Решение № 335 от 04.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Пловдив, 04.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20245300900451 по описа за 2024 година

Производство по чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Образувано е въз основа на жалба, подадена от П. Д. И., в качеството му на л. на „АС ТУР 99“ АД - в ликвидация, ЕИК: 115317089, чрез пълномощник адв. Ж. Г. Р., от Адвокатска Колегия- **, срещу отказ № 20240710113616/ 11.07.2024 г. на длъжностно лице към Агенция по вписванията - Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, постановен по заявление с вх. № 20240710113616 / 10.07.2024г., с което се иска заличаване на ликвидатор по партидата на „АС ТУР 99“ АД – в ликвидация. Изложени са съображения за незаконосъобразност на атакувания отказ, като се иска същият да бъде отменен. Към жалбата е приложена преписката по издаване на обжалвания отказ.

Жалбоподателят излага мотиви, че още 2009 г. е поискал заличаването му от търговския регистър като ликвидатор, а компетентния орган продължително, необосновано и неоправдано е бездействал, като не е било свикано и проведено Общото събрание на акционерите, на което да бъде взето решение за освобождаване от длъжност на ликвидатора П. Д. И. и за заличаване на същия от Търговския регистър, както и да бъде заявено това заличаване по партидата на дружеството, водена в Търговския регистър и РЮЛНЦ. Поради това счита, че следва да бъде приложена съответно разпоредбата на чл. 233 ал. 5 от ТЗ, по аналогия, а длъжностното лице по регистрацията въобще не е обсъдило дали разпоредбата на чл.233, ал.5 от ТЗ е приложима по отношение на ликвидатора на АД, а се е задоволило единствено да се позове на изисквания на ТЗ, който урежда освобождаването на ликвидатора 1 единствено по искане на акционери, които имат 1/20 част от капитала (чл. 266, ал. 4 от ТЗ). Обосновава аналогия между фигурата на управителя в ООД/изпълнителния директор в АД/член на СД в АД и тази на ликвидатора съгл.269 и чл.266, ал.6 от ТЗ, като сочи, че наред с това ликвидаторът притежава специфични правомощия с оглед целта на ликвидационното производство (чл.268, 270 ТЗ) и охраняваните с него поширок кръг интереси, но отношенията между ликвидатора и дружеството подобно на управителя/съответно на членовете на съветите почиват на мандатно правоотношение, което прави приложима съответно разпоредбата на чл.268 от ЗЗД. Счита, че ликвидаторът не може да бъде поставян в по-неблагоприятно полоЖ.е от това на управителя, или на членовете на Съвета на директорите в АД, докато противното би означавало да не може да бъде освободен ликвидаторът от длъжност дори в случаите на обективна невъзможност за осъществяване на задълженията му, или когато не получава съдействие от манданта за точното изпълнение на задълженията му като ликвидатор, както и да се предостави възможност недобросъвестният мандант да черпи права от свое недобросъвестно поведение, а и с оглед гарантиране на правото на труд на ликвидатора, доколкото така заеманата длъжност е несъвместима с други длъжности.

От една страна сочи съдебна практика, в която съдът приема, че обстоятелството, че не е уредена изрично и хипотезата на освобождаване на ликвидатор по негово искане от съда, не означава, че законодателят изключва същата, доколкото между ликвидатора и дружеството възникват отношения, в основата на които стои договорът за поръчка (мандат), модифициран c оглед целите на ликвидацията, обективирана в Решение № 690 от 17.04.2001 г. по гр.д. № 393/2001 г. , V г.о. на ВКС. От друга страна сочи, че длъжностното лице по регистрацията следва да приложи по аналогия разпоредбата на чл. 233, ал. 5 ТЗ, евентуално чл. 141, ал. 5 ТЗ, за което също сочи съдебна практика на ОС – Добрич, като за целите на производството по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ проверката, която длъжностното лице следва да извърши се свежда до това да провери дали е подадено заявление, заявеното обстоятелство подлежи ли на вписване, приложени ли са изискуемите от закона документи, дали осъществяването на заявените за вписване обстоятелства се установяват от представените документи, представена ли е декларация по чл. 13, ал. 4 от З ЗТРРЮЛНЦ, които твърди да са налице, а по отношение на прилагане на доказателства за внесена ДТ, длъжностното лице по регистрация не е изпълнило задължението си да даде указания за представяне на доказателства.

Съдът, след като прецени прилоЖ.те доказателства и взе предвид изложените в жалбата доводи, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от П. Д. И., в качеството му на ликвидатор на „АС ТУР 99“ АД - в ликвидация, ЕИК: 115317089, чрез пълномощник адв. Ж. Г. Р., която е лицето, подало заявление образец А5 за вписване на промяна на обстоятелствата по партидата 2 на юридическото лице. Налице е правен интерес от обжалване на негативния за заявителя охранителен акт. Жалбата е депозирана в законоустановения едноседмичен срок. Представени са доказателства за упълномощаване на процесуалния представител, както и за внасянето по сметка на ОС на дължимата държавна такса за обжалването на отказа. ОС – Пловдив е местно компетентен да се произнесе по жалбата, тъй като той е съдът по седалището на юридическото лице. Поради това жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Със Заявление обр. Б6 вх. № 20240710113616 / 10.07.2024г., за вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на „АС ТУР 99“ АД - в ликвидация, ЕИК:

115317089, е заявено за вписване заличаване на П. Д. И., като ликвидатор на „АС ТУР 99“ АД - в ликвидация, ЕИК: 115317089.

