Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 253 от 25.10.2023, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 434/2023
Вид
Решение № 253
Подписан
25.10.2023
В сила
25.10.2023
Състав
Росица Николова Кокудева, Петранка Райчева Прахова, Зоя Стоилова Шопова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Смолян, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Р. Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20235400500434 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Постъпила е жалба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООд, чрез пълномощник адв. П. В., срещу Постановление № 1199/18.07.2023 г. по изп. д. № 94/2017 г. на ЧСИ П. Мачкърски, с оплаквания, че е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна.

В жалбата се твърди, че в изпълнителното производство не намира приложение разпоредбата на чл. 230 ал. 2 изречение второ от ГПК, тъй като за тази норма няма изрични указания да се прилага в производства, различни от исковото. Твърди се, че дори и да намира приложение по аналогия в изпълнителния процес, нормата е приложена неправилно от ЧСИ, като в тази връзка се сочи, че жалбоподателят-взискател е поискал от ЧСИ да изиска удостоверение за наследници и да продължи производството спрямо наследниците, т.е. взискателят е изпълнил едно от алтернативно дадените от закона указания при смърт на длъжника в производството.

По-нататък в жалбата, позовавайки се на разпоредбата на чл. 51 ал.

2 от ЗН се твърди, че наследниците С. В. и Р. В. са загубили правото си да приемат наследството и поради това и нямат качество на наследници.

Позовавайки се на нормата на чл. 53 от ЗН жалбоподателят твърди, че дяловете на наследника Р. У. са се уголемили с дяловете на С. В. и Р. В., като тя е останала единствен наследник на починалия длъжника и следва производството по изпълнителното дело да продължи срещу Р. У. като 1 единствен наследник на починалия длъжник.

От наследника на починалия длъжник А. М. А.ов – Р. А. У., в срок не са постъпили писмени възражения по жалбата.

В мотивите си ЧСИ Мачкърски сочи, че в процесуалния закон липсват указания относно реда за възобновяване на вече спряното изпълнително производство, поради което и предвид разпоредбите на чл. 5 изр. 2 от ГПК и чл. 46 ал. от ЗНА по аналогия намират приложение разпоредбите на чл. 230 от ГПК. Сочи се, че с оглед разпоредбите на чл. 429 ал. 2 изр. 2-ро и чл. 51 ал. 1 от ЗН, ЧСИ е призовал наследниците на починалия длъжник в срок от 14 дни от датата на получаване на призовката да заявят приемат ли наследството, оставено от наследодателя им А. М. В.а;

Р. А. У. в срок е заявила изрично, че приема наследството, след което е превела по сметка на ЧСИ сума, равняваща се на 1/3 част от дълга по делото;

С. А.ов В. не е открит на известните му адреси и неговото действително местожителство не може да бъде установено, като предвид охранителния характер на производството по чл. 51 от ЗН са неприложими разпоредбите на чл. 47 от ГПК и не може да бъде възприето становището на жалбоподателя, че делът на С. А.ов В. уголемява делът на Р. А. У..; Р. А.ов В. е малолетен и недееспособен, като предвид разпоредбата на чл. 61 ал. 2 от ЗН недееспособните приемат наследството само по опис – чрез неговия законен представител на 19.02.2023 г. е връчена призовка да приеме наследството, но по делото не са представени доказателства да е приел наследството по опис и че е поето управлението на наследственото имущество. По отношение малолетния наследник се прави позоваване на разпоредбата на чл. 130 от СК и се сочи, че не може да бъде възприето становището на жалбоподателя, че делът на Р. А.ов В. уголемява делът на Р. А. У..

В мотивите на ЧСИ се заключава, че е установил, че двама от наследниците на починалия длъжник – С. А.ов В. и Р. А. В. не са поели управлението на наследственото имущество, поради което техните права следва да бъдат защитени и съгласно чл. 59 ал. 1 от ЗН следва да бъде назначен управител на наследството, като взискателят-жалбоподател не е изпълнил указанията да вземи мерки за назначаване на управител на наследството и производството по изпълнителното дело е прекратено.

Смолянски окръжен съд намира жалбата за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество, след като взе предвид всички доказателства по делото, намира за установено:

Изпълнително дело № 94/2017 г. по описа на ЧСИ П. Мачкъръсъки е образувано по молба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД по изпълнителен лист от 07.10.2016 г., с който А. М. В. е осъден да заплати на взискателя 414, 30 лева главница, 385, 71 лева договорна лихва, законна лихва върху главницата, считано от 15.08.2016 г. и 25 лева разноски в заповедното производство.

Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници, 2 длъжникът А. М. В. е починал на 27.09.2018 г. и е оставил наследници – дъщеря Р. А. У., син С. А.ов В. и син Р. А.ов В..

С писмо изх. № 5597/17.05.2019 г. ЧСИ уведомява взискателя, че длъжникът А. М. В. е починал и следва в едноседмичен срок да заяви дали желае наследниците му да бъдат конституирани като длъжници по изпълнителното дело. Това писмо е получено от взискателя на 31.05.2019 г.

На 22.12.2020 г. взискателят депозира молба, с която моли да се извършат справки за получавани трудови възнаграждения/пенсии от длъжника, както и за налични банкови сметки и да се наложат запори върху вземанията на длъжника.

След като ЧСИ изисква удостоверение за наследниците на починалия длъжник, на 16.02.2021 г. разпорежда на основание чл. 429 ал. 2 от ГПК, във р. с чл. 51 от ЗН да се призоват в качественото им на законни наследници Р. А. У., С. А.ов В. и Р. А.ов В., които в 14 дневен срок да заявят писмено пред ЧСИ приемат ли наследството или се отказват от него.

