си, изложени в жалбата и съответно- отговора.

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалват съдебното решение. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред РС- Бургас е образувано по искова молба на ,,ДЗИ- Общо застраховане” АД, ЕИК 121718407, представлявано от Коста Чолаков и Борис Паличев, чрез процесуалния представител адв.Великова, срещу Агенция ,,Пътна инфраструктура”, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.,,Македония”№3, с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 600,86 лв. - изплатено застрахователно обезщетение, както и сумата от 81 лв.– мораторна лихва от датата на поканата - 03.02.2022г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото съдебноделоводни разноски.

Твърди се, че на 2.11.2021г., около 19 ч. при движение по път II- 99 Созопол- Бургас, в участъка Отманли- разклон за Ченгене скеле, посока Бургас водачът на лек автомобил „Г.“ с рег.№ ***, застрахован в ищцовото дружество с договор за застраховка „Каско+“ преминал през несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно- дупка на пътното платно с размери 150 дължина и 60 широчина. Вследствие на това били нанесени материални щети на автомобила: увредена била предна лява гума с джанта и облицовка на предната броня. Ремонтът на автомобила бил възложен на доверен сервиз на застрахователя – „Аутофикс 2009“ ЕООД. С изплащане на застрахователното обезщетение в размер на главницата, от която сумата от 183,86 лв. на сервиза за извършената подмяна на гума и сумата от 417 лв. на застрахования С. Цолов, платени за калиброване на дисктроник с ДДС, ищецът встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите, до размера на платеното. На 3.02.2022г. ответникът бил поканен да възстанови платеното обезщетение, но без резултат.

Сочи се, че ответната агенция носи отговорност да стопанисва републиканските пътища /каквито са тези от първи, втори и трети клас според чл.3, ал.2 от ЗП/, да ги поддържа в изправност, да организира движението по тях, така че да осигури условия за безпрепятствено придвижване. Целта на това задължение е да бъдат сведени до минимум ПТП и да се избегнат имуществените и неимуществените вреди, които могат да настъпят за 4 физически и юридически лица. В случая, агенцията не изпълнила това свое задължение.

Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Предявеният главен иск е с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. с чл.49 ЗЗД, а претенциите за обезщетения за забавено плащане са с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Агенция ,,Пътна инфраструктура”, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани, поради което се иска да бъдат отхвърлени. Сочи, че не е бил съставен протокол за ПТП, който като официален документ, ползващ се с материална доказателствена сила, да удостоверява мястото на ПТП, състоянието на пътното платно на посочения участък от пътя, както и механизма на ПТП.