На 11.07.2024 г. е постановен оспорвания отказ, поради мотив, че напускането, съответно заличаването, на ликвидатора по негово желание не е изрично уредено в ТЗ, ликвидаторът притежава специфични правомощия с оглед целта на ликвидационното производство (чл. 268, чл. 270 от ТЗ) и охраняваните с него по-широк кръг интереси, като законът урежда освобождаването на ликвидатора единствено по искане на акционери, които имат 1/20 част от капитала (чл. 266, ал. 4 от ТЗ), поради което и не следва да се извърши заявеното заличаване. В допълнение сочи и липса на представено доказателство за внесена държавна такса по сметка на агенцията.

Съображенията, развити в отказа, се поддържат и в подадения от Агенция по вписвания отговор на жалбата, в който се иска да бъде отхвърлена като неоснователна подадената жалба и да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен, обжалвания отказ, като се иска и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ.

От представените от Агенция по вписвания и прилоЖ. по делото копия на документи се установява, че е подадено заявление вх. № 20240710113616 / 10.07.2024г. от адвокат Ж. Р., за вписване по партидата на „АС ТУР 99“ АД - в ликвидация, ЕИК:

115317089, заличаване на П. Д. И., като л. Към заявлението, наред с другите изискуеми за вписването документи, е приложено и уведомление, изходящо от жалбоподателя, до „АС ТУР 99“ АД - в ликвидация, ЕИК: 115317089, в което П. Д. И. изпраща уведомление до Съвета на директорите на „АС ТУР 99“ АД - в ликвидация, че не желае да бъде ликвидатор на дружеството, като прави искане в едномесечен срок да заяви вписване на освобождаването му като ликвидатор на дружеството, в противен случай ще заяви вписване на това обстоятелство от свое име в ТР. В уведомлението е посочено, че е получено на 16.12.2009 г. от Г. Б., положен е подпис, посочен е като член СД.

С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира процесният отказ за законосъобразен.

3

Напускането, съответно заличаването, на ликвидатора по негово желание не е изрично уредено в Търговския закон, както е посочено в обжалвания отказ. Съгласно посоченото на няколко места в Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д.

№ 1 / 2020 г. на Върховен касационен съд, ОСТК, в чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ са посочени лицата, които имат право да заявят вписване, заличаване и обявяване в регистъра, като същите са изчерпателно изброени, а друго лице може да бъде заявител само в предвидените по закон случаи. ВКС указва, че разпоредбата не може да се тълкува разширително, доколкото заявлението, изходящо от нелегитимирано лице, обуславя недопустимост на вписването - чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, вр. т. 3 на ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията може да бъде сезирано освен със заявление и с акт на съда, на друг държавен орган или на частен съдебен изпълнител. Горното е разяснено както с оглед указване на реда, по който се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството, така и възможността напускащият по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник сам да заяви вписване в ТРРЮЛНЦ на прекратяване на участието му в ООД в случай на бездействие на органите на дружеството на вписване на промяната в търговския регистър. По отношение на последния въпрос е посочено, че „вписване на промяна в обстоятелствата може да бъде заявено само от лице по чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.

Изброяването на лицата - заявители е изчерпателно и разпоредбата е императивна.

Ако длъжностното лице по регистрацията уважи заявление, подадено от лице извън посочените, извършеното вписване ще бъде недопустимо. По тази причина кръгът на легитимираните заявители не може да бъде разширяван по тълкувателен път.“ С оглед така дадените указания в постановеното тълкувателно решение съдът намира, че въпреки, че съдебната практика до постановяването му приема разширително тълкуване на нормата на чл. 233, ал. 5 ТЗ, то този текст не може да се тълкува разширително и прилага по аналогия от длъжностното лице по регистрацията, както е прието в цитираното тълкувателно решение (пр. по отношение на разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ). По силата на чл. 233, ал. 5 ТЗ член на съвета може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до 6 месеца от уведомлението дружеството е длъжно да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. При неизпълнение на това задълЖ.е от страна на дружеството за напускащия член възниква правото сам да подаде заявление за вписване на заличаването му в търговския регистър. Такава възможност законът не е предвидил изрично за ликвидатора, който, от една страна, както се сочи и в самата жалба, притежава специфични правомощия с оглед целта на ликвидационното производство и охранявания обществен интерес. От друга страна не е налице работещо дружество, дружеството е прекратено със съдебно решение, като не може да се очаква органите му да работят така, както на действащо АД.

4

Цитираното решение на ВКС в процесната жалба е неотносимо към настоящата хипотеза, тъй като то визира съдебно производство за замяна на ликвидатор, каквото в настоящия случай не е инициирано от жалбоподателя.

Дори да се приеме обратното, а именно, че е допустимо прилоЖ.е по аналогия на разпоредбата на чл. 233, ал. 5 ТЗ по отношение и на ликвидатора, законът да се тълкува разширително и на ликвидатора се признае правото да поиска сам да бъде заличен от ТР, след отправяне на писмено уведомление до компетентния орган и бездействието му в срок от 6 м, то в конкретния случай връчено надлежно уведомление до дружеството не е представено към заявлението.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи по чл. 21, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. В този смисъл в компетентността на длъжностното лице по регистрацията е да провери дали от представените към заявлението документи се установява надлежно връчване на писменото уведомление по чл. 233, ал. 5 ТЗ, съответно дали това връчване отговаря на законовите изисквания. В настоящия случай това обстоятелство не се установява от прилоЖ.те към заявлението документи.