Наследникът Р. А. У. в предоставения й срок е заявила изрично, че приема наследството, оставено от длъжника А. М. В., след което е превела по сметка на ЧСИ сума, равняваща се на 1/3 част от дълга по делото.

Наследникът С. А.ов В. не е открит на известните му адреси и неговото действително местожителство не може да бъде установено. Наследникът Р.

А.ов В. е малолетен; лицето е редовно призовано да приеме наследството, оставено от неговия наследодател, като на 19.02.2021 г. му е връчена призовка чрез неговия законен представител Радка Петкова Китрова, но по делото не са представени доказателства, че е приел наследството по опис и че е поел управлението на наследственото имущество.

С Разпореждане от 09.09.2022 г. ЧСИ е приел, че са налице предпоставките на чл. 59 ал. 1 от ЗН за назначаване на управител на незаетото наследство, оставено от починалия длъжника и по аналогия на чл. 230 ал. 2 от ГПК е разпоредил да се уведоми взискателя, че в 6-месечен срок от получаване на съобщението следва да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство, оставено от починалия длъжник А. М. В., като при неизпълнение на това задължение, по аналогия на чл. 230 ал. 2 изречение второ от ГПК изпълнителното дело ще бъде прекратено.

Горецитираното разпореждане е връчено на взискателя на 15.09.2022 г. С молба от 26.012023 г. взискателя е поискал ЧСИ да се снабди с удостоверение за наследниците на починалия А. М. В. и да продължи изпълнителното производство срещу наследниците. Изразил е становище, че разпоредбата на чл. 230 ал. 2 изречение второ от ГПК не се прилага по аналогия в изпълнителния процес. С молба от 16.02.2023 г. взискателят е поискал да продължи изпълнителното производство спрямо конституирания наследник Р. У., която в срок е заявила, че приема наследството на починалия длъжник.

С Постановление изх. № 1199/18.07.2023 г. ЧСИ П. Мачкърски е 3 прекратил производството по изп. д. № 94/2017 г.

Това постановление е предмет на жалбата, по която е образувано настоящото дело, което постановление съдът намира за законосъобразно и обосновано.

Съдебният изпълнител е изпълнил задължението си след смъртта на длъжника А. М. В. да укаже на взискателя да посочи друга надлежна страна – наследниците на починалия – дали иска делото да продължи срещу наследниците на починалия длъжник. Нещо повече, поради бездействие на взискателя ЧСИ е изискал удостоверение за наследници, изпратил е уведомления до всеки от тримата наследници с даден срок да заявят дали приемат наследството или се отказват.

Единствено наследницата Р. А. У. е направила изявление и е заплатила нейната част от дълга. От името на малолетния наследник законният му представител не е предприел приемане на наследството по опис, а предвид разпоредбата на чл. 130 ал. 3 и ал. 4 от СК не може да се приеме, че е налице действителен отказ от наследството. Другият наследник – С. А.ов В., не е открит за връчване на уведомление на известните му адреси, местоживеенето му не е установено, а предвид характера на производството, касаещо процедура по чл. 51 от ЗН и с оглед посоченото от връчителя, че лицето не живее на адреса повече от осем години /л. 107/ е налице хипотезата на чл. 47 ал. 1 изречение последно от ГПК, поради което не намира приложение разпоредбата на чл. 47 ал. 5, във вр. с чл. 47 ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Съдебният изпълнител също така е изпълнил задължението си и е указал на взискателя в шестмесечен срок да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство. След като в дадения от ЧСИ срок взискателят не е изпълнил тези указания, делото подлежи на прекратяване.

В сходен смисъл Решение № 380/28.02.2012 г. по В. гр. д. № 514/2012 г. на ОС – Варна, Решение от 04.02.2011 г. по гр. д. № 14/2011 г. на ОС – Сливен.

С оглед доводите в жалбата следва да се допълни, че след като изпълнителното производство не може да продължи срещу наследниците на длъжника, то следва да се предприемат мерки за назначаване на управител на незаетото наследство, поради което нямат основания твърденията в жалбата, че взискателят е изпълнил първото задължение по чл. 230 ал. 2 от ГПК и не е имало основание ЧСИ да прекратил изпълнителното производство.

Неоснователни са изложените в жалбата доводи, че изпълнителното производство следва да продължи срещу длъжник Р. А. У..

Отказ от наследство от малолетния наследник, чрез неговия законен представител, няма, а и такъв би бил недействителен с оглед разпоредбите на чл. 130 ал. 3 и ал. 4 от СК, поради което няма каквото и да е основание с дела на малолетния наследник да се увеличи дела от наследството на Р. А. У..

Отказ от наследство не е направен и от другия наследник – С. А.ов В., поради което неоснователно в жалбата се твърди, че с дела на С. А.ов В. се увеличава 4 дела на Р. А. У.. По отношение наследника С. А.ов В. следва да се допълни, че разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от ЗН също предвижда при неизвестно местожителство на лицето, което има право да наследява, районният съд служебно или по искане на заинтересованите, назначава управител на наследството. Т.е. при невъзможност да се установи местонахождението на наследника С. А.ов В. взискателят е следвало да предприеме мерки за назначаване на управител на незаетото наследство, както му е указано от ЧСИ, а не да настоява, че с дела на С. А.ов В. се увеличава дело от наследството на Р. А. У..

Предвид гореизложеното жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, поради което Смолянски окръжен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 05954/03.08.2023 г. на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД срещу Постановление № 1199/18.07.2023 г. за прекратяване на изпълнително дело № 94/2017 г. по описа на ЧСИ Петко Мачкъръски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид разпоредбата на чл. 437 ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5