Решение № 189 от 16.11.2023, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Девня, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И.ИЛ. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20223120101081 по описа за 2022 година

Предявени са искове от “Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК 103002253 против С. А. С., ЕГН: **********, с адрес: гр.

С********** с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.

Твърди се в исковата молба, че ответникът в качеството му на потребител ползва предоставяни от ищеца ВиК услуги на същия адрес, които се отчитат по партида с абонатен №2701382, чийто титуляр е ответника. Сочи се, че съгласно чл. 5 т. 6 и чл. 33 ал. 2 от ОУ на ищеца потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране, което ответника не е направил. Излага се, че поради неплащане на задължението от страна на ответника, на 16.12.2021 г. въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 653, 39 лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 16.08.2017 г. до 03.09.2021 г.; сумата от 66, 09 лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 15.10.2017 г. до 04.11.2021 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 11.11.2021 г. до окончателното плащане на сумата. При връчена съгласно чл. 47 ал. 5 от ГПК заповед на ищеца било указано да предяви иск за установяване на вземането си, което той сторил с настоящата искова молба. Моли се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумите по заповедта.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особен представител на ответника, назначен от съда, в който искът се оспорва 1 като недопустим и неоснователен. Оспорват се всички фактически обстоятелства, изложени в исковата молба - че ответникът е потребител на ищцовото дружество, че дължи претендираните суми за главница и лихви, че се е запознал предварително с Общите условия на ищцовото дружество.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Твърди се, че липсват доказателства, че ответника е собственик или ползвател на описания в исковата молба имот.

В с.з. ищецът се представлява от редовно упълномощен проц. представител, който поддържа иска и моли за положително произнасяне по него.

Ответникът се представлява от назначения му особен представител, който оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна.

По ч. гр. дело №1329/2021 г. по описа на РС – Девня, приобщено към настоящото гр. дело, е издадена Заповед № 1006 от 16.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. А.

М., ЕГН: **********, с адрес: гр. С******** да заплати на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, ЕИК: 103002253 сумата от 719, 48 лева, от която 653, 39 лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 16.08.2017 г. до 03.09.2021 г., начислени за абонатен номер 2701382; сумата от 66, 09 лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 15.10.2017 г. до 04.11.2021 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 11.11.2021 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 75 лева разноски по делото, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсулско възнаграждение.

Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, както и доказателства за публикацията им и за влизането им в сила.

Представени и приети по делото са и решения на КЕВР за утвърждаване на цените на ВиК услугите през процесните периоди.

Представена по делото е справка за недобора на абонат с клиентски № 2701382, съгласно която за процесния период от 16.08.2017 г. до 03.09.2021 г. сбора от незаплатени главници за ползвани от ответника ВиК услуги възлиза на сумата от 669, 56 лева, за които са издадени общо 28 бр. фактури през периода 15.09.2017 г. – 08.09.2021 г., а сбора на начислените и незаплатени лихви за забава върху главниците по всяка една от фактурите възлиза на 66, 09 лева. Начислените суми по първата фактура №1221107437 от 15.09.2017 г. са били частично заплатени на 27.02.2019 г., като неплатени са останали сумата от 24, 87 лева главница и 6, 35 лева лихва.

2

От заключението на в.л. по назначената по делото СчСЕ, което съда приема като безпристрастно и компетентно дадено, неоспорено от страните /Таблица 1 за начислената сума и изчислените лихви/ се установява че размера на месечните задължения по главница за ползвани ВиК услуги по партида с № 2701382 за периода от 16.08.2017 г. до 03.09.2021 г. са в общ размер на 653, 39 лева. Обезщетението за забава върху задължението е в общ размер на 66, 13 лева, начислено от падежа на всяка една фактура до 04.11.2021 г. Титуляр според базата данни на ВиК на партида с № 2701382 е С. А. М. /вероятно касае за техническа грешка и в. л. има предвид М./. Към датата на проверката няма налични плащания. Вещото лице е констатирало, че към момента на проверката собственикът на обекта на потребление вече не е С. А. С., като къщата е продадена, а новия собственик е сменил водомера, поради което не е извършен възложения му оглед.

Представени и приети по делото са карнетни листи за абонатен №2701382 по партидата на С. А. М. с вписани показания на водомера, считано от м. февруари 2016 г. до м. ноември 2020 г., съдържащи подпис на потребителя; опис на отчети за процесния абонатен номер за периода 01.01.2020 г. – 19.09.2023 г.; справка за частен абонат № 2701382; договор, сключен на 14.08.2008 г. между С. А. М.като възложител и ищцовото дружество като изпълнител за изграждане на водоснабдителни и канализационни съоръжения в УПИ XIII – 960, кв. 41 по плана на гр.

Суворово, както и уведомление /без дата/ от Сали Ахмед Мехмед до ищцовото дружество за започване на СМР на обект, находящ се в гр.

Суворово, ул. „Бузлуджа“ №1 вх. Б, УПИ XIII – 960, кв. 41.

Представен е и протокол за оглед от 12.08.2008 г. на обект, находящ се в гр. С********, кв. ***, извършен в присъствието на С.А. М.и подписан от него за „клиент“.

Представена е количествено – стойностна сметка за СМР в обект с адрес: гр. С******* с инвеститор С. А. М. и изпълнител „ВиК“ООД – Варна, поделение „Девня“.

Видно от писмо изх. № 11-00-410/10.10.2023 г. на ВРИД Кмет на Община Суворово е, че за лицето Светослав А. Сидерев, регистриран в база данни като С.А. М. ЕГН: ********** няма открита партида и няма декларирани данни за недвижим имот, находящ се в гр. С**********.

От приетото удостоверение за идентичност на имен изх.

№49/04.10.2023 г., издадено от Община С. е видно, че имената С. А. С., С. А.

М. и С. А. С. са имена на едно и също лице – ответникът С. А. С., ЕГН:

**********.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Исковете с правно основание чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД са предявени в рамките на предвидения в закона 3 преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.дело №1329/2021 г. на ДРС , поради което се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. От представеното удостоверение за идентичност на имена е видно, че длъжникът по издадената заповед и ответникът по настоящото дело са едно и също лице.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването и размера на спорното вземане, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.

Не е спорно между страните, че процесния обект, находящ се на адрес гр. С******** е присъединен към водопреносната и канализационна системи, като за н е г о е определен абонатен №2701382. Спорен между страните е въпроса дали че ответника е собственик или ползвател на описания в исковата молба имот, т.е. дали е потребител на ищцовото дружество.

От приетите по делото доказателства, съдържащи подписите на ответника, които са неоспорени от страните както по отношение на тяхната автентичност, така и по отношение на съдържанието им, се установява, че за времето от м. февруари 2016 г. до м. ноември 2020 г. той е бил титуляр на партидата на процесния обект, находящ се на адрес гр. С********* с абонатен №2701382. В представените по делото карнети за този период ответникът е полагал подписа си като клиент, респ. потребител. Карнетът е частен удостоверителен документ, който ако е подписан от потребителя, удостоверява отразените в него неизгодни за него обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери. От представените карнетни лист се установява, че в процесния имот е извършван последен реален отчет на водомера в присъствието на ответника през м. ноември 2020 г. /с отчетено показание на водомера 220 м3). Следователно, несъмнено е, че в периода от м. февруари 2017 г. до м. ноември 2020 г. той е бил ползвател на имота, находящ се в гр. С*************. Нещо повече - на 14.08.2008 г. ответникът е сключил договор с ищцовото дружество, на което е възложил изграждането на СМР в процесния обект, а с приетото уведомление лично е уведомил управителя на ищцовото дружество за започващи СМР в имота му. Ето защо следва да се приеме за доказано, че през този период от време ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1 т. 2 б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. По силата на чл. 8 от Наредба № 4/2004 г. Общите условия /ОУ/ уреждат отношенията между потребители и ВиК операторите. Приложените към делото ОУ са били утвърдени и публикувани по реда на чл. 8 от Наредбата и съответно уреждат отношенията в процесния 4 период. Същите са одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6 ал.1 т. 5 от ЗКРВУ - с решение №ОУ - 09/11.08.201 4 г., по делото не се твърди и няма данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 8 ал. 4 от наредбата, да ги е оспорил или да е предложил нови, различни за него и дружеството условия за предоставянето им. Ето защо съдът приема, че през исковия период страните са били обвързани от валиден договор за доставка на В и К услуги в процесния имот, с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и общите условия за предоставяне на ВИК услуги на потребителите от ВиК оператор "ВиК" ООД – Варна.

Няма спор между страните и по отношение на цените, по които следва да бъдат заплатени предоставените услуги. За същите се представят и съответните решения на КЕВР.

За установяване потребените ВиК услуги на адреса на ответника за процесния период ищеца представя изхождащи от него счетоводни документи, които не са оспорена от ответника и се потвърждават изцяло от заключението на ССЧЕ – прието и кредитирано като неоспорено от страните, обективно и компетентно дадено. Доказателства за заплащане на сумите по фактурите по делото не са представени, поради което съдът приема, че е налице неизпълнение на сключения договор под общи условия, което следва да се вмени във вина на ответника по делото.

За периода след м. ноември 2020 г. до края на претендирания период – 04.11.2021 г. доказателства, че именно ответникът С., а не друго лице е бил потребител на ВиК услуги в този обект по делото липсват. Напротив, налични са доказателства, че имота е бил продаден на друго, неустановено по делото лице, като доказателства кога точно е станало това също липсват.